На празниците се скарах със сина ми и снахата. И то защото им зададох съвсем нормален въпрос
Дълги години работех в чужбина, с цел да осигуря прекрасен живот за сина си. За празниците взех решение да дойда за малко при него и брачната половинка му. Семейното празненство обаче прерасна в скандал, снахата затръшна вратата и си потегли, а синът ми доста ми се обиди.
И всичко това поради най-обикновения ми въпрос. Но къде бъркам? Сега просто желая да се върна в Испания и повече да не поддържам връзка с тях. Разказвам ви моята история.
Живея и работя в Испания повече от 10 години. Напуснах дома си и родината не тъй като животът беше прекрасен – трябваше да отгледам сина си, да му дам обичайно обучение и да му оказа помощ да си стъпи на краката.
Гордея се с това, което реализирах през годините. Синът ми Константин приключи влиятелен университет, откри си работа в реномирана ИТ компания, а преди този момент му помогнах да си купи кола и дадох добра сума за сватбата му.
Днес той е самостоятелен и се оправя доста добре с живота.
Често ми споделя:
– Мамо, стой към този момент да работиш! Върни се вкъщи, заслужаваш отмора.
Но аз не мога. Какво ме чака в България? Не, желая да спестя с цел да си подсигурявам удобна напреднала възраст, да направя добър ремонт и може би да отворя дребен бизнес. А с Испания към този момент привикнах.
Тази зима най-сетне взех решение да се прибера за Коледа. Константин ме посрещна на гарата дружно със брачната половинка си Катя. Честно казано, към момента не мога да намеря общ език с нея.
Тя наподобява положително момиче: от нормално семейство, не е капризна, само че се държи като кралица. Надменният й взор и снизходителният й звук постоянно ме нараняват малко.
За празника подготвих всичко, както е всекидневно в нашето семейство. Донесох скъпи деликатеси от Испания – дано опитат нещо ново. Въпреки умората след 12-часов полет, незабавно отидох до печката, а по-късно започнах да шетам и даже започнах да пренареждам мебелите.
Когато седнахме на масата, най-сетне взех решение да задам въпроса, който ме измъчваше отдавна:
– Катя, с Коцето планирате ли да имате деца? Много желая да дочакам внуците си, с цел да ги виждам, до момента в който имам сили.
Катя подвигна глава и иронично усмихната сподели:
– А ти не искаш ли да ни купиш обособен апартамент?
Замръзнах, не вярвайки на ушите си.
– Какво сподели? – попитах безшумно.
– Това, което чу отговори тя умерено. – В момента живеем чартърен. Може би е по-добре да окажеш помощ с жилище, в сравнение с да питаш за внуци?
Не можах да се сдържа.
– Ти съществено ли мислиш, че би трябвало да работя още 10 години, с цел да ти осигуря апартамент? Сине, не направих ли задоволително за теб?
Катя не остана по-назад:
– Добре си ти е там в Испания. Свикнала си да работиш.
– Да, привикнах! Само че в този момент работя за себе си, а не за теб – ядосах се аз.
Константин се намеси:
– Мамо, Катя, спрете и двете! Коледа е, а не време за разногласия.
Но настроението за празника беше безнадеждно развалено. Катя демонстративно отиде в друга стая, като затръшна вратата, а аз останах да седнал съм на масата, чувствайки се изцяло празна.
– Е, по какъв начин ще живеем по-танатък? – безшумно попитах сина си.
Тази нощ не спах нито момент. В главата ми се въртяха мисли: за кого съм живяла през цялото това време? Защо след всичко, което направих, слушам такива думи?
Може би в действителност си коства да се върна в Испания и да работя за себе си. Нека си живеят както желаят.
