Племето Тараумара и тичането като начин на живот
Дълбоко в неприветливите каньони на Мексико живее племе, което в никакъв случай не е било напълно превзето от който и да е от колонизаторите на Северна Америка.
Хората от тараумара (бягащите хора) живеят в едни от най-недостъпните региони на страната от 500 години насам и са едни от най-невероятните представители на човешкия тип.
Тичането е съществена част от живота и културата на племето, а способността на хората от него да бягат ненормално дълги дистанции за малко време към момента е огромна мистерия за науката.
Представителите на тараумара тичат, с цел да се предвижват, с цел да споделят, с цел да вършат бизнес и несъмнено, с цел да се състезават. Това е главният атлетичен спорт, който тези антични мексиканци практикуват от самото си раждане - целият им живот съставлява един непрекъснат маратон.
Генетичната им предразположеност към бягането може би е една от аргументите тараумарците да могат да пребягат 320 километра в границите на 2 дни, без да стопират. При това на необут крайник или обути с джапанки, направени от козя кожа.
Рекордът за най-дълга избягана без прекъсване отдалеченост от член на племето е нереалните 700 километра в границите на 48 часа.
За един маратон от 40 километра бягащите изразходват приблизително по 2600 калории. Тараумарците изразходват над 47 000 калории по време на обичайните им надпревари.
Хранителните специалисти са на мнение, че това е допустимо единствено и само, поради склонността на представителите на племето да пият царевична бира преди и по време на съревнование. Ето, че бирата оказва помощ за тичането.
Истината е, че са нужни към 4 литра, с цел да се напием с тяхната бира и можем да бъдем сигурни, че тараумарците не бягат пияни, а просто се възползват от калоричността на царевицата.
Хората от тараумара са известни с това, че безусловно убиват плячката си с бягане. Те са доста по-способни да устоят на дълго бягане от което и да е животно, и е просто въпрос на време газелата да капне от отмалялост.
Това, което учените настояват сигурно обаче е, че ние също бихме могли да бягаме като хората от мексиканското племе. Една от аргументите да не можем сега да го създадем е, че цялата ни просвета и общество ни упражняват да сме извънредно мързеливи още от ранна възраст.
Учените считат, че босото бягане също играе огромна роля при развиването на сходна устойчивост. Според тях тараумарците имат доста по-развита фина мускулатура, сухожилия и връзки в краката, поради метода, по който тичат.
При всички положения животът на племето тараумара е повече от изумителен, а образецът им отлично ни припомня, че за човешките благоприятни условия не съществува предел. /lifestyle.bg
Хората от тараумара (бягащите хора) живеят в едни от най-недостъпните региони на страната от 500 години насам и са едни от най-невероятните представители на човешкия тип.
Тичането е съществена част от живота и културата на племето, а способността на хората от него да бягат ненормално дълги дистанции за малко време към момента е огромна мистерия за науката.
Представителите на тараумара тичат, с цел да се предвижват, с цел да споделят, с цел да вършат бизнес и несъмнено, с цел да се състезават. Това е главният атлетичен спорт, който тези антични мексиканци практикуват от самото си раждане - целият им живот съставлява един непрекъснат маратон.
Генетичната им предразположеност към бягането може би е една от аргументите тараумарците да могат да пребягат 320 километра в границите на 2 дни, без да стопират. При това на необут крайник или обути с джапанки, направени от козя кожа.
Рекордът за най-дълга избягана без прекъсване отдалеченост от член на племето е нереалните 700 километра в границите на 48 часа.
За един маратон от 40 километра бягащите изразходват приблизително по 2600 калории. Тараумарците изразходват над 47 000 калории по време на обичайните им надпревари.
Хранителните специалисти са на мнение, че това е допустимо единствено и само, поради склонността на представителите на племето да пият царевична бира преди и по време на съревнование. Ето, че бирата оказва помощ за тичането.
Истината е, че са нужни към 4 литра, с цел да се напием с тяхната бира и можем да бъдем сигурни, че тараумарците не бягат пияни, а просто се възползват от калоричността на царевицата.
Хората от тараумара са известни с това, че безусловно убиват плячката си с бягане. Те са доста по-способни да устоят на дълго бягане от което и да е животно, и е просто въпрос на време газелата да капне от отмалялост.
Това, което учените настояват сигурно обаче е, че ние също бихме могли да бягаме като хората от мексиканското племе. Една от аргументите да не можем сега да го създадем е, че цялата ни просвета и общество ни упражняват да сме извънредно мързеливи още от ранна възраст.
Учените считат, че босото бягане също играе огромна роля при развиването на сходна устойчивост. Според тях тараумарците имат доста по-развита фина мускулатура, сухожилия и връзки в краката, поради метода, по който тичат.
При всички положения животът на племето тараумара е повече от изумителен, а образецът им отлично ни припомня, че за човешките благоприятни условия не съществува предел. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ