Умря последният мъж |
Дъглас Адамс, който живя, популярност Богу, в моята младост и беше разполагаем – с цел да се смеем и да мислим по-откачено дружно с книгите му, говореше за времената, в които „ мъжете бяха същински мъже, дамите бяха същински дами, а дребните, космати същества от Алфа Кентавър бяха същински дребни, космати същества от Алфа Кентавър ”. Оле!
Хубави времена преживяхме. Президентът Борисов, когато го питали: Абе, Бойко, по кое време ще стане по-добре? ” дал отговор: " Е, то добрето свършИ! "
Оп, хванахте ли се, с пъргавите си като машинка за вдяване на игли мозъци, реагирахте ли бързо и остро на „ президентът Борисов ”? Този Терзийски не знае, че Борисов не е президент! Така си казахте вий, а аз припаднах от смях и в този момент лежа и се оправям малко по малко, тъй като смехът при мен протича по-тежко от Ковида!
Знам аз кой не е президент и кой е президент, само че - от една страна - ми е все едно за такива нелепости, от друга – обичам да виждам педантично закачени за дреболиите хора по какъв начин се суетят, все едно строят крепости лего с боксови ръкавици, строят с думички като „ президент ” един ефимерен ред, та да се усещат предпазени в него като Зайо в хралупата си под снега!
Да, да, „ добрето свършИ ”! И даже баща Дъглас Адамс, писателят популярен, няма да ни помогне. Защото той починА, до момента в който беше на фитнес на 49, още в далечната и (от сегашната перспектива) изглеждаща розово-оранжева 2001-ва година.
Чета тук и там. И прочитам примерно, че Ковид лишил живота на последния мъж. Хоп, споделих си, каква метафора! Я да видя!
И прочитам - след на половина посочилото се из джунглата на интернета заглавие следва историята на мъж от племето джума. Той бил на възраст сред 86 и 90 години и оставил три дъщери. Бил притежател на традициите на това племе, само че в този момент единствено дъщерите му били носителки на тия обичаи. Интересно, споделих си, към момента ли има (според медиите) носители на нещо друго, с изключение на на Ковид? Брей – доста демократично! Аз мислех, че на медиите към този момент им е неразрешено да приказват за друго с изключение на за имунизации и за Ковид, а то имало и носители на обичаи. Браво! Я да забележим: и погледнах да видя какъв брой дълго живеят амазонските племена, към които се числи и гореспоменатото племе джума. В интернет има много доста неща, които можеш да видиш. Хм, те имали междинна дълготрайност на живота от 45 до 52 години. Казах си: какъв шанс! Ковид удължава живота с близо 45 години! В племе, в което междинната дълготрайност на живота е 50 години, някой умира от Ковид на 90. И това е мотив медиите по целия свят да го оповестят – с мрачно-зловещ възторг - като в погребална организация. Да.
Казвам си: в България сме по-зле, междинната дълготрайност на живота е малко над 73, а междинната възраст на умрелите от Ковид – 75. Само с две години Ковид удължава живота при нас. Откъде знам ли? Прочетох го.
Откъде знаете вие това, което знаете? Прочели сте го! Сега просто се сблъскват „ моето прочетено ” с „ твоето прочетено ”. Всеки е стоманено уверен, че това, което е прочел той е безусловно вярното. Смешно.
(Гьоте, хитрецът, сподели: А някои са надменни с това, което самите те знаят, и презрителни към това, което другите знаят.)
Последният мъж умря. Така прочетох. Вярно, както споделих, по-късно се оказа, че е последният мъж от племето джума. Но заглавието в този му сведен тип остави в съзнанието ми горчива диря. „ Последният мъж умря ”. Какво ще вършат дамите, в случай че се наложи да придвижват хладилника в нов апартамент? Без мъж?
Добрето свършИ, дами и господа!
Ницше, този отшелник, добре споделя, че оптимистите са просто щастливи хора, които основават своя философска идея единствено ако би трябвало да обосноват щастието си, под нападките на песимистите. А песимистите пък бъркат, тъй като постановат две несходими системи една върху друга (вероятно приказва за действителността и идеала), като желаят да унищожат по-несъвършената за сметка на по-съвършената: считат, че несъвършената действителност не заслужава да „ живее ”, а единствено идеалът има това право. И се мъчат, горките, от това. А в случай че бяха хитри – щяха да схванат, че действителността си е такава, каквато си е, и няма нищо общо с идеала. И мерена с ограниченията на идеала, действителността ще ни носи единствено обезсърчение. Я бъдете себе си, пусти песимисти, я се отпуснете, я не искайте действителността да стане освен това от това, което е! – по този начин ми се ще да им кажа.
Ама се сещам, че в случай че кажеш на несъответствуващия човек да „ бъде себе си ” и току виж той ти откраднал колата. Или тръгнал по улиците с наакани гащи. Просто тъй като това счита за своето „ бъди себе си ”.
И отново чета. Тук и там. Прочитам, че един млад и към този момент не напълно млад водещ закъсал, преследван от някакви бранители на правата на „ онеправданите ”.
Казал в някакво свое предаване, че... в действителност – изобщо не ми се ще да изтъквам, както ви споделих, дребните неща, скрупульозността – са унизителни... та индивидът споделил, в общи линии (с доста ангажименти и ужасно предпазливо), че не му харесва да не може да споделя това, което мисли. Говорил за трансджендър, за хетеро, за хомо и за раси. Общо взето – това, което си приказваме всички – на всички места. Както го мислим. Убежденията му, както постоянно се среща, били много консервативни (в смисъла на едновремешното „ консервативно ”), много патриархални и биха могли да бъдат избрани от „ новото консервативно ” като „ сексистки ”. Но младият момък въпреки всичко е споделил тия думи изключително деликатно, внимателно и в един общо взето отбранителен жанр. И аз незабавно си споделих: dа, в този момент говорещият това, което мисли... би трябвало да е в непрекъсната защита! Трябва да е като мангуста измежду кобри!
Този, който споделя това, което счита за истина – би трябвало да чака да бъде нападнат! И естествено – офанзивата не закъсняла. Правозащитната организация го атакувала.
Защо той употребявал такива думи и за какво казвал такива неща?! Не знаел ли, че това наранява...
И аз си споделих: сега към този момент ще се реализира това, което нееднократно съм писал: една порода изнудвачи ще стоят с пръсти, пъхнати напълно преднамерено в процепа на вратата – там, при пантите – и ще чакат някой напълно инцидентно минаващ да бутне вратата. Та те да завият мощно, да кажат заклинателните думи: " Той наранява нашите усеща (в моя преносен образец - „ пръсти ”), той погази нашите права! Осъдете го! И ще настане нещо, на което Светата Инквизиция ще гледа със злоба и почит. " И ще си вика Светата Инквизиция: " Брей, та и аз, хем каква подла и зла бях – но такива неща не се сетих! "
Времената, дами и господа, станаха особени. Ето – не дръзвам да кажа какви тъкмо. За да не изскочи някой и да ме съди, тъй като има засегнати усеща. Но – добрето свършИ. Както споделя президентът Борисов. Оп, отново позволих неточност, оправдавам се, причинявам реверанс пред скрупульозната ви обич към „ правилността и реда ” (поне в наричането на президентите и премиерите). И отивам да поплача в тайната си стаичка за паметта на Дъглас Адамс, който говореше това, което си желае и го правеше ослепително.
Хубави времена преживяхме. Президентът Борисов, когато го питали: Абе, Бойко, по кое време ще стане по-добре? ” дал отговор: " Е, то добрето свършИ! "
Оп, хванахте ли се, с пъргавите си като машинка за вдяване на игли мозъци, реагирахте ли бързо и остро на „ президентът Борисов ”? Този Терзийски не знае, че Борисов не е президент! Така си казахте вий, а аз припаднах от смях и в този момент лежа и се оправям малко по малко, тъй като смехът при мен протича по-тежко от Ковида!
Знам аз кой не е президент и кой е президент, само че - от една страна - ми е все едно за такива нелепости, от друга – обичам да виждам педантично закачени за дреболиите хора по какъв начин се суетят, все едно строят крепости лего с боксови ръкавици, строят с думички като „ президент ” един ефимерен ред, та да се усещат предпазени в него като Зайо в хралупата си под снега!
Да, да, „ добрето свършИ ”! И даже баща Дъглас Адамс, писателят популярен, няма да ни помогне. Защото той починА, до момента в който беше на фитнес на 49, още в далечната и (от сегашната перспектива) изглеждаща розово-оранжева 2001-ва година.
Чета тук и там. И прочитам примерно, че Ковид лишил живота на последния мъж. Хоп, споделих си, каква метафора! Я да видя!
И прочитам - след на половина посочилото се из джунглата на интернета заглавие следва историята на мъж от племето джума. Той бил на възраст сред 86 и 90 години и оставил три дъщери. Бил притежател на традициите на това племе, само че в този момент единствено дъщерите му били носителки на тия обичаи. Интересно, споделих си, към момента ли има (според медиите) носители на нещо друго, с изключение на на Ковид? Брей – доста демократично! Аз мислех, че на медиите към този момент им е неразрешено да приказват за друго с изключение на за имунизации и за Ковид, а то имало и носители на обичаи. Браво! Я да забележим: и погледнах да видя какъв брой дълго живеят амазонските племена, към които се числи и гореспоменатото племе джума. В интернет има много доста неща, които можеш да видиш. Хм, те имали междинна дълготрайност на живота от 45 до 52 години. Казах си: какъв шанс! Ковид удължава живота с близо 45 години! В племе, в което междинната дълготрайност на живота е 50 години, някой умира от Ковид на 90. И това е мотив медиите по целия свят да го оповестят – с мрачно-зловещ възторг - като в погребална организация. Да.
Казвам си: в България сме по-зле, междинната дълготрайност на живота е малко над 73, а междинната възраст на умрелите от Ковид – 75. Само с две години Ковид удължава живота при нас. Откъде знам ли? Прочетох го.
Откъде знаете вие това, което знаете? Прочели сте го! Сега просто се сблъскват „ моето прочетено ” с „ твоето прочетено ”. Всеки е стоманено уверен, че това, което е прочел той е безусловно вярното. Смешно.
(Гьоте, хитрецът, сподели: А някои са надменни с това, което самите те знаят, и презрителни към това, което другите знаят.)
Последният мъж умря. Така прочетох. Вярно, както споделих, по-късно се оказа, че е последният мъж от племето джума. Но заглавието в този му сведен тип остави в съзнанието ми горчива диря. „ Последният мъж умря ”. Какво ще вършат дамите, в случай че се наложи да придвижват хладилника в нов апартамент? Без мъж?
Добрето свършИ, дами и господа!
Ницше, този отшелник, добре споделя, че оптимистите са просто щастливи хора, които основават своя философска идея единствено ако би трябвало да обосноват щастието си, под нападките на песимистите. А песимистите пък бъркат, тъй като постановат две несходими системи една върху друга (вероятно приказва за действителността и идеала), като желаят да унищожат по-несъвършената за сметка на по-съвършената: считат, че несъвършената действителност не заслужава да „ живее ”, а единствено идеалът има това право. И се мъчат, горките, от това. А в случай че бяха хитри – щяха да схванат, че действителността си е такава, каквато си е, и няма нищо общо с идеала. И мерена с ограниченията на идеала, действителността ще ни носи единствено обезсърчение. Я бъдете себе си, пусти песимисти, я се отпуснете, я не искайте действителността да стане освен това от това, което е! – по този начин ми се ще да им кажа.
Ама се сещам, че в случай че кажеш на несъответствуващия човек да „ бъде себе си ” и току виж той ти откраднал колата. Или тръгнал по улиците с наакани гащи. Просто тъй като това счита за своето „ бъди себе си ”.
И отново чета. Тук и там. Прочитам, че един млад и към този момент не напълно млад водещ закъсал, преследван от някакви бранители на правата на „ онеправданите ”.
Казал в някакво свое предаване, че... в действителност – изобщо не ми се ще да изтъквам, както ви споделих, дребните неща, скрупульозността – са унизителни... та индивидът споделил, в общи линии (с доста ангажименти и ужасно предпазливо), че не му харесва да не може да споделя това, което мисли. Говорил за трансджендър, за хетеро, за хомо и за раси. Общо взето – това, което си приказваме всички – на всички места. Както го мислим. Убежденията му, както постоянно се среща, били много консервативни (в смисъла на едновремешното „ консервативно ”), много патриархални и биха могли да бъдат избрани от „ новото консервативно ” като „ сексистки ”. Но младият момък въпреки всичко е споделил тия думи изключително деликатно, внимателно и в един общо взето отбранителен жанр. И аз незабавно си споделих: dа, в този момент говорещият това, което мисли... би трябвало да е в непрекъсната защита! Трябва да е като мангуста измежду кобри!
Този, който споделя това, което счита за истина – би трябвало да чака да бъде нападнат! И естествено – офанзивата не закъсняла. Правозащитната организация го атакувала.
Защо той употребявал такива думи и за какво казвал такива неща?! Не знаел ли, че това наранява...
И аз си споделих: сега към този момент ще се реализира това, което нееднократно съм писал: една порода изнудвачи ще стоят с пръсти, пъхнати напълно преднамерено в процепа на вратата – там, при пантите – и ще чакат някой напълно инцидентно минаващ да бутне вратата. Та те да завият мощно, да кажат заклинателните думи: " Той наранява нашите усеща (в моя преносен образец - „ пръсти ”), той погази нашите права! Осъдете го! И ще настане нещо, на което Светата Инквизиция ще гледа със злоба и почит. " И ще си вика Светата Инквизиция: " Брей, та и аз, хем каква подла и зла бях – но такива неща не се сетих! "
Времената, дами и господа, станаха особени. Ето – не дръзвам да кажа какви тъкмо. За да не изскочи някой и да ме съди, тъй като има засегнати усеща. Но – добрето свършИ. Както споделя президентът Борисов. Оп, отново позволих неточност, оправдавам се, причинявам реверанс пред скрупульозната ви обич към „ правилността и реда ” (поне в наричането на президентите и премиерите). И отивам да поплача в тайната си стаичка за паметта на Дъглас Адамс, който говореше това, което си желае и го правеше ослепително.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ