Родословното дърво
Да знаеш своето потекло е равнозначно повече и по-задълбочено да познаваш себе си. То е като пътешестване обратно и във вътрешността – носим нещо от чертите на предците си, техните особености на характера, колкото и всеки един човек да е неповторим.
В средновековна Европа без положителното познаване на родословното дърво и неговата изрядност, е било немислимо сключването на династичен брак. Затова и аристократичните семейства са най-наясно със своите роднински разклонения - обратно във времето и в ширина в съвремието. Ала и елементарни хора, пристрастени към личното си минало, стигат до забележителна информация. Рекордьор е британец, съумял да се върне 1500 година обратно. За 20 години изследвания той съставил най-дългото родословие, което включва 9 390 издирени негови близки.
Науката, която учи произхода, историята и родствените връзки сред хората се назовава генеалогия. В България е доста мъчно същинското задълбаване обратно във времето. Регистър на ражданията и бракосъчетанията се вкарва едвам през 1893 година А и сякаш нямаме много-много традицията да помним, пазим и най-много да записваме родословието си. Българинът сигурно знае имената на бабите и дядовците си, по-рядко продължава едно потомство обратно, а оттова нататък още пътешестване във времето за множеството е сложна задача. Ако въпреки всичко се интересуваме от родовата история, би трябвало да употребяваме оптимално разнородни източници. Започва се като в националното творчество – от устно п
редаваната информация, старите истории и поизбледнели мемоари. Да не се опасяваме, че някъде дървото ще прекъсне, поради окончателно изгубените имена и хора. Освен имената на предците, съберете информация за фамилни истории, описания на външния тип или фотоси на ваши роднини от предишното, даже предания за околните ви, които се преплитат с историята на вашето населено място. Това е все скъпа информация за децата ви и тези след тях. Запишете я, хората, които още имат какво да опишат, няма да са, уви, постоянно сред нас. Ще бъде тъпо дружно с тях да изчезне късче от нашата персонална история.
Така че пътят е един – пътешестване, срещи, диалози и записване. Срещата с един роднина ще ни води до различен, може би чужд от нашето потекло. Освен всичко друго това е и вълнуващо прекарване! Ценен източник на информация са писмените документи. Местата, където можем да намерим зрънце от родовото ни минало са Държавният списък, общински регистри, смъртните актове и брачни свидетелства, документи за благосъстоятелност на земя и недвижимо имущество, архиви за покупко-продажба, за присъединяване в кооперации, сдружавания и всевъзможен жанр организации, та даже и старите вестници. Един образец – в процеса на възобновяване на земята преди години доста хора ненадейно за себе си научиха доста за своите прародители – точните дати на раждане на прадядовците си и трите им имена, по нещо за рано умряли родственици.
Мнозина одобряват, че родословното дърво се прави единствено по бащина линия. Основната причина е, че фамилното име се резервира единствено при мъжете, до момента в който след брака дамата и децата й одобряват името на брачна половинка. Това в действителност прави по-лесно изработването на такова потекло, само че пък дамите в фамилията нормално повече са склонни да описват фамилни истории, което е скъпо преимущество. В нас са гените на двамата родители, тъй че колкото повече научим и за двата си клона, ще се обогатим с повече информация.
И в случай че още се чудите за какво са ни родословие и фамилна история, ето няколко съществени учредения:
Чертите на лицето – най-специфичните особености, като ексцентричен нос, присъща уста, растеж са най-устойчиви при унаследяването. Ако разполагате със фотоси на своите прародители, ще знаете повече за какво изглеждате точно по този начин.
Наследствените болести – това е опция за скъпа информация. Ако знаете от какво са боледували предците ви, от какво са умряли, можете де вземете ограничения за предотвратяване и профилактика точно в тази посока.
Семейната история – тя е източник на горделивост и любознание. Е, несъмнено има и смешни, и срамни истории, само че такива са животът и хората. А и остава да се помни точно невероятното.
Дава отговор на въпроса кой съм, от къде пристигам. Родословието е себепознание, а кой е най-интересната персона за нас, в случай че не самите ние?
В средновековна Европа без положителното познаване на родословното дърво и неговата изрядност, е било немислимо сключването на династичен брак. Затова и аристократичните семейства са най-наясно със своите роднински разклонения - обратно във времето и в ширина в съвремието. Ала и елементарни хора, пристрастени към личното си минало, стигат до забележителна информация. Рекордьор е британец, съумял да се върне 1500 година обратно. За 20 години изследвания той съставил най-дългото родословие, което включва 9 390 издирени негови близки.
Науката, която учи произхода, историята и родствените връзки сред хората се назовава генеалогия. В България е доста мъчно същинското задълбаване обратно във времето. Регистър на ражданията и бракосъчетанията се вкарва едвам през 1893 година А и сякаш нямаме много-много традицията да помним, пазим и най-много да записваме родословието си. Българинът сигурно знае имената на бабите и дядовците си, по-рядко продължава едно потомство обратно, а оттова нататък още пътешестване във времето за множеството е сложна задача. Ако въпреки всичко се интересуваме от родовата история, би трябвало да употребяваме оптимално разнородни източници. Започва се като в националното творчество – от устно п
редаваната информация, старите истории и поизбледнели мемоари. Да не се опасяваме, че някъде дървото ще прекъсне, поради окончателно изгубените имена и хора. Освен имената на предците, съберете информация за фамилни истории, описания на външния тип или фотоси на ваши роднини от предишното, даже предания за околните ви, които се преплитат с историята на вашето населено място. Това е все скъпа информация за децата ви и тези след тях. Запишете я, хората, които още имат какво да опишат, няма да са, уви, постоянно сред нас. Ще бъде тъпо дружно с тях да изчезне късче от нашата персонална история.
Така че пътят е един – пътешестване, срещи, диалози и записване. Срещата с един роднина ще ни води до различен, може би чужд от нашето потекло. Освен всичко друго това е и вълнуващо прекарване! Ценен източник на информация са писмените документи. Местата, където можем да намерим зрънце от родовото ни минало са Държавният списък, общински регистри, смъртните актове и брачни свидетелства, документи за благосъстоятелност на земя и недвижимо имущество, архиви за покупко-продажба, за присъединяване в кооперации, сдружавания и всевъзможен жанр организации, та даже и старите вестници. Един образец – в процеса на възобновяване на земята преди години доста хора ненадейно за себе си научиха доста за своите прародители – точните дати на раждане на прадядовците си и трите им имена, по нещо за рано умряли родственици.
Мнозина одобряват, че родословното дърво се прави единствено по бащина линия. Основната причина е, че фамилното име се резервира единствено при мъжете, до момента в който след брака дамата и децата й одобряват името на брачна половинка. Това в действителност прави по-лесно изработването на такова потекло, само че пък дамите в фамилията нормално повече са склонни да описват фамилни истории, което е скъпо преимущество. В нас са гените на двамата родители, тъй че колкото повече научим и за двата си клона, ще се обогатим с повече информация.
И в случай че още се чудите за какво са ни родословие и фамилна история, ето няколко съществени учредения:
Чертите на лицето – най-специфичните особености, като ексцентричен нос, присъща уста, растеж са най-устойчиви при унаследяването. Ако разполагате със фотоси на своите прародители, ще знаете повече за какво изглеждате точно по този начин. Наследствените болести – това е опция за скъпа информация. Ако знаете от какво са боледували предците ви, от какво са умряли, можете де вземете ограничения за предотвратяване и профилактика точно в тази посока. Семейната история – тя е източник на горделивост и любознание. Е, несъмнено има и смешни, и срамни истории, само че такива са животът и хората. А и остава да се помни точно невероятното. Дава отговор на въпроса кой съм, от къде пристигам. Родословието е себепознание, а кой е най-интересната персона за нас, в случай че не самите ние? Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ