Как да възпитаме днес силно и уверено момче
Да възпиташ момче…Започвам с ангажимента, че имам и се пробвам да дисциплинирам две девойки. Само момиче съм в фамилията и нямам явен образец по какъв начин се възпитава момче. И може би даже нямам право да обмислям по тази тематика. Но наблюдавайки момченцата на мои приятелки, съучениците на огромна ми щерка - считам съществено, че днешните момчета са ощетени.
Другата ми спогодба е наложителна - децата са разнообразни и всякакво генерализиране на полова основа е по природа неуместна и ми е извънредно противна, само че трендовете във двата модела образование не престават да разделят двата пола пред все по-голяма пропаст. Няма да става дума за стандартите във възпитанието и сексисткия метод – девойките да играят с куклите, момчетата - с камиончетата. Че не е редно момченце да бута бебешка количка играчка, както не е редно едно момиче да се катери по дърветата и да размахва пластмасов меч.
“Прави ми усещане, че на момчетата не им е разрешено да бъдат момчета, те непрекъснато би трябвало да лимитират и усмиряват стихийната си същина. ”
Защото тя е такава. Да изброим няколко качества, които се считат присъщи за момчетата: буйни, палави, невъздържани, енергични, неукротими. За девойките: кротки, нежни, тихи, обществени, послушни (вслушват се). Но до момента в който на девойките непрекъснато им се повтаря, че поради еманципацията са не запомнили женствеността им, на момчетата никой не се наема да дефинира мъжествеността им в какво състояние е. И разбирането за неустрашимост се неглижира, което води и до наставнически неточности във възпитанието.
Разбира се, всичко е субективно, зависи от доста персонални фактори, отвън пола, само че не можете и да се отхвърли, че в болшинството си, момчетата се отглеждат една концепция по-трудно от девойките, чувствам едно изтощение даже. Защото такива са публичните порядки - те изискват, само че не ти споделят по какъв начин. Хем да е положително дете, хем да е добродушно, хем да е себе си, хем да е пламенно - и всичко това, когато и както се постанова, с цел да тече всичко „ обикновено, безпроблемно, учтиво ”
Мозъците ни обаче също са пра-програмирани - момчетата е трябвало да бъдат физически по-силни, нападателни, енергични, с цел да се учат да ловуват и да оправдаят упованията към ролята си – осигуряващ храната и даващ отбрана. Момичетата са учени да стоят спокойно в пещерата, да оказват помощ на майката, да усвояват занаяти и домашни умения. Очакванията към ролята й са – да бъде грижовна и да пази домашния уют.
Ролите несъмнено през днешния ден се разменят, само че ДНК то мъчно приема обществената смяна и доста житейски проблеми – във връзките, сред поколенията, в публичните групи - са подбудени от пропастта сред същинската ни същина и упованията към нас. След ера на нужна равноправност, битка за пълноправие и други обществени придвижвания, които не престават и до през днешния ден и които е редно да се случат, стремежът беше функциите да се дефинират отначало, само че като че ли се размиха тотално и никой не предлага решение по какъв начин да се избяга от крайностите.
Накъде удрям в действителност? Всичко лъсва нескрито в предучилищната и учебната възраст, когато децата са принудени да се подчиняват на един престиж – учителя и една цяла институция – учебното заведение. Преди да стъпят децата в учебно заведение, те се намират в една обществена среда, която отхвърля техните съществени характерности – в детската градина те са просто деца. Но функциите, които усвояват тогава, се демонстрират в учебно заведение, където са изправени пред сериозен престиж. Стихийната момчешка същина мъчно се вписва в нормите на обществото, то избира девойките – те са тихи, избират обществените контакти, имат положителни обноски и … умеят да манипулират с външния си тип и сексапил.
“Но същото това общество, което загърбва момчетата, изключително в учебно заведение, търси техните „ момчешки ” качества като възрастни ”
Фирмите избират енергични мениджъри, търговци, в политиката експанзията е съществена движеща мощ. Да не приказваме пък дамите, които сякаш желаят благ и грижлив мъж, в действителност биват покорени точно от самоуверените до настъпателност мъже, които знаят какво желаят и по какъв начин да го вземат.
Парадоксът е, че девойките се показват толкоз добре в очите на обществото, тъй като и критериите към тях са мощно повишени – те са натоварени с повече обществени функции, борят се повече в университетите (все още балът за банкет за девойките е по-висок) и на пазара на труда.
Защо пиша всичко това? Не бих желала да въвличам половете, да ги сблъсквам и да натоварвам мъчителната тематика за равноправието още по-болезнена. Не!
“Бих желала да се обърна към майките на момчета да ги харесват точно такива каквито са – необуздани, немирни, буйни и стихийни. ”
Поощрявайте момчешките игри и не ги оценявайте като " тъпи " или " неразвиващи ". Гледката на момче, тръгнало към следващата си задача по дърветата или гонка с колелета, е не по- малко очарователна от гледката на чаеното празненство на щерка ми. Това е тяхната същина, в играта те я демонстрират свободно.
Ако се оплакват от неприятната дисциплинираност на дребното ви момче в клас или в детската градина – че не стои спокойно, че приказва и се бори с другите момчета (без детайл на неоправдана експанзия все пак) в междучасието, не взимайте тези забележки толкоз на съществено. Това би трябвало да прави едно момче, в случай че желаете да стане убеден мъж. В тях е закодирана конкуренция, единоборство, пристрастеност за победа.
Обърнете внимание на ролята на татко му в живота му. Децата постоянно ще търсят вашите два престижа, през целия си живот и до момента в който дамите са на всички места към тях – бабите също са по-активни в грижата от дядовците, след това учителките, от яслата до зрелост, се още най-вече са дами, то мъжете като че ли остават по в сянка. Поощрявайте мъжкото другарство – татко, чичо, дядо. Нека момчетата свободно да бъдат момчета, без някой да им развява пръст.
Ако вашето момче е добродушно, общително, впечатлително, обичливо, в някаква степен се разграничава на общия декор, приемете го, каквото е. Ако желае да рисува рокли и се оправя добре, от него може да излезе моделиер. Ако готви – да стане началник на прочут ресторант. Както знаем и в тези две специалности мъжете се оправят доста по- добре. Същото е за рисуването, да вземем за пример. Макар девойките да обичат да сядат тихичко и да оцветяват, в действителност известните дами художници са доста малко.
Изкуството да си родител е доста комплицирано и никой не може да се назова маестро. Не позволявайте публичните порядки да дефинират отношението ви към момчето ви. Нека да е буйно, дано има сила, дано прави бели – това ще го направи деен, убеден мъж и един ден най-малко една друга жена ще ви бъде признателна.
Другата ми спогодба е наложителна - децата са разнообразни и всякакво генерализиране на полова основа е по природа неуместна и ми е извънредно противна, само че трендовете във двата модела образование не престават да разделят двата пола пред все по-голяма пропаст. Няма да става дума за стандартите във възпитанието и сексисткия метод – девойките да играят с куклите, момчетата - с камиончетата. Че не е редно момченце да бута бебешка количка играчка, както не е редно едно момиче да се катери по дърветата и да размахва пластмасов меч.
“Прави ми усещане, че на момчетата не им е разрешено да бъдат момчета, те непрекъснато би трябвало да лимитират и усмиряват стихийната си същина. ”
Защото тя е такава. Да изброим няколко качества, които се считат присъщи за момчетата: буйни, палави, невъздържани, енергични, неукротими. За девойките: кротки, нежни, тихи, обществени, послушни (вслушват се). Но до момента в който на девойките непрекъснато им се повтаря, че поради еманципацията са не запомнили женствеността им, на момчетата никой не се наема да дефинира мъжествеността им в какво състояние е. И разбирането за неустрашимост се неглижира, което води и до наставнически неточности във възпитанието.
Разбира се, всичко е субективно, зависи от доста персонални фактори, отвън пола, само че не можете и да се отхвърли, че в болшинството си, момчетата се отглеждат една концепция по-трудно от девойките, чувствам едно изтощение даже. Защото такива са публичните порядки - те изискват, само че не ти споделят по какъв начин. Хем да е положително дете, хем да е добродушно, хем да е себе си, хем да е пламенно - и всичко това, когато и както се постанова, с цел да тече всичко „ обикновено, безпроблемно, учтиво ”
Мозъците ни обаче също са пра-програмирани - момчетата е трябвало да бъдат физически по-силни, нападателни, енергични, с цел да се учат да ловуват и да оправдаят упованията към ролята си – осигуряващ храната и даващ отбрана. Момичетата са учени да стоят спокойно в пещерата, да оказват помощ на майката, да усвояват занаяти и домашни умения. Очакванията към ролята й са – да бъде грижовна и да пази домашния уют.
Ролите несъмнено през днешния ден се разменят, само че ДНК то мъчно приема обществената смяна и доста житейски проблеми – във връзките, сред поколенията, в публичните групи - са подбудени от пропастта сред същинската ни същина и упованията към нас. След ера на нужна равноправност, битка за пълноправие и други обществени придвижвания, които не престават и до през днешния ден и които е редно да се случат, стремежът беше функциите да се дефинират отначало, само че като че ли се размиха тотално и никой не предлага решение по какъв начин да се избяга от крайностите.
Накъде удрям в действителност? Всичко лъсва нескрито в предучилищната и учебната възраст, когато децата са принудени да се подчиняват на един престиж – учителя и една цяла институция – учебното заведение. Преди да стъпят децата в учебно заведение, те се намират в една обществена среда, която отхвърля техните съществени характерности – в детската градина те са просто деца. Но функциите, които усвояват тогава, се демонстрират в учебно заведение, където са изправени пред сериозен престиж. Стихийната момчешка същина мъчно се вписва в нормите на обществото, то избира девойките – те са тихи, избират обществените контакти, имат положителни обноски и … умеят да манипулират с външния си тип и сексапил.
“Но същото това общество, което загърбва момчетата, изключително в учебно заведение, търси техните „ момчешки ” качества като възрастни ”
Фирмите избират енергични мениджъри, търговци, в политиката експанзията е съществена движеща мощ. Да не приказваме пък дамите, които сякаш желаят благ и грижлив мъж, в действителност биват покорени точно от самоуверените до настъпателност мъже, които знаят какво желаят и по какъв начин да го вземат.
Парадоксът е, че девойките се показват толкоз добре в очите на обществото, тъй като и критериите към тях са мощно повишени – те са натоварени с повече обществени функции, борят се повече в университетите (все още балът за банкет за девойките е по-висок) и на пазара на труда.
Защо пиша всичко това? Не бих желала да въвличам половете, да ги сблъсквам и да натоварвам мъчителната тематика за равноправието още по-болезнена. Не!
“Бих желала да се обърна към майките на момчета да ги харесват точно такива каквито са – необуздани, немирни, буйни и стихийни. ”
Поощрявайте момчешките игри и не ги оценявайте като " тъпи " или " неразвиващи ". Гледката на момче, тръгнало към следващата си задача по дърветата или гонка с колелета, е не по- малко очарователна от гледката на чаеното празненство на щерка ми. Това е тяхната същина, в играта те я демонстрират свободно. Ако се оплакват от неприятната дисциплинираност на дребното ви момче в клас или в детската градина – че не стои спокойно, че приказва и се бори с другите момчета (без детайл на неоправдана експанзия все пак) в междучасието, не взимайте тези забележки толкоз на съществено. Това би трябвало да прави едно момче, в случай че желаете да стане убеден мъж. В тях е закодирана конкуренция, единоборство, пристрастеност за победа. Обърнете внимание на ролята на татко му в живота му. Децата постоянно ще търсят вашите два престижа, през целия си живот и до момента в който дамите са на всички места към тях – бабите също са по-активни в грижата от дядовците, след това учителките, от яслата до зрелост, се още най-вече са дами, то мъжете като че ли остават по в сянка. Поощрявайте мъжкото другарство – татко, чичо, дядо. Нека момчетата свободно да бъдат момчета, без някой да им развява пръст. Ако вашето момче е добродушно, общително, впечатлително, обичливо, в някаква степен се разграничава на общия декор, приемете го, каквото е. Ако желае да рисува рокли и се оправя добре, от него може да излезе моделиер. Ако готви – да стане началник на прочут ресторант. Както знаем и в тези две специалности мъжете се оправят доста по- добре. Същото е за рисуването, да вземем за пример. Макар девойките да обичат да сядат тихичко и да оцветяват, в действителност известните дами художници са доста малко. Изкуството да си родител е доста комплицирано и никой не може да се назова маестро. Не позволявайте публичните порядки да дефинират отношението ви към момчето ви. Нека да е буйно, дано има сила, дано прави бели – това ще го направи деен, убеден мъж и един ден най-малко една друга жена ще ви бъде признателна.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ