Да угодиш на всички – мисията невъзможна
Да угодиш на всички си е в действителност невъзможна задача, само че хората, които с все мощ се напъват да я осъществят, не са по никакъв начин малко. Тъжното е, че това са нормално положителни хора. Те желаят да избегнат споровете или даже да ги предугадят още преди да са зародили, с цел да се втурнат като една пожарна команда и да хвърлят кофа вода за укротяване прищевките на близките.
Те са едно удостоверение, че да си прекомерно добър, е неприятно за теб самия, тъй като безусловно ще се откри кой да ти се качи на главата. Ала по този начин са устроени – да се мъчат да угодят на всички край себе си. За своя сметка, естествено.
Тази обстановка най-често се получава, когато дружно живеят повечко хора – от разнообразни генерации, даже произлезли от разнообразни фамилии или изобщо хора, които не се схващат по най-хармоничния между тях метод. За да усмирят духовете на останалите, да тушират елементарно възпламеняващото се напрежение, тези същински страдалци се юркат с най-хубави намерения във всички направления, откъдето доловят обезпокоителен знак. От една страна да изпълнят прищявката на дъщерята, която желае еди каква си рокля, от друга – да успокоят таткото, че късата й нова дрешка не е чак толкоз къса, колкото той си мисли, а така и така всички вървят по този начин. Ако има в къщата и възрастни родители – да ги убедят, че те двамата никога не се карат, както и че вечерята няма да закъснее, без значение от всичко.
Ако сте от тази категория, не очаквайте признателност, че се раздавате без излишък. Тя надали ви е нужна. По-скоро малко да оценяваха вашите старания, та от време на време да ви пожалваха, или да получавахте по едно рамо в помощ. Обикновено става противоположното – колкото повече, толкоз повече. Колкото повече желаете да угодите на всички, толкоз те все по не си поплюват и на процедура ви тормозят, въпреки да не го осъзнават, а вие да не желаете да си го признаете.
Преди време бях прочела забавно наблюдаване. Една дама споделяше, че единственият мъж, същински влюбен в брачната половинка си, който познава, е на жена, която не прави никакви старания да му се хареса. Има задоволително значима своя персонална територия, държи се без значение и решително. Каква е връзката с героя или героинята, които желаят да угодят на всички? Ами същото е. Ако искаш да те обичат – не бъди плебей на обичания, а свободен човек. Ако искаш да има съгласие и естетика вкъщи, не се мъчи да правиш по този начин, че на всички останали да им добре, с изключение на на теб, тъй като най-малкото е изтощителна, а и неблагодарна работа. Нека останалите членове на фамилията сами да обясняват претенциите и връзките си, няма потребност да си безконечния съдия, регулировчик и душеприказчик.
В момента, в който осъзнаеш, че е невероятно да угодиш на всички – нито на работа, нито у дома, си направил първата крачка. Има случаи, когато един здравословен скандал ще накара останалите да имат повече почит към теб. Ако не си по свадите, има и задоволително доста мирни средства, посредством които да държиш на значимите за теб неща. Но отстоявайте себе си. Просто тъй като и най-близките ни биха „ злоупотребили “ с нас при цялата конвенционалност на тази дума, толкоз, колкото им позволим. Колко и до каква степен - ние чертаем границите на допустимост.
Те са едно удостоверение, че да си прекомерно добър, е неприятно за теб самия, тъй като безусловно ще се откри кой да ти се качи на главата. Ала по този начин са устроени – да се мъчат да угодят на всички край себе си. За своя сметка, естествено.
Тази обстановка най-често се получава, когато дружно живеят повечко хора – от разнообразни генерации, даже произлезли от разнообразни фамилии или изобщо хора, които не се схващат по най-хармоничния между тях метод. За да усмирят духовете на останалите, да тушират елементарно възпламеняващото се напрежение, тези същински страдалци се юркат с най-хубави намерения във всички направления, откъдето доловят обезпокоителен знак. От една страна да изпълнят прищявката на дъщерята, която желае еди каква си рокля, от друга – да успокоят таткото, че късата й нова дрешка не е чак толкоз къса, колкото той си мисли, а така и така всички вървят по този начин. Ако има в къщата и възрастни родители – да ги убедят, че те двамата никога не се карат, както и че вечерята няма да закъснее, без значение от всичко.
Ако сте от тази категория, не очаквайте признателност, че се раздавате без излишък. Тя надали ви е нужна. По-скоро малко да оценяваха вашите старания, та от време на време да ви пожалваха, или да получавахте по едно рамо в помощ. Обикновено става противоположното – колкото повече, толкоз повече. Колкото повече желаете да угодите на всички, толкоз те все по не си поплюват и на процедура ви тормозят, въпреки да не го осъзнават, а вие да не желаете да си го признаете.
Преди време бях прочела забавно наблюдаване. Една дама споделяше, че единственият мъж, същински влюбен в брачната половинка си, който познава, е на жена, която не прави никакви старания да му се хареса. Има задоволително значима своя персонална територия, държи се без значение и решително. Каква е връзката с героя или героинята, които желаят да угодят на всички? Ами същото е. Ако искаш да те обичат – не бъди плебей на обичания, а свободен човек. Ако искаш да има съгласие и естетика вкъщи, не се мъчи да правиш по този начин, че на всички останали да им добре, с изключение на на теб, тъй като най-малкото е изтощителна, а и неблагодарна работа. Нека останалите членове на фамилията сами да обясняват претенциите и връзките си, няма потребност да си безконечния съдия, регулировчик и душеприказчик.
В момента, в който осъзнаеш, че е невероятно да угодиш на всички – нито на работа, нито у дома, си направил първата крачка. Има случаи, когато един здравословен скандал ще накара останалите да имат повече почит към теб. Ако не си по свадите, има и задоволително доста мирни средства, посредством които да държиш на значимите за теб неща. Но отстоявайте себе си. Просто тъй като и най-близките ни биха „ злоупотребили “ с нас при цялата конвенционалност на тази дума, толкоз, колкото им позволим. Колко и до каква степен - ние чертаем границите на допустимост.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ