Посрещнете изгрева над Анкор Ват
Да станеш по тъмни доби, с цел да посрещнеш изгрева на слънцето постоянно крие своето обаяние и романтика. Неслучайно доста антични нации са обожествявали небесното кълбо, което е превръщало тъмната и рискова нощ в ден. Безспорно едно от най-интересните прекарвания в комплексът Анкор край Сием Риеп, Камбоджа и през днешния ден остава посрещането на изгрева. Затова и хиляди туристи се тълпят до религиозния храм още от 5 часа сутринта и търсят най-подходящото място през езерото с лотосите, с цел да посрещнат първите слънчеви лъчи. Естествено романтиката се губи поради натрупалото се голям брой, само че въпреки всичко моментът си остава магичен.
Интересно е самото постигане до храма. Пътешествието стартира по понтонен мост, който при всяка крачка в тъмницата на разсъмване ви кара да се чувствате пийнал, а стотиците туристи край вас го клатят във всевъзможни направления, тъй че е мъчно да се движите в права линия. След това минавате в безспорна мрачевина, следвайки само водачите с фенерче пред вас измежду първите пространства на храма. И внезапно се оказвате пред обгърнатия с мистична мрачевина контур на Анкор Ват, неслучайно разгласен за едно от новите 7 чудеса на света и включен в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Магията за миг изчезва до момента в който при вас се доближават десетки търговци, които ви оферират кафе, вода, спрей срещу комари и сувенири в часовете, до момента в който чакате изгрева. В случай, че местата край езерото към този момент са заети, умерено можете да се насладите на събуждащата глътка и да почакате изгрева. Дори и слънчевите лъчи да не създадат блестящо шоу в небесата поради непрекъснатите облаци, които сякаш пазят Анкор, чувството ше остане вечно в сърцето ви. Гарантираме. След като слънцето изгрее, умерено можете да продължите обиколката си и да разгледате няколкото равнища на храма. За да се качите до най-горното обаче наложително би трябвало да сте облечен с покрити плещи и колене, без значение дали сте мъж или жена. И обгърнат към тялото ви шал няма да помогне и полицията няма да ви допусне до най-свещеното равнище, в случай че не сте спазили това предписание. Този етаж на храма отваря за гости след 7.30 сутринта. И по този начин, денят изпълнен с завършения може да стартира.
Според легендата храмът Анкор Ват, най-известният храм в комплекса с обща повърхност 400 кв. километра, е построен единствено за една нощ с божествена интервенция. Как другояче да си разбираем, че това напълно археологическо знамение е издигнато през 12 век и запазило славата си през вековете? Всъщност храмът е извършен цели 30 години и е отдаден на господ Вишну. Според изказванията той е построен като траурен паметник за владетеля Суриаравман II, признат за създател и обединител на кхмерската империя и поради предназначението си постройката е насочена към запад. Според откривателите за предназначението на структурата подсказват и барелефите по стените на храма. Това е най-добре непокътнатата постройка в комплекса Анкор, която очарова поради салдото и симетрията си. Затова и е главната причина за навестяване на целия комплекс и несъмнено най-известното място в него. Съветваме ви обаче да не пропускате да посетите колкото можете повече от прилежащите храмове. Но за тях по-късно.
Височината на Анкор Ват е 213 метра, а 5-те най-впечатляващи кули на последното, трето равнище на храма са по този начин издигнати, че можете да им се насладите напълно единствено от избрани места. Структурата на постройката прилича разцъфнал лотос. Храмът е заобиколен от трап, който през днешния ден се пресича по плаващ понтон. Ровът се простира на цели три километра, а структурата на Анкор Ват с централната постройка в средата символизира свещената планината Меру, която играе значима роля в хиндуиската история за небето и пъкъла.
Храмът е толкоз прочут, че даже е силуетът му е включен като част от националния байрак на Камбоджа. За разлика от другите храмове в комплекса Анкор Ват в никакъв случай не е бил зарязан или пропуснат и постоянно е бил значима част и причина за национална горделивост за камбоджанците. Сред най-впечатляващите детайли от храма са изобразените над 3 000 апсари или небесни нимфи. Резбите в камъка и дървото не престават по продължение на близо 800 метра и няма по какъв начин да не ви оставят без мирис.
Такова монументално строителство естествено не е било елементарно. Плоските блокове, от които е издигнат Ангкор Ват, са били изкопани от святата планина на Пном Кулен, която е отдалечена на над 50 километра от храма. Носени са по речните канали със салове. Според археолозите в градежа са взели участие над 300 000 служащи и 6 000 слона. Представете си при такова огромно строителство какъв брой време ще ви отнеме разглеждането на храма и какъв брой е нужно за обяснението на детайлите и знаците на Анкор Ват. Неслучайно са написани десетки книги, които разказват подборно всеки един барелеф, скулптура и резба. Но въпреки всичко една от най-големите вълшебства си остава не дълбокия смисъл, вложен във всяка кътче на Анкор Ват, а да видиш по какъв начин изгрява слънцето над най-големия набожен комплекс в света на фона на танцуващи водни кончета и окъпани от росата розови лотоси.
Та Пром – храмът на Лара Крофт
Сред най-известните храмове е Та Пром – храмът, който джунглата си е взела назад. Туристите не пропущат да си създадат фотография на местата, които са виждали от кино лентата “Лара Крофт:Томб Райдър ”. Затова и мястото е по-известно със сцените, в които се е снимала Анджелина Джоли, а локалните гидове не пропущат да оповестят този факт на туристите. Всъщност храмът е издигнат в средата на 12-ти век е и отдаден на една друга дама – майката на краля Джайаварман VII. Магията на храма се крие във обстоятелството, че той не е разчистен от големите корени на дървета, които са го покрили през вековете. И в случай че имате шанса да се разноските самичък, вместо с група и гид, ненадейно можете да се озовете на място без никакви туристи и да се почувствате в кожата на първите археолози и откриватели. За поддържане на храма са били нужни 79 365 души, измежду които 18 основни свещеници и 615 танцьора. Сред предметите, които са принадлежали на богатия храм са били златни съдове с тегло над 500 кг, украсени с диаманти, бисери и други скъпоценни камъни. Представете си какъв брой впечатляващо е било това имане. За значимостта на мястото приказва и обстоятелството, че е бил декориран с 260 скулптури на богове. Интересно за храмовете на Анкор е, че макар че са национално и международно благосъстояние, част от тях са частни и принадлежат на локални управници. Които надлежно взимат отчисления от продадените пропуски за вход.
Твърди се, че нереставрираният храм Бенг Меалеа е точно подобен. Ако си падате изобретател и желаете да видите по какъв начин тъкмо са изглеждали религиозните места преди да бъдат възобновени, това е вашето място. Да се разхождаш из руините, допрени само от столетията, само че не и от хората, също може да бъде магично, въпреки и не по този начин впечатляващо за тези, които търсят искра и величие. Сред обичаните на туристите и изваяният от пясъчник Банетай Срей, прочут като женската крепост и издигнат през 10-ти век.
Билетите са за ден, три или седмица
Плащате от 37 до 72 $ за вход
Пропуските са за време, а не за обособена постройка
За да посетите всички храмове на територията на 400-те квадратни километра на Анкор няма да ви стигнат и месеци. За да имате късмет да видите най-малко най-главните религиозни места, издигнати сред 9-ти и 14-ти век са ви нужни най-малко 3 дни. Но всичко зависи от интереса ви към местата, които посещавате и неуморността ви. Затова и вместо билети за всеки храм на Анкор се продават пропуски за време. С тях се сдобивате от основния вход по пътя към Анкор Ват, като всеки пропуск включва ваша фотография и време на посещаване. Проверка се прави на входа на всеки обособен храм. Еднодневния пас коства 37 $, достъпът за 3 дни – 62 $, а седемдневния пропуск – 72 $. Всеки от храмовете е издигнат в друг жанр от останалите, по тази причина при визитата следвайте максимата на Мечо Пух – “Колкото повече, толкоз повече ”.
Байон ви следи от 216 усмихнати лица
Терасата на слоновете е с дължина от 350 метра
Храмът Байон е декориран с барелефи, които демонстрират всекидневието на кхмерите през 12-ти век.
Третият главен храм, който се посещава от съвсем всички туристи в Анкор е градът Анкор Том и сърцето му – Байон. Последният храм е най-известен с 216-те усмихнати лица, които ви наблюдават от 54-те му кули. Според откривателите повтарящото се изображение в действителност е това на най-известният властник на кхмерската империя Джаярмарман VII, прочут с огромното си его. Други настояват, че по време на ръководството на владетеля кхмерската империя е била разграничена на 54 провинции и по тази причина от толкоз кули всевиждащи очи наблюдават това, което се случва във всяка част на царството му.
Храмът е декориран и с барелефи, които включват над 11 000 фигури и подиуми от всекидневието на хората през 12-ти век – от игра на шах, до елементарен ден на пазара. Дълго храмът остава прикрит в джунглата, а на откривателите лишава време да схванат, че той е тъкмо в центъра на комплекса Анкор Том поради заобикалящата го джунгла. И през днешния ден по стените му можете да срещнете любопитни маймуни, които се закачат с туристите или просто им просят храна. Гидовете не стопират да предизвестяват, че на пръв взор занимателните животинки могат и да са рискови и да ви наранят с острите си зъби. Така че не пропускайте положителния фотографски кадър, само че имайте и едно на разум.
Сред наложителните спирки за туристите в Анкор Том е и Терасата на слоновете. Тя била употребена като платформа, от която владетелят Джаярмарман VII следил по какъв начин се завръща от борби победоносната му войска. Всеки ден знатният властник изслушвал от нея и недоволствата на народа си. Мястото е наречено по този начин поради многочислените изсечени релефи на слонове в нея. Дължината на терасата е 350 метра.
Интересно е самото постигане до храма. Пътешествието стартира по понтонен мост, който при всяка крачка в тъмницата на разсъмване ви кара да се чувствате пийнал, а стотиците туристи край вас го клатят във всевъзможни направления, тъй че е мъчно да се движите в права линия. След това минавате в безспорна мрачевина, следвайки само водачите с фенерче пред вас измежду първите пространства на храма. И внезапно се оказвате пред обгърнатия с мистична мрачевина контур на Анкор Ват, неслучайно разгласен за едно от новите 7 чудеса на света и включен в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Магията за миг изчезва до момента в който при вас се доближават десетки търговци, които ви оферират кафе, вода, спрей срещу комари и сувенири в часовете, до момента в който чакате изгрева. В случай, че местата край езерото към този момент са заети, умерено можете да се насладите на събуждащата глътка и да почакате изгрева. Дори и слънчевите лъчи да не създадат блестящо шоу в небесата поради непрекъснатите облаци, които сякаш пазят Анкор, чувството ше остане вечно в сърцето ви. Гарантираме. След като слънцето изгрее, умерено можете да продължите обиколката си и да разгледате няколкото равнища на храма. За да се качите до най-горното обаче наложително би трябвало да сте облечен с покрити плещи и колене, без значение дали сте мъж или жена. И обгърнат към тялото ви шал няма да помогне и полицията няма да ви допусне до най-свещеното равнище, в случай че не сте спазили това предписание. Този етаж на храма отваря за гости след 7.30 сутринта. И по този начин, денят изпълнен с завършения може да стартира.
Според легендата храмът Анкор Ват, най-известният храм в комплекса с обща повърхност 400 кв. километра, е построен единствено за една нощ с божествена интервенция. Как другояче да си разбираем, че това напълно археологическо знамение е издигнато през 12 век и запазило славата си през вековете? Всъщност храмът е извършен цели 30 години и е отдаден на господ Вишну. Според изказванията той е построен като траурен паметник за владетеля Суриаравман II, признат за създател и обединител на кхмерската империя и поради предназначението си постройката е насочена към запад. Според откривателите за предназначението на структурата подсказват и барелефите по стените на храма. Това е най-добре непокътнатата постройка в комплекса Анкор, която очарова поради салдото и симетрията си. Затова и е главната причина за навестяване на целия комплекс и несъмнено най-известното място в него. Съветваме ви обаче да не пропускате да посетите колкото можете повече от прилежащите храмове. Но за тях по-късно.
Височината на Анкор Ват е 213 метра, а 5-те най-впечатляващи кули на последното, трето равнище на храма са по този начин издигнати, че можете да им се насладите напълно единствено от избрани места. Структурата на постройката прилича разцъфнал лотос. Храмът е заобиколен от трап, който през днешния ден се пресича по плаващ понтон. Ровът се простира на цели три километра, а структурата на Анкор Ват с централната постройка в средата символизира свещената планината Меру, която играе значима роля в хиндуиската история за небето и пъкъла.
Храмът е толкоз прочут, че даже е силуетът му е включен като част от националния байрак на Камбоджа. За разлика от другите храмове в комплекса Анкор Ват в никакъв случай не е бил зарязан или пропуснат и постоянно е бил значима част и причина за национална горделивост за камбоджанците. Сред най-впечатляващите детайли от храма са изобразените над 3 000 апсари или небесни нимфи. Резбите в камъка и дървото не престават по продължение на близо 800 метра и няма по какъв начин да не ви оставят без мирис.
Такова монументално строителство естествено не е било елементарно. Плоските блокове, от които е издигнат Ангкор Ват, са били изкопани от святата планина на Пном Кулен, която е отдалечена на над 50 километра от храма. Носени са по речните канали със салове. Според археолозите в градежа са взели участие над 300 000 служащи и 6 000 слона. Представете си при такова огромно строителство какъв брой време ще ви отнеме разглеждането на храма и какъв брой е нужно за обяснението на детайлите и знаците на Анкор Ват. Неслучайно са написани десетки книги, които разказват подборно всеки един барелеф, скулптура и резба. Но въпреки всичко една от най-големите вълшебства си остава не дълбокия смисъл, вложен във всяка кътче на Анкор Ват, а да видиш по какъв начин изгрява слънцето над най-големия набожен комплекс в света на фона на танцуващи водни кончета и окъпани от росата розови лотоси.
Та Пром – храмът на Лара Крофт
Сред най-известните храмове е Та Пром – храмът, който джунглата си е взела назад. Туристите не пропущат да си създадат фотография на местата, които са виждали от кино лентата “Лара Крофт:Томб Райдър ”. Затова и мястото е по-известно със сцените, в които се е снимала Анджелина Джоли, а локалните гидове не пропущат да оповестят този факт на туристите. Всъщност храмът е издигнат в средата на 12-ти век е и отдаден на една друга дама – майката на краля Джайаварман VII. Магията на храма се крие във обстоятелството, че той не е разчистен от големите корени на дървета, които са го покрили през вековете. И в случай че имате шанса да се разноските самичък, вместо с група и гид, ненадейно можете да се озовете на място без никакви туристи и да се почувствате в кожата на първите археолози и откриватели. За поддържане на храма са били нужни 79 365 души, измежду които 18 основни свещеници и 615 танцьора. Сред предметите, които са принадлежали на богатия храм са били златни съдове с тегло над 500 кг, украсени с диаманти, бисери и други скъпоценни камъни. Представете си какъв брой впечатляващо е било това имане. За значимостта на мястото приказва и обстоятелството, че е бил декориран с 260 скулптури на богове. Интересно за храмовете на Анкор е, че макар че са национално и международно благосъстояние, част от тях са частни и принадлежат на локални управници. Които надлежно взимат отчисления от продадените пропуски за вход.
Твърди се, че нереставрираният храм Бенг Меалеа е точно подобен. Ако си падате изобретател и желаете да видите по какъв начин тъкмо са изглеждали религиозните места преди да бъдат възобновени, това е вашето място. Да се разхождаш из руините, допрени само от столетията, само че не и от хората, също може да бъде магично, въпреки и не по този начин впечатляващо за тези, които търсят искра и величие. Сред обичаните на туристите и изваяният от пясъчник Банетай Срей, прочут като женската крепост и издигнат през 10-ти век.
Билетите са за ден, три или седмица
Плащате от 37 до 72 $ за вход
Пропуските са за време, а не за обособена постройка
За да посетите всички храмове на територията на 400-те квадратни километра на Анкор няма да ви стигнат и месеци. За да имате късмет да видите най-малко най-главните религиозни места, издигнати сред 9-ти и 14-ти век са ви нужни най-малко 3 дни. Но всичко зависи от интереса ви към местата, които посещавате и неуморността ви. Затова и вместо билети за всеки храм на Анкор се продават пропуски за време. С тях се сдобивате от основния вход по пътя към Анкор Ват, като всеки пропуск включва ваша фотография и време на посещаване. Проверка се прави на входа на всеки обособен храм. Еднодневния пас коства 37 $, достъпът за 3 дни – 62 $, а седемдневния пропуск – 72 $. Всеки от храмовете е издигнат в друг жанр от останалите, по тази причина при визитата следвайте максимата на Мечо Пух – “Колкото повече, толкоз повече ”.
Байон ви следи от 216 усмихнати лица
Терасата на слоновете е с дължина от 350 метра
Храмът Байон е декориран с барелефи, които демонстрират всекидневието на кхмерите през 12-ти век.
Третият главен храм, който се посещава от съвсем всички туристи в Анкор е градът Анкор Том и сърцето му – Байон. Последният храм е най-известен с 216-те усмихнати лица, които ви наблюдават от 54-те му кули. Според откривателите повтарящото се изображение в действителност е това на най-известният властник на кхмерската империя Джаярмарман VII, прочут с огромното си его. Други настояват, че по време на ръководството на владетеля кхмерската империя е била разграничена на 54 провинции и по тази причина от толкоз кули всевиждащи очи наблюдават това, което се случва във всяка част на царството му.
Храмът е декориран и с барелефи, които включват над 11 000 фигури и подиуми от всекидневието на хората през 12-ти век – от игра на шах, до елементарен ден на пазара. Дълго храмът остава прикрит в джунглата, а на откривателите лишава време да схванат, че той е тъкмо в центъра на комплекса Анкор Том поради заобикалящата го джунгла. И през днешния ден по стените му можете да срещнете любопитни маймуни, които се закачат с туристите или просто им просят храна. Гидовете не стопират да предизвестяват, че на пръв взор занимателните животинки могат и да са рискови и да ви наранят с острите си зъби. Така че не пропускайте положителния фотографски кадър, само че имайте и едно на разум.
Сред наложителните спирки за туристите в Анкор Том е и Терасата на слоновете. Тя била употребена като платформа, от която владетелят Джаярмарман VII следил по какъв начин се завръща от борби победоносната му войска. Всеки ден знатният властник изслушвал от нея и недоволствата на народа си. Мястото е наречено по този начин поради многочислените изсечени релефи на слонове в нея. Дължината на терасата е 350 метра.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ