Красотата е нещо повече от физическа опаковка
Да си характерност в този свят е най-голямата храброст. За да бъдеш характерност, имаш потребност да стъпиш на допустимо най-голямото дръзновение. Няма значение, че целият свят е срещу мен. Това, което е значимо, е, че моят опит е годен. Аз не виждам числата, броя на хората, които са с мен. Гледам валидността на моя опит – дали просто дублирам думите на някой различен като папагал, или източникът на моите думи е личният ми опит. Ако е личният ми опит, в случай че е част от моята кръв и плът, тогава и целият свят да е на противоположното мнение, тогава отново аз съм прав, а те бъркат. Това е без значение, аз нямам потребност от техните гласове, с цел да се усещам прав. Само хората, които носят мненията на другите, имат потребност от тяхната поддръжка. “ – Ошо
Красотата притегля и превзема. Обичаме приятни лица, атлетични тела и усмивки, които радват сърцата ни.
И въпреки всичко, макар че физическото привличане има неоспорима мощност, е добре да подчертаем и значимата роля на харизмата – без нея хубостта е куха и празна, тъй като в реалност това, което в действителност побеждава, е отношението на индивида към живота.
Автентичната хубост постоянно стартира с цялостното ни приемане. Именно в достоверността се крие голямата мощ на съблазняването, тъй като когато сме същински, когато се познаваме и се одобряваме – такива, каквито сме, ние действаме с убеденост и неотстъпчивост.
Живеем в общество, в което всичко е с къс период на потребление, а консуматорството ни постанова темп, който постоянно не е по силите ни.
Зигмунт Бауман дефинира тази наклонност като течно общество, формирано от нежни човешки връзки.
Всичко тече прекомерно бързо и се изплъзва от ръцете ни, тъй като ние не се стремим да го задържаме – консуматорските ни очи към този момент търсят други нови и красиви обекти.
Всеки, който се концентрира единствено върху външния си тип, е наказан на някакъв тип „ програмирано остаряване “.
Неговият деен живот ще бъде къс, единствено до момента в който трае младостта му, след което ще остане с вътрешната си празнина, ниско самочувствие и безспорната взаимозависимост от непознатите отзиви.
Ето затова хубостта би трябвало да бъде освен това от физическа опаковка. Тя би трябвало да бъде отношение към живота.
Красотата на достоверните хора
Има хора, които като че ли са обгърнати в тайнственост. Гласът им е спокоен и благ, като че ли в никакъв случай не се ядосват и не бързат. Погледът им е деликатен и умен, кадърен да чете жестове и мисли.
Има такива, които не са с хармонични лица, нито с атлетични тела, само че все пак са обаятелни. На какво се дължи това?
Тези хора са решили казуса с несигурността си, наясно са с минусите си, постигнали са мир със себе си.
Да бъдеш хубав е нещо, което получаваш от своите гени, само че достоверността, която излъчва тази прелест, която в действителност може да плени сърцето, е нещо, което научаваме през годините и на което се любуваме, когато го намерим.
Всички ние имаме своите недостатъци. Някои от нас се тормозят, че са с няколко кг по-тежки, в сравнение с им се желае да бъдат, други – от появилите се бръчици по лицата им, трети – от носа, който в никакъв случай не са харесвали…
Силата на тези дефекти и въздействието, което оказват върху живота ни, зависят от нас. Деактивирайте способността им да ви лимитират и унижават.
Приемете себе си изцяло такива, каквито сте, и вървете самоуверено напред.
Бъдете над всички останали, над всеки коментар, засегнатост или слух. Вие сте повече от тези думи.
Вие сте вашето отношение, мощ и дарба да бъдете щастливи. И знайте, че хубостта пораства с възрастта, тъй като тя е отражение на непрестанно задълбочаващите се знания за самите нас.
източник: psychology.framar.bg
