Влюбена в измислен образ
Да се влюбиш в фиктивен облик е една от самоизмамите, които сами си устройваме. Обикновено сполетява хора, които копнеят за обич, а не я намират край себе си. Или живеят с нереалистични показа за срещуположния пол. Да се случи на младеж без необикновен обществен опит е разбираемо, само че зрели хора да бъдат обладани от сходни призраци, е рисково. За тях самите. Защото никой не може да върне пропуснатото време и шансове за същинските неща.
В случая не става въпрос за това идеализиране на обичания, в което изпада влюбеният в интервала на най-голяма еуфория. Става дума за приписването на безусловно непритежавани качества. Това е някакъв фантазен облик, за който единствено се търси почти подобаващ обект, на който той да бъде прикачен. От там насетне каквото и разочароващо да направи набелязаната персона, нищо не може да унищожи идеализирано-измисления й ореол. Винаги се намират оправдания и пояснения за държанието й.
Това са хора, които обичат да драматизират протичащото им се, живеят в собствен си свят, който няма общо с действителния, само че те нито осъзнават тази прекратена връзка, нито държат на нея. За тях нищо не е такова, каквото го виждат всички останали. Ако техният многообичан е женен, той наложително е трагичен, едвам понася жена си, само че има непреодолими спънки да се раздели с нея. Не е наложително този изхабен сюжет да е наложен от погрешния брачен партньор. Лек намек е задоволителен влюбеният в своя идеализиран воин да досъчини детайлностите и да има вяра в тях. Убедени са, че техният идеализиран обект е благополучен единствено и само с тях. Той се жертва поради децата си – по тази причина живее в това комфортно раздвояване. Много работи и по тази причина не ги търси постоянно. Жена му не го схваща, само че той е прелестен, почтен, себеотрицателен човек, който намира себе си единствено и само с тях. Това, че крие, мами и живее двулично са незначителни детайлности. Ако не е женен, само че все пак ги подценява, рядко ги търси, разрешава си жестоко отношение, това са неща, които, естествено, ги тормозят, само че бързо и елементарно намират опрощение за него. Не позволяват вероятността той да не се интересува от тях, да е просто некултурен или да е приключен лакомец. В никакъв случай. Обясненията се търсят другаде. Той е изтощен или раздразним, тъй като шефът му го натяга. Държи се дръпнато, тъй като не му стигат парите, тъй като няма работа, тъй като... Хиляди аргументи. Подобни обстановки са оттатък границата с мазохизма и единствено те не виждат очевидното.
Често влюбеният в измислицата малко познава своя принц или принцеса. Романтична преживелица първоначално или общо прелестно прекарване отключва механизма. Влюбеният превъзнася и идеализира случилото се, придава му голяма значителност, нещо, от което другият човек си няма и хабер. Или в случай че е добър манипулатор, употребява толкоз доколкото и докато му е належащо. Колкото срещите онлайн са по-редки, дългите интервали на разлъка единствено подхранват мнимите качества на вашия многообичан. Поддържането на някаква връзка по телефон, скайп или фейсбуk – сегашните технологии оферират толкоз благоприятни условия за криво-ляво другарство, се трансформира в сурогат на същинската непосредственост. Всъщност те са съвършената хранителна среда за виреенето на любовта в господин Измислен. На картинките с целувчици и обятия от монитора се придава смисъла на същинската деликатност и угриженост. Едното натискане на компютърното копче се бърка с жестовете на внимание и поддръжка, които в живия живот костват старания, време, действителни страсти, себеотдаване.
И не казвайте – на мен това не може да се случи, аз съм стъпила крепко на земята, тъй като животът обича иронията. Да загубиш връзка с действителността, е нещо, което може да нанесе единствено провали. Особено когато иде тирада за най-личната територия – тази на любовта. Реалността не постоянно е единствено прелестна, само че има едно неоспоримо предимство – тя е само съществуващата. Затова да се посветим на нея, а не на нещо, което съществува единствено в главата ни.
В случая не става въпрос за това идеализиране на обичания, в което изпада влюбеният в интервала на най-голяма еуфория. Става дума за приписването на безусловно непритежавани качества. Това е някакъв фантазен облик, за който единствено се търси почти подобаващ обект, на който той да бъде прикачен. От там насетне каквото и разочароващо да направи набелязаната персона, нищо не може да унищожи идеализирано-измисления й ореол. Винаги се намират оправдания и пояснения за държанието й.
Това са хора, които обичат да драматизират протичащото им се, живеят в собствен си свят, който няма общо с действителния, само че те нито осъзнават тази прекратена връзка, нито държат на нея. За тях нищо не е такова, каквото го виждат всички останали. Ако техният многообичан е женен, той наложително е трагичен, едвам понася жена си, само че има непреодолими спънки да се раздели с нея. Не е наложително този изхабен сюжет да е наложен от погрешния брачен партньор. Лек намек е задоволителен влюбеният в своя идеализиран воин да досъчини детайлностите и да има вяра в тях. Убедени са, че техният идеализиран обект е благополучен единствено и само с тях. Той се жертва поради децата си – по тази причина живее в това комфортно раздвояване. Много работи и по тази причина не ги търси постоянно. Жена му не го схваща, само че той е прелестен, почтен, себеотрицателен човек, който намира себе си единствено и само с тях. Това, че крие, мами и живее двулично са незначителни детайлности. Ако не е женен, само че все пак ги подценява, рядко ги търси, разрешава си жестоко отношение, това са неща, които, естествено, ги тормозят, само че бързо и елементарно намират опрощение за него. Не позволяват вероятността той да не се интересува от тях, да е просто некултурен или да е приключен лакомец. В никакъв случай. Обясненията се търсят другаде. Той е изтощен или раздразним, тъй като шефът му го натяга. Държи се дръпнато, тъй като не му стигат парите, тъй като няма работа, тъй като... Хиляди аргументи. Подобни обстановки са оттатък границата с мазохизма и единствено те не виждат очевидното.
Често влюбеният в измислицата малко познава своя принц или принцеса. Романтична преживелица първоначално или общо прелестно прекарване отключва механизма. Влюбеният превъзнася и идеализира случилото се, придава му голяма значителност, нещо, от което другият човек си няма и хабер. Или в случай че е добър манипулатор, употребява толкоз доколкото и докато му е належащо. Колкото срещите онлайн са по-редки, дългите интервали на разлъка единствено подхранват мнимите качества на вашия многообичан. Поддържането на някаква връзка по телефон, скайп или фейсбуk – сегашните технологии оферират толкоз благоприятни условия за криво-ляво другарство, се трансформира в сурогат на същинската непосредственост. Всъщност те са съвършената хранителна среда за виреенето на любовта в господин Измислен. На картинките с целувчици и обятия от монитора се придава смисъла на същинската деликатност и угриженост. Едното натискане на компютърното копче се бърка с жестовете на внимание и поддръжка, които в живия живот костват старания, време, действителни страсти, себеотдаване.
И не казвайте – на мен това не може да се случи, аз съм стъпила крепко на земята, тъй като животът обича иронията. Да загубиш връзка с действителността, е нещо, което може да нанесе единствено провали. Особено когато иде тирада за най-личната територия – тази на любовта. Реалността не постоянно е единствено прелестна, само че има едно неоспоримо предимство – тя е само съществуващата. Затова да се посветим на нея, а не на нещо, което съществува единствено в главата ни.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ