Еднообразие във връзката или еднообразие в ежедневието?
Да съхраним една връзка във времето, без да я „ изцапаме ” с битовизми, обидни думи и надменно отношение, постоянно е задача невъзможна за не дребна част от нас. Защо това е по този начин? В огромна част от случаите двойките се оплакват от еднообразието, настанило се посред им. Чувала съм и мъже, и дами, които споделят: „ Толкова добре го/я познавам, че даже знам какво ще облече на следващия ден или какви ще са първите му/и думи в събота заран ”. Даваме ли си сметка, че за еднообразието в никакъв случай не е отговорен единствено единият, с цел да бъде еднолично държан за отговорен. А има и друга позиция - че с помощта на това еднообразие ние „ разполагаме ” с избрани правила и открити правила посред ни, които се развиват естествено във течение на връзката ни без които ще ни е напълно невероятно да живеем дружно. Хубаво е да стартираме от тук -
“от това да вършим разлика сред еднообразието във взаимоотношенията ни и еднообразието в всекидневието ни. Какво тъкмо назоваваме еднообразие във връзката? ”
Вероятно в действителност ви е омръзнало да вършиме едно и също, да вечеряте и да сядате пред тв приемника, да обикаляте познатия парк уикендите и да сте наясно, че след към два часа на него ще му е омръзнало и ще стартира да мрънка, а вие ще желаете напълно друго развиване на деня. Защо тогава не си го извършите друго? От вас зависи. Винаги има метод всекидневието ни да стане по-различно, стига сами да го пожелаем. Ключова дума обаче - да го желаем дружно. И добре е да помним, че еднообразието в всекидневието ни не е това, което основава еднообразие във взаимоотношенията ни. Те постоянно могат да бъдат други и вълнуващи, стига най-малко малко да се постараем. Но в този момент няма да приказваме за изненадите, за непредвидените оферти, за неочакваните екскурзии и за смяната на това, което е всеки ден. Ще си поговорим за това за какво това „ всеки ден едно и също ” е за предпочитане пред „ не знам какво ще се случи и по кое време той ще се прибере ”.
Да стартираме от тук - познавайки неговия темп на живот, навиците му и дребните му дефекти, ние сътворяваме нашето всекидневие, откриваме своя темп, нагаждаме се един към различен. Представете си, че живеете с някой, който се прибира всеки ден по друго време и не знае дали този уикенд ще е с вас или не. Дали това е метод да се справите с еднообразието? Едва ли. Точно противоположното. Ако не знаете до болежка „ еднообразната стратегия ”, няма да сте спокойни и да успявате да планирате каквото и да било. А това би ви донесло единствено и само нерви.
Стабилност и поредност в връзките не може да изградите с човек, който ви е прекомерно разнороден или по-скоро не компетентен какво желае. Когато решим, че желаеме сериозен човек до себе си и семейство, ние сме наясно, че би трябвало да влезем в различен вид всекидневие, което е колкото еднакво, толкоз и прелестно. И постоянно тъкмо еднообразието е синоним на споделеността, уюта и сигурността, които всеки от нас рано или късно стартира да търси.
“Различията посред ни може да са това " забавно " и " разнообразно " също ”
Понякога, когато желаеме да разнообразим всекидневието си, като че ли забравяме, че индивидът до нас е различен- има своите особености и стремежи. И даже те да са такива, които ние несъмнено не обожаваме, за какво да не се опитаме да разберем, като най-малко пробваме? Наскоро една другарка ми показа следното „ нормалният уикенд, той отиде да играе карти в съседите, а аз седнах да си виждам сериала ” Дори да не обичате да играете карти, за какво не опитате? Това сигурно ще ви донесе по-различна страст и най-малко малко ще разнообрази „ нормалното ”. Не го карайте да гледа вашите сериали, тъй като във връзка с тези желания, въпреки всичко всеки има усет, който е на 90% невероятно да променим, само че когато става дума да споделите някое по-различно негово занимание, за какво да не го сторите? Веднъж вие неговото, по-късно той вашето. Това, несъмнено не значи, че би трябвало непрекъснато да сте дружно, а от време на време да пробвате и това, което харесва на другия. Именно това е методът да споделим разликите си и да създадем всекидневието си друго, без да се впускаме в рискови преживявания и новости, което от време на време се прави принудително и не трансформира нищо.
А какво в действителност желаеме да променим?
Добре е да се замислим, че в случай че стартираме неистово да желаем да променяме нещо, това първоначално значи, че по някакъв метод сме спрели да одобряваме колегата си подобен, какъвто е. И в случай че това не се дължи на някакви недоразумения сред нас, а чисто и просто на скуката, настанила се посред ни, прекомерно евентуално е просто да сме спрели да виждаме индивида до нас като най-скъпото ни и обичано създание. Това към този момент е прекомерно сериозен проблем и слага връзките на друга основа, където еднообразието е най-малкият проблем.
Когато обичаме същински обаче, ние сме изцяло наясно, че еднообразието е част от връзката и че тази част не е по никакъв начин плашеща или разрушаваща възприятията ни. Напротив- тъкмо това еднообразие постоянно ни прави още по-привързани един към различен. Да имаш ред и правила в всекидневието си е доста по-градивно и потребно за една връзка, в сравнение с да живееш в непрекъснат „ екшън ”. Нима не сте чували за оня вид двойки, които съвсем в никакъв случай не са наясно къде тъкмо е сътрудникът им, а свадите и сдобряванията сред тях са всекидневие? Някои споделят, че тъкмо те са тези, при които в никакъв случай не е скучно, а това им оказва помощ да поддържат искрата между тях. Колко неверно изказване! В такива връзки непрекъснато има виновност, напрежение, неизказани думи, яд даже, а с тези усеща е невероятно да се живее дълго време, най-малко след 30 годишна възраст, когато човек търси успокоение, уют и „ регламентирани ” връзки.
“Еднообразие във взаимоотношенията ни е невероятно да настъпи. Бихме го нарекли по-скоро уталоженост и сигурност. Еднообразието в бита ни може да бъде позволено доста елементарно, с малко повече усърдие от страна на двамата сътрудници. ”
Прекарвайте повече време дружно, като в същото време оставяте време и за персонално прилагане. На никоя жена няма да и е прелестно, в случай че мъжът и не и дава време да отиде на коафьор, да си направи маска на лицето или да се епилира, да излезе с приятелки по женски от време на време. Същото важи и за мъжете - те имат своите дребни, безсмислени за нас, моменти - сами или с компания.
Изразявайте мислите и възприятията си с думи - един от най-големите проблеми на дългогодишните връзки е мълчанието. Идва миг, в който мислим, че всичко сме си споделили и че сътрудникът ни е наясно по кое време сме щастливи, по кое време тъжни и че няма потребност да го показваме с думи. Огромна неточност. Никога не спирайте да казвате по какъв начин се чувствате, от какво имате потребност, да благодарите, да изричате „ обичам те ”.
Забравете обидите и квалификациите - няма значение какъв брой сте си близки и по какъв начин се знаете „ от епохи ”. Всяка обидна дума ви отдалечава един от различен. Обяснявайте кое не ви харесва, само че не обиждайте. Понякога идва миг, в който започваме да се държим по-мило с непознати хора, в сравнение с с най-близкия си. Как наподобява това в неговите очи? Абсурдно е.
Всяка връзка минава през разнообразни интервали, тъй като в последна сметка се състои от двама индивида и тъй като е невероятно персоналните чувства и проблеми на единия да съответстват с тези на другия, би трябвало да сме толерантни и да сме наясно, че не всичко може всекидневно да е „ без спънки ”. Да назоваваме скуката унищожител на взаимоотношенията ни обаче, е неуместно. Тя няма чак такава мощ. По-скоро ние сме тези, които и придават огромно значение в моментите, в които любовта ни не доближава. Не използвайте еднообразието като опрощение! То е нищожен фактор, когато всичко останало е на мястото си. И постоянно започвайте от себе си, искайки смяна.
“от това да вършим разлика сред еднообразието във взаимоотношенията ни и еднообразието в всекидневието ни. Какво тъкмо назоваваме еднообразие във връзката? ”
Вероятно в действителност ви е омръзнало да вършиме едно и също, да вечеряте и да сядате пред тв приемника, да обикаляте познатия парк уикендите и да сте наясно, че след към два часа на него ще му е омръзнало и ще стартира да мрънка, а вие ще желаете напълно друго развиване на деня. Защо тогава не си го извършите друго? От вас зависи. Винаги има метод всекидневието ни да стане по-различно, стига сами да го пожелаем. Ключова дума обаче - да го желаем дружно. И добре е да помним, че еднообразието в всекидневието ни не е това, което основава еднообразие във взаимоотношенията ни. Те постоянно могат да бъдат други и вълнуващи, стига най-малко малко да се постараем. Но в този момент няма да приказваме за изненадите, за непредвидените оферти, за неочакваните екскурзии и за смяната на това, което е всеки ден. Ще си поговорим за това за какво това „ всеки ден едно и също ” е за предпочитане пред „ не знам какво ще се случи и по кое време той ще се прибере ”.
Да стартираме от тук - познавайки неговия темп на живот, навиците му и дребните му дефекти, ние сътворяваме нашето всекидневие, откриваме своя темп, нагаждаме се един към различен. Представете си, че живеете с някой, който се прибира всеки ден по друго време и не знае дали този уикенд ще е с вас или не. Дали това е метод да се справите с еднообразието? Едва ли. Точно противоположното. Ако не знаете до болежка „ еднообразната стратегия ”, няма да сте спокойни и да успявате да планирате каквото и да било. А това би ви донесло единствено и само нерви.
Стабилност и поредност в връзките не може да изградите с човек, който ви е прекомерно разнороден или по-скоро не компетентен какво желае. Когато решим, че желаеме сериозен човек до себе си и семейство, ние сме наясно, че би трябвало да влезем в различен вид всекидневие, което е колкото еднакво, толкоз и прелестно. И постоянно тъкмо еднообразието е синоним на споделеността, уюта и сигурността, които всеки от нас рано или късно стартира да търси.
“Различията посред ни може да са това " забавно " и " разнообразно " също ”
Понякога, когато желаеме да разнообразим всекидневието си, като че ли забравяме, че индивидът до нас е различен- има своите особености и стремежи. И даже те да са такива, които ние несъмнено не обожаваме, за какво да не се опитаме да разберем, като най-малко пробваме? Наскоро една другарка ми показа следното „ нормалният уикенд, той отиде да играе карти в съседите, а аз седнах да си виждам сериала ” Дори да не обичате да играете карти, за какво не опитате? Това сигурно ще ви донесе по-различна страст и най-малко малко ще разнообрази „ нормалното ”. Не го карайте да гледа вашите сериали, тъй като във връзка с тези желания, въпреки всичко всеки има усет, който е на 90% невероятно да променим, само че когато става дума да споделите някое по-различно негово занимание, за какво да не го сторите? Веднъж вие неговото, по-късно той вашето. Това, несъмнено не значи, че би трябвало непрекъснато да сте дружно, а от време на време да пробвате и това, което харесва на другия. Именно това е методът да споделим разликите си и да създадем всекидневието си друго, без да се впускаме в рискови преживявания и новости, което от време на време се прави принудително и не трансформира нищо.
А какво в действителност желаеме да променим?
Добре е да се замислим, че в случай че стартираме неистово да желаем да променяме нещо, това първоначално значи, че по някакъв метод сме спрели да одобряваме колегата си подобен, какъвто е. И в случай че това не се дължи на някакви недоразумения сред нас, а чисто и просто на скуката, настанила се посред ни, прекомерно евентуално е просто да сме спрели да виждаме индивида до нас като най-скъпото ни и обичано създание. Това към този момент е прекомерно сериозен проблем и слага връзките на друга основа, където еднообразието е най-малкият проблем.
Когато обичаме същински обаче, ние сме изцяло наясно, че еднообразието е част от връзката и че тази част не е по никакъв начин плашеща или разрушаваща възприятията ни. Напротив- тъкмо това еднообразие постоянно ни прави още по-привързани един към различен. Да имаш ред и правила в всекидневието си е доста по-градивно и потребно за една връзка, в сравнение с да живееш в непрекъснат „ екшън ”. Нима не сте чували за оня вид двойки, които съвсем в никакъв случай не са наясно къде тъкмо е сътрудникът им, а свадите и сдобряванията сред тях са всекидневие? Някои споделят, че тъкмо те са тези, при които в никакъв случай не е скучно, а това им оказва помощ да поддържат искрата между тях. Колко неверно изказване! В такива връзки непрекъснато има виновност, напрежение, неизказани думи, яд даже, а с тези усеща е невероятно да се живее дълго време, най-малко след 30 годишна възраст, когато човек търси успокоение, уют и „ регламентирани ” връзки.
“Еднообразие във взаимоотношенията ни е невероятно да настъпи. Бихме го нарекли по-скоро уталоженост и сигурност. Еднообразието в бита ни може да бъде позволено доста елементарно, с малко повече усърдие от страна на двамата сътрудници. ”
Прекарвайте повече време дружно, като в същото време оставяте време и за персонално прилагане. На никоя жена няма да и е прелестно, в случай че мъжът и не и дава време да отиде на коафьор, да си направи маска на лицето или да се епилира, да излезе с приятелки по женски от време на време. Същото важи и за мъжете - те имат своите дребни, безсмислени за нас, моменти - сами или с компания.
Изразявайте мислите и възприятията си с думи - един от най-големите проблеми на дългогодишните връзки е мълчанието. Идва миг, в който мислим, че всичко сме си споделили и че сътрудникът ни е наясно по кое време сме щастливи, по кое време тъжни и че няма потребност да го показваме с думи. Огромна неточност. Никога не спирайте да казвате по какъв начин се чувствате, от какво имате потребност, да благодарите, да изричате „ обичам те ”.
Забравете обидите и квалификациите - няма значение какъв брой сте си близки и по какъв начин се знаете „ от епохи ”. Всяка обидна дума ви отдалечава един от различен. Обяснявайте кое не ви харесва, само че не обиждайте. Понякога идва миг, в който започваме да се държим по-мило с непознати хора, в сравнение с с най-близкия си. Как наподобява това в неговите очи? Абсурдно е.
Всяка връзка минава през разнообразни интервали, тъй като в последна сметка се състои от двама индивида и тъй като е невероятно персоналните чувства и проблеми на единия да съответстват с тези на другия, би трябвало да сме толерантни и да сме наясно, че не всичко може всекидневно да е „ без спънки ”. Да назоваваме скуката унищожител на взаимоотношенията ни обаче, е неуместно. Тя няма чак такава мощ. По-скоро ние сме тези, които и придават огромно значение в моментите, в които любовта ни не доближава. Не използвайте еднообразието като опрощение! То е нищожен фактор, когато всичко останало е на мястото си. И постоянно започвайте от себе си, искайки смяна.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ