Борисов попари ПП-ДБ за 3-ти март: Да чуем историците, ако трябва и допитване до народа да направим
,,Да оставим националния празник на историците, в случай че би трябвало и допитване до народа да създадем, само че да затворим тази тематика през днешния ден, тя не е най-важна. “ Това съобщи изненадващо пред Епицентър. бг водачът на ГЕРб Бойко Борисов
,,Най-важните ни цели като нация през днешния ден са влизането ни в Шенген и Еврозоната, както и конституционните промени, които касят правосъдната промяна, а не датата на националния празник “, по този начин отговори Борисов на въпрос дали има смяна в позицията на партията му във връзка с Трети март.
Бившият министър председател и водач на най-голямата парламентарна партия е обезпокоен, че сега нацията е разграничена в опълчването на Трети март на 24 май и по тази причина счита, че тази тематика би трябвало да излезе от политическия спор и да се даде думата на историците и специалистите.
„ Дори, в случай че би трябвало да създадем допитване до народа “, посочи Борисов. Кога да е националният празник не е тематика, която е значима през днешния ден, това може да го решаваме и след една, и след 2 години. Още повече, че датата на националния празник може да се реши и със закон “, посочи Борисов.
По време на визитата си в Бургас в събота Борисов показа, че в партията му от дълго време мислят по този въпрос и той даже е коментирал тази своя позиция със съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, настоявайки тематиката за националния празник да мине на назад във времето.
Борисов акцентира изрично, че това ще бъде предпазено от депутатите на ГЕРБ по време на дебатите в зала.
Изявлението на Борисов значи, че ГЕРБ ще застанат зад конституционните промени в частта им за правосъдната промяна и ограничение пълномощията на служебното държавно управление, само че не и за смяна на националния празник.
А това взема решение и драмата, която раздруса нацията – Трети март остава народен празник.
Така се поставя точка на следващата тежка борба в обществото.
На ГЕРБ обаче им следва отстояване на този позиция пред Политическа партия, тъй като през вчерашния ден министър председателят Николай Денков удостовери, че продължава да поддържа вписването на 24 май като народен празник в Конституцията. По думите му, по въпроса би трябвало да се организира политическа полемика в Народното събрание. Иначе казано, съгласно Денков разискването на тематиката би трябвало да остане част от конституционния спор, както планува ръководещото болшинство.
Вчера политици, общественици, публицисти и спортисти обявявиха самодейност за опазване на националния празник Трети март, когато честваме освобождението на България от османско робство.
Те показват подготвеност да поставият този въпрос на всенародно допитване посредством референдум.
Сред основателите са президентът (2002-2012) Георги Първанов, акад. Юхновски, професор Искра Баева, ексминистърът Весела Лечева, Георги Кадиев, проф. Валери Стефанов, доцент Жаблянов, евродепутатът Петър Витанов, боксьорът Тервел Пулев, лекари, публицисти, общественици.
Георги Първанов дефинира апелите за протест на 3-ти март, като народен празник, който бележи Освобождението на България от турско иго, „ не като неточност, а като закононарушение “.
Академик Иван Юхновски съобщи, че една възможна смяна на националния ни празинк, би било огорчение със починалите герои през петвековното турско иго. Той назова полемиката, провокирана от желанието на сглобката, като фамилно принуждение.
„ 3-ти март не е празник на Руската империя. Това е плод на напъните на българите. Българите десетелителия са се борили за своите права. Това е български празник “, акцентира проф. Искра Баева.
Проф. Даниел Вълчев акцентира също през днешния ден, че отварянето на тематиката с смяната на националния празник е тежка неточност на ръководещите и президентът е „ взел самодейността доста мощно “:
„ Това не е въпрос за Конституция, а за Кодекса на труда. Ако някой желае да се занимава с този въпрос, да отвори Кодекса на труда. Вдигането на въпроса на конституционно ниво, значи, че се търси започване на спор – дали за прикриване на други по-важни неща, или пък нещо друго – това е обособен въпрос “, посочи деканът на Юридическия факултет.
Проф. Вълчев предложи въпросът за националния празник в този момент да бъде затворен и един ден, „ когато всичко се възстановява в света към нас и в нас “, да се мисли какъв да е националният ни празник.
Явно Бойко Борисов още веднъж е показал политическа сетивност, щом е решил да остави тази тематика за по-добри времена.
,,Най-важните ни цели като нация през днешния ден са влизането ни в Шенген и Еврозоната, както и конституционните промени, които касят правосъдната промяна, а не датата на националния празник “, по този начин отговори Борисов на въпрос дали има смяна в позицията на партията му във връзка с Трети март.
Бившият министър председател и водач на най-голямата парламентарна партия е обезпокоен, че сега нацията е разграничена в опълчването на Трети март на 24 май и по тази причина счита, че тази тематика би трябвало да излезе от политическия спор и да се даде думата на историците и специалистите.
„ Дори, в случай че би трябвало да създадем допитване до народа “, посочи Борисов. Кога да е националният празник не е тематика, която е значима през днешния ден, това може да го решаваме и след една, и след 2 години. Още повече, че датата на националния празник може да се реши и със закон “, посочи Борисов.
По време на визитата си в Бургас в събота Борисов показа, че в партията му от дълго време мислят по този въпрос и той даже е коментирал тази своя позиция със съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, настоявайки тематиката за националния празник да мине на назад във времето.
Борисов акцентира изрично, че това ще бъде предпазено от депутатите на ГЕРБ по време на дебатите в зала.
Изявлението на Борисов значи, че ГЕРБ ще застанат зад конституционните промени в частта им за правосъдната промяна и ограничение пълномощията на служебното държавно управление, само че не и за смяна на националния празник.
А това взема решение и драмата, която раздруса нацията – Трети март остава народен празник.
Така се поставя точка на следващата тежка борба в обществото.
На ГЕРБ обаче им следва отстояване на този позиция пред Политическа партия, тъй като през вчерашния ден министър председателят Николай Денков удостовери, че продължава да поддържа вписването на 24 май като народен празник в Конституцията. По думите му, по въпроса би трябвало да се организира политическа полемика в Народното събрание. Иначе казано, съгласно Денков разискването на тематиката би трябвало да остане част от конституционния спор, както планува ръководещото болшинство.
Вчера политици, общественици, публицисти и спортисти обявявиха самодейност за опазване на националния празник Трети март, когато честваме освобождението на България от османско робство.
Те показват подготвеност да поставият този въпрос на всенародно допитване посредством референдум.
Сред основателите са президентът (2002-2012) Георги Първанов, акад. Юхновски, професор Искра Баева, ексминистърът Весела Лечева, Георги Кадиев, проф. Валери Стефанов, доцент Жаблянов, евродепутатът Петър Витанов, боксьорът Тервел Пулев, лекари, публицисти, общественици.
Георги Първанов дефинира апелите за протест на 3-ти март, като народен празник, който бележи Освобождението на България от турско иго, „ не като неточност, а като закононарушение “.
Академик Иван Юхновски съобщи, че една възможна смяна на националния ни празинк, би било огорчение със починалите герои през петвековното турско иго. Той назова полемиката, провокирана от желанието на сглобката, като фамилно принуждение.
„ 3-ти март не е празник на Руската империя. Това е плод на напъните на българите. Българите десетелителия са се борили за своите права. Това е български празник “, акцентира проф. Искра Баева.
Проф. Даниел Вълчев акцентира също през днешния ден, че отварянето на тематиката с смяната на националния празник е тежка неточност на ръководещите и президентът е „ взел самодейността доста мощно “:
„ Това не е въпрос за Конституция, а за Кодекса на труда. Ако някой желае да се занимава с този въпрос, да отвори Кодекса на труда. Вдигането на въпроса на конституционно ниво, значи, че се търси започване на спор – дали за прикриване на други по-важни неща, или пък нещо друго – това е обособен въпрос “, посочи деканът на Юридическия факултет.
Проф. Вълчев предложи въпросът за националния празник в този момент да бъде затворен и един ден, „ когато всичко се възстановява в света към нас и в нас “, да се мисли какъв да е националният ни празник.
Явно Бойко Борисов още веднъж е показал политическа сетивност, щом е решил да остави тази тематика за по-добри времена.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ