Изненада от Борисов. Ново 20 за националния празник
Да оставим националния празник на историците, в случай че би трябвало и допитване до народа да създадем, само че да затворим тази тематика през днешния ден, тя не е най-важна. Това съобщи изненадващо пред Епицентър.бг лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Най-важните ни цели като нация през днешния ден са влизането ни в Шенген и Еврозоната, както и конституционните промени, които касят правосъдната промяна, а не датата на националния празник, така отговори Борисов на въпрос дали има смяна в позицията на партията му във връзка с Трети март.
-->
Бившият министър председател и водач на най-голямата парламентарна партия е обезпокоен, че сега нацията е разграничена в опълчването на Трети март на 24 май и по тази причина счита, че тази тематика би трябвало да излезе от политическия спор и да се даде думата на историците и специалистите.
" Дори, в случай че би трябвало да създадем допитване до народа ", посочи Борисов. Кога да е националният празник не е тематика, която е значима през днешния ден, това може да го решаваме и след една, и след 2 години. Още повече, че датата на националния празник може да се реши и със закон ", уточни Борисов.
По време на визитата си в Бургас в събота Борисов показа, че в партията му от дълго време мислят по този въпрос и той даже е коментирал тази своя позиция със съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, настоявайки темата за националния празник да мине на назад във времето. Борисов съобщи изрично, че това, което през днешния ден декларира пред Епицентър.бг, ще бъде предпазено от депутатите на ГЕРБ по време на дебатите в зала.
Изявлението на Борисов през днешния ден значи, че ГЕРБ ще защитят конституционните промени в частта им за правосъдната промяна и ограничение пълномощията на служебното държавно управление, само че не и за смяна на националния празник.
А това взема решение и драмата, която раздруса нацията - Трети март остава народен празник. Така се поставя точка на следващата тежка борба в обществото.
Днес политици, общественици, публицисти и спортисти обявявиха самодейност за опазване на националния празник Трети март, когато честваме освобождението на България от османско робство.Те показват подготвеност да поставият този въпрос на всенародно допитване посредством референдум.
Сред основателите са президентът (2002-2012) Георги Първанов, акад. Юхновски, професор Искра Баева, ексминистърът Весела Лечева, Георги Кадиев, проф. Валери Стефанов, доцент Жаблянов, евродепутатът Петър Витанов, боксьорът Тервел Пулев, лекари, публицисти, общественици. Георги Първанов дефинира апелите за протест на 3-ти март, като народен празник, който бележи Освобождението на България от турско иго, президентът " не като неточност, а като закононарушение ".
Академик Иван Юхновски съобщи, че една възможна смяна на националния ни празинк, би било огорчение със починалите герои през петвековното турско иго. Той назова полемиката, провокирана от желанието на сглобката, като фамилно принуждение.
" 3-ти март не е празник на Руската империя. Това е плод на напъните на българите. Българите десетелителия са се борили за своите права. Това е български празник “, подчерта проф. Искра Баева.
Проф. Даниел Вълчев акцентира също през днешния ден, че отварянето на тематиката с смяната на националния празник е тежка неточност на ръководещите и президентът е " взел самодейността доста мощно ":
" Това не е въпрос за Конституция, а за Кодекса на труда. Ако някой желае да се занимава с този въпрос, да отвори Кодекса на труда. Вдигането на въпроса на конституционно ниво, значи, че се търси започване на спор - дали за прикриване на други по-важни неща, или пък нещо друго - това е обособен въпрос ", посочи деканът на Юридическия факултет.
Проф. Вълчев предложи въпросът за националния празник в този момент да бъде затворен и един ден, " когато всичко се възстановява в света към нас и в нас ", да се мисли какъв да е националният ни празник.
Най-важните ни цели като нация през днешния ден са влизането ни в Шенген и Еврозоната, както и конституционните промени, които касят правосъдната промяна, а не датата на националния празник, така отговори Борисов на въпрос дали има смяна в позицията на партията му във връзка с Трети март.
-->
Бившият министър председател и водач на най-голямата парламентарна партия е обезпокоен, че сега нацията е разграничена в опълчването на Трети март на 24 май и по тази причина счита, че тази тематика би трябвало да излезе от политическия спор и да се даде думата на историците и специалистите.
" Дори, в случай че би трябвало да създадем допитване до народа ", посочи Борисов. Кога да е националният празник не е тематика, която е значима през днешния ден, това може да го решаваме и след една, и след 2 години. Още повече, че датата на националния празник може да се реши и със закон ", уточни Борисов.
По време на визитата си в Бургас в събота Борисов показа, че в партията му от дълго време мислят по този въпрос и той даже е коментирал тази своя позиция със съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, настоявайки темата за националния празник да мине на назад във времето. Борисов съобщи изрично, че това, което през днешния ден декларира пред Епицентър.бг, ще бъде предпазено от депутатите на ГЕРБ по време на дебатите в зала.
Изявлението на Борисов през днешния ден значи, че ГЕРБ ще защитят конституционните промени в частта им за правосъдната промяна и ограничение пълномощията на служебното държавно управление, само че не и за смяна на националния празник.
А това взема решение и драмата, която раздруса нацията - Трети март остава народен празник. Така се поставя точка на следващата тежка борба в обществото.
Днес политици, общественици, публицисти и спортисти обявявиха самодейност за опазване на националния празник Трети март, когато честваме освобождението на България от османско робство.Те показват подготвеност да поставият този въпрос на всенародно допитване посредством референдум.
Сред основателите са президентът (2002-2012) Георги Първанов, акад. Юхновски, професор Искра Баева, ексминистърът Весела Лечева, Георги Кадиев, проф. Валери Стефанов, доцент Жаблянов, евродепутатът Петър Витанов, боксьорът Тервел Пулев, лекари, публицисти, общественици. Георги Първанов дефинира апелите за протест на 3-ти март, като народен празник, който бележи Освобождението на България от турско иго, президентът " не като неточност, а като закононарушение ".
Академик Иван Юхновски съобщи, че една възможна смяна на националния ни празинк, би било огорчение със починалите герои през петвековното турско иго. Той назова полемиката, провокирана от желанието на сглобката, като фамилно принуждение.
" 3-ти март не е празник на Руската империя. Това е плод на напъните на българите. Българите десетелителия са се борили за своите права. Това е български празник “, подчерта проф. Искра Баева.
Проф. Даниел Вълчев акцентира също през днешния ден, че отварянето на тематиката с смяната на националния празник е тежка неточност на ръководещите и президентът е " взел самодейността доста мощно ":
" Това не е въпрос за Конституция, а за Кодекса на труда. Ако някой желае да се занимава с този въпрос, да отвори Кодекса на труда. Вдигането на въпроса на конституционно ниво, значи, че се търси започване на спор - дали за прикриване на други по-важни неща, или пък нещо друго - това е обособен въпрос ", посочи деканът на Юридическия факултет.
Проф. Вълчев предложи въпросът за националния празник в този момент да бъде затворен и един ден, " когато всичко се възстановява в света към нас и в нас ", да се мисли какъв да е националният ни празник.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ