Кажи „Нe“ на другите, за да кажеш „Дa“ на себе си
.
Да кажеш ДА на себе си не значи нарцисизъм или демонстрация на отменяне, на всичко останало и околно.
Всеки един от нас има тъкмо и единствено един живот. Той е, като чаша цялостна с прекарвания, усеща, случки и неточности.
Те са си единствено наши и единствено ние можем да ги излеем от чашата, да ги изживеем или разпилеем или да ги оставим да изветреят. Ние решаваме, само че още един дубъл в живота няма!
Затова казвайки повече ДА на личното си аз, надлежно споделяме повече ДА на същинското живеене.
И в този ред на мисли, колкото по-пробуден се усеща един човек, толкоз по-малко има потребност да пасва на заобикалящият го свят.
Пробуждането е незабавно, може да трае дълго или единствено един момент, само че постоянно оставя последици и си коства.
За да кажеш ДА на себе си и да позволиш на другите да създадат същото е належащо да осъзнаеш потребността си да бъдеш частта от пъзела, която не пасва.
Да бъдеш индивидът, който умее да отхвърля, без да се тормози от това. Да бъдеш самостоятелен, без да парадираш с характерността си. И да бъдеш признателен!
Благодарен на останалите, че са ти помогнали да се формираш, като човек, признателен на себе си, че си съумял да поставиш първо себе си, с цел да създадат това и останалите и признателен на нещата, които са те предиздвикали да постигнеш задачите си, без да забравяш нещата, които имаш.
В един подчинен миг от живота си, рано или късно, всеки осъзнава, че би трябвало да престане да бъде този, който останалите желаят да бъде и е бил, и да стартира да се трансформира в този, които той желае и в действителност е!
Така, да кажеш ДА на себе си е витална нужда, а не поза или волност, която извинява егоизма ти.
Великият Димитър Талев е написал – „ Винаги ще има още една опция, още едно другарство, още една обич, още една нова мощ.
След всеки край има ново начало. “, само че след всяка празна чаша живот, друга цялостна не ти се предлага, бихме допълнили ние.
Затова да кажеш ДА на себе си, значи най-малкото да кажеш да на живота и всичко останало в него. Истинските хора схващат отхвърли и не изискват пояснение, тъй като и те са отказвали!
Истинските другари, обичани и близки не изискват, тъй като и ти не изискваш от тях.
Споделянето, отдаването и правенето на нещо в името на някой различен е непринуден акт и тук никой нищо не търси, а единствено дава.
