Любовта е единственият начин да достигнеш до най-вътрешната част от личността - ВИКТОР ФРАНКЪЛ
Да кажеш „ да “ на живота, да оцелееш макар страданието, страха и болката, значи да си разкрил смисъл в страданието.
Онзи, който има за какво да живее, може да понесе съвсем всяко по какъв начин.
Вътрешната мощ на индивида може да го издигне над външната му орис. Дори да не сме в положение да променим събитията, постоянно имаме свободата да изберем своето отношение към тях.
Виктор Франкъл изследва по какъв начин смисълът е вероятен и пред лицето на най-тежките удари на ориста и какво оказва помощ на хората да се запазят духовно здрави във времена на рецесия.
Смисълът на живота и жизнеустойчивостта са в центъра на основаната от Франкъл логотерапия, на разбора му на оживелите от Холокоста и сериозното му отношение към вътрешната празнина на модерното потребителско общество.
Любовта е единственият метод да достигнеш до най-вътрешната част от личността на друго човешко създание, до нейната вътрешност.
Никой не може изцяло да осъзнае дълбоката същина на друго човешко създание, в случай че не го обича.
Чрез своята обич той е в положение да види същностните черти и особености на обикнатия човек и даже освен това – да съзре това, което е заложено в него, което още не е осъществено, само че би трябвало да бъде.
При това посредством своята обич обичащият разрешава на обикнатия да осъществя своите заложби.
Карайки го да осъзнае какъв може да бъде и какъв би трябвало да стане, той го тласка към реализиране на тези заложби.
Сексът е оневинен, даже заветен, само че единствено дотолкоз, доколкото е изразно средство на любовта.
