Скулптор сбъдна мечтата на Франк Гери, вдигна пластика за жи...
Да качиш на баира на една селска поляна 7-метрова овца, направена от плява, да забиеш в едно езеро човешка фигура, която води стадо, по този начин като че ли се движи по водата, и да издигнеш къща от плетени пръти, измазана с тор от подръчни материали. Това са единствено част от хрумките на извънредно продуктивния ваятел Павел Койчев.
Сравняват го с Кристо, само че софиянецът е много по-разнообразен. Творецът, който навърши през май 83 години, показа в Пловдив сбирка от огромни статуи, всяка от които споделя нещо за отношението сред индивида и домашните животни. Огромните ми фигури са от стиропор. Тази година в столичното езеро в „ Южен парк ” се появи неговата „ Водна паша ” - творба, която бе призната с екстаз от хората.
Цялата зала на изложба „ 2019 ” е покрита с гигантските бели фигури на Павел Койчев. Интересното е, че те не са за обмен, а с цел да осведомят хората, че такова изкуство съществува. „ Не съм поставил цени - каквито и да сложа, те не могат да ми платят хонорара. Не знам какво да желая. Не съм мислил за пари въобще - тези произведения са модели, те осведомят хората, че ги има ”, споделя скулпторът.
Направил информация какъв брой ще коства бронзът, с цел да се отлеят 23-те фигури, които демонстрира в Пловдив. Леярят, който му е сътрудник, пресметнал бомбастичната сума от 2-3 милиона лв.! Затова в Пловдив работите му от стиропор идват без цени. Който ги купи, по-късно ще би трябвало да ги трансформира в камък или метал.
Павел Койчев е приключил Националната художествена академия (тогава Висш институт за изобразително изкуство) през 1966 година, а направил първата си галерия чак през 1983 година.
„ Аз не съм комформист - стоях доста хард в ония времена ", изяснява той.
През 1996 година, когато страната се давеше в страхове и хиперинфлация, Койчев се обръща към село Осиковица, което е на километър зад бензиностанцията след Правец. „ Помня бомбардировките през войната. Тогава фамилията ни бе евакуирано в селото на вуйна ми. Помня, че имаше огромни плетени кошове за царевица - и то на колела. През 90-те години се сетих за кошовете, тъй като те имат размер ”, споделя Койчев.
Негов другар предприемач с огромно неизползвано място в Осиковица му предложил да направи нещо върху празния терен. Решил да вдигне къща от захвърлените там подръчни материали. „ Хрумна ми да построя плетена като панер къща - задачата беше материалът й да е без пари. Исках къща пластика да направя и по този начин взех решение да облепя плетените пръти с тор, а не с тиня. Винаги съм желал да направя статуя, която се населява - като фантазията на архитекта Франк Гери ”, споделя Павел Койчев.
И прибавя, че архитектите не би трябвало да се стремят да вършат статуи. „ И ще ви кажа за какво - тъй като цялото обучение и настройка им е нещо друго. Скулптурата е друга от архитектурата - постройките, колкото и да са пластични, се вършат по този начин, че да не могат да падат. Аз съм доста сериозен към архитектите, тъй като при тях изкушението да влизат в полета на скулптурата е огромно ”, споделя Койчев. Така се ражда къщата-пластика от 220 квадратни метра „ Градежа ”.
В нея единствено дограмата е поръчвана настрана - всичко друго е с безвъзмездни материали. Първото равнище е от камъни, които са слепвани без цимент и не лежат на бетонна плоча. Гледа на поръчаните прозорци като на аксесоар за дреха - кой ти гледа копчетата! Сложил заслон над „ Градежа ”, с цел да има независимост покривът да е с истинска форма, а да не е затрупан с керемиди. „ Целта беше да може да се виждат звездите и небето. Преди 20-ина дни е имало стихия, с град като яйца. Направила е огромни дупки в поликарбоната на навеса ”, изяснява Павел Койчев.
Още със завършването си „ Градежът ” става туристическа атракция и доста хора идват да гледат къщата от плетени пръти, измазани с тор. На забавната концептуална творба обаче реагират единствено някои архитекти и вестник „ Култура ”. След това прави от плява две големи овце на поляната до „ Градежа ”. Така се ражда творбата „ Доли, или нещо за клонирането ”.
През 2009 година Павел Койчев става на 70 години и вижда в Осиковица едно малко езеро.
Там основава първата си „ Водна паша ” от стиропор, обгърнат със смола
От едната страна то се оттича, а от другата се цялостни от извор. „ В единия завършек на езерото има нещо като фуния, от която се стича водата в него. Беше тъмно и по тази причина взех решение да слага сложи пастира с овцете, които вървят по водата. Там ги направих - все едно идва от нищото, като Ноев ковчег ”, споделя той.
Избрал овцата като животно поради връзката й с Библията. „ Дръж Библията и класиката под възглавницата си за нови хрумвания и няма да сбъркаш! Алюзията на пастира с Христос е цялостна, само че аз не съм толкоз обикновен да го показва по този метод. Но това подсъзнателно работи на хората ”, прибавя скулпторът.
Първата „ Водна паша ” издържала 12 години на стихии и стихии. Нивото в самото езеро не било непрекъснато и постоянно заливало краката на фигурите. „ Вместо да ме създадат почетен селяндур на Осиковци, че там е и „ Градежа ”, и „ Клонирането ”, локалните хора единствено харесаха паметника в езерото. За тях това е първи допир с изкуството ”, споделя той.
В Пловдив демонстрира действителна монументалистика - грамадни бикове, яхнати от деца, магарета, пастири на клонирани овце и какво ли още не. Смята, че един от плюсовете в изкуството му е това, че то е непредвидимо. Дава образец с колумбийския ваятел Фернандо Ботеро, който е забавен, само че много предвидим. „ Аз всичко самичък върша - от всички тези изложения единствено две мои произведения имат спонсорство. Хард бях на млади години, хард съм и в този момент ”, безапелационен е създателят.
Сравняват го с Кристо, само че софиянецът е много по-разнообразен. Творецът, който навърши през май 83 години, показа в Пловдив сбирка от огромни статуи, всяка от които споделя нещо за отношението сред индивида и домашните животни. Огромните ми фигури са от стиропор. Тази година в столичното езеро в „ Южен парк ” се появи неговата „ Водна паша ” - творба, която бе призната с екстаз от хората.
Цялата зала на изложба „ 2019 ” е покрита с гигантските бели фигури на Павел Койчев. Интересното е, че те не са за обмен, а с цел да осведомят хората, че такова изкуство съществува. „ Не съм поставил цени - каквито и да сложа, те не могат да ми платят хонорара. Не знам какво да желая. Не съм мислил за пари въобще - тези произведения са модели, те осведомят хората, че ги има ”, споделя скулпторът.
Направил информация какъв брой ще коства бронзът, с цел да се отлеят 23-те фигури, които демонстрира в Пловдив. Леярят, който му е сътрудник, пресметнал бомбастичната сума от 2-3 милиона лв.! Затова в Пловдив работите му от стиропор идват без цени. Който ги купи, по-късно ще би трябвало да ги трансформира в камък или метал.
Павел Койчев е приключил Националната художествена академия (тогава Висш институт за изобразително изкуство) през 1966 година, а направил първата си галерия чак през 1983 година.
„ Аз не съм комформист - стоях доста хард в ония времена ", изяснява той.
През 1996 година, когато страната се давеше в страхове и хиперинфлация, Койчев се обръща към село Осиковица, което е на километър зад бензиностанцията след Правец. „ Помня бомбардировките през войната. Тогава фамилията ни бе евакуирано в селото на вуйна ми. Помня, че имаше огромни плетени кошове за царевица - и то на колела. През 90-те години се сетих за кошовете, тъй като те имат размер ”, споделя Койчев.
Негов другар предприемач с огромно неизползвано място в Осиковица му предложил да направи нещо върху празния терен. Решил да вдигне къща от захвърлените там подръчни материали. „ Хрумна ми да построя плетена като панер къща - задачата беше материалът й да е без пари. Исках къща пластика да направя и по този начин взех решение да облепя плетените пръти с тор, а не с тиня. Винаги съм желал да направя статуя, която се населява - като фантазията на архитекта Франк Гери ”, споделя Павел Койчев.
И прибавя, че архитектите не би трябвало да се стремят да вършат статуи. „ И ще ви кажа за какво - тъй като цялото обучение и настройка им е нещо друго. Скулптурата е друга от архитектурата - постройките, колкото и да са пластични, се вършат по този начин, че да не могат да падат. Аз съм доста сериозен към архитектите, тъй като при тях изкушението да влизат в полета на скулптурата е огромно ”, споделя Койчев. Така се ражда къщата-пластика от 220 квадратни метра „ Градежа ”.
В нея единствено дограмата е поръчвана настрана - всичко друго е с безвъзмездни материали. Първото равнище е от камъни, които са слепвани без цимент и не лежат на бетонна плоча. Гледа на поръчаните прозорци като на аксесоар за дреха - кой ти гледа копчетата! Сложил заслон над „ Градежа ”, с цел да има независимост покривът да е с истинска форма, а да не е затрупан с керемиди. „ Целта беше да може да се виждат звездите и небето. Преди 20-ина дни е имало стихия, с град като яйца. Направила е огромни дупки в поликарбоната на навеса ”, изяснява Павел Койчев.
Още със завършването си „ Градежът ” става туристическа атракция и доста хора идват да гледат къщата от плетени пръти, измазани с тор. На забавната концептуална творба обаче реагират единствено някои архитекти и вестник „ Култура ”. След това прави от плява две големи овце на поляната до „ Градежа ”. Така се ражда творбата „ Доли, или нещо за клонирането ”.
През 2009 година Павел Койчев става на 70 години и вижда в Осиковица едно малко езеро.
Там основава първата си „ Водна паша ” от стиропор, обгърнат със смола
От едната страна то се оттича, а от другата се цялостни от извор. „ В единия завършек на езерото има нещо като фуния, от която се стича водата в него. Беше тъмно и по тази причина взех решение да слага сложи пастира с овцете, които вървят по водата. Там ги направих - все едно идва от нищото, като Ноев ковчег ”, споделя той.
Избрал овцата като животно поради връзката й с Библията. „ Дръж Библията и класиката под възглавницата си за нови хрумвания и няма да сбъркаш! Алюзията на пастира с Христос е цялостна, само че аз не съм толкоз обикновен да го показва по този метод. Но това подсъзнателно работи на хората ”, прибавя скулпторът.
Първата „ Водна паша ” издържала 12 години на стихии и стихии. Нивото в самото езеро не било непрекъснато и постоянно заливало краката на фигурите. „ Вместо да ме създадат почетен селяндур на Осиковци, че там е и „ Градежа ”, и „ Клонирането ”, локалните хора единствено харесаха паметника в езерото. За тях това е първи допир с изкуството ”, споделя той.
В Пловдив демонстрира действителна монументалистика - грамадни бикове, яхнати от деца, магарета, пастири на клонирани овце и какво ли още не. Смята, че един от плюсовете в изкуството му е това, че то е непредвидимо. Дава образец с колумбийския ваятел Фернандо Ботеро, който е забавен, само че много предвидим. „ Аз всичко самичък върша - от всички тези изложения единствено две мои произведения имат спонсорство. Хард бях на млади години, хард съм и в този момент ”, безапелационен е създателят.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ