Да живееш сам вече не е онова табу, отхвърляно десетилетия

Да живееш самичък към този момент не е това табу, отхвърляно десетилетия наред от публичното мнение. Старите стандарти насаждаха с езика на омразата безапелационни отзиви, че който няма сътрудник или в никакъв случай не е имал брак – евентуално нещо не му е наред. В наше време тези предубеждения губят смисъла си. Вече не е срамно искащият да живее самичък със себе си да го съобщи и да го направи, без да се опасява, че ще бъде разгласен за втора употреба човек.  
През 2021 година повече от 37,5 милиона възрастни американци живеят сами. В Швеция, Дания, Норвегия и Финландия, които са измежду страните с най-високи витални стандарти – към 40% от семействата се състоят единствено от един човек. До 2030 година този % ще се усили с 50% или повече, според от страната, сочи статистиката. Цифрите демонстрират, че милиони хора по света живеят необвързани, без семейство или съществени сантиментални връзки. Такива хора се назовават сингълтони. Много от младите генерации към този момент гледат на колективизма, в това число фамилния живот, като на отживялост. Или най-малко не вършат драма от обстоятелството, че по някаква причина не са се обвързали с половинка. Те живеят не по-малко пълноценно от останалите, които са по двойки и вървят по пътя на саморазвитието и личностния напредък, написа 2050.earth. 
Любовта се трансформира в отношение, развой и метод на живот, към този момент не е просто възприятие, което те кара да бъдеш непрестанно до индивида, обект на влюбването ти. Всяко взаимоотношение има лично равнище на активност, даже виртуалната връзка. Ако се чувстваш добре при диалог даже с чатботове – в мозъка се образуват „ хормони на щастието “, като серотонин и допамин. Тези хормони, които ни разрешават да изпитваме обич, се създават освен когато се срещаме персонално. 
Ето какво дава отговор психологът Михаил Лабковски на своя клиентка, която споделя: „ На 40 години съм и в този момент разбрах, че не мога да пребивавам на една територия с никого. Като млада губех приятелки затова, като по-възрастна губех мъже. Максимумът, който мога да доближи в една връзка, е краткотрайно общуване. Такава е моята природа. Опитвам се да схвана това обикновено ли е от психическа позиция, или нещо ми има. Изработила съм някаква защитна рекция или вътрешно отхвърлям да се сплотявам и свързвам с който и да било? “
„ Това, което описвате е изцяло обикновено. Не толкоз от дълго време в тази тематика се появи терминът сингълтони — това са хората, които избират да живеят независимо, и на които им харесва да са сами. Това е човек, осъзнато избрал подобен метод на живот. Така че това не е психически проблем, щом по този начин се чувствате удобно. Друг въпрос е, че към момента стандартите по тези географски ширини, не престават да раждат изречения като „ о, бедната, тя е зад борда към този момент, остаряла мома “ или пък „ това не е живот - да няма кой една чаша вода да ти донесе, в случай че се разболееш “ и други клишета. 
Предлагам ви да не се кахърите въобще и да живеете по този начин, както желаете. Статистиката сочи, че от ден на ден семейства в света се състоят от един човек, а това значи, че вие ​​напълно можете да намерите за себе си подобаващ сътрудник, ако пожелаете. Някой, който също като вас ще е подготвен за краткотрайно общуване, или пък просто ще прекарвате време дружно и ще се наслаждавате на връзките си такива, каквито са. Помнете: щом вас ви има, значи и има и други като вас - мъже, евентуални другари, сътрудници и по този начин нататък. Най-ценното в тази обстановка е, че вие познавате себе си и разбирате, както ви харесва. Така че живeйте щастливо и не се сравнявайте с останалите! “