Да извършиш грях е лесно, да се молиш за него

Да извършиш грях е елементарно, да се молиш за него си коства доста старания, а да признаеш грях, който е бил осъществен, е доста мъчително и просто нереалистично.

Трябва да изповядвам огромния си грях, тъкмо като преди гибелта. Аз съм на 55 години, през целия си живот в никакъв случай не съм съгрешила, пробвах се да пребивавам почтено и съгласно закона, само че преди 20 години направих грях във връзка с личната си щерка.

Заради моя грях щерка ми страда и до през днешния ден. Животът й е разрушен, само че ме е боязън да си призная, боязън ме е да не я изгубя, боязън ме е, боязън ме е от всичко! Преди 20 години 15-годишната ми щерка сподели, че е бременна.

Беше същински потрес, отгледах я сама, работех като счетоводител, от заран до вечер, тъй че тя да не й липсваше нищо.

През цялото време нощуваше у дома, ето за какво новината за бременността пристигна като гръм. На идващия ден посетихме гинеколога, беше бременна от 10 седмици, шо! Лекарят помоли щерка ми да си тръгне и ми сподели, че е по-добре да не прави аборт, дъщерята може да остане безплодна.

Същата вечер се срещнах с Антон, бащата на детето.. Момчето е с 2 години по-голямо от щерка си, към момента учи, единствено баба мму е жива, родителите нв. Седяха, държаха се за ръце, разказваха по какъв начин се обичат, а аз, глупачката, даже не желаех да чувам, все си мислех какво да правя…

На идващия ден на работа, на чаша чай, се съветвах с колежка, тя има доста връзки, може да помогне. След 4 дни на бюрото ми беше адрес на клиника в различен град. Първият път, когато отидохме с щерка ми, лекарят я прегледа и сподели, че е добре. Премина тестванията, отиде сама да вземе резултатите.

Отидох при лекаря, описах му всичко, каквото мислех тогава. Защо й е дете на 16 години? А учебното заведение? А университета? Мечтаех, че ще има висше обучение. Затова помолих лекаря да ми помогне и когато лекарят сподели: „ Значи не желаете бебето “?, аз отговорих негативно.

Като цяло, с цел да не изяснявам дълго време, направих благотворителна вноска във фонда на клиниката, защото тогава имах пари, в подмяна беше контрактувано щерка ми да роди в тази клиника.

По време на бременността Антон и щерка й се караха, след това се сдобряваха, измисляха имена за бебето, а аз даже не желаех да чувам!

Дъщеря ми роди на 6 април – роди се момче, крепко, 3 кг 700 гр. Докторът ми го сподели, като сподели: „ Може би ще измененията решението си “?

Но бях непоклатима, написах отвод от детето, вместо щерка си. Когато щерка ми се събудила, й споделили, че момчето е умряло.

Изпадна в нервност, а мен ме болепе, утеших се, че всичко е минало добре. Да, в този момент ви се коства, че това е история от някакъв филм, само че този мой живот, уви, не е филм, нито книга.

Оттогава минаха повече от 20 години. След 3 години щерка ми се омъжи за Антон, баба му умря, откакто му трансферира жилището, в който живеят.

Завърши университета, откри си добра работа, имат всичко, всичко с изключение на деца. Дъщеря ми се лекува 10 години, само че безуспешно. Преди две години се взехме решение на инвитро процедури.

Продадох големия си тристаен апартамент, купих едностаен и дадох парите за интервенцията. Като цяло имаше 3 опита и всички напразни, а преди 7 месеца щерка ми беше диагностицирана с неплодородие.

От този миг започнаха да различията им с Антон. Вчера тя пристигна при мен и сподели, че Антон желае дете, по тази причина я моли да го пусне. Дъщеря ми плака цяла нощ, на сутринта реши сама да подаде молба за бракоразвод, тъй като го обича, не желае да го нарани.

Една нейна имитация няма да не помни: „ Ако детето ми беше живо, тогава всичко щеше да е друго за нас и даже в случай че Антон ни беше напуснал, нямаше да остана сама, както в този момент. “

Сърцето ми се облива в кръв, със личните си ръце унищожих живота на щерка си. Тя става по-бледа от ден дневно. Исках да й призная всичко, само че щеше ли да разбере по какъв начин ще реагира? Търсенето е неефикасно и какво ще стане по-късно? Седя, пиша и роня сълзи.

Господи, елементарни прегрешението ми.