So Independent: „Грешното възпитание на Камерън Пост“
Да гледаме този филм в София, е и наслаждение, и шанс. „ Грешното образование на Камерън Пост “ е спечелилият на тазгодишния Сънданс и освен че е ужасно да забележим толкоз настоящо заглавие на фестивала So Independent, самият филм е в действителност превъзходен – хубав и въздействащ по един чудноват метод, не като монументално кино, а като съкровена среща с непосредствен човек.
Камерън, момичето с име на момче, е този човек. Камерън Пост – в ролята е изразителната Клоуи Грейс Морец, е нормално момиче в гимназията, което се готви за бала на випуска. Красиво облечена и гримирана, тя танцува цяла вечер и най-после се озовава на задната седалка възбудена, разрошена и без долни дрехи. Дотук нищо ненадейно, единствено че Камерън се целува в колата не с различен, а с най-хубавата си другарка. В идващия кадър Камерън идва в лагер за лекуване на деца с „ объркана полова ориентировка “.
Филмът за Камерън е основан по доста сполучливия едноименен разказ на Емили Данфорт. В книгата животът на Камерън се наблюдава от гибелта на родителите й, когато тя е на 12 години, до пълнолетието й. Филмът на Дезире Акхаван избира единствено последната част на романа и я споделя умерено, само че с пронизителен резултат.
Лагерът за превъзпитание на гей деца се управлява от психоложка с тип на садист (отлично осъществяване на Дженифър Ел, от чиято усмивчица напряко тръпки те побиват) и от нейния брат, който е първият „ оздравял “ пациент – невротичен гей с прелестен глас. Режимът в лагера е относително демократичен, никой не крещи, наказванията не са физически и въобще всичко на пръв взор наподобява обикновено. Именно в това е страхотното влияние на кино лентата – на екрана виждаме прелестната есен в Монтана, симпатични младежи, възпитани възрастни, спокойно заложени въпроси и отговори.
Оказва се, че с цел да те пречупят, не е нужно да те удрят или да ти крещят.
Постепенно децата биват научени да ненавиждат себе си и това, което са („ няма такова нещо като хомосексуализъм, всичко е битка с прегрешението вътре в теб “), и непрекъснатият напън да се трансформират, довежда до тежки и от време на време необратими последици. Онова, което избавя Камерън в последна сметка, е любовта, и то не хомосексуалната обич, а същинското другарство с две други изгубени души на това безрадостно място.
В момента сходни институции не престават да са позволени в 41 американски щата. В този смисъл филмът, чието деяние се развива през 1993 година, си е все по този начин настоящ и плашещо правилен.
Камерън, момичето с име на момче, е този човек. Камерън Пост – в ролята е изразителната Клоуи Грейс Морец, е нормално момиче в гимназията, което се готви за бала на випуска. Красиво облечена и гримирана, тя танцува цяла вечер и най-после се озовава на задната седалка възбудена, разрошена и без долни дрехи. Дотук нищо ненадейно, единствено че Камерън се целува в колата не с различен, а с най-хубавата си другарка. В идващия кадър Камерън идва в лагер за лекуване на деца с „ объркана полова ориентировка “.
Филмът за Камерън е основан по доста сполучливия едноименен разказ на Емили Данфорт. В книгата животът на Камерън се наблюдава от гибелта на родителите й, когато тя е на 12 години, до пълнолетието й. Филмът на Дезире Акхаван избира единствено последната част на романа и я споделя умерено, само че с пронизителен резултат.
Лагерът за превъзпитание на гей деца се управлява от психоложка с тип на садист (отлично осъществяване на Дженифър Ел, от чиято усмивчица напряко тръпки те побиват) и от нейния брат, който е първият „ оздравял “ пациент – невротичен гей с прелестен глас. Режимът в лагера е относително демократичен, никой не крещи, наказванията не са физически и въобще всичко на пръв взор наподобява обикновено. Именно в това е страхотното влияние на кино лентата – на екрана виждаме прелестната есен в Монтана, симпатични младежи, възпитани възрастни, спокойно заложени въпроси и отговори.
Оказва се, че с цел да те пречупят, не е нужно да те удрят или да ти крещят.
Постепенно децата биват научени да ненавиждат себе си и това, което са („ няма такова нещо като хомосексуализъм, всичко е битка с прегрешението вътре в теб “), и непрекъснатият напън да се трансформират, довежда до тежки и от време на време необратими последици. Онова, което избавя Камерън в последна сметка, е любовта, и то не хомосексуалната обич, а същинското другарство с две други изгубени души на това безрадостно място.
В момента сходни институции не престават да са позволени в 41 американски щата. В този смисъл филмът, чието деяние се развива през 1993 година, си е все по този начин настоящ и плашещо правилен.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ