Йорданка Христова празнува юбилей! Как го посреща голямата звезда
Да гледаме напред и позитивно във всяко едно отношение е най-важното нещо, споделя известната и обичана българска звезда Йорданка Христова, която през днешния ден чества празник.
„ Последните пет, шест и повече години чествам в Царево, където стана нещастието, тъкмо за това нищо не ми е приповдигнато “, споделя изпълнителката в изявление за Българска телеграфна агенция.
-->
„ Толкова се радвах на това възклицание на Мичмана – " Бог е българин! ", когато всевъзможни такива огромни катаклизми минаваха около нас, само че към този момент виждам, че и нас ни доближават, и това е просто извънредно. Не знам какво ще вършим... Много сме злоупотребили с отношението си към нашата земя. Така че тя към този момент ни отмъщава за нашата безнаказаност и извънредно отношение към нея “, споделя още Йорданка Христова.
„ Йорданка Христова: Завинаги “ е наименуван концертът, с който на 21 ноември тя ще означи 60 години на сцена. Събитието е в зала 1 на НДК, в София.
Йорданка Христова пред Българска телеграфна агенция – за какво Царево е изключително покрай сърцето й, по какъв начин посрещна персоналния си празник, за равносметките, за салдото сред персоналното и професионалното, за пътуванията, за ненаписаната биографична книга и за подготовката на концерта през 21 ноември.
Г-жо Христова, по какъв начин посрещате рождените си дни? Какво вършиме на този специфичен за всеки човек празник?
- Малко ми е неловко да приказвам за рождения си ден. След това, което се случи в Южното ни Черноморие. Някак си, съм много обезпокоена и разтревожена и... Как да кажа, като всички естествени хора, нали разбирате...
Слава Богу, здрава съм, което е най-важно за момента. Иначе, най-различно е било през годините. Много постоянно съм чествала в чужбина, напоследък много постоянно го чествам в Царево. Последните пет, шест и повече години, съм тъкмо там, в Царево, където стана нещастието. Точно за това нищо не ми е приповдигнато.
Но това си е една прелестна дата. Добре, че съм във форма, добре че мога да посрещам, да се сготвям за подобен празник на 21 ноември. Така че всичко е друго. Нищо изключително не върша на рождения си ден. Нямам някакви проекти. И защото животът ми е изпълнен с доста срещи, с доста фойерверки, концерти, цветя... Дори от време на време ми е по-приятно да съм усамотена и да не съм измежду толкоз доста хора. Това е обикновено. Не знам дали единствено аз мисля по този начин, само че мисля, че и доста мои сътрудници също избират по този начин, по-дискретно...
Не знам... Може би с възрастта се менят тези неща. Когато бях млада, изобщо не обръщах внимание на тези неща. Сега, не че ме тормозят тези доста години, само че дори се запитвам допустимо ли е в действителност да съм стигнала до такава възраст... Такива неща ме вълнуват – дреболийки, спрямо всичко по света.
Това значи ли, че рождените дни са време за равносметка?
- Какво да Ви кажа... Да, нормално по този начин се споделя – равносметка, празник. Може и от тази позиция да се огледа. За мен е значимо да гледаме напред и позитивно във всяко едно отношение. Така е по-леко, по този начин може да посрещаме повече. Равносметката е ясна – човек би трябвало от постъпките си, от действията, и от това, което оставя – да си вади изводи и поучения. И когато ги има, умерено може да гледа напред, и това е най-важното – да си ухилен и да гледаш умерено напред.
Опитът ли е най-големият инструмент, посредством който успявате да намерите салдото сред персоналното и професионалното?
- Мисля, че не е единствено опитът. Може би е някакво решение, може би е някакъв гений. Но е доста мъчно. Изключително мъчно, изключително за дамите. Така считам аз. Защото ние, с изключение на специалността, имаме семейство, деца, напълно други отговорности... И е доста мъчно да си добър на всички места. Винаги едното е за сметка на другото.
Но когато към този момент си чествал доста, и когато си създавал, и имаш семейство и деца, и отговорности, доста по-лесно успяваш да балансираш нещата и да насочваш сила, и опит там, където има потребност. За да не се луташ безсистемно. Да бъдеш по-разумен и по-точен, и ориентиран, и съсредоточен в такива моменти. Но е трудничко, в действителност...
Как върви подготовката за концерта на 21 ноември?
- В момента се занимавам повече с рекламата, с тези значими неща. Защото, някак си, това лято избухна целият културен живот. От лятото до Нова година е пренаситено с всевъзможни изяви. Освен това, нови избори предстоят малко преди концерта. Така че е доста значимо да се ориентирам в рекламата на моя концерт – къде, по какъв начин и какво.
Концентрирала съм се тъкмо какво бих пяла, само че започнах да трансформирам. И в случай че Ви кажа в този момент тъкмо какво ще върша, 100 на 100 няма да е същото, което ще пея след съвсем три месеца. Все ми се коства, че би трябвало да е нещо по-различно и по този начин ми хрумват най-различни хрумвания, непрестанно...
А по кое време ще четем биографичната Ви книга?
- Направо ме е позор да приказвам за това, тъй като още за 30-годишнината от професионалния ми живот дадох обещание да напиша трилогия, само че ме завъртя животът... И пеене, и пътешестване, децата пораснаха и аз се разпътувах извънредно доста. На няколко пъти, през петилетки, тъй като тогава върша концерти, се отправям към тая тематика, тъй като въпреки всичко съм дала обещание... И по този начин стартирам, не преставам, стигам ненапълно... Няма да мога да я издам в този момент, парадокс... Просто тъй като трансформирам, не съм съгласна с това, което съм написала. Непрекъснато пиша нови неща и не знам по кое време ще стане... Започнала съм я, много съм напреднала, само че няма да мога да я издам в този момент, за жалост. Може би след концерта...
Успях единствено един албум да издам и тези доста концерти, които направих, и главната подготовка за 21 ноември – това е, което съумях...
Какво си пожелавате?
- Нали знаете, че аз си поисквам единствено мир и здраве. Това е, което си поисквам от доста години насам – да съм здрава. Вече стартирам да „ скрибуцам “, като всички хора на моята възраст – отсам, оттова, всякакви двигателни проблеми, такива дреболийки, които няма метод да не се появят. Това е – да съм здрава и мир да има. Да няма епидемии, да ни задминават такива естествени бедствия, в случай че е допустимо.
Толкова се радвах на това възклицание на Мичмана –,,Бог е българин!‘‘, когато всевъзможни такива огромни катаклизми минаваха около нас, само че към този момент виждам, че и нас ни доближават, и това е просто извънредно. Не знам какво ще вършим... Много сме злоупотребили с отношението си към нашата земя. Така че тя към този момент ни отмъщава за нашата безнаказаност и извънредно отношение към нея.
- - -
Йорданка Христова е родена на 10 септември 1943 година в София. През 1964 година приключва първия випуск на Студията за естрадни артисти в класа на Милчо Левиев, дружно с Борис Гуджунов, Мария Мицева, Маргарита Радинска. През 1963 година дебютира на сцената с песента „ Серенада “ по музика на Иван Маринов и по текст на Николай Николов. Аранжиментът е на Милчо Левиев, който дирижира оркестъра на Българското радио и телевизия. През 1963 година, дружно с Милчо Левиев и естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, записват песента „ Една красива неточност “, а през 1964 година – песента „ Съседът тромпетист “ по музика на Петър Ступел. И двете са по текстове на Радой Ралин. През 1963-1965 година Йорданка Христова пее в учредената от Вили Казасян групировка „ Студио 5 “, където той персонално я кани.
С оркестъра на Българското национално радио през 1964 година е нейното първо турне в Румъния. След него тя е поканена в оркестър „ София ”, основан същата година. Тя е първата солистка на оркестъра и остава в състава до 1967 година От 1964 до 1970 година Йорданка Христова е солистка и на оркестър „ Балкантон ", с който през 1965 година записва песента „ Калинка-Малинка " по музика на композитора Петър Ступел, която й носи огромна известност. Пее и в естрадния оркестър на Българската телевизия и радио. След 1970 година има концертни изяви с разнообразни сформира. От 1982 до 1986 година е солистка на естрадния състав „ Феротон “ към културния дом на металургичния комбинат „ Кремиковци ".
ПЪРВИ „ ОРФЕЙ “ – ПЪРВА НАГРАДА
С първото си присъединяване във фестивала „ Златният Орфей “ през 1966 година Йорданка Христова печели първа премия с осъществяването си за песента „ Делфините " по музика на Димитър Вълчев. Девет нейни песни са получавали награди от фестивала " Златният Орфей ".
Това са „ Песен моя, любов моя “ по музика на Йосиф Цанков, която печели трета премия през 1967 година, „ Облаци " по музика на Йосиф Цанков (трета премия, 1968), „ Балада " (музика – Найден Андреев, трета премия, 1973), „ Безсъница " (музика – Емил Георгиев, първа премия, 1975), „ Жена " (музика – Димитър Вълчев, втора премия, 1975), „ Аз съм мощ и деликатност " (музика – Янко Миладинов, 1976), „ Есенни плажове " (музика – Александър Бръзицов, втора премия, 1976), „ Не си отивай " (музика – Виктор Райчев, трета премия, 1976).
През 1993 година Йорданка Христова е удостоена с огромната премия на фестивала „ Златният Орфей “ – за повсеместен принос.
ПЕСНИ НА 18 ЕЗИКА
В репертоара си Йорданка Христова има над 350 песни, осъществявания на 18 езика, измежду които на китайски и азербайджански. Има над 20 издадени албума.
Сред най-известните й песни са „ Делфините " (1966), „ Облаци " (1968), „ Янтра " (1969), „ Тъмночервена роза " (1971), „ Не вярвай на сълзите " (1973), „ Балада " (1973), „ Изповед (1973), „ Колко наслада има " (1975), „ Аз съм мощ и деликатност " (1976), „ Пред есен " (1979), „ Тежък темперамент " (1979), „ Патешка история " (1982), „ Разкаяние " (1982), „ Обичта продължава " (1984), „ Пипи – дългото чорапче " (1985), „ Влюбена в живота " (1989), „ Там някъде в душата " (1991), „ Гергьовден " (1995), „ Като испанка " (1995), „ Изгарящ танц (2001), както и дуетите – „ Влюбени “ с Борислав Грънчаров, „ Жена “ с Бисер Киров и „ Човек се ражда в светлина “ с Боян Иванов.
През годините е работила с композиторите Тончо Русев, Зорница Попова, Александър Йосифов, Найден Андреев, Морис Аладжем, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Петър Ступел, Вили Казасян, Борис Карадимчев, Атанас Бояджиев.
ПЕЯ, ЗА ДА ПЪТУВАМ
„ Пея, с цел да пътувам, обиколила съм 110 пъти земното кълбо ", споделя за себе си Йорданка Христова. Концертната й активност над 60 концертни турнета в над 40 страни по света, измежду които Русия, Канада, Куба, Никарагуа, Белгия, Франция, Швейцария, Германия, скандинавските страни, Чехия, Унгария, Гърция, Кипър, Египет, Сирия, Ливан, Алжир, Испания, Япония, Китай, Индия.
През 1974 година тя е първата българка, която един месец показва страната в програмата „ България на Айфеловата кула “ в Париж, Франция. Същата година е и първата българска естрадна изпълнителка, поканена да пее в Монреал, Канада.
Изключително известна е в Куба. Първото й посещаване там е през 1967 година с оркестър „ София ", дружно с Ирина Чмихова, Красимира Минева и Ангел Тодоров. Същата година е поканена на първия фестивал във Варадеро.
През идващите години още веднъж посещава Куба, дружно с Емил Димитров, а през 1970 година още веднъж е поканена на фестивала във Варадеро. През 1974 година издава в Куба албум напълно на испански език. Превърнала се в фаворитка на кубинците, хиляди деца в страната са кръстени на нея. Йорданка Христова оглавява фондацията „ Хосе Марти " в България, на която е ръководител от учредяването й през 1996 година
ТЕАТЪР И КИНО
През цялата си музикална кариера Йорданка Христова сполучливо съчетава пеенето с участия в игрални филми и театрални постановки. В началото на кариерата си през 1965-1966 година с оркестър „ София “ обикаля на турнета, наречени „ Шлагерна пътека “. В групата са и хумористите Петко Карлуковски, Пенчо Петров, Георги Раданов и Георги Попов. На концертите, с изключение на със остарели шлагери, те забавлявали публиката и с къси етюди. Йорданка Христова имала чисто актьорски задания и къси реплики.
През 1966 година тя се снима във кино лентата на Людмил Кирков – „ Шведските крале ", в който извършва ролята на певица, пеейки един от първите си шлагери – „ И да искаш, и да не искаш ". През 1967 година взе участие в театър на Държавния язвителен спектакъл „ Алеко Константинов “ с Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, изпълнявайки ария. През 1984 година, в режисура на Народния спектакъл „ Иван Вазов “, извършва фамозна циганска ария.
През 2006 година певицата взе участие в един от филмите на Андрей Слабаков – „ Ерудитъ ". През 2008 година излиза документалният филм „ Куба е музика ", в който Йорданка Христова показва историята на болерото и неговите почитатели.
МИСИЯ
От 1985 до 1990 година Йорданка Христова е ръководител на Дружеството на естрадните изпълнители при Съюза на музикалните дейци. През този период й оферират званието „ Народен актьор ", само че тя го отхвърля, с цел да не се свързва с ръководната й служба. Затова на доста от феновете, които я питат дали е заслужила или национална артистка, тя дава отговор, че е „ интернационална ".
Йорданка Христова е била член на интернационалните журита на фестивала „ Златният Орфей " – от 1976 година до 1990 година, а от 1993 до 1998 година – на фестивала „ Славянски базар ". През 2007 година е ръководител на журито на риалити формата Music Idol, през 2010 г. е жури в шоуто „ Байландо – сцена на фантазиите ", а през 2017 година е част от журито в предаването „ Като две капки вода “.
ПРИЗНАНИЕ
Йорданка Христова е притежател на специфичната премия на журито и премията на град Брашов от фестивала „ Златният елен " (1968). Има втора премия и специфичната премия на журито, като внушителен реализатор на „ Балкантон " – на фестивала в Сопот, Полша (1971). Получава втора премия на „ Шлагерфестивал " в Дрезден (1972). Лауреат е на огромната премия „ Златният микрофон " на фестивала в Истанбул, Турция (1979).
През 1975 година е удостоена със званието „ Заслужила артистка ". Тя е притежател на годишната премия „ Кристална лира " за поп и рокмузика за 2000 година – на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
На 21 юли 2010 година е удостоена с медал „ Стара планина " (първа степен) за заслугите й в региона на културата и изкуството. Почетен жител е на София (от 28 октомври 2004 г.). През юни 2017 година е „ БГ радио “ й връчва премията „ БГ подстрекател ".
„ Последните пет, шест и повече години чествам в Царево, където стана нещастието, тъкмо за това нищо не ми е приповдигнато “, споделя изпълнителката в изявление за Българска телеграфна агенция.
-->
„ Толкова се радвах на това възклицание на Мичмана – " Бог е българин! ", когато всевъзможни такива огромни катаклизми минаваха около нас, само че към този момент виждам, че и нас ни доближават, и това е просто извънредно. Не знам какво ще вършим... Много сме злоупотребили с отношението си към нашата земя. Така че тя към този момент ни отмъщава за нашата безнаказаност и извънредно отношение към нея “, споделя още Йорданка Христова.
„ Йорданка Христова: Завинаги “ е наименуван концертът, с който на 21 ноември тя ще означи 60 години на сцена. Събитието е в зала 1 на НДК, в София.
Йорданка Христова пред Българска телеграфна агенция – за какво Царево е изключително покрай сърцето й, по какъв начин посрещна персоналния си празник, за равносметките, за салдото сред персоналното и професионалното, за пътуванията, за ненаписаната биографична книга и за подготовката на концерта през 21 ноември.
Г-жо Христова, по какъв начин посрещате рождените си дни? Какво вършиме на този специфичен за всеки човек празник?
- Малко ми е неловко да приказвам за рождения си ден. След това, което се случи в Южното ни Черноморие. Някак си, съм много обезпокоена и разтревожена и... Как да кажа, като всички естествени хора, нали разбирате...
Слава Богу, здрава съм, което е най-важно за момента. Иначе, най-различно е било през годините. Много постоянно съм чествала в чужбина, напоследък много постоянно го чествам в Царево. Последните пет, шест и повече години, съм тъкмо там, в Царево, където стана нещастието. Точно за това нищо не ми е приповдигнато.
Но това си е една прелестна дата. Добре, че съм във форма, добре че мога да посрещам, да се сготвям за подобен празник на 21 ноември. Така че всичко е друго. Нищо изключително не върша на рождения си ден. Нямам някакви проекти. И защото животът ми е изпълнен с доста срещи, с доста фойерверки, концерти, цветя... Дори от време на време ми е по-приятно да съм усамотена и да не съм измежду толкоз доста хора. Това е обикновено. Не знам дали единствено аз мисля по този начин, само че мисля, че и доста мои сътрудници също избират по този начин, по-дискретно...
Не знам... Може би с възрастта се менят тези неща. Когато бях млада, изобщо не обръщах внимание на тези неща. Сега, не че ме тормозят тези доста години, само че дори се запитвам допустимо ли е в действителност да съм стигнала до такава възраст... Такива неща ме вълнуват – дреболийки, спрямо всичко по света.
Това значи ли, че рождените дни са време за равносметка?
- Какво да Ви кажа... Да, нормално по този начин се споделя – равносметка, празник. Може и от тази позиция да се огледа. За мен е значимо да гледаме напред и позитивно във всяко едно отношение. Така е по-леко, по този начин може да посрещаме повече. Равносметката е ясна – човек би трябвало от постъпките си, от действията, и от това, което оставя – да си вади изводи и поучения. И когато ги има, умерено може да гледа напред, и това е най-важното – да си ухилен и да гледаш умерено напред.
Опитът ли е най-големият инструмент, посредством който успявате да намерите салдото сред персоналното и професионалното?
- Мисля, че не е единствено опитът. Може би е някакво решение, може би е някакъв гений. Но е доста мъчно. Изключително мъчно, изключително за дамите. Така считам аз. Защото ние, с изключение на специалността, имаме семейство, деца, напълно други отговорности... И е доста мъчно да си добър на всички места. Винаги едното е за сметка на другото.
Но когато към този момент си чествал доста, и когато си създавал, и имаш семейство и деца, и отговорности, доста по-лесно успяваш да балансираш нещата и да насочваш сила, и опит там, където има потребност. За да не се луташ безсистемно. Да бъдеш по-разумен и по-точен, и ориентиран, и съсредоточен в такива моменти. Но е трудничко, в действителност...
Как върви подготовката за концерта на 21 ноември?
- В момента се занимавам повече с рекламата, с тези значими неща. Защото, някак си, това лято избухна целият културен живот. От лятото до Нова година е пренаситено с всевъзможни изяви. Освен това, нови избори предстоят малко преди концерта. Така че е доста значимо да се ориентирам в рекламата на моя концерт – къде, по какъв начин и какво.
Концентрирала съм се тъкмо какво бих пяла, само че започнах да трансформирам. И в случай че Ви кажа в този момент тъкмо какво ще върша, 100 на 100 няма да е същото, което ще пея след съвсем три месеца. Все ми се коства, че би трябвало да е нещо по-различно и по този начин ми хрумват най-различни хрумвания, непрестанно...
А по кое време ще четем биографичната Ви книга?
- Направо ме е позор да приказвам за това, тъй като още за 30-годишнината от професионалния ми живот дадох обещание да напиша трилогия, само че ме завъртя животът... И пеене, и пътешестване, децата пораснаха и аз се разпътувах извънредно доста. На няколко пъти, през петилетки, тъй като тогава върша концерти, се отправям към тая тематика, тъй като въпреки всичко съм дала обещание... И по този начин стартирам, не преставам, стигам ненапълно... Няма да мога да я издам в този момент, парадокс... Просто тъй като трансформирам, не съм съгласна с това, което съм написала. Непрекъснато пиша нови неща и не знам по кое време ще стане... Започнала съм я, много съм напреднала, само че няма да мога да я издам в този момент, за жалост. Може би след концерта...
Успях единствено един албум да издам и тези доста концерти, които направих, и главната подготовка за 21 ноември – това е, което съумях...
Какво си пожелавате?
- Нали знаете, че аз си поисквам единствено мир и здраве. Това е, което си поисквам от доста години насам – да съм здрава. Вече стартирам да „ скрибуцам “, като всички хора на моята възраст – отсам, оттова, всякакви двигателни проблеми, такива дреболийки, които няма метод да не се появят. Това е – да съм здрава и мир да има. Да няма епидемии, да ни задминават такива естествени бедствия, в случай че е допустимо.
Толкова се радвах на това възклицание на Мичмана –,,Бог е българин!‘‘, когато всевъзможни такива огромни катаклизми минаваха около нас, само че към този момент виждам, че и нас ни доближават, и това е просто извънредно. Не знам какво ще вършим... Много сме злоупотребили с отношението си към нашата земя. Така че тя към този момент ни отмъщава за нашата безнаказаност и извънредно отношение към нея.
- - -
Йорданка Христова е родена на 10 септември 1943 година в София. През 1964 година приключва първия випуск на Студията за естрадни артисти в класа на Милчо Левиев, дружно с Борис Гуджунов, Мария Мицева, Маргарита Радинска. През 1963 година дебютира на сцената с песента „ Серенада “ по музика на Иван Маринов и по текст на Николай Николов. Аранжиментът е на Милчо Левиев, който дирижира оркестъра на Българското радио и телевизия. През 1963 година, дружно с Милчо Левиев и естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, записват песента „ Една красива неточност “, а през 1964 година – песента „ Съседът тромпетист “ по музика на Петър Ступел. И двете са по текстове на Радой Ралин. През 1963-1965 година Йорданка Христова пее в учредената от Вили Казасян групировка „ Студио 5 “, където той персонално я кани.
С оркестъра на Българското национално радио през 1964 година е нейното първо турне в Румъния. След него тя е поканена в оркестър „ София ”, основан същата година. Тя е първата солистка на оркестъра и остава в състава до 1967 година От 1964 до 1970 година Йорданка Христова е солистка и на оркестър „ Балкантон ", с който през 1965 година записва песента „ Калинка-Малинка " по музика на композитора Петър Ступел, която й носи огромна известност. Пее и в естрадния оркестър на Българската телевизия и радио. След 1970 година има концертни изяви с разнообразни сформира. От 1982 до 1986 година е солистка на естрадния състав „ Феротон “ към културния дом на металургичния комбинат „ Кремиковци ".
ПЪРВИ „ ОРФЕЙ “ – ПЪРВА НАГРАДА
С първото си присъединяване във фестивала „ Златният Орфей “ през 1966 година Йорданка Христова печели първа премия с осъществяването си за песента „ Делфините " по музика на Димитър Вълчев. Девет нейни песни са получавали награди от фестивала " Златният Орфей ".
Това са „ Песен моя, любов моя “ по музика на Йосиф Цанков, която печели трета премия през 1967 година, „ Облаци " по музика на Йосиф Цанков (трета премия, 1968), „ Балада " (музика – Найден Андреев, трета премия, 1973), „ Безсъница " (музика – Емил Георгиев, първа премия, 1975), „ Жена " (музика – Димитър Вълчев, втора премия, 1975), „ Аз съм мощ и деликатност " (музика – Янко Миладинов, 1976), „ Есенни плажове " (музика – Александър Бръзицов, втора премия, 1976), „ Не си отивай " (музика – Виктор Райчев, трета премия, 1976).
През 1993 година Йорданка Христова е удостоена с огромната премия на фестивала „ Златният Орфей “ – за повсеместен принос.
ПЕСНИ НА 18 ЕЗИКА
В репертоара си Йорданка Христова има над 350 песни, осъществявания на 18 езика, измежду които на китайски и азербайджански. Има над 20 издадени албума.
Сред най-известните й песни са „ Делфините " (1966), „ Облаци " (1968), „ Янтра " (1969), „ Тъмночервена роза " (1971), „ Не вярвай на сълзите " (1973), „ Балада " (1973), „ Изповед (1973), „ Колко наслада има " (1975), „ Аз съм мощ и деликатност " (1976), „ Пред есен " (1979), „ Тежък темперамент " (1979), „ Патешка история " (1982), „ Разкаяние " (1982), „ Обичта продължава " (1984), „ Пипи – дългото чорапче " (1985), „ Влюбена в живота " (1989), „ Там някъде в душата " (1991), „ Гергьовден " (1995), „ Като испанка " (1995), „ Изгарящ танц (2001), както и дуетите – „ Влюбени “ с Борислав Грънчаров, „ Жена “ с Бисер Киров и „ Човек се ражда в светлина “ с Боян Иванов.
През годините е работила с композиторите Тончо Русев, Зорница Попова, Александър Йосифов, Найден Андреев, Морис Аладжем, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Петър Ступел, Вили Казасян, Борис Карадимчев, Атанас Бояджиев.
ПЕЯ, ЗА ДА ПЪТУВАМ
„ Пея, с цел да пътувам, обиколила съм 110 пъти земното кълбо ", споделя за себе си Йорданка Христова. Концертната й активност над 60 концертни турнета в над 40 страни по света, измежду които Русия, Канада, Куба, Никарагуа, Белгия, Франция, Швейцария, Германия, скандинавските страни, Чехия, Унгария, Гърция, Кипър, Египет, Сирия, Ливан, Алжир, Испания, Япония, Китай, Индия.
През 1974 година тя е първата българка, която един месец показва страната в програмата „ България на Айфеловата кула “ в Париж, Франция. Същата година е и първата българска естрадна изпълнителка, поканена да пее в Монреал, Канада.
Изключително известна е в Куба. Първото й посещаване там е през 1967 година с оркестър „ София ", дружно с Ирина Чмихова, Красимира Минева и Ангел Тодоров. Същата година е поканена на първия фестивал във Варадеро.
През идващите години още веднъж посещава Куба, дружно с Емил Димитров, а през 1970 година още веднъж е поканена на фестивала във Варадеро. През 1974 година издава в Куба албум напълно на испански език. Превърнала се в фаворитка на кубинците, хиляди деца в страната са кръстени на нея. Йорданка Христова оглавява фондацията „ Хосе Марти " в България, на която е ръководител от учредяването й през 1996 година
ТЕАТЪР И КИНО
През цялата си музикална кариера Йорданка Христова сполучливо съчетава пеенето с участия в игрални филми и театрални постановки. В началото на кариерата си през 1965-1966 година с оркестър „ София “ обикаля на турнета, наречени „ Шлагерна пътека “. В групата са и хумористите Петко Карлуковски, Пенчо Петров, Георги Раданов и Георги Попов. На концертите, с изключение на със остарели шлагери, те забавлявали публиката и с къси етюди. Йорданка Христова имала чисто актьорски задания и къси реплики.
През 1966 година тя се снима във кино лентата на Людмил Кирков – „ Шведските крале ", в който извършва ролята на певица, пеейки един от първите си шлагери – „ И да искаш, и да не искаш ". През 1967 година взе участие в театър на Държавния язвителен спектакъл „ Алеко Константинов “ с Георги Калоянчев и Стоянка Мутафова, изпълнявайки ария. През 1984 година, в режисура на Народния спектакъл „ Иван Вазов “, извършва фамозна циганска ария.
През 2006 година певицата взе участие в един от филмите на Андрей Слабаков – „ Ерудитъ ". През 2008 година излиза документалният филм „ Куба е музика ", в който Йорданка Христова показва историята на болерото и неговите почитатели.
МИСИЯ
От 1985 до 1990 година Йорданка Христова е ръководител на Дружеството на естрадните изпълнители при Съюза на музикалните дейци. През този период й оферират званието „ Народен актьор ", само че тя го отхвърля, с цел да не се свързва с ръководната й служба. Затова на доста от феновете, които я питат дали е заслужила или национална артистка, тя дава отговор, че е „ интернационална ".
Йорданка Христова е била член на интернационалните журита на фестивала „ Златният Орфей " – от 1976 година до 1990 година, а от 1993 до 1998 година – на фестивала „ Славянски базар ". През 2007 година е ръководител на журито на риалити формата Music Idol, през 2010 г. е жури в шоуто „ Байландо – сцена на фантазиите ", а през 2017 година е част от журито в предаването „ Като две капки вода “.
ПРИЗНАНИЕ
Йорданка Христова е притежател на специфичната премия на журито и премията на град Брашов от фестивала „ Златният елен " (1968). Има втора премия и специфичната премия на журито, като внушителен реализатор на „ Балкантон " – на фестивала в Сопот, Полша (1971). Получава втора премия на „ Шлагерфестивал " в Дрезден (1972). Лауреат е на огромната премия „ Златният микрофон " на фестивала в Истанбул, Турция (1979).
През 1975 година е удостоена със званието „ Заслужила артистка ". Тя е притежател на годишната премия „ Кристална лира " за поп и рокмузика за 2000 година – на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
На 21 юли 2010 година е удостоена с медал „ Стара планина " (първа степен) за заслугите й в региона на културата и изкуството. Почетен жител е на София (от 28 октомври 2004 г.). През юни 2017 година е „ БГ радио “ й връчва премията „ БГ подстрекател ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ