Рекламата на туризма трябва да е в телефона
Да доведем един посетител у нас ни коства 2-3 пъти повече, в сравнение с в прилежащите страни За развиването на курортите е нужна обща визия, а не работа на парче, споделя Илин Димитров в особено изявление за в. " Стандарт "
Илин Димитров е народен представител от партия " Продължаваме промяната " от Варна и ръководител на Комисията по туризъм в 47-ото Народно заседание. Димитров е в областта на туризма към този момент 24 години. Неговата кариера стартира в Албена като стажант, когато е едвам на 14-годишна възраст. От 1997 до 2006 минава през доста длъжности в туризма - сервитьор, барман, админ, връзки с гостите, анимация. От 2007 развива личен бизнес в областта на туристическата анимация, а от 2011 преподава в Колеж по туризъм - Варна. От 2016 развива бизнес в областта на трудовото ходатайство. Собственик е на най-голямата компания за импорт на фрагменти от чужбина в страната. Доставя фрагменти от 9 страни и има над 50 офиса на 3 континента. От 2020 е шеф на Център " Кариери, Предприемачаство и Маркетинг " към ИУ- Варна и ръководител на Варненска туристическа камара.
На хотелиери и ресторантьори не им остава време да работят от регулации Бизнесът ще каже по какъв начин да създадем новия закон, с цел да работи оптимално добре Ще вземем образци от чужбина за единна браншова организация В Европа няма категоризация на заведения за хранене. А у нас има
- Господин Димитров, обявихте, че се приготвя напълно нов закон за туризма. Какво постанова това и какви ще са главните акценти в плана?
- В срещите и диалозите, които организирахме по отношение на съдружното съглашение, ясно се отрои, че в настоящия Закон за туризма има доста пороци. И се споразумяхме да създадем напълно нов закон, от нулата. Всичките партии в обединението се сплотиха към това. Законът би трябвало да контролира няколко неща в туризма, които са проблематични. Туристическият отрасъл ще каже какво го тормози, какво стопира работата му и по какъв начин да създадем закона по този начин, че бизнесът да работи оптимално добре. Сред главните проблеми в настоящия закон са:
Първо, наредбата за националните курорти, която е неработеща.
Второ, категоризацията - кой да категоризира, кой да ревизира, по какъв метод да става целият развой, заведенията за хранене ще имат ли категоризация - това са въпроси, които бизнесът задава.
Трето, контролният орган - така наречен туристическа полиция - да има ли такава? Това отново е предмет на необятен спор.
Четвърто, ще има ли % от приходите, който да се употребява за реклама.
Ще приказваме и за обединяване на сектора. Ще има част, която ще се отнася за стимулиране на основаването на организация, която да е единна. В момента имаме компликации да разберем с кого да приказваме и какво да разясняваме.
- Къде виждате проблемите в сегашната разпоредба за националните курорти и какво ще се промени?
- Наредбата за националните курорти би трябвало да оказва помощ на сектора. Курортите би трябвало да наподобяват по-чисти, по-приветливи, да се влага в тях, да има общ проект за визията им - преместваемите обекти къде тъкмо да са сложени, по какъв начин да си взаимодействат с цялата среда. Ние би трябвало да създадем екосистема, а не да работим на парче. Затова не работи сегашната разпоредба.
- За категоризацията?
- В момента министерството на туризма я прави и то я управлява. Трябва да се направи спор с министерството и всички заинтригувани, с цел да забележим това ли е най-правилният метод, който ще работи най-добре в бъдеще. В Европа няма категоризация на заведения за хранене. А у нас има.
- Има ли вид категоризацията на заведенията за хранене да отпадне и у нас?
- Нека да образуваме работните групи през април. Имаме една година период, в която би трябвало да подготвим този закон.
- Накъде би трябвало да се насочват парите за реклама? Например в този момент браншът постоянно се оплаква от туристическите изложби поради това, че щандът на България не наподобява добре, неврзачен е и по този начин губим конкурентно преимущество пред прилежащите страни. Мислят ли се дейности в тази посока като да вземем за пример помощ от страната?
- След като не се харесва този вид щандове, добре е да се намерения по какъв начин да се направи по-добро показване. Винаги ще има недоволни. Но концепцията е, че би трябвало да стартираме да харчим по-прецизно сумата, която бюджетът отпуска за реклама. Тази година тя ще е 18 млн. лв.. Защото сега един екскурзиант да бъде доведен в страната коства сред 2 и 3 пъти повече, в сравнение с в страните към нас. Можем да усъвършенстваме този разход по този начин, че рекламата да е по-ефективна, да е по-таргетирана, по-целенасочена.
- Министърът на туризма даде знак, че ще употребява известни лица, инфлуенсъри като посланици на България, които да разпространяват страната ни. Това ли е методът за привличане на повече туристи и какви други способи виждате Вие?
- Рекламата към този момент е цифрова. Няма потребност да се печатат книжки, флаери, брошури. Всичко е в телефона. Хората по този начин пътуват - с телефон. Платформи, онлайн, инфлуенсъри, обществени медии, наличие - всичко би трябвало да бъде съобразено с това. Министерството се насочва натам, това е вярната посока. Ние имаме потребност от посланици, от известни хора, които да споделят - бях в България, хареса ми, елате и вие.
- По отношение на туристическата полиция - когато обявихте тази концепция, имаше възражения от сектора, че не трябва повече регулации да се вкарват, тъй като те така и така са доста. Каква ще е функционалността на тази профилирана полиция?
- Браншът подава разнопосочни сигнали. Веднъж споделя - имаме потребност от надзорен орган, по-късно споделя - не, нямаме потребност. Гледах това изявление на сътрудник от Приморско. Не съм разтоварял с него по тематиката. Но откакто браншът желае да се отсее сивата от бялата част на бизнеса, би трябвало да се намерения в тази тенденция. Идеята не е нова, тя е от няколко години. Трябва да се уточни още веднъж. Трябва да вървим към изсветляване на бизнеса, с цел да има предотвратяване от неточни компании и такива, които работят по неправдив метод. Ние би трябвало да сме доста деликатни, защото един неудовлетворен екскурзиант отхвърля още 10 души.
- Всъщност този обединен указател, в който би трябвало да влязат всички туристически обекти - къщи за посетители и хотели, не е ли също метод за справяне със сивата стопанска система?
- Много са методите. Въпросът е по този начин да го създадем, че да не затрудняваме работата на бизнеса. Достатъчно контролни органи имаме. Единният указател е хубава концепция, обаче отново би трябвало някой да се занимава да вписва в него данни. Това изисква административен потенциал. Не можем да товарим повече един хотелиер, ресторантьор или притежател на малко кафене. Ако би трябвало да съблюдава всичко, той няма да има време да работи - би трябвало да мери температурата в хладилника, да си гледа касовите бонове и така нататък Много, доста регулации. Моето мнение е, че би трябвало да вървим към дерегулиране на огромна част от нещата.
- Казахте, че ще се прави по-голямо обединяване на сектора. В последно време някои от браншовите организации в туризма се сплотиха в по-големи структури. Каква е концепцията? Да се сътвори национална конструкция, в която всички да членуват?
- Аз помолих сътрудниците от БХРА, които са член на HOTREC, да създадат информация от всички страни в Европейски Съюз по какъв начин са уредени тези неща и да ми я изпратят. Ще вземем образци от чужбина. Въпросът е какви изгоди ще имаме от единна браншова организация. Идеята е да се реинвестират средства в образование, да се сътвори екосистема, която да оказва помощ за по-качествен артикул. Имаме една година - да забележим какво ще се предложи, какъв е опитът от другите страни. Сега сме на вълна Бюджет 2022.
- В Бюджет 2022, с изключение на тези 18 млн. лв. за реклама, какво друго е най-съществено за развиването на туризма?
- Спешните ограничения трябваше да оказват помощ на туризма да преживее. Да се задържи до края на 2022 година 9% Данък добавена стойност, а идната година - ще забележим, това е въпрос на договаряния. Да се продължи мярката 60 на 40, имаме мярка за оборотни средства, която е доста сполучлива, имаме и тази мярка от 35 евро за седалка, която беше спряна, само че в този момент я удължихме, ще важи до 2 година след анулация на изключителното състояние. 25 милиона са планувани за нея. Така че има по какъв начин да се оказва помощ. Дай, Боже, от 20 март, като махнем " зеления " документ, към този момент да се работи умерено.
Кризата с пандемията отминава. Дано да няма проблем с Украйна.
- Сега обаче се обрисува като максимален проблем рецесията Русия-Украйна, което директно касае туризма поради гостите от тези страни. А и освен - в курортите се внасяше работна ръка от Украйна, което е извънредно значимо.
- Да, сериозен е казусът, надяваме се да деескалира напрежението, тъй като последствията ще са съществени.
- В момента има ли записвания на съветски туристи?
- Има записвания, само че са малко. Не са в размера, в който бяха през 2019 година - 375-400 000 души. Руските туристи понижават, само че ето, че туризмът съществува и без тях. Макар че са положителни туристи.
Илин Димитров е народен представител от партия " Продължаваме промяната " от Варна и ръководител на Комисията по туризъм в 47-ото Народно заседание. Димитров е в областта на туризма към този момент 24 години. Неговата кариера стартира в Албена като стажант, когато е едвам на 14-годишна възраст. От 1997 до 2006 минава през доста длъжности в туризма - сервитьор, барман, админ, връзки с гостите, анимация. От 2007 развива личен бизнес в областта на туристическата анимация, а от 2011 преподава в Колеж по туризъм - Варна. От 2016 развива бизнес в областта на трудовото ходатайство. Собственик е на най-голямата компания за импорт на фрагменти от чужбина в страната. Доставя фрагменти от 9 страни и има над 50 офиса на 3 континента. От 2020 е шеф на Център " Кариери, Предприемачаство и Маркетинг " към ИУ- Варна и ръководител на Варненска туристическа камара.
На хотелиери и ресторантьори не им остава време да работят от регулации Бизнесът ще каже по какъв начин да създадем новия закон, с цел да работи оптимално добре Ще вземем образци от чужбина за единна браншова организация В Европа няма категоризация на заведения за хранене. А у нас има
- Господин Димитров, обявихте, че се приготвя напълно нов закон за туризма. Какво постанова това и какви ще са главните акценти в плана?
- В срещите и диалозите, които организирахме по отношение на съдружното съглашение, ясно се отрои, че в настоящия Закон за туризма има доста пороци. И се споразумяхме да създадем напълно нов закон, от нулата. Всичките партии в обединението се сплотиха към това. Законът би трябвало да контролира няколко неща в туризма, които са проблематични. Туристическият отрасъл ще каже какво го тормози, какво стопира работата му и по какъв начин да създадем закона по този начин, че бизнесът да работи оптимално добре. Сред главните проблеми в настоящия закон са:
Първо, наредбата за националните курорти, която е неработеща.
Второ, категоризацията - кой да категоризира, кой да ревизира, по какъв метод да става целият развой, заведенията за хранене ще имат ли категоризация - това са въпроси, които бизнесът задава.
Трето, контролният орган - така наречен туристическа полиция - да има ли такава? Това отново е предмет на необятен спор.
Четвърто, ще има ли % от приходите, който да се употребява за реклама.
Ще приказваме и за обединяване на сектора. Ще има част, която ще се отнася за стимулиране на основаването на организация, която да е единна. В момента имаме компликации да разберем с кого да приказваме и какво да разясняваме.
- Къде виждате проблемите в сегашната разпоредба за националните курорти и какво ще се промени?
- Наредбата за националните курорти би трябвало да оказва помощ на сектора. Курортите би трябвало да наподобяват по-чисти, по-приветливи, да се влага в тях, да има общ проект за визията им - преместваемите обекти къде тъкмо да са сложени, по какъв начин да си взаимодействат с цялата среда. Ние би трябвало да създадем екосистема, а не да работим на парче. Затова не работи сегашната разпоредба.
- За категоризацията?
- В момента министерството на туризма я прави и то я управлява. Трябва да се направи спор с министерството и всички заинтригувани, с цел да забележим това ли е най-правилният метод, който ще работи най-добре в бъдеще. В Европа няма категоризация на заведения за хранене. А у нас има.
- Има ли вид категоризацията на заведенията за хранене да отпадне и у нас?
- Нека да образуваме работните групи през април. Имаме една година период, в която би трябвало да подготвим този закон.
- Накъде би трябвало да се насочват парите за реклама? Например в този момент браншът постоянно се оплаква от туристическите изложби поради това, че щандът на България не наподобява добре, неврзачен е и по този начин губим конкурентно преимущество пред прилежащите страни. Мислят ли се дейности в тази посока като да вземем за пример помощ от страната?
- След като не се харесва този вид щандове, добре е да се намерения по какъв начин да се направи по-добро показване. Винаги ще има недоволни. Но концепцията е, че би трябвало да стартираме да харчим по-прецизно сумата, която бюджетът отпуска за реклама. Тази година тя ще е 18 млн. лв.. Защото сега един екскурзиант да бъде доведен в страната коства сред 2 и 3 пъти повече, в сравнение с в страните към нас. Можем да усъвършенстваме този разход по този начин, че рекламата да е по-ефективна, да е по-таргетирана, по-целенасочена.
- Министърът на туризма даде знак, че ще употребява известни лица, инфлуенсъри като посланици на България, които да разпространяват страната ни. Това ли е методът за привличане на повече туристи и какви други способи виждате Вие?
- Рекламата към този момент е цифрова. Няма потребност да се печатат книжки, флаери, брошури. Всичко е в телефона. Хората по този начин пътуват - с телефон. Платформи, онлайн, инфлуенсъри, обществени медии, наличие - всичко би трябвало да бъде съобразено с това. Министерството се насочва натам, това е вярната посока. Ние имаме потребност от посланици, от известни хора, които да споделят - бях в България, хареса ми, елате и вие.
- По отношение на туристическата полиция - когато обявихте тази концепция, имаше възражения от сектора, че не трябва повече регулации да се вкарват, тъй като те така и така са доста. Каква ще е функционалността на тази профилирана полиция?
- Браншът подава разнопосочни сигнали. Веднъж споделя - имаме потребност от надзорен орган, по-късно споделя - не, нямаме потребност. Гледах това изявление на сътрудник от Приморско. Не съм разтоварял с него по тематиката. Но откакто браншът желае да се отсее сивата от бялата част на бизнеса, би трябвало да се намерения в тази тенденция. Идеята не е нова, тя е от няколко години. Трябва да се уточни още веднъж. Трябва да вървим към изсветляване на бизнеса, с цел да има предотвратяване от неточни компании и такива, които работят по неправдив метод. Ние би трябвало да сме доста деликатни, защото един неудовлетворен екскурзиант отхвърля още 10 души.
- Всъщност този обединен указател, в който би трябвало да влязат всички туристически обекти - къщи за посетители и хотели, не е ли също метод за справяне със сивата стопанска система?
- Много са методите. Въпросът е по този начин да го създадем, че да не затрудняваме работата на бизнеса. Достатъчно контролни органи имаме. Единният указател е хубава концепция, обаче отново би трябвало някой да се занимава да вписва в него данни. Това изисква административен потенциал. Не можем да товарим повече един хотелиер, ресторантьор или притежател на малко кафене. Ако би трябвало да съблюдава всичко, той няма да има време да работи - би трябвало да мери температурата в хладилника, да си гледа касовите бонове и така нататък Много, доста регулации. Моето мнение е, че би трябвало да вървим към дерегулиране на огромна част от нещата.
- Казахте, че ще се прави по-голямо обединяване на сектора. В последно време някои от браншовите организации в туризма се сплотиха в по-големи структури. Каква е концепцията? Да се сътвори национална конструкция, в която всички да членуват?
- Аз помолих сътрудниците от БХРА, които са член на HOTREC, да създадат информация от всички страни в Европейски Съюз по какъв начин са уредени тези неща и да ми я изпратят. Ще вземем образци от чужбина. Въпросът е какви изгоди ще имаме от единна браншова организация. Идеята е да се реинвестират средства в образование, да се сътвори екосистема, която да оказва помощ за по-качествен артикул. Имаме една година - да забележим какво ще се предложи, какъв е опитът от другите страни. Сега сме на вълна Бюджет 2022.
- В Бюджет 2022, с изключение на тези 18 млн. лв. за реклама, какво друго е най-съществено за развиването на туризма?
- Спешните ограничения трябваше да оказват помощ на туризма да преживее. Да се задържи до края на 2022 година 9% Данък добавена стойност, а идната година - ще забележим, това е въпрос на договаряния. Да се продължи мярката 60 на 40, имаме мярка за оборотни средства, която е доста сполучлива, имаме и тази мярка от 35 евро за седалка, която беше спряна, само че в този момент я удължихме, ще важи до 2 година след анулация на изключителното състояние. 25 милиона са планувани за нея. Така че има по какъв начин да се оказва помощ. Дай, Боже, от 20 март, като махнем " зеления " документ, към този момент да се работи умерено.
Кризата с пандемията отминава. Дано да няма проблем с Украйна.
- Сега обаче се обрисува като максимален проблем рецесията Русия-Украйна, което директно касае туризма поради гостите от тези страни. А и освен - в курортите се внасяше работна ръка от Украйна, което е извънредно значимо.
- Да, сериозен е казусът, надяваме се да деескалира напрежението, тъй като последствията ще са съществени.
- В момента има ли записвания на съветски туристи?
- Има записвания, само че са малко. Не са в размера, в който бяха през 2019 година - 375-400 000 души. Руските туристи понижават, само че ето, че туризмът съществува и без тях. Макар че са положителни туристи.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ