Не допускайте тези грешки, когато детето ви тръгне на училище
Да позволяват тези неточности, са склонни всички майки на първокласници. Обобщихме най-разпространените заблуждения за вас, с цел да могат те да не ви се случват в всекидневието на учебния живот. Защото вие сте мъдра майка!
Детето е още малко и аз съм длъжна да поема главните му задания
Веднага би трябвало да си кажете – НЕ! Новоизпеченият първокласник още от първия образователен ден би трябвало да почувства персоналната отговорност за резултатите от обучителния развой. Приготвянето на чантата преди лягане, ученето на уроците 
... разбираме, че доста по-лесно е да създадем всичко това сами. Но в този случай детето бързо ще разбере, че възрастните не му се доверяват, а затова има опция и да не поставя усилия. Родители ще поемат всички необикновени (а заради това и нелюбими) отговорности. Tакава една обстановка бързо ще унищожи цялата автономия на първолака. И доста скоро мама ще се оплаква на своите приятелки: „ Забравя си учебниците, написа си домашното до късно през нощта и някак си... ”. Разбира се, би трябвало да се оказва помощ на ученика, само че точно да се оказва помощ, като се дозира размера на помощта в сходство с събитията.
NB! Всеки надзор би трябвало да бъде неосезаем: тогава той няма да повлияе на самооценката на детето. Най-добре е да се окаже помощ в организацията на процеса. Например дружно с детето да се напишат паметни бележки, да му помогнете да си сформира дневния режим, или да се вкара традиция: тъкмо в 20,00 часа да се прави инспекция, дали чантата е подготвена за идващия образователен ден.
Режимът ще се настройки от единствено себе си
Това е една от най-често срещаните неточности на родителите. Възрастните постоянно недооценяват измененията, които учебното заведение внася в живота на детето. И смятат, че би трябвало да се работи допустимо най-меко: въпреки всичко дано детето единствено да си дефинира режима през септември. Kъм новия ред би трябвало да се стартира да се привиква още през август. Психолозите са уверени, че натоварването в учебно заведение за едно шест-седемгодишно дете по психофизиологическата тежест е равно на работния ден на един възрастен. А пълноценната отмора, вярното хранене и съблюдаването на режима са доста значими за здравето на ученика.
NB! Девет часа сън са нужният най-малко. При ставането заран в седем час ученикът би трябвало да си ляга вечер не по-късно от 10, а даже и от девет часа. И за един-два дни този резултат не може да бъде реализиран. Освен това учете още в предучилищна възраст детето да пресмята и да възнамерява времето си, определяйки си часовете за задания и часове за отмора.
Два месеца е междинният интервал на акомодация на детето в учебно заведение. Някои деца са капризни, други губят апетита си, а най-впечатлителните могат даже и да се разболеят. Важно е в този интервал детето да получи поддръжка, да се беседва с него за нещата, които се случват в учебно заведение. Трябва да се подчертае, че единствено първоначално ще бъде мъчно, само че по-късно ще има доста радостни моменти.
Съперничеството със съучениците подтиква детето
Сравнението с детето, което седи на същия чин, със съседа, със сина на приятелката би трябвало да се трансформира в тематика табу. Няма нищо по-страшно за детето от това да се окаже в отрицателна светлина в очите на своите родители, а още повече да се окаже по-слаб възпитаник от Васил или Мария. Родителите би трябвало да се постараят критериите за изложение на тяхната обич да станат не оценките, не резултата, а желанието и процесът: „ Колко е хубаво, че 
самичък си се постарал и си решил тази задача! ”, „ Радвам се, че се справил със страха си и си излязъл да приказваш пред класа! ”
Колкото по-натоварено е детето, толкоз по-добре
Всеки родител се стреми неговото дете да се построи като всестранно развита персона. Но това не е мотив първокласникът да бъде записван на всички уроци, които посещават приятелите и познатите на детето. Не следва чедото да бъде натоварвано „ от и до ”. Най-вероятно това би довело само до физическа и прочувствена изтощеност. Един ден от седмицата е по-добре да бъде оставен изцяло свободен, с цел да може новоизпеченият възпитаник да си почине и да има време за себе си.
NB! Когато избирате школи и уроци за детето, по-добре е да отдавате желание на подобаващите за него преносими занимания – за едно живо и интензивно дете да вземем за пример би било тежко да върви на изобразяване или шахмат след образователните часове.
Детето би трябвало още първоначално да е е наясно, че няма съвършен възпитател
Правилно е да бъдеш на страната на детето си и да му помагаш при положение на спор с учителите. Ученикът би трябвало да знае, че е заслужен за заслужено отношение, че не трябва да бъде унижаван и обиждан – включително и от педагога. Но не трябва да се минават границите, като авансово се осмиват или осъждат учителя, разпоредбите в учебно заведение или програмата. Мама декларира, че образователният план е една огромна нелепост, а възгледите на учителите са остарели? В тази обстановка на ученика му се постанова да избира сред мама и педагога. За един първокласник това е доста трудно; та нали за него учителят е неоспорим престиж!?
Ако съгласно вас от учебното заведение (педагога, програмата) фактически има какво още да се желае, сменете ги. А дребните проблеми по-добре да бъдат обсъждани без наличието на детето. За първолака педагогът би трябвало да се трансформира в по-възрастен, почитан другар, а родителите – в надежна опора.
Автор: Сара Богдановска
Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
Инфо: www.detstrana.ru
