Житейски уроци от нашите деца
Да бъдеш родител – това не значи единствено да изпиташ най-голямото благополучие. Децата пробуждат в нас стремежът още веднъж да преоткрием себе си и да покажем най-хубавото, на което сме способни. Заедно с тях, ние израстваме вътрешно и научаваме доста житейски истини, да вземем за пример да бъдем по-малко безотговорни и егоцентрични и повече откровени и креативен настроени.
Оказва се, възпитанието е двупосочен развой. През детските очи ние започваме да гледаме по различен метод освен на света, на и на личните си действия и решения. На пръв взор безпомощните същества ни карат да преосмислим „ мъдрите ” си възгледи си, в които преди този момент сме били безусловно уверени. Това, несъмнено, не е по никакъв начин елементарно, само че постоянно се оказва потребно за нашето личностно развиване.
Завръщане към детството
„ Когато кученцето на моя наследник се изгуби, той беше неутешим ” – споделя 38 – годишната Надя. – " В този миг си припомних личното детство. Колко дълбока и безизходна ми изглеждаше тогава всяка загуба и несполука. Тези мемоари станаха мотив да му опиша, каква съм била на неговата възраст. ”
Нашето дете ни кара още веднъж да изживеем забравените страсти на своето минало и да погледнем по различен метод на притаените обиди, страхове и огорчения. Това от една страна ни оказва помощ да осъзнаем, че неудачите в действителност са ни донесли скъп опит и са ни създали по-силни, а от друга – да разбираме по-добре възприятията на своето дете.
Да отворим очи за чудесата в света
„ Както доста дами, и аз съм изцяло равнодушна към техниката ” – споделя 32-годишната Марина. – Но моят наследник Борис просто обожава всякаква друга строителна техника. По време на една разходка видяхме голям ярко-червен подемен кран. Той го гледаше с подобен искра в очите, че и на мен ми се прииска да усещам неговото удивление. И тогава видях: по какъв начин този огнено червен цвят се откроява на фона на сивите здания и небе и този кран внезапно ми се стори прелестен!
Децата ни карат да излезем от изтощената си черупка на възрастни и да забележим света със пресен взор. Тогава всичко към нас става по-ярко, живо и отлично. В този случай дребните същества ни водят за ръка по пътя на откривателството и пробуждат желанието ни да играем, мечтаем и творим.
Да станем възрастни
„ Докато не родих щерка си, аз малко се замислях за утрешния ден ” – признава си 29 годишната Мария. – Но в този момент, когато имам моята Мая, безусловно всичко се промени ”. Появата на дребното създание изпълва живота ни с нов смисъл и ние сме ставаме загрижени освен за него, само че и за самите себе си. „ Преди се занимавах с алпинизъм ” – продължава да споделя Мария – само че в този момент избирам единствено разходката в планината. Не желая, единствено поради няколко адреналин, да пожертвам живота си и детето ми да остане без майка ”.
Така инстинктивното безпокойствие за благополучието на нашата рожба, ни прави по деликатни, прозорливи и съобразителни. Вече се стремим да предвидим хода на събитията, с цел да избегнем възможните рискове, което ни прави по-умни и зрели.
Продължава:
Житейски уроци от нашите деца - II
Оказва се, възпитанието е двупосочен развой. През детските очи ние започваме да гледаме по различен метод освен на света, на и на личните си действия и решения. На пръв взор безпомощните същества ни карат да преосмислим „ мъдрите ” си възгледи си, в които преди този момент сме били безусловно уверени. Това, несъмнено, не е по никакъв начин елементарно, само че постоянно се оказва потребно за нашето личностно развиване.
Завръщане към детството
„ Когато кученцето на моя наследник се изгуби, той беше неутешим ” – споделя 38 – годишната Надя. – " В този миг си припомних личното детство. Колко дълбока и безизходна ми изглеждаше тогава всяка загуба и несполука. Тези мемоари станаха мотив да му опиша, каква съм била на неговата възраст. ”
Нашето дете ни кара още веднъж да изживеем забравените страсти на своето минало и да погледнем по различен метод на притаените обиди, страхове и огорчения. Това от една страна ни оказва помощ да осъзнаем, че неудачите в действителност са ни донесли скъп опит и са ни създали по-силни, а от друга – да разбираме по-добре възприятията на своето дете.
Да отворим очи за чудесата в света
„ Както доста дами, и аз съм изцяло равнодушна към техниката ” – споделя 32-годишната Марина. – Но моят наследник Борис просто обожава всякаква друга строителна техника. По време на една разходка видяхме голям ярко-червен подемен кран. Той го гледаше с подобен искра в очите, че и на мен ми се прииска да усещам неговото удивление. И тогава видях: по какъв начин този огнено червен цвят се откроява на фона на сивите здания и небе и този кран внезапно ми се стори прелестен!
Децата ни карат да излезем от изтощената си черупка на възрастни и да забележим света със пресен взор. Тогава всичко към нас става по-ярко, живо и отлично. В този случай дребните същества ни водят за ръка по пътя на откривателството и пробуждат желанието ни да играем, мечтаем и творим.
Да станем възрастни
„ Докато не родих щерка си, аз малко се замислях за утрешния ден ” – признава си 29 годишната Мария. – Но в този момент, когато имам моята Мая, безусловно всичко се промени ”. Появата на дребното създание изпълва живота ни с нов смисъл и ние сме ставаме загрижени освен за него, само че и за самите себе си. „ Преди се занимавах с алпинизъм ” – продължава да споделя Мария – само че в този момент избирам единствено разходката в планината. Не желая, единствено поради няколко адреналин, да пожертвам живота си и детето ми да остане без майка ”.
Така инстинктивното безпокойствие за благополучието на нашата рожба, ни прави по деликатни, прозорливи и съобразителни. Вече се стремим да предвидим хода на събитията, с цел да избегнем възможните рискове, което ни прави по-умни и зрели.
Продължава:
Житейски уроци от нашите деца - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ