Да бъдеш лесно уязвим е слабост. Съгласни ли сте с

Да бъдеш елементарно уязвим е уязвимост. Съгласни ли сте с това изречение? Всъщност по-голямата част от нас ще се съгласят. Защото постоянно от дребни чуваме изрази като „ недей да плачеш, ти си мъж “ или „ не се излагай, отиди плачи самичък в стаята “. Дали обаче тези изречения са верни и вършат ли ни след време по-силни? Дали уязвимостта е тази, която ни прави слаби или в противен случай - тя може да е мощ, която не осъзнаваме? Не осъзнаваме, тъй като никой не ни го е казвал. Не са ни казвали, че няма нищо срамно в това да излееш тъгата си, да изглеждаш слаб. С какво уязвимостта в действителност ни оказва помощ? Нека разберем.

“Напълно естествено е да изпитваме всевъзможни страсти ”

Нима можем да се ограничим единствено до тези, които ни „ издигат “ в очите на хората? Можем ли постоянно да бъдем спокойни, сдържани и мощни? Всъщност, това ни „ криене “ от хората е безусловно безсмислено. Защото хората към нас са тъкмо такива, каквито сме и ние. И на тях не са им непознати страхът, отчаяността, гневът и сълзите. Какво по-естествено от това да имаш усеща!? И тъкмо с това би трябвало да се гордеем. Уязвимостта демонстрира, че не сме бездушни същества, подготвени да управляват себе си като роботи. Така можем само да се осакатим. Да осакатим душите си в дословния смисъл.

“Потиснатите страсти могат да бъдат доста рискови ”

Няма по какъв начин да не изглеждаш най-малко малко двуличен и някак чудноват, в случай че в никакъв случай не показваш възприятията си. Сдържаните страсти оказват негативно влияние както върху тялото, по този начин и върху мозъка ни и лишават от силите ни. И по този начин, в даден миг, когато би трябвало да бъдем най-силни, ненадейно рухваме, тъй като толкоз време сме се измъчвали да демонстрираме мощ, която не притежаваме, че това ни е изтощавало от ден на ден и повече. Понякога потискането на страстите може да докара до саморазрушително държание и да ни вкара в доста сериозна меланхолия. Когато не сме себе си, ние се затваряме в „ черупка “, в която по принцип не сме пригодени да живеем. Или най-малко не дълго време, без да се сблъскаме с следствията по-късно. А те в действителност могат да бъдат рискови. Потисканият гняв от нормално счепкване за дреболия, в даден миг може да се трансформира в сериозна експанзия, от която самите ние да се уплашим. Същото се случва и със сълзите. С тях пречистваме душите си, само че когато не го вършим от боязън да не изглеждаме слаби, трупаме прекалено много нечистотия там, където би трябвало да е най-чисто.

“Само, когато в действителност си бил слаб, можеш да схванеш по какъв начин се става мощен ”

Много постоянно силата се демонстрира тъкмо, когато покажем слабостта си намерено и обстоятелството, че не ни е боязън от нея. Задължително е да минеш през всевъзможни страсти, позволявайки на душата си да ги изпита до дъно, с цел да можеш да откриеш истината за себе си, да схванеш кой си в действителност, кое и по какъв метод те прави слаб. Ако не си разрешаваш да изпитваш обещано възприятие и непрекъснато бягаш от него, последователно започваш даже да забравяш каква е тази страст. Тя ти става някак далечна и като че ли ненужна.

“За да бъдете вярно разбрани, не трябва да криете себе си. Особено, когато обичате. ”

Ако не сте себе си и не позволявате на близките да видят страстите, които изпитвате, те няма да схванат кой сте в реалност и какво чувствате. Това се отнася най-много за връзките ви. Аз персонално преди време бях във връзка, в която мъжът до мен не говореше нищо за възприятията си, беше някак запазен, постоянно леден и прекомерно чудноват за моите разбирания. Естествено, това му държание, траяло много дълго време, ме накара да мисля, че той няма същински усеща към мен, макар че с дейностите си показваше, че не е по този начин. Докато стигна до заветното „ обичам те “ бях към този момент толкоз изтощена от премисляне на възприятията и мислите му, че към този момент не можех да допускам в каквото и да било. Изразяването на страстите постоянно играе голяма роля във връзките. Обикновено, когато единият е свръх прочувствен и не страхуващ се да го покаже, а другият е тъкмо противоположното, нещата няма по какъв начин да се получат.

“Да изпитваш боязън или стеснение от възприятията си не те прави мощен. Напротив. ”

Слабост е да бягаш от себе си единствено, с цел да не изглеждаш прекомерно „ плачлив “ в очите на останалите. А от време на време тъкмо това ги отблъсква най-вече. Неспособността да изразиш възприятията си за някои хора е чисто и просто липса на такива. И от време на време може да изгубите в действителност скъпи другари или обичани хора, които биха ви помогнали да бъдете мощни, когато би трябвало, единствено, тъй като не сте желали да бъдете слаби и някак смешни (според вас) в техните очи. А това в действителност е тъпо. Затова научете се да се оставяте по-често на страстта. Разумът е прекрасен консултант, само че без силата на възприятията, няма по какъв начин да бъдем същински индивиди. Позволете на тази мощ да се прояви. Най-голямата ви неточност ще е да я потиснете. И помнете, че всичко може да потискате до даден миг. Когато настъпи оня час на „ изповядване “, ще бъде ужасно и за близките, и за вас самите.