Жена се ядосва на караща бавно кола. Изведнъж вижда бележка на стъклото, която променя всичко
Да бъдеш идеална майка и любяща брачна половинка, да поддържаш дома чист и комфортен, че и даже да вървиш на работа е много сложна задача. Добавете към това и дребни деца и тогава думите „ тишина “ и „ мир “ ще изчезнат от описанието на вашето всекидневие.
Всичко това е доста познато на Хейли, героинята на нашата история. За нея всеки ден съставлява нов пъзел и най-малките спънки могат да имат най-големи последици.
Един ден Хейли карала напът за работа, само че „ заседнала “ зад постепенно движеща се кола. Тя едвам сдържана недоволството си от това.
Все отново Хейли бързла, с цел да не закъснее за работа и и нямала време да седи безучастно зад кола, която се движела под целесъобразната скорост на пътя.
Но когато Хейли спряла на червен светофар, тя забелязала записка, залепена на задното стъкло на бавната кола.
След като прочете написаното на нея, Хейли почувствала, че би трябвало да показа мислите си в своя блог Thoughts, Dots and Tots. Тя споделя, че в този ден мирогледът й се трансформирал фрапантно.
Ето какво написала:
„ Докато карах за работа, бях зад една кола. На записка, залепена на задния прозорец, беше написано: „ Уча се да карам с ръчна скоростна кутия. Съжалявам за бавното пътешестване. “
Когато прочетох тези думи, стопирах да се тормозя, че съм останала зад тази кола. Всъщност водачът се справяпе сносно с шофирането, макар бавното каране.
Тогава се запитах: в случай че тази записка не беше на прозореца, щях ли да съм още ядосана и обезпокоена? Сигурна съм, че да.
Не знаем какво се случва в живота на всеки от нас. Не носим плакати и табели, разказващи за нашите компликации и проблеми. Не слагаме надписи върху облеклата като „ разделям се “ или „ детето ми умря “ или „ имам рак “.
Ако знаехме какво се случва в живота на всеки от нас, щяхме да се отнасяме към всичко с по-голямо схващане.
Но за какво, с цел да се отнасяме добре един към различен, би трябвало да знаем по какъв начин се усеща човек?! Трябва да вършим положително, без значение от събитията.
Нека бъдем малко по-толерантни, по-добри и по-състрадателни към другите. “
Ръкописната записка в действителност оставила отпечатък върху мирогледа на Хейли. Тя към момента можеше да бъде ядосана и нервна, до момента в който кара, само че вместо това избра да се освободи от гнева и разочарованието си, като пое надълбоко въздух и резервира успокоение.
Всички би трябвало да последваме съвета на Хейли (включително и аз).
Колко постоянно се ядосваме, когато рейсът закъснява, или сме груби, или би трябвало да чакаме някого дълго време?
Защо е всичко това? Да, за какво – гневът няма да помогне с нищо. Защо не демонстрираме добрина и съчувствие?
Ще бъде по-добре за всички нас да живеем в другарски и съразмерен свят. Колко отлично би било, в случай че можем да поемем надълбоко мирис и да си спомним съвета на Хейли, вместо да се ядосваме и изнервяме.
