Д-р Станчев: Дистанционната работа ще се увеличава и в сферата на здравеопазването
Д-р Верислав Станчев приключва медицина в МУ-София през 1984 година От 1986 година работи в НЦОЗА. Главен помощник със предпазена дисертация на тематика „ Ергономични и здравни проблеми при работа с видеодисплеи “. Специализирал е в региона на трудовата медицина и ергономия. Има участия в работни групи към Министерство на здравеопазването. Председател на Технически комитет - ТК59 „ Ергономия “ при Български институт за стандартизация.
Днес дружно с него търсим отговор на настоящи въпроси, свързани с работата от разстояние – хоум офис като форма на организация на трудовия развой: по какъв начин ще се развива тя в бъдеще, какви са последствията за човешкото здраве от продължителната работа с устройства с електронен екран, организират ли се научни проучвания в тези области и какви решения се чакат от тях.
Д-р Станчев, отмина ли напълно ерата на хоум офис след Коронавирус пандемията? Има ли проучвания, които демонстрират в кои страни това към момента е желана форма на организация на работния развой? В кои браншове е най-разпространена тя?
Намираме се при започване на ерата на домашния офис. Тази организация на труда е избрана като „ работа от разстояние “ в Кодекса на труда. Специфична характерност на работата от разстояние е, че тя е форма за образуване на работа, която се прави с потребление на осведомителни технологии. Освен това местата за осъществяване могат да бъдат освен в дома, а в изнесени центрове на компанията, споделени работни пространства и други Тези форми на организация се ползват у нас. Работата от разстояние (дистанционна работа) е необятно публикувана в развитите страни, а пандемията я вкара бързо и у нас. Тенденцията е за увеличение на работните места за отдалечена работа. При редица специалности като тези от сферата на медицината, обществените услуги и сигурността отдалечени форми на работа се ползват рядко. За други, като тези от сферата на осведомителните технологии, това е нещо обикновено.
В отчет на Европейския парламент се акцентира, че пандемията от COVID-19 е формирала организационни и управнически практики и е трансформирала изискванията на труд за огромен брой работещи в Европа, което има последствия за работното време, благосъстоянието и физическата среда на работното място. В отчета се разисква резултатът на пандемията върху разпространяването на отдалечена работа. Тя е обвързвана с нараснала еластичност и самостоятелност, само че и с негативни последствия като размиване на границите сред професионалния и персоналния живот. По-голяма е интензивността на труда и напрежението и се акцентира, че физическото и психологичното здраве на работещите би трябвало да бъде обезпечено в този подтекст. Насоки за работа са включени в Европейска стратегическа рамка по здраве и сигурност 2021-2027 „ Здраве и сигурност при работа в изменящите се условия на труда “. Тя планува ръководство на измененията в подтекста на зелените, цифровите и демографските преходи като един от основните цели.
Какво място заемат тези рекомендации в Националната здравна тактика 2021-2030 година?
Те са включени в рамката на приоритет „ Здраве и спорт “, в която са маркирани водещите насоки в опазването на здравето. Заложените цели са повишение на успеваемостта на здравната промоция и предварителна защита, в това число и повишение на здравната просвета, ограничение високите равнища на рисковите фактори за здравето на популацията, превъзмогване на териториалните диспропорции. Така също е посочено използването на новаторски технологии за поощряване и надзор на здравна профилактика, даване на отдалечени здравни и мобилни услуги за наблюдаване на пациентите. Изпълнението на тези насоки за работа е обвързвано с необятна приложимост на осведомителни технологии и евентуално ще сътвори условия за отдалечена работа и в областта на опазването на здравето.
Какво демонстрират проучванията за България? Харесва ли българинът работата от разстояние? Какво е отношението на работодателските организации?
Работодателите възприемат тази организация на труда. За някои работодатели това е обвързвано и с спомагателни разноски за осъвременяване на оборудването и поддържане на по-големи механически екипи. Налага се да се отдели особено внимание на сигурността на данните. Всичко това е обвързвано и с привличане на висококвалифицирани фрагменти.
Работещите също одобряват отдалечената работа. За част от работещите тя разрешава да решат редица проблеми, свързани с пътешестване и развъждане на деца. Eurofound оповестява за 41.7 милиона работещи от разстояние в Европа през 2021 година Към позитивните резултати, разказани в разбора, са добавени и увеличение на продължителността на работа и риск от изолираност. Част от работещите мъчно намират салдото сред работа и семейство в новите условия. Това е обвързвано с нараснало напрежение и стрес. В отчет на Европейския парламент по отношение на психологичното здраве в цифровия свят на труда като рискови фактори са посочени несъразмерната съгласуваност, размиването на границите сред професионалния и персоналния живот, по-голямата активност на труда и напрежението, обвързван с технологиите. Понякога работещите срещат усложнения и заради механически и организационни аргументи. Проучване у нас сподели пропуски при техническото обезпечаване на онлайн образование по време на пандемията. В списание Work са показани данни за изследвания обхващащи ергономичните рискови фактори на работното място при отдалечена работа. По брой изследвания преди всичко са Съединени американски щати, следвани от Англия и Бразилия. Проучвания се организират и в останалите развити страни.
Кои са рисковете за човешкото здраве при работа от разстояние? В каква тенденция се ориентират научните проучвания през днешния ден?
Проблемите при отдалечена работа могат да се разделят на две групи. Едната група са обвързваните с работата с видеодисплей. Проучванията в тази област започнаха със необятното разпространяване на персоналните компютри през 80-те години на предишния век. Досега изследванията у нас постоянно са били сравними с европейските. Имаше присъединяване на експерти от НЦОЗА на международните конгреси, отдадени на работа с видеодисплеи и ергономия. Български отчети, някои с присъединяване на експерти от НЦОЗА, са представяни и на конгреси по офталмология в Италия, Унгария и Гърция. Част от изследванията са свързани със зрителната отмалялост при работа с видеодисплеи. Също по този начин е проучвана организацията на работните места и съоръжение и обвързваните с това мускулно-скелетни недоволства. Наши данни демонстрираха, че промени в зрението могат да бъдат регистрирани още след 1 час работа, като те се усилват при продължителна работа. Това подхожда на данни от водещи институти в Швеция и Италия. На базата на тези и други данни се изготвят рекомендации за режим на труд и отмора. Така при работа с видеодисплей, с изключение на регламентираните почивки, се предлагат микропаузи. Тези спирания на работата се реализират без да се напуща работното място, като се трансформира осъществяваната активност или се правят спомагателни задания. Въпреки нуждата от смяна, настоящата Наредба № 7 за минималните условия за обезпечаване на здравословни и безвредни условия на труд при работа с видеодисплеи отразява всички значими проблеми. В нея е записано условие към работодателите да провеждат работния развой по този начин, че да има опция за осъществяване на други действия за понижаване на натоварването, дължащо се на работата с видеодисплеи.
Проучване, оповестено в издание на НЦОЗА през 2022 година, демонстрира висока периодичност на зрителни недоволства при работещи с видеодисплей и промени в зрението, като миопия. Тревожен резултат е, че единствено при 28% от изследваните лица има добра промяна на съществуващите рефракционни аномалии. Причините за това са сложни, само че значима е наклонността за неглижиране на зрителни недоволства измежду част от работещите с видеодисплей. Резултатите са съгласно по-ранни данни. Проучванията у нас на здравни недоволства при заети с отдалечена работа лица са при относително дребни групи работещи и при разлики в употребяваните способи. Така че не разполагаме с ясна картина за разпространяване на здравните проблеми, свързани с отдалечена работа.
Значителен брой изследвания са ориентирани към ергономичните рискови фактори на работното място, водещи да високи равнища на зрителни и мускулно-скелетни недоволства. Съвременните монитори разрешават работа при задоволително натоварване на зрението, което беше единствено благопожелание например преди 10 година Повишава се смисъла на размера на монитора, околното осветяване, разпределението на яркостите в зрителното поле и съществуването на искра и заслепяване като аргументи за поява на зрителна отмалялост и дискомфорт. Различни създатели изследват резултата на размера на монитора при работа, както и това дали да се употребява един огромен или два по-малки монитора. На базата на получени данни към този момент е публикувана процедура работното място да се оборудва с два монитора до 24′′. У нас това е приложено в контактни центрове. Също по този начин ограничения за надзор на дневната светлина посредством щори са нормални практики в всекидневието. Понякога се пропуща, че слагането на щори има резултат единствено тогава, когато те са здрави и лесни за контролиране от работещите. Само тогава може да се избегне заслепяването и попадането на директна слънчева светлина на работните места.
Други проблеми са свързани със статичните и неуместни работни пози. Проучвания дефинират работата с преносим компютър като водеща до повече мускулно-скелетни недоволства спрямо използването на десктоп компютри. За превъзмогване на този проблем се предлага да се отдели в допълнение внимание на работните мебели, посочващи устройства – мишки и клавиатури и други
Втората група проблеми са свързани с организацията на отдалечения труд и режимите на труд и отмора. Някои от рисковите фактори за поява на здравни недоволства със здравен темперамент са: изолацията при работа, неразбираеми връзки с сътрудници и началници, пропуски свързани с работния развой, които водят до стрес. Съществено е спазването на нормирано работно време и регламентирани почивки при работа. В практиката постоянно работния ден се удължава и/или се понижава междусменната отмора. Също по този начин се работи в почивните дни. Някои от аргументите за това са разпределението на работните задания и недобрата връзка с сътрудници. Съвместяването на фамилните отговорности и работните задания може да бъде прекомерно комплицирано. Не би трябвало да се подценява и смисъла на работа с сътрудници и клиенти, намиращи се в различен часови пояс. Това може да наложи нощна работа или работа в извънредно време рано заран или късно вечер.
Има ли страни, в които към този момент се върви към регулация на този тип труд?
Да, България е една от тези страни. Работата от разстояние е регламентирана в Кодекса на труда. Съществуват и наредби за работа с видеодисплеи и режими на труд и отмора. При тази организация на труда са използвани и други разпореждания. Важно е да се подчертае, че нашето законодателство в региона на здраве и сигурност на труда е хармонизирано, като са въведени съответните наставления. За промени в Директива 90/270/EEC за работа с екранно съоръжение се води полемика, като работна група в Люксембург направи първите оферти още през 2015 година Надявам се, когато смяната стане факт, да въведем без отсрочване измененията в нашето законодателство. Приетите в България интернационалните стандарти са налични на уеб страницата на Български институт по стандартизация.
Специалисти на НЦОЗА също вземат участие интензивно в работата на техническите комитети. Въвеждането на интернационалните и европейски стандарти с превод на български език подкрепя определяне на единна терминология у нас, включително в региона на здраве и сигурност при работа. Такива са сериите стандарти – Безопасност на машините, Ергономични правила, свързани с психическото натоварване при работа, група стандарти ISO 9241 Ергономия на взаимоотношението човек-система. Последните са свързани с работата с видеодисплеи и софтуерната ергономия.
Също по този начин в стандарти са оповестени способи за оценка и измервания, които се ползват от експертите в региона на обезпечаване на здраве и сигурност при работа. Примери за това са стандарти, свързани с планиране на машини и съоръжение, работни пози и работни придвижвания, топлинна среда и други
Какви са упованията Ви като специалист за нашата страна?
Ние следваме общите трендове в Европа. За страдание, една от тях е продължителната приложимост на цифрови устройства. Обичайната работа с видеодисплей в границите на работния ден не заплашва здравето на работещите. Често срещаните зрителни и мускулно-скелетни недоволства могат да бъдат редуцирани посредством използване на подобаващи ограничения. В всекидневието към натоварването при работа се прибавя интензивната приложимост на телефони, таблети и други цифрови устройства за връзка, четене на книги, филми и телевизия. Това усилва прекалено натоварването на зрението и с изключение на зрителни недоволства и главоболие, води до поява или напредване на миопия. Статичните и неуместни работни пози водят до висока периодичност на мускулно-скелетни недоволства. Обездвижването повлиява негативно сърдечносъдовата система и естественото действие на организма. Големият проблем, който не е решен, е по какъв начин да се понижи общата дълготрайност на работа с електронни устройства, с цел да се резервира здравето на индивида. Особено остро този въпрос стои за младежите и децата. Един от пътищата е повишение на здравната осведоменост на работещите и на цялото население.
Днес дружно с него търсим отговор на настоящи въпроси, свързани с работата от разстояние – хоум офис като форма на организация на трудовия развой: по какъв начин ще се развива тя в бъдеще, какви са последствията за човешкото здраве от продължителната работа с устройства с електронен екран, организират ли се научни проучвания в тези области и какви решения се чакат от тях.
Д-р Станчев, отмина ли напълно ерата на хоум офис след Коронавирус пандемията? Има ли проучвания, които демонстрират в кои страни това към момента е желана форма на организация на работния развой? В кои браншове е най-разпространена тя?
Намираме се при започване на ерата на домашния офис. Тази организация на труда е избрана като „ работа от разстояние “ в Кодекса на труда. Специфична характерност на работата от разстояние е, че тя е форма за образуване на работа, която се прави с потребление на осведомителни технологии. Освен това местата за осъществяване могат да бъдат освен в дома, а в изнесени центрове на компанията, споделени работни пространства и други Тези форми на организация се ползват у нас. Работата от разстояние (дистанционна работа) е необятно публикувана в развитите страни, а пандемията я вкара бързо и у нас. Тенденцията е за увеличение на работните места за отдалечена работа. При редица специалности като тези от сферата на медицината, обществените услуги и сигурността отдалечени форми на работа се ползват рядко. За други, като тези от сферата на осведомителните технологии, това е нещо обикновено.
В отчет на Европейския парламент се акцентира, че пандемията от COVID-19 е формирала организационни и управнически практики и е трансформирала изискванията на труд за огромен брой работещи в Европа, което има последствия за работното време, благосъстоянието и физическата среда на работното място. В отчета се разисква резултатът на пандемията върху разпространяването на отдалечена работа. Тя е обвързвана с нараснала еластичност и самостоятелност, само че и с негативни последствия като размиване на границите сред професионалния и персоналния живот. По-голяма е интензивността на труда и напрежението и се акцентира, че физическото и психологичното здраве на работещите би трябвало да бъде обезпечено в този подтекст. Насоки за работа са включени в Европейска стратегическа рамка по здраве и сигурност 2021-2027 „ Здраве и сигурност при работа в изменящите се условия на труда “. Тя планува ръководство на измененията в подтекста на зелените, цифровите и демографските преходи като един от основните цели.
Какво място заемат тези рекомендации в Националната здравна тактика 2021-2030 година?
Те са включени в рамката на приоритет „ Здраве и спорт “, в която са маркирани водещите насоки в опазването на здравето. Заложените цели са повишение на успеваемостта на здравната промоция и предварителна защита, в това число и повишение на здравната просвета, ограничение високите равнища на рисковите фактори за здравето на популацията, превъзмогване на териториалните диспропорции. Така също е посочено използването на новаторски технологии за поощряване и надзор на здравна профилактика, даване на отдалечени здравни и мобилни услуги за наблюдаване на пациентите. Изпълнението на тези насоки за работа е обвързвано с необятна приложимост на осведомителни технологии и евентуално ще сътвори условия за отдалечена работа и в областта на опазването на здравето.
Какво демонстрират проучванията за България? Харесва ли българинът работата от разстояние? Какво е отношението на работодателските организации?
Работодателите възприемат тази организация на труда. За някои работодатели това е обвързвано и с спомагателни разноски за осъвременяване на оборудването и поддържане на по-големи механически екипи. Налага се да се отдели особено внимание на сигурността на данните. Всичко това е обвързвано и с привличане на висококвалифицирани фрагменти.
Работещите също одобряват отдалечената работа. За част от работещите тя разрешава да решат редица проблеми, свързани с пътешестване и развъждане на деца. Eurofound оповестява за 41.7 милиона работещи от разстояние в Европа през 2021 година Към позитивните резултати, разказани в разбора, са добавени и увеличение на продължителността на работа и риск от изолираност. Част от работещите мъчно намират салдото сред работа и семейство в новите условия. Това е обвързвано с нараснало напрежение и стрес. В отчет на Европейския парламент по отношение на психологичното здраве в цифровия свят на труда като рискови фактори са посочени несъразмерната съгласуваност, размиването на границите сред професионалния и персоналния живот, по-голямата активност на труда и напрежението, обвързван с технологиите. Понякога работещите срещат усложнения и заради механически и организационни аргументи. Проучване у нас сподели пропуски при техническото обезпечаване на онлайн образование по време на пандемията. В списание Work са показани данни за изследвания обхващащи ергономичните рискови фактори на работното място при отдалечена работа. По брой изследвания преди всичко са Съединени американски щати, следвани от Англия и Бразилия. Проучвания се организират и в останалите развити страни.
Кои са рисковете за човешкото здраве при работа от разстояние? В каква тенденция се ориентират научните проучвания през днешния ден?
Проблемите при отдалечена работа могат да се разделят на две групи. Едната група са обвързваните с работата с видеодисплей. Проучванията в тази област започнаха със необятното разпространяване на персоналните компютри през 80-те години на предишния век. Досега изследванията у нас постоянно са били сравними с европейските. Имаше присъединяване на експерти от НЦОЗА на международните конгреси, отдадени на работа с видеодисплеи и ергономия. Български отчети, някои с присъединяване на експерти от НЦОЗА, са представяни и на конгреси по офталмология в Италия, Унгария и Гърция. Част от изследванията са свързани със зрителната отмалялост при работа с видеодисплеи. Също по този начин е проучвана организацията на работните места и съоръжение и обвързваните с това мускулно-скелетни недоволства. Наши данни демонстрираха, че промени в зрението могат да бъдат регистрирани още след 1 час работа, като те се усилват при продължителна работа. Това подхожда на данни от водещи институти в Швеция и Италия. На базата на тези и други данни се изготвят рекомендации за режим на труд и отмора. Така при работа с видеодисплей, с изключение на регламентираните почивки, се предлагат микропаузи. Тези спирания на работата се реализират без да се напуща работното място, като се трансформира осъществяваната активност или се правят спомагателни задания. Въпреки нуждата от смяна, настоящата Наредба № 7 за минималните условия за обезпечаване на здравословни и безвредни условия на труд при работа с видеодисплеи отразява всички значими проблеми. В нея е записано условие към работодателите да провеждат работния развой по този начин, че да има опция за осъществяване на други действия за понижаване на натоварването, дължащо се на работата с видеодисплеи.
Проучване, оповестено в издание на НЦОЗА през 2022 година, демонстрира висока периодичност на зрителни недоволства при работещи с видеодисплей и промени в зрението, като миопия. Тревожен резултат е, че единствено при 28% от изследваните лица има добра промяна на съществуващите рефракционни аномалии. Причините за това са сложни, само че значима е наклонността за неглижиране на зрителни недоволства измежду част от работещите с видеодисплей. Резултатите са съгласно по-ранни данни. Проучванията у нас на здравни недоволства при заети с отдалечена работа лица са при относително дребни групи работещи и при разлики в употребяваните способи. Така че не разполагаме с ясна картина за разпространяване на здравните проблеми, свързани с отдалечена работа.
Значителен брой изследвания са ориентирани към ергономичните рискови фактори на работното място, водещи да високи равнища на зрителни и мускулно-скелетни недоволства. Съвременните монитори разрешават работа при задоволително натоварване на зрението, което беше единствено благопожелание например преди 10 година Повишава се смисъла на размера на монитора, околното осветяване, разпределението на яркостите в зрителното поле и съществуването на искра и заслепяване като аргументи за поява на зрителна отмалялост и дискомфорт. Различни създатели изследват резултата на размера на монитора при работа, както и това дали да се употребява един огромен или два по-малки монитора. На базата на получени данни към този момент е публикувана процедура работното място да се оборудва с два монитора до 24′′. У нас това е приложено в контактни центрове. Също по този начин ограничения за надзор на дневната светлина посредством щори са нормални практики в всекидневието. Понякога се пропуща, че слагането на щори има резултат единствено тогава, когато те са здрави и лесни за контролиране от работещите. Само тогава може да се избегне заслепяването и попадането на директна слънчева светлина на работните места.
Други проблеми са свързани със статичните и неуместни работни пози. Проучвания дефинират работата с преносим компютър като водеща до повече мускулно-скелетни недоволства спрямо използването на десктоп компютри. За превъзмогване на този проблем се предлага да се отдели в допълнение внимание на работните мебели, посочващи устройства – мишки и клавиатури и други
Втората група проблеми са свързани с организацията на отдалечения труд и режимите на труд и отмора. Някои от рисковите фактори за поява на здравни недоволства със здравен темперамент са: изолацията при работа, неразбираеми връзки с сътрудници и началници, пропуски свързани с работния развой, които водят до стрес. Съществено е спазването на нормирано работно време и регламентирани почивки при работа. В практиката постоянно работния ден се удължава и/или се понижава междусменната отмора. Също по този начин се работи в почивните дни. Някои от аргументите за това са разпределението на работните задания и недобрата връзка с сътрудници. Съвместяването на фамилните отговорности и работните задания може да бъде прекомерно комплицирано. Не би трябвало да се подценява и смисъла на работа с сътрудници и клиенти, намиращи се в различен часови пояс. Това може да наложи нощна работа или работа в извънредно време рано заран или късно вечер.
Има ли страни, в които към този момент се върви към регулация на този тип труд?
Да, България е една от тези страни. Работата от разстояние е регламентирана в Кодекса на труда. Съществуват и наредби за работа с видеодисплеи и режими на труд и отмора. При тази организация на труда са използвани и други разпореждания. Важно е да се подчертае, че нашето законодателство в региона на здраве и сигурност на труда е хармонизирано, като са въведени съответните наставления. За промени в Директива 90/270/EEC за работа с екранно съоръжение се води полемика, като работна група в Люксембург направи първите оферти още през 2015 година Надявам се, когато смяната стане факт, да въведем без отсрочване измененията в нашето законодателство. Приетите в България интернационалните стандарти са налични на уеб страницата на Български институт по стандартизация.
Специалисти на НЦОЗА също вземат участие интензивно в работата на техническите комитети. Въвеждането на интернационалните и европейски стандарти с превод на български език подкрепя определяне на единна терминология у нас, включително в региона на здраве и сигурност при работа. Такива са сериите стандарти – Безопасност на машините, Ергономични правила, свързани с психическото натоварване при работа, група стандарти ISO 9241 Ергономия на взаимоотношението човек-система. Последните са свързани с работата с видеодисплеи и софтуерната ергономия.
Също по този начин в стандарти са оповестени способи за оценка и измервания, които се ползват от експертите в региона на обезпечаване на здраве и сигурност при работа. Примери за това са стандарти, свързани с планиране на машини и съоръжение, работни пози и работни придвижвания, топлинна среда и други
Какви са упованията Ви като специалист за нашата страна?
Ние следваме общите трендове в Европа. За страдание, една от тях е продължителната приложимост на цифрови устройства. Обичайната работа с видеодисплей в границите на работния ден не заплашва здравето на работещите. Често срещаните зрителни и мускулно-скелетни недоволства могат да бъдат редуцирани посредством използване на подобаващи ограничения. В всекидневието към натоварването при работа се прибавя интензивната приложимост на телефони, таблети и други цифрови устройства за връзка, четене на книги, филми и телевизия. Това усилва прекалено натоварването на зрението и с изключение на зрителни недоволства и главоболие, води до поява или напредване на миопия. Статичните и неуместни работни пози водят до висока периодичност на мускулно-скелетни недоволства. Обездвижването повлиява негативно сърдечносъдовата система и естественото действие на организма. Големият проблем, който не е решен, е по какъв начин да се понижи общата дълготрайност на работа с електронни устройства, с цел да се резервира здравето на индивида. Особено остро този въпрос стои за младежите и децата. Един от пътищата е повишение на здравната осведоменост на работещите и на цялото население.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ