Ваканция! 4 причини да вземете компютъра на детето
Д-р Цветеслава Гълъбова е шеф на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. Завършва Медицинския университет в София през 1992 година и УНСС през 2006 година От декември 2014 година е народен специалист по психиатрия на Българския лекарски съюз.
Лайковете и емотикончета носят лъжливо самочувствиеМарковите софтуерни играчки пречат на малчуганите да изградят същински обществени умения
Днешното потомство деца и подрастващи водят доста натоварен виртуален живот. На пръв взор това не е толкоз неприятно – въпреки всичко те са родени и порастват в двадесет и първи век – векът на стремглаво разрастващите се технологии, когато всичко е на един клик разстояние. Добре е, че те са в крайник с достиженията на актуалната цивилизация.
Да, но не, както преди години сподели Петко Бочаров.
Не че е неприятно да знаят и могат повече от нас, да си служат с това богатство – интернет, само че това към този момент обществено събитие – цифровото другарство, има своите съществени дефекти и носи съответните опасности за децата и младежите.
На първо място аз слагам ограничението на опциите нашите деца да се научат да поддържат връзка онлайн. Чрез виртуалното другарство на процедура
цифровата среда човек може да се показа по друг метод – какъвто би желал да бъде, а не какъвто е. Освен това, общувайки там, ние получаваме лайкове, сърчица и всякакви други емотикончета, маркиращи позитивно отношение. Някои ги „събират“ и на тази база градят самочувствие, че са харесвани и добре признати. Всеки един от нас има потребност от позитивна оценка, от хвалба и подучване. Но не непременно и от всекиго. Силната и здрава персона има нужда да бъде оценена от значими за нея персони. И това са нормално няколко души от близкото обграждане, хора, на които държим и чието мнение е изключително значимо за нас.
А какво става, когато детето и подрастващият юноша или госпожица с към момента нестабилни вътрешни устои получи 200 или хиляда „лайка“ на собствен пост – това най-често е, несъмнено, фотография или клип. В тези случаи детето получава едно ефимерно утвърждение, поддръжка или харесване, които стават съображение, изключително като се събират доста такива, за създаване на самочувствие. Но то е лъжливо, то е
въздушна кула или къща на глинени крайници
която при първата по-сериозна среща с проблемите в действителния живот рухва. Защото основата, на която се гради, е нестабилна и несигурна. Във виртуалното пространство ние, а и децата, се показват в един съвършен, неведнъж надалеч от действителността, тип. Т.е. ние и нашата същина остават скрити за общуването. Когато това се случва с възрастни хора, обаче, рисковете са доста по-малки, тъй като индивидът в зрелост към този момент има визия за себе си, добита и от живото, действителното другарство. А при детето тъкмо това липсва и то стартира да я гради въз основата на едно същинско като прекарване и чувство другарство, само че по същината си надълбоко нереално. Общуването във виртуалното пространство ни лишава от реалистичната противоположна връзка с индивида против нас, която имаме в живото другарство. При него, с изключение на думите, в процеса се включа и
цялата палитра на невербалната връзка – поза, мимики, жестове, взор, допиране, аромат, глас
и така нататък Във виртуалното другарство в най-хубавия случай може да има някакъв облик, само че той е опосредстван от съответния информационен канал. Да, само че ние възрастните добре разбираме тази индиректност. Докато за децата това е действителността. И когато те прекарват прекалено много време във виртуалното пространство, за тях това става същинския живот. Те просто нямат база за съпоставяне.
Друг значителен проблем на прекаляването с „живота“ във виртуална среда от страна на децата и подрастващите е невъзможността да изградят същински обществени умения. А те се назовават по този начин, точно тъй като се построяват в социума, само че в живия действителен социум, където има всичко – и прегръдка, и целувка, и говорене, и от време на време счепкване или пък дори и физическа експанзия. Разбира се, последното не трябва да се случва, то е недопустимо и неприемливо. Но, какво виждаме в последните години. Именно това – подиуми на експанзия и принуждение сред деца, се снимат от техни връстници и се пускат в мрежите. И за жалост получават стотици „лайкове“ от деца. Този противен обществен феномен за жалост става все по-разпространен и води след себе си последици за тяхното образование и възприемането на насилието и експанзията като нещо „нормално“, което е надали не маркер за мощ и водачество. Ето за какво е от изключителна значимост възрастните да управляват времето, което децата прекарват във виртуална среда, както и да се интересуват какво тъкмо вършат там –
с кого и по какъв начин поддържат връзка, какви материали споделят
Не бива да забравяме и заплахата да попаднат на педофили в мрежата и да станат тяхна жертва.
На трето място, само че не по значимост, слагам казуса с дългото излагане на децата на електромагнитните талази, които се излъчват от екраните на другите устройства. От две години, след въвеждане на образование в електронна среда, децата ни имат обезпечени най-малко 5-6 часа на екран, като прибавим и времето, в което те играят или поддържат връзка във виртуалното пространство, се получават от време на време над 10 часа излагане на такова излъчване. А това е нездравословно от чисто физиологична позиция – и за очите, и за мозъка, и за физическото им положение – седят или лежат дълго в една поза и физическата им интензивност е сведена до минусови стойности. Няма физическа активност, няма чист въздух, няма допир с природата. С всички извънредно отрицателни последствия от това. Дългото излагане на екран прави децата невротични, неспокойни, с влошен сън, вкус и въодушевление. Темата за качеството на онлайн образованието е обособена и доста огромна.
Четвъртият проблем, който съгласно мен е също извънредно значителен, се отнася до невъзможността децата, прекарващи доста време във виртуалното пространство, да се научат на последователен труд за асимилиране на нови познания. В интернет всичко се случва бързо и елементарно – един клик и получаваш нужната ти информация. Но това не е познание.
Знанието се добива интензивно, а информацията те залива пасивно
Тя е едно море, дори океан от всевъзможни данни, фотоси, материали и така нататък Информацията е доста, разнопосочна и не се постанова да се търсят причинно-следствени връзки, т.е. понижава се до най-малко нуждата от анализиране, сравнение и всички останали действия, които развиват мисленето и интелекта. Когато това се случи в детска и младежка възраст провалите могат да са доста съществени. И ние към този момент ги виждаме в поколението, което израсна в изискванията на изчерпателен интернет.
За страдание пандемията с нейните последици ускори тези отрицателни трендове при децата и младежите. Всички, в това число и те, бяха сложени в изискванията на надали не наложително живеене във виртуалната среда – учене, другарство с другари, с близки, занимания. И в този момент ни следва да берем горчивите плодове на този виртуален живот. Нашата задача е по-бързо да се върнем към живата действителност и всеки от нас да проумее значимостта на същинското другарство с хората, природата и всичко към нас. Изключително значимо е ние, възрастните, да бъдем с децата си действително, да беседваме с тях онлайн, да ги прегръщаме, целуваме, поддържаме, ограничаваме в някои неща, да играем с тях, да спорим онлайн, да четем книги, да вървим на походи и да вършим всичко, което обичаме дружно и онлайн. От първостепенна значимост за тяхното израстване като мощни и хармонични персони е
да ги научим да споделят с нас
да имаме търпението да ги изслушваме и да разберем, че марковите софтуерни играчки и другите скъпи движимости не могат да заменят топлия досег и простичкото „обичам те, благо мое дете“.
standartnews.com
Лайковете и емотикончета носят лъжливо самочувствиеМарковите софтуерни играчки пречат на малчуганите да изградят същински обществени умения
Днешното потомство деца и подрастващи водят доста натоварен виртуален живот. На пръв взор това не е толкоз неприятно – въпреки всичко те са родени и порастват в двадесет и първи век – векът на стремглаво разрастващите се технологии, когато всичко е на един клик разстояние. Добре е, че те са в крайник с достиженията на актуалната цивилизация.
Да, но не, както преди години сподели Петко Бочаров.
Не че е неприятно да знаят и могат повече от нас, да си служат с това богатство – интернет, само че това към този момент обществено събитие – цифровото другарство, има своите съществени дефекти и носи съответните опасности за децата и младежите.
На първо място аз слагам ограничението на опциите нашите деца да се научат да поддържат връзка онлайн. Чрез виртуалното другарство на процедура
цифровата среда човек може да се показа по друг метод – какъвто би желал да бъде, а не какъвто е. Освен това, общувайки там, ние получаваме лайкове, сърчица и всякакви други емотикончета, маркиращи позитивно отношение. Някои ги „събират“ и на тази база градят самочувствие, че са харесвани и добре признати. Всеки един от нас има потребност от позитивна оценка, от хвалба и подучване. Но не непременно и от всекиго. Силната и здрава персона има нужда да бъде оценена от значими за нея персони. И това са нормално няколко души от близкото обграждане, хора, на които държим и чието мнение е изключително значимо за нас.
А какво става, когато детето и подрастващият юноша или госпожица с към момента нестабилни вътрешни устои получи 200 или хиляда „лайка“ на собствен пост – това най-често е, несъмнено, фотография или клип. В тези случаи детето получава едно ефимерно утвърждение, поддръжка или харесване, които стават съображение, изключително като се събират доста такива, за създаване на самочувствие. Но то е лъжливо, то е
въздушна кула или къща на глинени крайници
която при първата по-сериозна среща с проблемите в действителния живот рухва. Защото основата, на която се гради, е нестабилна и несигурна. Във виртуалното пространство ние, а и децата, се показват в един съвършен, неведнъж надалеч от действителността, тип. Т.е. ние и нашата същина остават скрити за общуването. Когато това се случва с възрастни хора, обаче, рисковете са доста по-малки, тъй като индивидът в зрелост към този момент има визия за себе си, добита и от живото, действителното другарство. А при детето тъкмо това липсва и то стартира да я гради въз основата на едно същинско като прекарване и чувство другарство, само че по същината си надълбоко нереално. Общуването във виртуалното пространство ни лишава от реалистичната противоположна връзка с индивида против нас, която имаме в живото другарство. При него, с изключение на думите, в процеса се включа и
цялата палитра на невербалната връзка – поза, мимики, жестове, взор, допиране, аромат, глас
и така нататък Във виртуалното другарство в най-хубавия случай може да има някакъв облик, само че той е опосредстван от съответния информационен канал. Да, само че ние възрастните добре разбираме тази индиректност. Докато за децата това е действителността. И когато те прекарват прекалено много време във виртуалното пространство, за тях това става същинския живот. Те просто нямат база за съпоставяне. Друг значителен проблем на прекаляването с „живота“ във виртуална среда от страна на децата и подрастващите е невъзможността да изградят същински обществени умения. А те се назовават по този начин, точно тъй като се построяват в социума, само че в живия действителен социум, където има всичко – и прегръдка, и целувка, и говорене, и от време на време счепкване или пък дори и физическа експанзия. Разбира се, последното не трябва да се случва, то е недопустимо и неприемливо. Но, какво виждаме в последните години. Именно това – подиуми на експанзия и принуждение сред деца, се снимат от техни връстници и се пускат в мрежите. И за жалост получават стотици „лайкове“ от деца. Този противен обществен феномен за жалост става все по-разпространен и води след себе си последици за тяхното образование и възприемането на насилието и експанзията като нещо „нормално“, което е надали не маркер за мощ и водачество. Ето за какво е от изключителна значимост възрастните да управляват времето, което децата прекарват във виртуална среда, както и да се интересуват какво тъкмо вършат там –
с кого и по какъв начин поддържат връзка, какви материали споделят
Не бива да забравяме и заплахата да попаднат на педофили в мрежата и да станат тяхна жертва.
На трето място, само че не по значимост, слагам казуса с дългото излагане на децата на електромагнитните талази, които се излъчват от екраните на другите устройства. От две години, след въвеждане на образование в електронна среда, децата ни имат обезпечени най-малко 5-6 часа на екран, като прибавим и времето, в което те играят или поддържат връзка във виртуалното пространство, се получават от време на време над 10 часа излагане на такова излъчване. А това е нездравословно от чисто физиологична позиция – и за очите, и за мозъка, и за физическото им положение – седят или лежат дълго в една поза и физическата им интензивност е сведена до минусови стойности. Няма физическа активност, няма чист въздух, няма допир с природата. С всички извънредно отрицателни последствия от това. Дългото излагане на екран прави децата невротични, неспокойни, с влошен сън, вкус и въодушевление. Темата за качеството на онлайн образованието е обособена и доста огромна.
Четвъртият проблем, който съгласно мен е също извънредно значителен, се отнася до невъзможността децата, прекарващи доста време във виртуалното пространство, да се научат на последователен труд за асимилиране на нови познания. В интернет всичко се случва бързо и елементарно – един клик и получаваш нужната ти информация. Но това не е познание.
Знанието се добива интензивно, а информацията те залива пасивно
Тя е едно море, дори океан от всевъзможни данни, фотоси, материали и така нататък Информацията е доста, разнопосочна и не се постанова да се търсят причинно-следствени връзки, т.е. понижава се до най-малко нуждата от анализиране, сравнение и всички останали действия, които развиват мисленето и интелекта. Когато това се случи в детска и младежка възраст провалите могат да са доста съществени. И ние към този момент ги виждаме в поколението, което израсна в изискванията на изчерпателен интернет.
За страдание пандемията с нейните последици ускори тези отрицателни трендове при децата и младежите. Всички, в това число и те, бяха сложени в изискванията на надали не наложително живеене във виртуалната среда – учене, другарство с другари, с близки, занимания. И в този момент ни следва да берем горчивите плодове на този виртуален живот. Нашата задача е по-бързо да се върнем към живата действителност и всеки от нас да проумее значимостта на същинското другарство с хората, природата и всичко към нас. Изключително значимо е ние, възрастните, да бъдем с децата си действително, да беседваме с тях онлайн, да ги прегръщаме, целуваме, поддържаме, ограничаваме в някои неща, да играем с тях, да спорим онлайн, да четем книги, да вървим на походи и да вършим всичко, което обичаме дружно и онлайн. От първостепенна значимост за тяхното израстване като мощни и хармонични персони е
да ги научим да споделят с нас
да имаме търпението да ги изслушваме и да разберем, че марковите софтуерни играчки и другите скъпи движимости не могат да заменят топлия досег и простичкото „обичам те, благо мое дете“.
standartnews.com
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ