Д-р Мохамед Алибрахим: Ваксините срещу Ковид-19 са прибързани, това е бизнес и нищо повече
Д-р Мохамед Алибрахим е роден на 1 август 1973 година, в Сирия, в град. Алепо, експерт по педиатрия, неотология,пулмология, алергология и незабавна медицина. Завършил е медицина във Варна с цялостно отличие и тапия „ 6 “! Специализира и Здравен мениджмънт. Дълги години практикува като доктор във Върна, след което се мести в столицата. В момента работи като редови доктор в „ Бърза помощ “ на първа линия с битката с Ковид-19.
Запезете мощна душeвност, страхът е най-големият зложелател. Паниката и страхът срутват имунитета!
Бъдете мощни и не отстъпвайте на заболяванията. Ковид-19 е един интервал на тестване, през който би трябвало да преминем, поучава медикът.
Д-р Ибрахим, пациентите, които посещавате всекидневно у дома не знаят в действителност, кой стои зад „ скафандъра “. Разкажете ни за себе си? Вие сте от Сирия. Какво ви докара в България?
Дойдох в България 1987 година. Много мои другари бяха приключили в България медицина и МЕИ и бяха удовлетворени от образованието и живота в страната. Мой непосредствен работеше преди време в посолството на Сирия в България и непрекъснато ми разказваше какъв брой красива е тази страна, какъв брой са положителни и приветливи хората. Пресметнах, че България е близо до Сирия, и си мислих, че всяка седмица ще мога да се връщам у дома. И по този начин се навих да изучавам в България. Пристигах и започнах да изучавам езика в Института за Чуждестванни Студенти /ИЧС/ „ Гамал Абдел Насър “ по систематизиране в Пловдив. Бързо усвоявах български. В Пловдив завъдих и доста другари българи. Прекрасен град! След като приключих езиковата подготовка в „ ИЧС – Пловдив “ ме разпределиха да изучавам медицина във Варна.
Вие имате пет специалности – педиатрия, неотология, пулмология, алергология и незабавна медицина, умерено бихте могъл да ги упражнявате и да печелите, само че вие избирате най-трудния път – доктор в „ Бърза помощ “ в столицата. Защо?
Най-много съм задоволен от себе си когато оказвам помощ на хората в най-трудния миг. Работата в „ Спешна помощ “ ме среща всекидневно с разграничи случаи, в края на деня си даваш сметка, че няма нищо по-важно от това да окажеш помощ бързо на този, който най-вече се нуждае от помощта ти в този момент, тъкмо в този миг. Работата е тежка, само че в нея се крие адреналинът и предизвикването на специалността. Тръгваме на адрес и не знаем какво ни чака. Мислиш, че ще свариш едно, излиза нещо напълно друго. Ежедневно виждаме хора, които са на ръба сред гибелта и живота и ние сме там, с цел да спасим живота им. Затова избрах от всичките си специалности да упражнявам сега тъкмо тази. Тя в този момент е най-нужна.
Не ви ли липсва практиката в другите специалности?
Ежедневно се сблъскаваме с Ковид-19, където пулмологията е част от практиката в битката с този вирус. Да ви призная, в „ Бърза помощ “ съм лекарят за всичко! Разчитат на мен и за незабавните случаи при деца, и като реаниматор, и като педиатър, като пулмолог – за всичко разчитат на мен. Мултифункционален съм, тъй че нямам никакво време да усетя неналичието на другите ми специалности, действително те са в всекидневието ми.
Когато хората схващат по акцента ви, че не сте българин по какъв начин реагират?
Да, в действителност, хората сега не виждат лицето ми и по какъв начин наподобявам. А акцентът постоянно ще го има. Радва ме фактът, че усвоих български съвършено, единственото, което ще си остане - е акцентът, признавам. Не укривам произхода си, в противен случай. Когато пациентите ме попитам им споделям, че съм арабин от Сирия и се гордея, че съм арабин от Сирия! Освен това се гордея, че съм приключил медицина в България и че останах тук да оказвам помощ на хората. Пациентите ме одобряват доста добре, радват ми се и споделят, че подобен доктор до в този момент не ги е посещавал – общителен, майтапи се с тях, само че най-важното за мен е, че 95% от поставените от мен диагнози са правилни. Ако закарам пациента в болница, постоянно държа противоположна връзка с сътрудниците там и постоянно диагнозата ми се удостоверява. Това доста радва един доктор. Другото нещо, което също има значение за мен е, че откогато съм почнал работа в София, в „ Спешна помощ “, от преди 7 години, наново викана кола за спешна помощ след мен няма! Ако пациентът е за стационар обикалям с колата за спешна помощ до момента в който не му намеря място. Влагам нерви, битката за болнично лекуване е огромна, само че се оправям. Ако пациентът е за амбулаторно лекуване, изписвам му такова и го наблюдавам. Насочвам го към съответните експерти. Това, че след мен в никакъв случай няма повторна кола за спешна помощ го разбрах от моите началници и от архива. Решавам всеки един проблем на пациента си изрично и до край.
Жалко, че болните няма по какъв начин да видят положителните ви очи и очарователната ви усмивка, която видях аз. Имате неповторимо възприятие за комизъм! То оказва помощ ли ви в контакта с пациентите?
Да, несъмнено доста ми оказва помощ. Един доктор би трябвало да е доста добър психолог на първо място. Когато видя тъгата и болката в очите на пациента стартирам да му повдигам духа с положителни, положителни думи и да се майтапя с него. Чувството за комизъм е доста значимо в подобен миг. Това ми оказва помощ да настроя болния позитивно, на положителна вълна. Една болна ми сподели „ докторе, ти си несравним “. Пациентите се обаждат на 112 и непосредствено желаят доктор Алибрахим да пристигна. Но това, естествено, че не зависи от мен и няма по какъв начин да се случва постоянно....
Какво им казвате най-често, когато видите, че ги е боязън...че са обезпокоени?
Винаги давам кураж на болните, споделям им, че те са мощни и всичко ще се оправи! Да имат вяра! На доста уплашените им оставям персоналния си телефон, да ми звъннат, да си поговорим, да ги успокоя, когато е належащо, да дам съвет. В името на положителното го върша, просто по този начин, с цел да оказа помощ...Винаги поддържам пациентите си и ги акордирам да мислят позитивно!
Казахте ми в предварителния диалог, че не знаете кой ден сме, дали е нощ или ден, само помните датите, поради дежурствата. Поне един път съжалихте ли, че напуснахте спокойната работа във Варна и дойдохте на първа линия в София?
В интерес на истината доста ми липсва морето. Все отново повече от двадесет години живях във Варна, до морето. Но нито за минута не скърбя, че напуснах по-спокойната работа там и пристигнах в София в „ Спешна помощ “. Това го желая от сърце – да оказвам помощ в най-трудните и тежки моменти. Приех това предизвикателство с цялото си сърце, душа и цялостна отговорност!
Имате ли близки, семейство в Сирия? Общувате ли с тях? Давате ли им препоръки? Знаете ли там по какъв начин е ситуацията с Ковид-19 в страните от Близкия Изток?
Разбира се, че имам близки и огромна рода в Сирия. За голямо страдание, доста от околните ми родственици починаха във войната. С други пък съм изгубил връзка. Но имам няколко сестри там, доста братовчеди, чичовци и лели. Поддържаме връзка, чуваме се от време в точния момент, когато имаме опция. Относно Ковид-19, да давам им препоръки, само че там ситуацията е следното. В Сирия и в другите арабски страни не се вършат PCR проби. Ковид-19 се диагностицира единствено по признаците. Което ще рече, че има ужасно доста заболели, просто няма кой да води статистиката. Официалните цифри, които излизат в медиите са минимални и безусловно нереални. Втората причина, заради която не се приказва доста за Ковид-19 в страните на Близкия Изток е, че там по принцип хората си умират от войната и умират от какво ли не, с изключение на от Ковид-19. Здравната система в тези страни изостава, не се оправя и сякаш не обръщат толкоз внимание на Ковид-19. Хората си боледуват......едни го прескачат, други умират, без диагноза. Лабораториите там не работят с потенциала, с който се работи в другите страни. Болни от диабет, които са на инсулин умират, тъй като нямат инсулин, който е животоспасяващ. Така че системата на опазването на здравето в страните от Близкия Изток куца по принцип...
Д-р Ибрахим, в ежедневната ви процедура се сблъсквате с доста неща. Кое беше най-тежкото нещо, което ви се изпречи на пътя по време на избавяне на човешки живот?
Интересен въпрос. В практиката ми имам два случаи, които няма да ги не помни в никакъв случай. И двата случая излязоха в медиите, просто в този момент ви разгадавам, че докторът в колата за спешна помощ бях аз. Веднъж тръгнахме на повикване на 10 километра от София, станал бе токов удар в едни халета. При идването на място, скачам от колата за спешна помощ и виждам четирима мъже лежат на една железна платформа във всичките четири направления. На всеки ъгъл по един човек....В желанието си да оказа помощ се допрях до единият от тях и токът удари и мен. Получих и аз токов удар, само че в по-лека форма. Изчакахме от електро разпределението да дойдат, с цел да спрат тока, който продължаваше от някъде да изтича. Единият от тях беше прочут производител на бойлери Светльо Шишков. Трима от мъжете бяха умряли на място от мощният токов удар, не можах да ги спася....Четвъртото момче беше на тридесет години, успяхме да го закареме до „ Пирогов “ и го спасихме. Този случай беше в действителност нечовечен и доста безразсъден. Четиримата вдигнали една платформа без да предвидяпх височината, тя опира до кабели с високо напрежение и по този начин....
Другият случай също беше нашумял в медиите. В едно ПТП на Околовръстния път. При идването виждам, кола паднала в яма паралелно на автомагистралата и три коли една върху друга. Спасихме мъж и жена, които извадихме от джип, само че най-отдолу в първата кола имаше момче, на тридесет години, споделяше се Любо....Разрязаха ламарините и го извадиха. Когато го видях, разбрах, че е мой прочут. Беше занаятчия и ми е правил колата. Намерихме го обезобразен, уви, не успяхме да го спасим. Интересното в този случай, че майка му и татко му катастрофират навръх това място по-рано денем. Падат в тази яма, само че нищо им няма. Тогава майката звъннала на сина си, да върви да прибере колата им, тъй като е занаятчия и схваща. При идване там на място вали проливен дъжд, тогава той стопира с цел да изчака да дъжда. В това време голям джип го удря откъм гърба и го опустошава и той пада върху колата на майка му в същата яма. Този случай ме порази напряко, тъй като навсичкото от горната страна познавах момчето...
А някой комичен случай при повикване имал ли сте?
О, в този момент ще ви опиша да се посмеете малко. Отивам на адрес, който ми е даден за „ дете, с доста висока температура и кашлица и не може да диша “. Така беше записано. Пристигам на адреса, отваря ми доста уплашена възрасна жена, която реве и през сълзи крещи: “детето ми ще почине, не може да диша, задушава се! Спасете детето! “. Питам я къде е детето, на къде да вляза, в коя стая? Най-накрая ми демонстрира стаята. Там обаче виждам голям мъж. Питам го – къде е детето. Той мълчи. Питам я нея – госпожо, къде е детето което се задушава?! И тя ми демонстрира на мъжа, който е на 45 години и ми вика – ето, това е детето! Та това е ситуацията, за една майка детето й постоянно ще си остане дете....Смешна история, само че трогателна, не мога да я не помни.....
Какво персонално Вие бихте посъветвал инфектираните с Ковид-19 и тези, които към този момент са го прекарали? Вашият персонален съвет!
Първото нещо което бих желал да кажа на хората, е да имат мощна душeвност. Да не се плашат. Страхът е най-големият зложелател. Паниката, страхът срутват имунитета и единствено вредят. Те срутват нервната система, освен имунитета. Абсолютно съм последовател на „ трите „ Д “ – дисциплинираност, отдалеченост, стерилизация. Чистотата не е нещо ново. Хигиената би трябвало да участва кардинално във всеки дом и офис. За тези, които към този момент са преболедували Ковид-19 би трябвало да знаят, че някои признаци ще се точат с месеци, като загубата на подушване и усет, изнемощялост, болките в гърдите. Често тези остатъчни признаци остават още два-три месеца. Най-важното при болните от Ковид-19, които са на домашно лекуване, е - да си следят непрестанно сатурацията с уред за премерване на сатурация, който се продава във всяка аптека. Сатурацията освен това подло заболяване е доста по значима от температурата. Ако сатурацията падне под 90 би трябвало неотложно да се вика кола за спешна помощ!
Съветвам и тези, които са преболедували, и тези, които не са – всички пийти сок от нар. Яжте колкото се може повече нар и пийте сокът му. И яжте алено цвекло колкото се може повече – сурово и варено, няма значение, само че аленото цвекло да участва непрекъснато на трапезата ви. Тези два продукта редуцират пребиваването на вирусите в организма, прочистват кръвта, извеждат токсините и ускоряват имунната система. Това не съм го измислил аз, а бащата на медицината Авицена, или както той се споделя в реалност – Ибн Сина.
Нещо за профилактика? Какво вие бихте посъветвал, с цел да избегнем заразяването?
За профилактика ще ви дам една доста обикновена рецепта, която аз персонално я върша девет месеца и ето през днешния ден си направих още веднъж PCR и съм негативен. Жабуркайте си устата преди излизане във външната среда и откакто се приберете у дома незабавно с ябълков оцет и 1 ч.л. сол. Елементарно е. Слагате в една кафяна чашка ябълков оцет толкоз, едвам може да се нажабуркате, почти 50 мл. Разбърквате чаената лъжичка сол и хубаво жабуркате устната празнина. Който желае може и гаргара да направи, в случай че постави повечко оцет. Това го върша от началото на пандемията и ме е предпазило, поради, че всеки ден поддържам връзка с заболели от ковид. „ Пазеният Бог го пази “!
Вашето мнение за имунизациите? За или срещу? Как да си изберем имунизацията?
Моето персонално мнение е, че за по малко от една година да е подготвен светът с ваксина е прекомерно пребързано, да не кажа невероятно. Това е в действителност прекомерно къс период, с цел да бъде поставена имунизацията на хората. Кажи-речи от мишките непосредствено на хората. Никой не е изследвал заболяването до края, с цел да бъде направена ваксина срещу заболяването в подобен къс париод. Аз персонално няма да се имунизирам и няма да си сложа нито една от записаните имунизациите, тъй като въобще не знам какви ще бъдат страничните резултати. И никой не знае. Една ваксина, с цел да бъде ефикасна, най-малко три години би трябвало да бъде обект на проучване и опити. Не мисля, че толкоз бързо и в подобен къс интервал може да се направи ваксина за толкоз съществено и незнайно заболяване, каквото е Ковид-19. За мен това е чист бизнес и нищо повече! Аз персонално не съм последовател на тази ваксина, даже имам доста колеги-лекари в моята бригада, които споделят моето мнение. И от всичките ми сътрудници единствено един ще се имунизира, другите споделят моето мнение. И това е без значение на коя компания е имунизацията, от коя страна.
Д-р Ибрахим, какъв е животът ви отвън защитния скафандър? Остава ли ви време за вас самият, за околните ви?
Винаги имам време за всичко. Не се окайвам. От шест месеца съвсем всеки ден съм на работа, и все пак намирам време за значимите неща в живота. Малко изоставих приятелите си, само че това е обикновено в тези времена. Чуваме се постоянно, само че не се виждаме. Преди ходихме на излети, на пикник, в този момент към този момент няма такива работи, всички живеем по нови правила. Не е желателно да се събираме.Въпреки това довечера ще отида да вечерям при един другар, да си побъбрим на разнообразни тематики и да пием чаша прекрасен чай. На този стадий не поучавам никого да се събира с доста другари. Ако хората в действителност се обичат, дано да контактуват от растояние. Има видео връзка, има хиляди способи да поддържаме връзка без да се виждаме краткотрайно. В дребното свободно време чета книги. Много обичам да чета и чета непрестанно. Повечето здравна литература, по-рядко художествена. Гледам и телевизия, проследявам новините въпреки всичко да знам какво става по света, осведомен съм за всичко. Натоврен съм, само че въобще не се окайвам. Дори в случай че съм почивен ден и съм си у дома и някой ми звънне за помощ, отново отивам и оказвам помощ. Вдигам си телефона непрекъснато и давам препоръки. Никого не съм изоставил. Така минават дните ми – с напрежение, само че в обичаната работа. Не се окайвам!
Щастлив човек ли сте?
Определено да! Доволен съм от живота си, от ориста си и съм признателен на Бог за всичко!
Знам, че имате занимание. Обичате да вършиме туршии, компоти, да варите сладка, да отглеждате домати....Нещо типично българско! В България ли се научихте на тези домашен привички?
Да, България ме научи на тези домашен привички. Аз съм някогашен български шурей. Бившата ми жена имаше село, където ходихме постоянно и там се научих да копая и да сея. Земеделската работа се трансформира в мое занимание. Невероятно се стоварвам душевен, когато виждам огромно пространство което би трябвало да се прекопае. Просто пипвам лопатата и мотиката и стартирам да копая. Голям почитател съм на туршиите и зимнината в буркани, мисля, че единствено тук в България ги вършат....или най-малко аз не съм виждал другаде. Научих се и доста си стоварвам нервната система като сварявам компоти и върша туршии.
И в края на нашето изявление какво ще пожелаете за Новата Година на целия български народ и въобще на цялото човечество?
Желая на всички най-много здраве. Бъдете мощни и не отстъпвайте на заболяванията. Това, което става в този момент с Ковид-19 е един интервал на тестване, през който би трябвало да преминем. Рано или късно това ще отшуми. Нека да бъдем мощни и да се борим до край с доста религия в Бога. Бог ще помогне!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
Източник:
Запезете мощна душeвност, страхът е най-големият зложелател. Паниката и страхът срутват имунитета!
Бъдете мощни и не отстъпвайте на заболяванията. Ковид-19 е един интервал на тестване, през който би трябвало да преминем, поучава медикът.
Д-р Ибрахим, пациентите, които посещавате всекидневно у дома не знаят в действителност, кой стои зад „ скафандъра “. Разкажете ни за себе си? Вие сте от Сирия. Какво ви докара в България?
Дойдох в България 1987 година. Много мои другари бяха приключили в България медицина и МЕИ и бяха удовлетворени от образованието и живота в страната. Мой непосредствен работеше преди време в посолството на Сирия в България и непрекъснато ми разказваше какъв брой красива е тази страна, какъв брой са положителни и приветливи хората. Пресметнах, че България е близо до Сирия, и си мислих, че всяка седмица ще мога да се връщам у дома. И по този начин се навих да изучавам в България. Пристигах и започнах да изучавам езика в Института за Чуждестванни Студенти /ИЧС/ „ Гамал Абдел Насър “ по систематизиране в Пловдив. Бързо усвоявах български. В Пловдив завъдих и доста другари българи. Прекрасен град! След като приключих езиковата подготовка в „ ИЧС – Пловдив “ ме разпределиха да изучавам медицина във Варна.
Вие имате пет специалности – педиатрия, неотология, пулмология, алергология и незабавна медицина, умерено бихте могъл да ги упражнявате и да печелите, само че вие избирате най-трудния път – доктор в „ Бърза помощ “ в столицата. Защо?
Най-много съм задоволен от себе си когато оказвам помощ на хората в най-трудния миг. Работата в „ Спешна помощ “ ме среща всекидневно с разграничи случаи, в края на деня си даваш сметка, че няма нищо по-важно от това да окажеш помощ бързо на този, който най-вече се нуждае от помощта ти в този момент, тъкмо в този миг. Работата е тежка, само че в нея се крие адреналинът и предизвикването на специалността. Тръгваме на адрес и не знаем какво ни чака. Мислиш, че ще свариш едно, излиза нещо напълно друго. Ежедневно виждаме хора, които са на ръба сред гибелта и живота и ние сме там, с цел да спасим живота им. Затова избрах от всичките си специалности да упражнявам сега тъкмо тази. Тя в този момент е най-нужна.
Не ви ли липсва практиката в другите специалности?
Ежедневно се сблъскаваме с Ковид-19, където пулмологията е част от практиката в битката с този вирус. Да ви призная, в „ Бърза помощ “ съм лекарят за всичко! Разчитат на мен и за незабавните случаи при деца, и като реаниматор, и като педиатър, като пулмолог – за всичко разчитат на мен. Мултифункционален съм, тъй че нямам никакво време да усетя неналичието на другите ми специалности, действително те са в всекидневието ми.
Когато хората схващат по акцента ви, че не сте българин по какъв начин реагират?
Да, в действителност, хората сега не виждат лицето ми и по какъв начин наподобявам. А акцентът постоянно ще го има. Радва ме фактът, че усвоих български съвършено, единственото, което ще си остане - е акцентът, признавам. Не укривам произхода си, в противен случай. Когато пациентите ме попитам им споделям, че съм арабин от Сирия и се гордея, че съм арабин от Сирия! Освен това се гордея, че съм приключил медицина в България и че останах тук да оказвам помощ на хората. Пациентите ме одобряват доста добре, радват ми се и споделят, че подобен доктор до в този момент не ги е посещавал – общителен, майтапи се с тях, само че най-важното за мен е, че 95% от поставените от мен диагнози са правилни. Ако закарам пациента в болница, постоянно държа противоположна връзка с сътрудниците там и постоянно диагнозата ми се удостоверява. Това доста радва един доктор. Другото нещо, което също има значение за мен е, че откогато съм почнал работа в София, в „ Спешна помощ “, от преди 7 години, наново викана кола за спешна помощ след мен няма! Ако пациентът е за стационар обикалям с колата за спешна помощ до момента в който не му намеря място. Влагам нерви, битката за болнично лекуване е огромна, само че се оправям. Ако пациентът е за амбулаторно лекуване, изписвам му такова и го наблюдавам. Насочвам го към съответните експерти. Това, че след мен в никакъв случай няма повторна кола за спешна помощ го разбрах от моите началници и от архива. Решавам всеки един проблем на пациента си изрично и до край.
Жалко, че болните няма по какъв начин да видят положителните ви очи и очарователната ви усмивка, която видях аз. Имате неповторимо възприятие за комизъм! То оказва помощ ли ви в контакта с пациентите?
Да, несъмнено доста ми оказва помощ. Един доктор би трябвало да е доста добър психолог на първо място. Когато видя тъгата и болката в очите на пациента стартирам да му повдигам духа с положителни, положителни думи и да се майтапя с него. Чувството за комизъм е доста значимо в подобен миг. Това ми оказва помощ да настроя болния позитивно, на положителна вълна. Една болна ми сподели „ докторе, ти си несравним “. Пациентите се обаждат на 112 и непосредствено желаят доктор Алибрахим да пристигна. Но това, естествено, че не зависи от мен и няма по какъв начин да се случва постоянно....
Какво им казвате най-често, когато видите, че ги е боязън...че са обезпокоени?
Винаги давам кураж на болните, споделям им, че те са мощни и всичко ще се оправи! Да имат вяра! На доста уплашените им оставям персоналния си телефон, да ми звъннат, да си поговорим, да ги успокоя, когато е належащо, да дам съвет. В името на положителното го върша, просто по този начин, с цел да оказа помощ...Винаги поддържам пациентите си и ги акордирам да мислят позитивно!
Казахте ми в предварителния диалог, че не знаете кой ден сме, дали е нощ или ден, само помните датите, поради дежурствата. Поне един път съжалихте ли, че напуснахте спокойната работа във Варна и дойдохте на първа линия в София?
В интерес на истината доста ми липсва морето. Все отново повече от двадесет години живях във Варна, до морето. Но нито за минута не скърбя, че напуснах по-спокойната работа там и пристигнах в София в „ Спешна помощ “. Това го желая от сърце – да оказвам помощ в най-трудните и тежки моменти. Приех това предизвикателство с цялото си сърце, душа и цялостна отговорност!
Имате ли близки, семейство в Сирия? Общувате ли с тях? Давате ли им препоръки? Знаете ли там по какъв начин е ситуацията с Ковид-19 в страните от Близкия Изток?
Разбира се, че имам близки и огромна рода в Сирия. За голямо страдание, доста от околните ми родственици починаха във войната. С други пък съм изгубил връзка. Но имам няколко сестри там, доста братовчеди, чичовци и лели. Поддържаме връзка, чуваме се от време в точния момент, когато имаме опция. Относно Ковид-19, да давам им препоръки, само че там ситуацията е следното. В Сирия и в другите арабски страни не се вършат PCR проби. Ковид-19 се диагностицира единствено по признаците. Което ще рече, че има ужасно доста заболели, просто няма кой да води статистиката. Официалните цифри, които излизат в медиите са минимални и безусловно нереални. Втората причина, заради която не се приказва доста за Ковид-19 в страните на Близкия Изток е, че там по принцип хората си умират от войната и умират от какво ли не, с изключение на от Ковид-19. Здравната система в тези страни изостава, не се оправя и сякаш не обръщат толкоз внимание на Ковид-19. Хората си боледуват......едни го прескачат, други умират, без диагноза. Лабораториите там не работят с потенциала, с който се работи в другите страни. Болни от диабет, които са на инсулин умират, тъй като нямат инсулин, който е животоспасяващ. Така че системата на опазването на здравето в страните от Близкия Изток куца по принцип...
Д-р Ибрахим, в ежедневната ви процедура се сблъсквате с доста неща. Кое беше най-тежкото нещо, което ви се изпречи на пътя по време на избавяне на човешки живот?
Интересен въпрос. В практиката ми имам два случаи, които няма да ги не помни в никакъв случай. И двата случая излязоха в медиите, просто в този момент ви разгадавам, че докторът в колата за спешна помощ бях аз. Веднъж тръгнахме на повикване на 10 километра от София, станал бе токов удар в едни халета. При идването на място, скачам от колата за спешна помощ и виждам четирима мъже лежат на една железна платформа във всичките четири направления. На всеки ъгъл по един човек....В желанието си да оказа помощ се допрях до единият от тях и токът удари и мен. Получих и аз токов удар, само че в по-лека форма. Изчакахме от електро разпределението да дойдат, с цел да спрат тока, който продължаваше от някъде да изтича. Единият от тях беше прочут производител на бойлери Светльо Шишков. Трима от мъжете бяха умряли на място от мощният токов удар, не можах да ги спася....Четвъртото момче беше на тридесет години, успяхме да го закареме до „ Пирогов “ и го спасихме. Този случай беше в действителност нечовечен и доста безразсъден. Четиримата вдигнали една платформа без да предвидяпх височината, тя опира до кабели с високо напрежение и по този начин....
Другият случай също беше нашумял в медиите. В едно ПТП на Околовръстния път. При идването виждам, кола паднала в яма паралелно на автомагистралата и три коли една върху друга. Спасихме мъж и жена, които извадихме от джип, само че най-отдолу в първата кола имаше момче, на тридесет години, споделяше се Любо....Разрязаха ламарините и го извадиха. Когато го видях, разбрах, че е мой прочут. Беше занаятчия и ми е правил колата. Намерихме го обезобразен, уви, не успяхме да го спасим. Интересното в този случай, че майка му и татко му катастрофират навръх това място по-рано денем. Падат в тази яма, само че нищо им няма. Тогава майката звъннала на сина си, да върви да прибере колата им, тъй като е занаятчия и схваща. При идване там на място вали проливен дъжд, тогава той стопира с цел да изчака да дъжда. В това време голям джип го удря откъм гърба и го опустошава и той пада върху колата на майка му в същата яма. Този случай ме порази напряко, тъй като навсичкото от горната страна познавах момчето...
А някой комичен случай при повикване имал ли сте?
О, в този момент ще ви опиша да се посмеете малко. Отивам на адрес, който ми е даден за „ дете, с доста висока температура и кашлица и не може да диша “. Така беше записано. Пристигам на адреса, отваря ми доста уплашена възрасна жена, която реве и през сълзи крещи: “детето ми ще почине, не може да диша, задушава се! Спасете детето! “. Питам я къде е детето, на къде да вляза, в коя стая? Най-накрая ми демонстрира стаята. Там обаче виждам голям мъж. Питам го – къде е детето. Той мълчи. Питам я нея – госпожо, къде е детето което се задушава?! И тя ми демонстрира на мъжа, който е на 45 години и ми вика – ето, това е детето! Та това е ситуацията, за една майка детето й постоянно ще си остане дете....Смешна история, само че трогателна, не мога да я не помни.....
Какво персонално Вие бихте посъветвал инфектираните с Ковид-19 и тези, които към този момент са го прекарали? Вашият персонален съвет!
Първото нещо което бих желал да кажа на хората, е да имат мощна душeвност. Да не се плашат. Страхът е най-големият зложелател. Паниката, страхът срутват имунитета и единствено вредят. Те срутват нервната система, освен имунитета. Абсолютно съм последовател на „ трите „ Д “ – дисциплинираност, отдалеченост, стерилизация. Чистотата не е нещо ново. Хигиената би трябвало да участва кардинално във всеки дом и офис. За тези, които към този момент са преболедували Ковид-19 би трябвало да знаят, че някои признаци ще се точат с месеци, като загубата на подушване и усет, изнемощялост, болките в гърдите. Често тези остатъчни признаци остават още два-три месеца. Най-важното при болните от Ковид-19, които са на домашно лекуване, е - да си следят непрестанно сатурацията с уред за премерване на сатурация, който се продава във всяка аптека. Сатурацията освен това подло заболяване е доста по значима от температурата. Ако сатурацията падне под 90 би трябвало неотложно да се вика кола за спешна помощ!
Съветвам и тези, които са преболедували, и тези, които не са – всички пийти сок от нар. Яжте колкото се може повече нар и пийте сокът му. И яжте алено цвекло колкото се може повече – сурово и варено, няма значение, само че аленото цвекло да участва непрекъснато на трапезата ви. Тези два продукта редуцират пребиваването на вирусите в организма, прочистват кръвта, извеждат токсините и ускоряват имунната система. Това не съм го измислил аз, а бащата на медицината Авицена, или както той се споделя в реалност – Ибн Сина.
Нещо за профилактика? Какво вие бихте посъветвал, с цел да избегнем заразяването?
За профилактика ще ви дам една доста обикновена рецепта, която аз персонално я върша девет месеца и ето през днешния ден си направих още веднъж PCR и съм негативен. Жабуркайте си устата преди излизане във външната среда и откакто се приберете у дома незабавно с ябълков оцет и 1 ч.л. сол. Елементарно е. Слагате в една кафяна чашка ябълков оцет толкоз, едвам може да се нажабуркате, почти 50 мл. Разбърквате чаената лъжичка сол и хубаво жабуркате устната празнина. Който желае може и гаргара да направи, в случай че постави повечко оцет. Това го върша от началото на пандемията и ме е предпазило, поради, че всеки ден поддържам връзка с заболели от ковид. „ Пазеният Бог го пази “!
Вашето мнение за имунизациите? За или срещу? Как да си изберем имунизацията?
Моето персонално мнение е, че за по малко от една година да е подготвен светът с ваксина е прекомерно пребързано, да не кажа невероятно. Това е в действителност прекомерно къс период, с цел да бъде поставена имунизацията на хората. Кажи-речи от мишките непосредствено на хората. Никой не е изследвал заболяването до края, с цел да бъде направена ваксина срещу заболяването в подобен къс париод. Аз персонално няма да се имунизирам и няма да си сложа нито една от записаните имунизациите, тъй като въобще не знам какви ще бъдат страничните резултати. И никой не знае. Една ваксина, с цел да бъде ефикасна, най-малко три години би трябвало да бъде обект на проучване и опити. Не мисля, че толкоз бързо и в подобен къс интервал може да се направи ваксина за толкоз съществено и незнайно заболяване, каквото е Ковид-19. За мен това е чист бизнес и нищо повече! Аз персонално не съм последовател на тази ваксина, даже имам доста колеги-лекари в моята бригада, които споделят моето мнение. И от всичките ми сътрудници единствено един ще се имунизира, другите споделят моето мнение. И това е без значение на коя компания е имунизацията, от коя страна.
Д-р Ибрахим, какъв е животът ви отвън защитния скафандър? Остава ли ви време за вас самият, за околните ви?
Винаги имам време за всичко. Не се окайвам. От шест месеца съвсем всеки ден съм на работа, и все пак намирам време за значимите неща в живота. Малко изоставих приятелите си, само че това е обикновено в тези времена. Чуваме се постоянно, само че не се виждаме. Преди ходихме на излети, на пикник, в този момент към този момент няма такива работи, всички живеем по нови правила. Не е желателно да се събираме.Въпреки това довечера ще отида да вечерям при един другар, да си побъбрим на разнообразни тематики и да пием чаша прекрасен чай. На този стадий не поучавам никого да се събира с доста другари. Ако хората в действителност се обичат, дано да контактуват от растояние. Има видео връзка, има хиляди способи да поддържаме връзка без да се виждаме краткотрайно. В дребното свободно време чета книги. Много обичам да чета и чета непрестанно. Повечето здравна литература, по-рядко художествена. Гледам и телевизия, проследявам новините въпреки всичко да знам какво става по света, осведомен съм за всичко. Натоврен съм, само че въобще не се окайвам. Дори в случай че съм почивен ден и съм си у дома и някой ми звънне за помощ, отново отивам и оказвам помощ. Вдигам си телефона непрекъснато и давам препоръки. Никого не съм изоставил. Така минават дните ми – с напрежение, само че в обичаната работа. Не се окайвам!
Щастлив човек ли сте?
Определено да! Доволен съм от живота си, от ориста си и съм признателен на Бог за всичко!
Знам, че имате занимание. Обичате да вършиме туршии, компоти, да варите сладка, да отглеждате домати....Нещо типично българско! В България ли се научихте на тези домашен привички?
Да, България ме научи на тези домашен привички. Аз съм някогашен български шурей. Бившата ми жена имаше село, където ходихме постоянно и там се научих да копая и да сея. Земеделската работа се трансформира в мое занимание. Невероятно се стоварвам душевен, когато виждам огромно пространство което би трябвало да се прекопае. Просто пипвам лопатата и мотиката и стартирам да копая. Голям почитател съм на туршиите и зимнината в буркани, мисля, че единствено тук в България ги вършат....или най-малко аз не съм виждал другаде. Научих се и доста си стоварвам нервната система като сварявам компоти и върша туршии.
И в края на нашето изявление какво ще пожелаете за Новата Година на целия български народ и въобще на цялото човечество?
Желая на всички най-много здраве. Бъдете мощни и не отстъпвайте на заболяванията. Това, което става в този момент с Ковид-19 е един интервал на тестване, през който би трябвало да преминем. Рано или късно това ще отшуми. Нека да бъдем мощни и да се борим до край с доста религия в Бога. Бог ще помогне!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
Източник:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ