Кои симптоми издават инсулта?
Д-р Кана Принова разкри кои са най-честите рискови фактори и каква е съответната първична профилактика
Ежегодно на 29 октомври означаваме Световния ден за битка с инсулта.
Целта е да се подчертае обществената значителност, високата заболеваемост и смъртност от мозъчен инсулт, както и да се увеличи осведомеността на популацията, че има подобаваща предварителна защита на инсулта, той може сполучливо да се лекува, а на претърпелите случая – да се подсигуряват по-добри грижи и обществена поддръжка.
И тази година фокусът е върху разпознаването на най-раните признаци на инсулта, бързата реакция и своевременното оказване на съответна здравна помощ.
За какво би трябвало да внимаваме или кои са главните признаци на инсулта – провисване на устния ъгъл, едностранно изтръпване или уязвимост в крайниците, нарушавания в говора и координацията. От извънредно значение е при появяването на някой от тях да се потърси незабавно здравна помощ, тъй като навременната реакция може да предотврати инсулта, последващата тежка инвалидизация или гибел от него.
Всяка година се появяват над 12 милиона нови инсулти. 16% от тях са при хора от 15-49 годишна възраст, 62% - при хора под 70 години.
Кои са най-честите рискови фактори и каква е съответната първична профилактика с оглед предотвратяване от мозъчни инсулти – приказва доктор Кана Принова, шеф на Клиника по нервни заболявания на ВМА, оповестиха от лечебното заведение във фейсбук страницата си.
Най-честият рисков фактор е високото кръвно налягане, което е причина в 55% от случаите с мозъчно-съдови произшествия. Това постанова да се следи постоянно, като се предлага индивидуализиране на фармакологичното лекуване с прицелна стойност 120/80 мм. При застойна сърдечна непълнота, миокарден инфаркт, захарен диабет и хронична бъбречна непълнота прицелните стойности са под 130/80-140/90, споделя експертът.
Други рискови фактори за развиване на мозъчни инсулти са захарен диабет, хиперхолестеролемия, затлъстяване, тютюнопушене.
През последните две години, по отношение на пандемичната конюнктура, се следиха редица неврологични прояви, което повдигна въпросът за директната невротропност и невропатогенност на коронавирусите. Доказателство за това са откритите нараснали равнища на възпалителни цитокини в ликвора, седмици след възпаление с COVID-19.
Нови доказателства сочат, че вирусът може да нападна непосредствено мозъчните кафези, да понижи притока на кръв към структурите на централната нервна система или да задейства произвеждане на имунни молекули, които повреждат невроните, разяснява доктор Принова.
По думите й, изключително значение имат астроцитите, които поддържат естествена мозъчна функционалност. Именно с инфектираните астроцити могат да се обяснят някои от неврологичните синдроми като отмалялост, меланхолия и мозъчна мъгла. А най-честите аргументи за исхемичен мозъчен инсулт са тромбоза, емболия или мозъчна хипоперфузия.
Възможни са четири патофизиологични механизма за развиване на исхемичен мозъчен инсулт при пациенти с COVID-19:
- Имуномедиирана тромбоза и хиперкоагулопатия
- Алтернативен път на ренин-ангиотензиновата система (RAS)
- SARS-COV-2 медиирано увреждане на невроваскуларната единица
- Кардиоемболия и обвързвана с COVID-19 кардиопатия
Проучванията досега регистрират извънредно висока периодичност на венозна тромбоемболия, варираща от 7,7 до 28% при пациенти, приети в болница с пневмония, обвързвана с коронавирусна зараза. Тромбоза на мозъчни венозни съдове при COVID-инфекция се следи по-често при по-млади пациенти, най-вече мъже. Клиничната картина може да бъде разнообразна, като най-характерни са следните признаци: главоболие, зрителни нарушавания, гадене, огнищна неврологична симптоматика и епилептични пристъпи. Главоболието е доминиращ признак и се среща при 48,6% от пациентите, следвано от епилептичните прояви (25,7%), количествените промени в съзнанието (25,7%) и огнищен неврологичен недостиг – при 31,4%. Симптомите могат да се появят дни до месеци след първичната диагноза на COVID-19.
Свързаните с коронавирузната зараза мозъчни хеморагии са доста по-рядко срещани от исхемичния мозъчен инсулт. Остра хеморагична енцефалопатия, въпреки и рядко, е разказана при тежко протичаща зараза, нормално през първата или втора седмица. Клинично положението протича с нарушено схващане, епилептични пристъпи, кома.
Натрупаните литературни данни досега демонстрират постоянно засягане на централната нервна система от SARS-COV-2 и ролята му като независим рисков фактор за развиване на съдови болести на мозъка.
Това постанова нараснало внимание на лекарите към това заболяване и реализиране на навременно диагностично и лечебно държание при пациенти с новопоявили се неврологични признаци, безапелационна е доктор Кана Принова.
Ежегодно на 29 октомври означаваме Световния ден за битка с инсулта.
Целта е да се подчертае обществената значителност, високата заболеваемост и смъртност от мозъчен инсулт, както и да се увеличи осведомеността на популацията, че има подобаваща предварителна защита на инсулта, той може сполучливо да се лекува, а на претърпелите случая – да се подсигуряват по-добри грижи и обществена поддръжка.
И тази година фокусът е върху разпознаването на най-раните признаци на инсулта, бързата реакция и своевременното оказване на съответна здравна помощ.
За какво би трябвало да внимаваме или кои са главните признаци на инсулта – провисване на устния ъгъл, едностранно изтръпване или уязвимост в крайниците, нарушавания в говора и координацията. От извънредно значение е при появяването на някой от тях да се потърси незабавно здравна помощ, тъй като навременната реакция може да предотврати инсулта, последващата тежка инвалидизация или гибел от него.
Всяка година се появяват над 12 милиона нови инсулти. 16% от тях са при хора от 15-49 годишна възраст, 62% - при хора под 70 години.
Кои са най-честите рискови фактори и каква е съответната първична профилактика с оглед предотвратяване от мозъчни инсулти – приказва доктор Кана Принова, шеф на Клиника по нервни заболявания на ВМА, оповестиха от лечебното заведение във фейсбук страницата си.
Най-честият рисков фактор е високото кръвно налягане, което е причина в 55% от случаите с мозъчно-съдови произшествия. Това постанова да се следи постоянно, като се предлага индивидуализиране на фармакологичното лекуване с прицелна стойност 120/80 мм. При застойна сърдечна непълнота, миокарден инфаркт, захарен диабет и хронична бъбречна непълнота прицелните стойности са под 130/80-140/90, споделя експертът.
Други рискови фактори за развиване на мозъчни инсулти са захарен диабет, хиперхолестеролемия, затлъстяване, тютюнопушене.
През последните две години, по отношение на пандемичната конюнктура, се следиха редица неврологични прояви, което повдигна въпросът за директната невротропност и невропатогенност на коронавирусите. Доказателство за това са откритите нараснали равнища на възпалителни цитокини в ликвора, седмици след възпаление с COVID-19.
Нови доказателства сочат, че вирусът може да нападна непосредствено мозъчните кафези, да понижи притока на кръв към структурите на централната нервна система или да задейства произвеждане на имунни молекули, които повреждат невроните, разяснява доктор Принова.
По думите й, изключително значение имат астроцитите, които поддържат естествена мозъчна функционалност. Именно с инфектираните астроцити могат да се обяснят някои от неврологичните синдроми като отмалялост, меланхолия и мозъчна мъгла. А най-честите аргументи за исхемичен мозъчен инсулт са тромбоза, емболия или мозъчна хипоперфузия.
Възможни са четири патофизиологични механизма за развиване на исхемичен мозъчен инсулт при пациенти с COVID-19:
- Имуномедиирана тромбоза и хиперкоагулопатия
- Алтернативен път на ренин-ангиотензиновата система (RAS)
- SARS-COV-2 медиирано увреждане на невроваскуларната единица
- Кардиоемболия и обвързвана с COVID-19 кардиопатия
Проучванията досега регистрират извънредно висока периодичност на венозна тромбоемболия, варираща от 7,7 до 28% при пациенти, приети в болница с пневмония, обвързвана с коронавирусна зараза. Тромбоза на мозъчни венозни съдове при COVID-инфекция се следи по-често при по-млади пациенти, най-вече мъже. Клиничната картина може да бъде разнообразна, като най-характерни са следните признаци: главоболие, зрителни нарушавания, гадене, огнищна неврологична симптоматика и епилептични пристъпи. Главоболието е доминиращ признак и се среща при 48,6% от пациентите, следвано от епилептичните прояви (25,7%), количествените промени в съзнанието (25,7%) и огнищен неврологичен недостиг – при 31,4%. Симптомите могат да се появят дни до месеци след първичната диагноза на COVID-19.
Свързаните с коронавирузната зараза мозъчни хеморагии са доста по-рядко срещани от исхемичния мозъчен инсулт. Остра хеморагична енцефалопатия, въпреки и рядко, е разказана при тежко протичаща зараза, нормално през първата или втора седмица. Клинично положението протича с нарушено схващане, епилептични пристъпи, кома.
Натрупаните литературни данни досега демонстрират постоянно засягане на централната нервна система от SARS-COV-2 и ролята му като независим рисков фактор за развиване на съдови болести на мозъка.
Това постанова нараснало внимание на лекарите към това заболяване и реализиране на навременно диагностично и лечебно държание при пациенти с новопоявили се неврологични признаци, безапелационна е доктор Кана Принова.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ