Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г.

Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.

Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес:
-->
 
Болното гърло не е безобидно положение, гнойните ангини могат да са доста рискови Стрептококите са скритият зложелател, който води до интервенция на клапите
 

Зачестилите в последно време случаи на скарлатина в България ме накараха да си напомня едно заболяване, за което скоро не се бях сещал. Става дума за острия ревматизъм. Сигурен съм, че доста хора ще си помислят: " Каква пък му е работата на един сърдечен хирург да ни занимава със скарлатина и ревматизъм? ". В идващите редове ще се постарая да ви убедя, че сред тези три неща съществува доста тясна връзка.

Скарлатината съставлява бактериална зараза, която се предизвиква от избран тип стрептококи. Протича сходно на шарките и затова ще чуете определението

" единствената бактериална шарка "

защото останалите обривни инфекции се предизвикват от вируси. Другата основна разлика е, че към причинителя на скарлатината не се развива дълготраен имунитет, тоест, за разлика от класическите шарки, тя " повтаря ". По тази причина, не съществува и ваксина против нея.

От това, че причинителят е бактериален следва, че лекуването се организира с антибиотици. Даже бих споделил, много остарели и елементарни антибиотици. Стрептококите са чувствителни на пеницилини, тъй че в този смисъл лекуването не е проблем.

Проблемът поражда, когато въз основата на скарлатина се развие изострен ревматичен припадък. Обикновено сме привикнали да свързваме думата " ревматизъм " с недоволствата на възрастните хора от това, че ги болят ставите. Бързам да кажа, че това не е правилно. Ставните болки на нашите баби и дядовци нормално се дължат на дегенеративни възрастови промени и затова ги назоваваме с общото наименование " артроза ".

Истинският, типичен ревматизъм е съществено заболяване, което поражда най-често при деца и младежи след прекарана и най-често не добре лекувана стрептококова зараза. Ето какво се случва. Стрептококите, както всички останали патогенни микроогранизми, имат избрани субстанции, които

провокират нашата имунна система

да образува антитела. Особеното в този случай е, че тези съответни антитела дават кръстосана реактивност с някои от личните белтъци на човешкия организъм. Това значи, че антителата с изключение на за стрептококите, по простъпка се захващат и за лични структури в тялото и по този начин провокират инфектиране тук-там, където имунната система взема решение, че има стрептококи, а то в действителност няма. С други думи, получава се автоимунна реакция.

Стара поговорка на едновремешните клиницисти гласи, че " ревматизмът лиже ставите и хапе сърцето ". Това е по този начин, тъй като описаната нагоре реакция се случва най-често на упоменатите две места и до момента в който ставите нормално се възвръщат без особени последици, то промените в сърцето могат да бъдат трайни и доста тежки.

Често срещани са промените по клапите. Когато автоимунното инфектиране обхване нежните клапни структури, те загрубяват, изкривяват се, срастват и това нормално води до притеснение на съответната клапа. Най-често това е митралната клапа, само че може да бъде и аортната, а в по-тежки случаи,

могат да се обиден и двете клапи по едно и също време

По-характерно в този случай е стеснението на клапите, само че би трябвало да се има поради, че в случай че една клапа е по този начин деформирана, че да не съумява да се отвори добре, тя най-вероятно няма и да се затваря добре. Така че стеснението на клапата, наричано на медицински език стеноза, най-често е съпроводено и с незадоволително затваряне, което се споделя регургитация, тъй като води до придвижване на кръв в противоположна на естествената посока. Казано в резюме, клапата въобще не работи, както би трябвало.

На всичкото от горе, такава деформирана клапа е доста по-рискова за развиване на бъдещи инфекциозни затруднения, каквото е бактериалният ендокардит. Той самичък по себе си е тежко сърдечно заболяване.

За към този момент развили се клапни стенози, медицината не разполага с съответни медикаменти. Реално пред сърдечния мускул съществува механична спънка да си свърши работата - клапата не се отваря задоволително. Затова

единственото лекуване на значимите клапни стенози

е сърдечната интервенция, при която изумената клапа се подменя с клапна протеза. За благополучие, през днешния ден разполагаме с задоволително положителни " аварийни елементи ", само че все пак, интервенцията си остава огромна, комплицирана и тежка.

Затова най-хубавото, което можем да създадем, е профилактиката. Наистина, с всеобщо наличната приложимост на антибиотици, честотата на ревматичните сърдечни клапни болести доста понижа през последните десетилетия. Когато стрептококовите инфекции се лекуват усърдно и навреме, те не водят до ревматични пристъпи и не се стига до развиването на клапни болести.

Аз започнах от скарлатината, само че тя надалеч не е единственият вероятен дразнещ фактор. Честите стрептококови гнойни ангини могат също да доведат както до развиване на ревматичен припадък в цялостната му изява, по този начин и до ревматично увреждане на сърцето без да е имало други признаци.

Всъщност, по какъв начин наподобява един ревматичен припадък? Между две и четири седмици след прекарана стрептококова зараза, още веднъж се покачва температурата, появяват се болки по ставите, като особено е, че

те се местят от става на става

Понякога може да избие и присъщ обрив, който не сърби или да се образуват дребни подкожни мъчителни възелчета. С придвижване на болестта могат да се появяват и неволни придвижвания по мускулите на ръцете и лицето, сходни на тикове.

Ако най-малко два от изредените признаци са налице, считаме диагнозата за сигурна. Към тях спада и сърдечното увреждане, което нормално се вижда добре на ехокардиография. Лечението се организира с противовъзпалителни лекарства.

Човек, който един път е имал ревматичен припадък би трябвало много усърдно да се наблюдава, защото съществува нараснал риск от повторната му поява.

В умозаключение бих желал да посочи какъв брой значимо е да помним, че болното гърло не е чак толкоз безобидно положение. Разбира се, не е нужно да изпадаме в суматоха всякога щом усетим, че " нещо ни дращи ", само че и никога не трябва да се отнасяме безгрижно и с неуважение към гнойните ангини. Аз самият не съм огромен последовател на безразборната приложимост на антибиотици. Но не трябва да се залита и в другата прекаленост. В днешно време има задоволително

точни и бързи проби

за стрептококи, които могат да ни насочат по кое време е в действителност належащо да пристъпим към антибиотично лекуване и по кое време можем просто да изчакаме инфекцията да отмине.