Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г.

Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на  въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]

 
--> Той има капацитет да подмлади организма Съдържа се доста повече в тъканите на уплашени растения
 

 

Ресвератролът е една от постоянно препоръчваните хранителни добавки с хипотетично чудодеен резултат върху надали не всички органи и системи в човешкото тяло. Беше постоянно споменаван измежду модерните при започване на века антиоксиданти. После излязоха забавни сведения за отношението му към гените на дълголетието, а по време на Пандемията постоянно го предписваха на пациентите с Ковид-инфекция.

В идващите редове ще се опитам да обясня какво съставлява това вещество, с какво е толкоз особено и в действителност ли има толкоз необятно приложение.

Ресвератролът е
открит в Япония
малко преди началото на Втората международна война при проучване на състава на корените от чемерика. Той съставлява вещество от групата на по този начин наречените полифеноли. Техните молекули съдържат повече от една алкохолна група, обвързвана с ароматно ядро. Те влизат в състава на танините и на голям брой медикаменти. Разпространени са много необятно в природата. Ресвератрол се съдържа в над 70 типа растения, доста от които се използват за храна или като билки.

Основната причина за неговото произвеждане е диктувана от потребностите на самите растения да се защищават от болестотворни микроорганизми, изключително гъбички. Повечето полифеноли потискат растежа на бактериите и гъбите. Но също така, ресвератролът е
значима сигнална молекула
която задейства разнообразни генетични пътища, свързани с отговора на растенията към стрес от друг темперамент. Това е повода за непостоянната му централизация. Той се съдържа доста повече в тъканите на уплашени растения.

Не мога да си спомня кой от великите татковци на молекулярната биология беше споделил: " На биохимично равнище няма разлика сред краля и зелката. " В случая с ресвератрола, оказва че, че е това е в действителност доста покрай истината.

Въпреки че през днешния ден никой не приема ресвератрол с цел да се пази от микроби, останалите му резултати върху индивида са доста сходни на това, за което го употребяват растенията.

Най-очевидното му свойство е, че е мощен антиоксидант. Във времената, когато смисъла на оксидативния стрес се преувеличаваше, отдаваха всички свойства на ресверастола надали освен на това. Действително, антиоксидантаната му интензивност е забележителна и непосредствено способства за това да обезврежда по този начин наречените свободни радикали. От друга страна, при множеството положения на инфектиране, свободните радикали играят огромна роля при увреждането на тъканите. Но в случай че действието на ресвератрола се изчерпваше единствено с това, то трябваше да го поемаме в доста по-големи дози, с цел да има осезателен резултат.

Противовъзпалителното деяние на фенолните съединения

е добре известно. Пример за добре познато лекарство от тази група е аспиринът. Ресвератролът работи по същия механизъм, само че не чак толкоз мощно.

От необикновен интерес за актуалната просвета са резултатите на ресвератрола по повод регулацията на избрани гени, свързани с клетъчния цикъл. Тази област към момента се изследва интензивно и има доста въпросителни към това какви са точните механизми, посредством които се реализира регулацията на тези гени. Засега се знае, че ресвератролът взе участие в активирането на системите за корекция на ДНК, подтиква естествените клетъчни механизми за справяне с спешни обстановки и подкрепя процесите на програмирана клетъчна гибел, когато това е належащо. С други думи, на клетъчно равнище ресвератролът има капацитет да подмлади организма, нагледно казано поправяйки счупеното и изхвърляйки това, което не може към този момент да се поправи.

Ето някои от главните потвърдени изгоди от ресвератрола. На първо място,
пази сърцето
влияейки удобно на зрелите сърдечно-мускулни кафези, само че също по този начин подкрепя в дребна степен образуването на нови такива. По този метод демонстрира удобен резултат при сърдечна непълнота посредством възстановяване на функционалността на лявата камера. При опити с диабетни плъхове е открито, че ресвератролът доста понижава кръвната глюкоза, телесното тегло, плазмените равнища на триглицеридите и сърдечната периодичност. Жалко, че към момента липсват качествени изследвания по този въпрос с хора.

При физиологични концентрации ресвератролът провокира разширение на съдовете и затова понижава риска от хипертония и исхемична болест на сърцето. Като цяло сърдечно-съдовият предпазен резултат на ресвератрола е обвързван с действието му върху голям брой механизми и бъдещето ще покаже до каква степен той може да бъде потребен при създаването на
нови подходи в профилактиката
и лекуването на атеросклероза, метаболитен синдром, исхемична болест на сърцето и сърдечна непълнота.

По принцип не обичам да приказвам доста за противотуморния резултат на всякакви субстанции, защото прекомерно постоянно с това се злоупотребява. Нерядко сходни изказвания са плод на комбинацията сред некачествено извършени опити и пожелателно мислене. Трябва да бъде ясно на всички, че никой в никакъв случай не се е излекувал от рак с ресвератрол. Това, с което ресвератролът може да бъде потребен е по-скоро като профилактика. Освен теоретичните съображения, които го вършат подобаващ при противотуморната профилактика, открито е, че фактически има прочут резултат като защитна мярка при някои типове рак.

Невропротективният резултат на ресвератрола е открит във връзка с някои дегенеративни болести като заболяването на Алцхаймер, на Пакринсон, Хънтингтъновата хорея и други. Макар и да не може да върне процесите обратно, въпреки всичко той съумява да задържи значимо тяхното развиване.

Съществуват още доста и разнообразни изследвания, показващи в една или друга степен благотворните свойства на това вещество. Нека да кажем нещо и за нежеланите му резултати. Общо взето не са открити такива. Ресвератролът е едно дребното субстанции, при което
няма действително достижима токсична доза
На процедура не можете да се отровите с него. При по-чувствителен корем може да се получи известно дразнене и това е.

Как да си го набавим? Въпреки необятното му разпространяване в природата, ресвератролът се съдържа в растенията в относително дребни и непостоянни дози. Червеното вино е известно с това, че го съдържа, само че би трябвало да изпиете към петдесет бутилки с цел да си набавите количество, от което да има някаква практическа изгода. Мисля, че е ненужно даже да споделям, че не поучавам никого да прави сходно нещо. На пазара има задоволително положителни хранителни добавки. Това, което бих предложил е да ги приемате дружно с нещо мазно: лъжица пълномаслено кисело мляко или растителна лой.

Всичко казано дотук за ресвератрола звучи прекомерно добре, с цел да е истина. Причината на света да не се разхождат постоянно млади и безсмъртни хора не се дължи на това, че ресвератролът в растенията е в прекомерно малко количество, а ние не сме се досетили да го одобряваме като хранителна добавка. Колкото и да са благотворни неговите резултати, те въпреки всичко имат някакъв предел и
силата на тяхното деяние не безкрайна
Няма по какъв начин да водим живота, който водим и да разчитаме, че едно вещество по някакъв магически метод ще ни даде индулгенция за всичко което предизвикваме на тялото си всекидневно в продължение на десетилетия. Предприемането на каквато и да е стъпка към възстановяване на нашето здраве не би трябвало да бъде еднократен и изолиран акт, а част от цялостния ни метод към това да се грижим за тялото си.