Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г.

Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес:

 
--> Здравословна диета и спорт правят чудеса при метаболитен синдром
Основният метод да живеем в положително здраве се състои в това освен да се лекуваме, когато се разболеем, а най-много да се стараем да предотвратим настъпването на заболяването, доколкото това е допустимо. Много пъти съм писал за разнообразни рискови фактори, свързани със сърдечните болести. Сигурен съм, че даже да успеем по някакъв метод да отстраняваме всички тях, това няма да докара до цялостното изгубване на съответната болест. И въпреки всичко битката с риска понижава доста броя на болните.

Когато изследваме даден рисков фактор, нормално преглеждаме неговото без значение въздействие върху болестта, към което подготвя. Но какво се случва, когато няколко рискови фактора имат податливост да се срещат по едно и също време при доста хора? Както можете да си визиите, това въобще не е добре.

Пример за сходна
композиция от рискови фактори
които са склонни да се срещат дружно, е метаболитният синдром. Съществуват голям брой дефиниции на това положение, които се разграничават несъществено между тях според от това какъв брой и какви критерии избират за слагане на диагнозата. Най-общо метаболитният синдром съставлява цялост от най-малко три от следните пет медицински положения: абдоминално затлъстяване, високо кръвно налягане, висока кръвна захар, високи серумни триглицериди и ниски равнища на " положителния холестерол ". Обикновено, наред с изредените може да се следят още омазняване на черния дроб и високи равнища на пикочната киселина в кръвта.

Нека в този момент да разгледаме обособените съставни елементи на метаболичния синдром поред.
Абдоминално затлъстяване
значи с две думи " бирено коремче ". Телесните мазнини се натрупват най-много начело по корема и постоянно в случай че гледате индивида в тил, може даже да не познаете, че той е тлъст. Това положение се свързва с нараснал риск от развиването на исхемична болест на сърцето и диабет втори вид, само че също по този начин и на астма и болест на Алцхаймер. Среща се по-често при мъжете и се свързва най-много с нездравословна диета, прекомерно богата на мазнини и въглехидрати. Редовната приложимост на алкохол също способства за развиването на този вид затлъстяване и това събитие е от дълго време видяно от хората, основали определението " бирено коремче ". Под
високо кръвно налягане
се схваща постоянно регистрирани стойности на артериалното налягане над 140/90 милиметра живачен дирек. В предишното се смяташе, че артериалната хипертония е надали не естествена част от процеса на стареене. След като се разкри ролята й като рисков фактор при редица болести, Световната Здравна Организация излезе с рекомендации, че кръвното налягане би трябвало да се поддържа в извънредно строги граници и не трябва да надвишава стойностите 120/80. В днешно време и това се преразгледа, тъй че в този момент има по-свободни критерии за това кои стойности са в действителност нездравословни.
Високата кръвна захар
значи нараснали стойности на глюкозата в кръвта на гладно. Конкретните цифри зависят от метода на премерване, употребен от съответната лаборатория и нормално горната граница на нормата се колебае към 6 милимола на литър. Тези нараснали стойности могат да са изява на захарен диабет вид 2 или на преддиабетно положение.
Високите равнища на
триглицериди в кръвта

доста рядко се срещат при незатлъстели хора. Те съставляват транспортната форма на мазнините. Обикновено вървят в композиция с нараснал холестерол и омазняване на черния дроб.
Пониженият " добър холестерол "
най-често е личностна специфичност. Твърде малко са дейностите, които може да предприемем за неговото повишение. Най-многото, което можем да създадем е да понижим " неприятния ", тъй че салдото сред тях да се измести в удобна посока.

Механизмите, по които се стига до развиване на метаболитен синдром към момента са в развой на изясняване. И въпреки всичко, доста неща са към този момент известни. Повечето хора, наранени от това положение, имат известна степен на инсулинова устойчивост и водят слабоактивен живот. В науката съществува спор, сходен на този за кокошката и яйцето, за това дали затлъстяването провокира инсулинова устойчивост или противоположното. Реално и двете могат да се провокират взаимно. А в дебатите на тематика метаболитен синдром, се прибавя и въпросът дали те са причина за развиването му или се явяват следствие от по-мащабно метаболитно разстройство. Да оставим тези разногласия на учените и да забележим какво въпреки всичко се знае сигурно.

Като най-съществена причина се обрисува нездравословната диета - изключително несъразмерната консумация на подсладени питиета. Изследванията демонстрират, че диетичните привички на Запада са важен фактор за развиването на метаболитен синдром, заради засилената консумация на рафинирани храни.

От значение са също
наследствени фактори
напредването на възрастта, слабата физическа интензивност, постоянната приложимост на алкохол и неправилния темп на сън и бодърстване. Последните проучвания демонстрират, че продължителният психоемоционален стрес също може да способства за развиването на метаболитен синдром нарушавайки хормоналния баланс на хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос.

След всичко казано до тук, време е да обърнем внимание на това по какъв начин това положение се отразява на сърцето. Приблизително половината от пациентите с исхемична болест на сърцето са с метаболитен синдром, както и към 40 % от хората с ранна
изява на коронарната болест
Това го извежда като изключително важен рисков фактор.

Преди да се впусна в нормалните си препоръки за това по какъв начин би трябвало да живеем умерено, бих желал да кажа, че това не е присъда. Повечето промени, които се следят при метаболитния синдром са обратими и рисковете, които те обуславят могат да бъдат понижени. Не споделям, че е елементарно, само че не е и невероятно. 

Предложени са разнообразни тактики за попречване на развиването на метаболитен синдром. Те включват нараснала физическа интензивност и промяна на диетата. Съществуват съответни рекомендации за вървене пешком по 30 минути всеки ден, както и станалите съвременни в последно време 10 хиляди крачки. Аз бих добавил, че всяка спортна активност, стига да се случва постоянно, прави чудесна работа. Здравословната диета, което е синоним на разнообразна диета е вторият основен фактор за контролиране на тежестта на метаболитния синдром.

Припомняйки си главните съставни елементи на синдрома, възобновяване на здравословното телесно тегло действително води до подобряването на всеки един от тях: " биреното коремче ", равнището на триглицеридите в серума, кръвната захар и високото кръвно. Единствено " положителният холестерол " няма да се повлияе значимо, само че пък подобряването на въглехидратния метаболизъм намалява равнищата на " неприятния холестерол ", което значимо усъвършенства ситуацията.