Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г.

Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес:

 
--> Никое хапче не може да бъде утвърдено, в случай че не премине през така наречен двойно сляпо изследване Доверието на пациента в лекаря има голямо значение за бързия завършек на заболяването
 

Хората имат навика да се сещат за връзката ум-тяло, когато стане дума за болестотворен стрес. Този се поболял от тъга, оня го хванал диабет от нерви, някой си получил инфаркт от проблеми в работата. Всички сме чували, а от време на време даже и виждали сходни истории. В тази публикация бих желал да обърна внимание на по-широкия проблем, обвързван с това, че когато едни човек боледува, това визира освен тялото, само че и съзнанието му.

Преди да се гмурна в дълбокото

дано кажем няколко думи за прочувствената настройка на индивида и заболяванията на тялото. На първо място, доста от рисковите фактори за здравето съставляват всъщност рисково държание. Примери за това са тютюнопушенето, несъразмерната приложимост на алкохол, систематичното преяждане, опиатите и други сходни. Абсолютно всички те се дължат на някаква подлежаща настройка, удовлетворяват избрани потребности и човек се изправя пред чисто психически спънки, в случай че реши да се отхвърля от тях. Сиреч в основата на нездравословните привички стои прочувствената настройка. Мотивацията за смяна на рисковото държание е всъщност смяна в тази настройка.

Продължавайки във вътрешността в комплицираната система, наречена човешко схващане, няма по какъв начин да подминем напрежението. Понеже съм го разглеждал другаде, в този момент просто ще се спра на главните моменти. Емоционалните чувства при стресова обстановка водят до отделянето на напълно действителни субстанции в кръвта, които водят до съответните функционални, а при по-продължително влияние, и структурни промени в организма.

Още по-интересни са случаите на подстрекателство и самовнушение. По тематиката много се злоупотребява, само че истината е, че съществуват доста случаи на

положително повлияване на признаци в резултат на подстрекателство

Всъщност, никое лекарствено средство не може да бъде утвърдено за приложимост, в случай че не премине през така наречен двойно сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано изследване. Това е в действителност най-високото научно самопризнание за действителния резултат от внушението. Представлява следния сюжет.

На пациенти с несъмнено заболяване, подбрани на изцяло инцидентен принцип, се дава изпитваното лекарство и се наблюдават разнообразни индикатори, свързани с неговия резултат. На други, също по този начин инцидентно подбрани пациенти със същото заболяване, се дава безвредно вещество, което прилича лекарството, само че няма никакви дейни субстанции. Също се следи за резултат. Това вещество, което наподобява на лекарство, само че не е, се назовава плацебо. На латински език думата безусловно значи " ще харесам ".

Нито пациентите, нито лекарите знаят кой какво получава. Оттам идва името " двойно сляпо ". На тях им се дават флакончета, етикирани с някакъв код и едвам откакто всички данни са събрани, откривателят, поръчал изследването отваря шифъра и излиза наяве кой какво е приемал. Едно лекарство бива прието за лечебно само и единствено, в случай че надвие резултата на плацебото. Оказва се, че

всички пациенти имат някакво усъвършенстване

в резултат на това, че са приели нещо, за което са вярвали, че ще ги излекува.

Лично аз, а и доста мои сътрудници, допускаме, че на това се дължи резултатът от огромна част от различните способи за лекуване, изключително такива, като хомеопатията, при които на пациента се дават средства за лекуване, които на практика не съдържат дейни субстанции.

Основно състояние при класическата хомеопатия е, че приемащият съответното средство не би трябвало да използва кафе, шоколад и мента от самото начало до момента в който трае лекуването. В днешно време това значи безусловно на всяка крачка пациентът да се подсеща за това, че сега се лекува. Какъв по-добър метод за подстрекателство?

На това се дължат и доста от триумфите на всякаквите там шамани, магьосници и други сходни. Ритуалът по даването на лекарството в доста от случаите има по-голямо значение от самото лекарство.

Така стигаме до най-личната и най-дълбоката част на медицината, която е доверието на пациента в неговия доктор. То има голямо значение за триумфа от лекуването, само че уви, в днешно време се намира в дълбока рецесия.

Преди всичко, доста рядко лекарите въобще имат време да беседват задоволително със своите пациенти. Всеки от нас ще се познае в следната обстановка.

Чакаш пред вратата на кабинета, дружно с голям брой - най-вече възрастни хора, множеството от които изнервени. Минава дълго време, през което някой гледа да предреди другиго, случват се два или три абсурда,

неколцина влизат " единствено да попитат "

след което стоят в кабинета по към половин час. Най-накрая влизаш. Лекарят няма време да вдигне глава от убийствената документи, а също така диалогът ви е постоянно преустановяван от телефона или от следващия, който е надникнал " единствено да попита ". Ако имаш шанс да не се постанова да взимаш спомагателни посоки, получаваш рецепта. Отиваш в аптеката. Да кажем, че този път аптекарят се въздържа от " абе, кой глупак ти изписа това " или " това, го нямаме, само че ето тука, ще Ви дам да едно сходно ".

Прибираш се у дома. Виждаш се с комшиите. Като те питат по какъв начин си, разправяш какво е станало. Съседката споделя: " А, тия същите нали ги пих и аз. Нищо не оказват помощ... Ама, да ти кажа, че една другарка това го оправи с билки. "

Дотук с доверието в лекаря, медицината, системата и всичко останало. Тази част от лекуването е изгубена, даже пациентът въпреки всичко да реши да си приема изписаните му медикаменти.

Отделен е въпросът, че в доста случаи, огромна част от недоволствата на хората се дължат на това, че имат потребност не толкоз от хапчета колкото

от това някой да ги изслуша

Точно тази ниша е най-добре заета от различните лечители. При тях нормално се записва час за най-малко една седмица напред, след което отиваш, влизаш и разполагаш напълно с времето и вниманието на терапевта. Той те разпитва дълго и в детайли за всевъзможни неща, казваш му всичко, той ти изяснява безпрепятствено и без запъване всичките ти проблеми съгласно метода, по който те се вписват в теориите му. Олеква ти още даже единствено от отношението по време на прегледа и след това като ти даде някакво шишенце с оцветена вода, това в действителност те кара да се чувстваш по-добре. Плацебо-ефект в деяние.

Не зная какво би трябвало да създадем с българската здравна система, така че пациентът в действителност да извлече оптималната допустима изгода от срещите си с лекаря. Мисля, че би трябвало да стартираме от по-далече. И на други места по света лекарите нямат доста време да си приказват с пациентите, за обзор се чака дълго и се попълнят тонове документи.

Проблемът при нас е по-скоро в образованието

и културата. Когато един човек може да си каже: " Като се знам какъв съм инженер, къде съм тръгнал на доктор? ", това значи, че е нужно на първо място останало да наблегнем на качеството на образованието.