Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г.

Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на Болница " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в Катедра " Хирургия " към Хирошимския Университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван аситент към катедра " Хирургия " към Медицинския Факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията, научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ".

Пишете ни на адрес: [email protected]

Едва ли има даже умерено просветен човек в България, който в никакъв случай да не е чувал за холестерола. Образът му нормално е обграден от демоничния ореол на зложелател номер едно за сърцето. Горе-долу знаем кои храни го съдържат, а някои по-будни и начетени хора даже са чували всякакви " национални " способи за битка с нарасналите му равнища в кръвта. Поставям национални в кавички, защото за отношението на холестерола към сърдечните болести се знае от има-няма стотина години.

Какво съставлява холестеролът и за какво въобще се намира в тялото на индивида?

Това химично съединяване

спада към групата на липидите

Те са субстанции, общото сред които е, че не се разтварят във вода, а в разтворители от вида на бензина и етера. Към тях спадат още мазнините, мастноразтворимите витамини, стероидните хормони и восъците.

Нормалната функционалност на холестерола е да стабилизира клетъчната мембрана и да взе участие в обмяната на стероидните хормони. Той е абсолютно нужен за човешкия организъм и в случай че се случи по този начин, че да останем напълно без него, ние просто ще умрем. По тази причина нашият организъм разчита на два източника за набиране на холестерол. Единият е с храната и по-точно продуктите от скотски генезис. Другият е личното ни тяло. Тоест - синтезираме си го самички.

Връзката сред равнището на холестерола в кръвта и положението на сърцето е открита от дълго време. Високите му равнища се свързват с висок риск от развиване на коронарна болест на сърцето. От това изобретение е последвал изцяло разумният извод, че като смъкнем този холестерол, това би довело до намаление и на риска. Вярно е. Но във връзка с метода към намаляването на равнищата му е настанало известно комплициране. Хората в началото допускат, че високото равнище на веществото в кръвта е

обвързвано с неговия банкет с храната

Тогава се постанова визията, че би трябвало да се яде високовъглехидратна и бедна на скотски мазнини храна. Яйцата, маслото и свинското месо са оповестени за нездравословни и това състояние с известни корекции се резервира до през днешния ден. Пропагандира се използването на растителни мазнини, защото те не съдържат холестерол и маслото бива заместено с маргарин.

Всичко това има своята логичност и е ненапълно вярно. Намаленият банкет на холестерол фактически може в известна степен да намали равнището му в кръвта. Но единствено до известна степен, която в случаите на проблеми с метаболизма не е задоволителна. Колкото и да се лимитира индивидът в приема, той си го синтезира сам и равнищата могат да се задържат над целесъобразните граници.

Но както се споделя, дяволът е в детайлите. Едно от събитията, които разклащат тази позиция е така наречен френски абсурд. Учените откриват, че заболеваемостта от атеросклероза във Франция е надалеч под предстоящата за тяхното равнище на консумация на скотски мазнини.

Френската кухня е масло, масло и масло (с масло)

отличава се с разнообразието си от мазни сирена, употребяват се много яйца, сметана...

Задълбоченото проучване на това събитие води до някои забавни открития. На първо място се акцентира вредата от пърженето, изключително в растителна лой. Разкрива се вредата от маргарина. И се открива, че прекомерната консумация на въглехидрати е в действителност по-вредна за метаболизма на мазнините, в сравнение с потреблението на самите мазнини.

Повечето растителни мазнини са течни и това се дължи на две условия. Молекулите им са по-къси и съдържат голям брой двойни връзки. Това, че са къси, не е проблем. Но двойните връзки вършат молекулата по-реактивоспособна. По тази причина растителните мазнини по-лесно гранясват, само че това е по-малката неволя. По-голямата е, че при загряване молекулите им се трансформират по неподходящ за човешкото тяло метод. Получават се така наречен трансмазнини, които свободно постъпват в организма, само че не се усвояват, а вместо това способстват за по-лесното формиране на атеросклеротични плаки. Същата химическа смяна се прави в мазнината и при производството на маргарин. Изводът от това е, че откакто сте решили да мажете филия или да пържите нещо, по-добре използвайте масло или мехлем. Не че ще е доста потребно, само че най-малко ще е по-малко нездравословно. Ако въпреки всичко настоявате на растителна лой, сусамовото масло е измежду дребното подобаващи, защото съвсем не съдържа двойни връзки в молекулите си.

Що се отнася до

свръхконсумацията на въглехидрати

когато тя продължи задоволително дълго, може да докара до инсулинова устойчивост с всички произлизащи от това последици. Освен това води до затлъстяване, защото непотребните въглехидратите в тялото се трансформират в мазнини.

И след всичко казано дотук, какво да създадем с холестерола?

Нека да стартираме, разглеждайки по-подробно под каква форма се намира той в кръвта.

Тъй като холестеролът не се разтваря във вода, за превоза му с кръвта е належащо той да се свърже със специфични белтъци, при което се образува комплекс, наименуван липопротеин. Сега е моментът да споменем " положителния " и " неприятния " холестерол. Тези липопротеини биват 3 фракции според от тяхната компактност: HDL - липопротеини с висока компактност (това е " положителният холестерол " ), LDL - липопротеини с ниска компактност ( " неприятните " ) и VLDL липопротеини с доста ниска компактност. Когато си изследвате липиден профил (така се назовава публично проучването за холестерол), нормално имате и още един индикатор - триглицериди. Това е научното име на елементарните мазнини. Лошият холестерол е наименуван по този начин, защото точно

с тази секта се свързва в най-голяма степен сърдечносъдовият риск

Обратно, колкото по-висок е положителният холестерол, толкоз по-добре.

Отклоненията, които се следят в липидния профил, са в две съществени насоки: хиперлипидемия (когато стойностите са завишени) и дислипидемия (когато салдото сред тях е лош). Най-често тези нарушавания вървят дружно. Няма да се спирам в детайли на критериите и рекомендациите по кое време тъкмо какво се прави, още повече че те търпят смяна с развиването на медицината.

Общите рекомендации, които бих дал, стартират на първо място с сдържаност. Дори най-прехвалената здравословна храна стопира да е потребна, в случай че ядем единствено нея всеки ден. Старайте се да се храните разнообразно. Свинска вратна пържола? Чудесно! Стига да не я ядете три пъти дневно седем дни в седмицата, всичко е наред. Старайте се да не консумирате два пъти в деня едно и също. Ако можете да го постигнете и в границите на седмицата - още по-добре. Под " едно и също " разбирам артикули, а не ястия.

Избягвайте прекомерно модифицираните храни изключително в случай че са пържени и с добавена захар.

Контролирайте телесното си тегло. Това е в директна връзка както с предходните ми рекомендации, по този начин и със идната.

А точно, спортувайте.

Активното придвижване спомага за регулирането на метаболизма

тъй че и липидният профил се усъвършенства. Стойностите на липопротеините в кръвта падат, а салдото сред тях се възвръща.

По отношение на алкохола, постоянно моите студенти ме питат правилно ли е, че в дребни дози е потребен за сърцето. На този въпрос давам отговор по този начин: " Вярно е, само че никой в България не пие толкоз малко. "

В по-тежките случаи на хипер и дислипидемия се постанова банкет на медикаменти. Понякога, даже човек да е прецизен в своя режим, холестеролът остава рисково нараснал, каквито и корекции в метода си на живот да нанася. Това се дължи на наследствени аргументи, които здравословният метод на живот не може да поправи. В такива случаи приемът на лекарства е неминуем.

В актуалния стадий на развиване на медицината желаните лекарства за намаление на равнището на холестерола са статините. Първоначално те са  разработвани като противогъбични средства, само че се случва  по този начин, че лабораторните животни умират от тях. Преди да изхвърлят целия план в кофата за отпадък, някой се сеща да ревизира от какво въпреки всичко са умрели мишките, и се открива, че е

от прекомерно невисок холестерол

Така показанията за приложимост на статините се трансформират, несъмнено дозата - също. В днешно време те са съществени кардиологични лекарства при нараснал холестерол, който не се поддава на сваляне по различен метод. Както и в случаите, в които пациентът не е стимулиран да промени метода си на живот. Тъжно е, само че множеството хора избират да вършат каквото сами си " преценяват " а по-късно " да си изпият хапченцето ", вярвайки, че това ще реши казуса им.