- Д-р Гълъбова, при възстановяването от Ковид-пандемията Европейската комисия постави ...

- Д-р Гълъбова, при възстановяването от Ковид-пандемията Европейската комисия постави

Д-р Гълъбова: Изолацията роди пандемия от алкохол и домашно насилие

- Д-р Гълъбова, при възобновяване от Ковид-пандемията Европейската комисия сложи специфичен акцент върху младежите, обявявайки 2022 година за Европейска година на младежта. Сред самодейностите в помощ на младежите за първи път са и действия, свързани с психическото им здраве. Какви са те и по какъв начин България може да се възползва от тези стратегии?

- Дейностите са свързани с подсилване на психическото здраве на младежите и превъзмогване на провалите върху него, които нанесе и нанася пандемията. Това са стратегии, свързани с действия за ограничение на директните последици от коронавирус, както и на тези, получени в резултат на дългата изолираност и наложените рестриктивни ограничения, които доведоха до тотална смяна на метода на живот и обществените контакти. България би могла да се възползва от тях, само че все още не виждам да се прави нещо значително в тази посока. Това е обяснимо, имайки поради обществено-икономическата конюнктура у нас и това, през което преминахме ние като политически земетресения - дълго време без парламент, две служебни държавни управления, преди този момент многомесечни митинги. Нашето държавно управление е едвам на един месец и има да взема решение прекалено много проблеми. Силно се надявам и имам вяра, че то в целокупност и здравният министър в частност ще припознат проблемите на психологичното здраве като предпочитани и ще вложат енергия и старания за работа по тяхното разрешаване. Тук е мястото да отбележим и ролята на всички експерти в сферата, които също би трябвало да проявят интерес и самодейност и да се включат доста интензивно с хрумвания и работа. Преодоляването на следствията от пандемията са задача на всички нас като общество и на всеки един от нас - експертите в областта на психологичното здраве. От рецесии като тази - дълговременна, всеобхватна, ресурсоемка, а в някои аспекти дори опустошителна, се излиза само и единствено дружно. Ако съпоставим пандемията с океан, то ние сме всички в една нежна лодка, подмятана от вълните. Ако рационално балансираме и си оказваме помощ, ще стигнем до брега. А той към този момент се вижда.

- Какви провали върху психическото здраве остави коронавирусът изключително върху младите?

- Пандемията оказа и не престава да оказва доста въздействие върху всички по няколко посоки. На първо място това е самата болест, която при доста хора протича тежко и приключва съдбовно. На второ място оказва въздействие посредством продължителността си - към този момент трета година ние живеем в условия на всевъзможни рестрикции и промени, които сами по себе си оказват отрицателно въздействие - крайни ограничения в пътуванията, непрестанен хоум офис, отдалечено образование, лимитирани обществени контакти с близки и другари, лимитирана опция за културни мероприятия и други и други На трето място към този момент виждаме и признаците на разнообразни психологични разстройства при преболедували от коронавирус - от невротични такива до псевдодементни синдроми.

При децата и младежите самата инфекциозна болест не протича тежко, с изключение на в редки случаи, само че по тази причина пък следствията върху психическото им здраве от рестриктивните мерки са доста повече. Това е обяснимо с обстоятелството, че те нямат житейския опит на по-възрастните, които рационализират доста по-лесно и сполучливо за тях цялата обстановка. Освен това за младежката възраст са присъщи смелост, спонтанност, по-голяма действена интензивност, което е причина и по-често да не съблюдават ограничаващите ограничения. Съществена компликация за тях е и продължителното онлайн образование. То се отразява изключително отрицателно върху по-малките възпитаници, които нямат към момента одобрени привички за учене, изложени са на доста продължителна експозиция на екран, а и нямат същински обществени контакти. Това прави невероятно добиването и развиването на обществени умения у учениците и младежите. Все отново обществените умения се развиват в социума, а не пред екрана. Всички тези проблеми естествено рефлектират върху психологичното здраве на младежите. Те имат психични проблеми, а някои развиват и невротични разстройства, който могат да останат да персистират през целия им живот.

- България има Стратегия за психологично здраве 2021 - 2030, само че тя като че ли е малко позната. Какво планува тя и извършва ли се?

- Тя планува дълбока и цялостна промяна във всички аспекти на психично-здравната грижа - основаване на съвременна осведомителна система, която да е част от общата система в опазването на здравето, откриване на съвременни стационари в общността, разрастване на психосоциалната рехабилитация във всичките й форми, обосноваване на работещите в сферата, увеличение и подмладяване на кадровия запас, повишение на здравната просвета по отношение на психологичните разстройства, съвременно и съответно лекуване на зависимостите, поетапна деинституционализация и дефинитивно прекратяване на приютния вид грижа за психологично болните. Всичко звучи прелестно, само че за жалост по тази тактика последното постоянно държавно управление не работи въобще. След приемането й " влетяхме " в пандемията и психично-здравните проблеми още веднъж изпаднаха от борда, уви.

- От форма на изолираност хоум офисът се трансформира в съвършен вид за работа - пести средства за работни пространства и превоз, разрешава на чиновниците през целия ден да са надали не по пижама. Какви са плюсовете и минусите за развиването на личността?

- Плюсовете са свързани точно с опцията да си по пижама през целия ден. Но това бързо омръзва, стартират да се усещат неналичията - на същински обществени контакти, на действителното " утринно кафе " или " по една бира след работа ", на шегите, на разногласията, на претекста да се погрижиш за външния си тип съответно. Да, пестят се средства, само че ние започваме и да се отчуждаваме, губим обществени умения, ставаме изнервени, от време на време груби с колегата вкъщи, имаме компликации с дребните деца, за които би трябвало да се грижим, до момента в който и работим. А за борбите, които водим с учениците в онлайн образованието всеки родител в хоум офис може да напише цялостен разказ. Реалното вървене на работа ни стимулира, дисциплинира и мисля, че всички към този момент стартират несъмнено да го избират, макар пътешестване, разноски и т.н, пред този дълъг и безкраен хоум офис.

- Изолацията по време на пандемията усили ли случаите на зависимости от алкохол, опиати и други?

- Да, нарастването е налице. Дали има публични статистически данни за това в България не зная. Изобщо у нас борбата със зависимостите не е на забележително равнище. Ние не знаем същинската картина за тези тежки болести - зависимостите. В изискванията на пандемия по редица аргументи се усили фрапантно приема на алкохол. А в България обичайно имаме неразбираема за мен приемливост към ежедневното пиянство на алкохол. То се приема за норма. В пандемията, когато доста хора изгубиха работата си, по през целия ден са вкъщи, има доста предпоставки за изостряне на вътрефамилните връзки, приемът на алкохол се усили доста. А с него и случаите на домашно принуждение, за което, уви, постоянно излиза информация в медиите. Определено и в това отношение има пандемия, чийто последици може да се окажат доста по-тежки от тези от коронавирусната зараза.

- В днешно време какво отключва повече споровете в фамилията - ревността, безпаричието, възпитанието на децата, отдадеността на кариерата?

- Конфликтите в фамилията са обществено събитие и като такова те са многофакторно обусловени. Предпоставките за тях ги има - доста хора за жалост са нестабилни, несигурни, нехармонични персони, ненаучени да се оправят с компликациите. На този декор ревността, която е малоценностово преживяване и още веднъж обвързвано с личностовите характерности, безпаричието и всичко останало може да докара до спорове в фамилията. Всяко едно нещо може да стане мотив и причина. Виждам, че хората " бързат " да живеят, сякаш са обхванати от някакви апокалиптични интуиции за края на света и желаят да получат в този момент и незабавно всичко от живота. Твърде доста се залага на материалния триумф, на желанието за популярност, власт, популярност. Както споделя остарелият Герак " своещината " ни е завзела. Преживяваме живота като съревнование и пропущаме много основни неща. А те са простички - обич, добрина, почитание, приемливост, чест, достолепие. Ние българите имаме и една друга, бих я определила като национална специфичност - да раздаваме правораздаване, да бъдем ментори, да етикетираме хората. И по този начин учим децата си. А след това се чудим какво се случва у нас и търсим бързи предписания. А бързи решения на базисни проблеми, свързани с цивилизационното ни израстване няма. В това отношение всичко става постепенно и посредством няколко генерации.

- Само преди няколко дни имаше следващ случай на експанзия сред възпитаници - жесток пердах поради момиче. Къде се корени казусът - в семейство, в учебното заведение, във обстоятелството, че децата прекарват цялото си свободно време в интернет и обществените мрежи?

- Според мен коренът на казуса е в неналичието на здрава фамилна среда. Моето персонално мнение е, че българското семейство като институция, като съществена клетка на обществото, както я наричахме по времето на социализма, тежко боледува. Да, обществото ни към този момент не е социалистическо, само че тази клетка си остава съществена. Когато едно дете израсне в нехармонична фамилна среда, с неприятни връзки, в среда на принуждение, то рядко става мощна и постоянна персона. Много постоянно децата, израсли в среда с принуждение стават или насилници, или жертви на принуждение. В тази връзка следва да отбележим голямата роля на родителите като възпитатели на своите деца. И да имаме поради, че ние възпитаваме с държание, освен с думи.

Децата копират нашите поведенчески модели и по тази причина би трябвало да бъдем доста деликатни и с думите, и с делата си. Семейната среда е тази, в която детето се учи на всичко - на обич, на приемливост, да получава и отдава внимание, на съпричастност, на взаимопомощ.

Трябва да отбележим и голямата роля във възпитателния развой на просветителните институции - детска градина, учебно заведение, а дори и университет. Нашите учители и преподаватели освен ни образоват, само че ни служат и за образец или не. Паралелно с всичко това голямо въздействие оказват медиите - телевизия, интернет, обществени мрежи. Те би трябвало да управляват наличието си, само че и родителите имат доста основни отговорности в тази област. Уви, доста постоянно през днешния ден възрастните са прекомерно изтощени или заети, не демонстрират интерес какво вършат децата в мрежата, с кого поддържат връзка, какви филми гледат или на какви игри играят. А рисковете в мрежата са големи - да попаднат на педофили или просто недобросъвестни ползватели на интернет, да станат обект на вербална експанзия там или душевен тормоз, да гледат филми, цялостни с експанзия или да практикуват такива игри. И по този начин постоянно децата прекарват по-дълго време в това нереално, само че по тази причина пък напълно реалистично за равнището на усещанията, пространство, губейки същинското човешко другарство.

По този метод, с изключение на всичко друго, децата не съумяват да изградят съответни обществени умения, стават нападателни, нетолерантни и неспособни да построяват постоянни връзки като зрели хора. Неслучайно във всички проучвания се отбелязва нарасналата невротичност на актуалните деца, невъзможността им да задържат вниманието си дълго време, да се задълбочат в едно занятие или да бъдат поредни и систематични в образователния развой.

- Какво бихте предложила на родителите – при какви поведенчески реакции би трябвало да потърсят психолог при детето си?

- Да се търси помощ при към този момент налични поведенчески реакции, които маркират отклонения, е забавяне. Най-доброто средство е предварителната защита, т.е. да не се стига до такива реакции. А това изисква здрава фамилна среда, хармонични връзки, верни възпитателни подходи към детето и доста обич.

Ако тези предпоставки за израстване на здрава и хармонична персона са налице, то доста по-рядко ще има потребност от интервенция на експерт. Но, в случай че въпреки всичко детето промени доста своето държание, в случай че стане нервно, с прояви на вербална или физическа експанзия, или пък стартира да се самоизолира, да отхвърля другарство с деца, в случай че прояви някакви доста огромни странности в държанието си, е целесъобразно родителите да потърсят консултация с детски психолог.

У нас има задоволително готови експерти, които могат да окажат навременна помощ и със взаимните старания на родителите и фамилната среда на детето, проблемите да бъдат преодолени. Трябва да имаме поради, че днешните деца са подложени на доста стрес и напрежение и отвън изискванията на пандемия, а пък в нея провокациите към тях станаха още по-големи – голямо количество информация, поднесена онлайн, мощно лимитирано живо другарство, малко спорт, малко игри, затваряне вкъщи с постоянно изнервени от хоум офис родители или пък останали без работа и съпровождащите този факт финансови усложнения, непрекъснато говорене за заболявания, признаци, инфектирани, умряли и ограничаващи ограничения.

- Стресът е бичът на 21 век. Кои са признаците, при които човек би трябвало да потърси профилирана помощ?

- Всеки нескончаем психически дискомфорт или налични към този момент признаци – свръхмерна тревога, натегнатост, влошен по количество и качество сън, подтиснатост на настроението, под паника пристъпи, загуба на интерес към обичани занимания, безповодна плачливост, хронична и персистираща незадоволеност в някоя сфера, полови разстройства, както и телесни признаци от вида на главоболие, сърцетуптене, стягане в разнообразни области на тялото, изтръпване, изпотяване на ръцете и други сходни, са мотив един човек да се обърне към експерт.

Обичайно първо се търси психическа консултация, а по-късно може да се направи и такава от психиатър, когато се постанова и медикаментозно лекуване.

- Директор сте на Държавната психиатрична болница " Св. Иван Рилски ". Кои са проблемите на болничното заведение, за които очаквате държавна поддръжка?

- Проблемите на болничното заведение са производни от проблемите на психично-здравната помощ у нас. А те са доста, дълбоки и остарели. И нерешени от доста години. Големият проблем е, че психично-здравната помощ в България е замръзнала на равнището от преди близо половин век.

Грижата за психологично болните е фрагментирана, тежко институционализирана, белязана от неприятно отношение на обществото към тази категория заболели хора. Психиатричните лечебни заведения са ситуирани всекидневно в периферията на обитаемоте места, с сложен достъп, неприятна инфраструктура, мизерни битови условия, работещите в тях са малко и демотивирани, самите те стигматизират психологично болните хора.

Психиатрията у нас не е в полето на медицината в нито едно отношение - нито като метод и количество на финансиране, нито като кадрова осигуреност, нито като отношение към болните и работещите с тях. И аргументите за това са доста. Но главната съгласно мен е неналичието на единение в професионалното съсловие по въпроса за една същинска и дълбока промяна на системата.

Финансови и всевъзможни други ползи пречат тази промяна да стартира и в границите на 7-10 години в България да стартира да се обезпечава съвременна и съответна грижа за психологично болните. Такава, каквато има в Европа. Време е да бъдем европейци и в грижата си за психологично болните хора, освен да се водим географски в този район на света.

Източник: standartnews.com