Екологът д-р Димитър Беров: Рапаните изядоха черните миди в Черно море
Д-р Димитър Беров е морски еколог, работещ в Лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания при Българската академия на науките. Основните му научни ползи са свързани с изследване на биоразнообразието и действието на крайбрежните екосистеми на Черно море и въздействието на разнообразните форми на човешки действия върху тяхното положение.
В последните години работата му се концентрира в региона на крайбрежието от Бургас до Созопол и Маслен нос, където в границите на няколко десетки километра Черно море може да бъде забелязано във всичките му положения – от нечистите и деградирали крайбрежни екосистеми край Бургас до, може би, един от последните непокътнати " морски оазиси " в региона на Маслен нос и южното крайбрежие на Странджа, където морето е запазило биоразнообразието и чистотата, които е имало по цялото ни крайбрежие допреди 50 години.
Димитър Беров изясни за Българска телеграфна агенция рисковете за биоразнообразието и действието на морските екосистеми в Черно море – естествени фактори като промени в климата, само че и въздействия в следствие от човешката активност – замърсяване, обогатяване на морските води с неорганични торове, свръхулов на морски организми, заличаване на морското дъно в следствие от строителни действия и дънно тралиране, привнасяне на непознати за Черно море типове растения и животни. Черно море заради своите географски и океанографски особености е един тип " естествена лаборатория " за екологични проблеми, подбудени от тези опасности, споделя екологът.
Най-лесният и забележим индикатор за положението на морската вода по принцип е нейната бистрота – колкото по-прозрачна е тя, толкоз по-малко плуващи в нея органични частици, пясък, кал и планктон има, надлежно толкоз по-дълбоко прониква в нея слънчевата светлина и толкоз по-добра е видимостта във водата, изяснява екологът. Според Димитър Беров при пораждане на съществени произшествия, вследствие от войната в Украйна да вземем за пример, потопяването на танкери с нефт и петрол или други замърсители, бихме могли да чакаме появяването на замърсяване и по нашето крайбрежие.
- Кои са най-големите опасности за Черно море? И кои са най-големите му замърсители?
- Рисковете за биоразнообразието и действието на морските екосистеми в Черно море са разнородни – естествени фактори като промени в климата, само че и въздействия в следствие от човешката активност – замърсяване, обогатяване на морските води с неорганични торове, свръхулов на морски организми, заличаване на морското дъно в следствие от строителни действия и дънно тралиране, привнасянето на непознати за Черно море типове растения и животни.
Черно море заради своите географски и океанографски особености, за жалост, е един тип " естествена лаборатория " за екологични проблеми, подбудени от тези опасности.
- Кои са най-застрашените типове?
- Черно море заради особеностите на геологичния си генезис и характерностите на морската вода плюс климатичните му характерности, е доста по-бедно на типове растения и животни спрямо частите на Средиземно море, с които е обвързвано през Босфора и Дарданелите. Ниската соленост на водата - 14-18, спрямо 35-38 на 100 в Източното Средиземноморие и рисково ниските температури през зимата - до 2-3 градуса Целзий в студени зими, не разрешават на огромна част от типовете растения и морски безгръбначни и риби, обитаващи Средиземно море да се заселят и разпространят в морето ни. В Черно море се срещат едвам 10 % от морските организми на Средиземно море.
Застрашени от изгубване са типове, които се повлияват отрицателно от човешките действия, като да вземем за пример индустриалния и любителския лов на риба и съпътстващите ги дейности, замърсяването на крайбрежните зони от промишленост, превоз, земеделие, урбанизация и други Като образец за тип морски организъм, изцяло липсващ от Черно море вследствие от човешки действия - лов, може да се даде тюленът духовник, срещал се и по нашето Черноморие до 70-те години на 20-и век, а в този момент изцяло отсъстващ от морето.
По-съществен риск във връзка с биоразнообразието на Черно море е този, обвързван с отрицателните въздействия от навлизането на непознати за морето ни типове от други морета и океани. В бъдеще, в случай че наклонността към повишение на минималните зимни температури продължи, можем да чакаме поява на нови топлолюбиви типове риби и безгръбначни в българския бранш на Черно море.
- Променило ли се е държанието на типовете в резултат на климатичните промени?
- Трудно може да се приказва за директно и измеримо влияние на климатични промени върху държанието на морските организми в Черно море. Сравнително слабото покачване на междинните и оптимални температури на повърхностните водни пластове в последните десетилетия - 1-2 градуса Целзий и редуциране на интервалите с рисково ниски температури, ненапълно трансформират климатичните зони в морето ни, което води до промени в сезонната миграция на пасажите от риби като цаца, трицона, сафрид, чернокоп и паламуд.
Някои типове топлолюбиви риби, заселили се в Черно море от Средиземно море в последните десетилетия, които допреди 10-15 години са били типични главно за турското крайбрежие, източно от Босфора, в последните години, може би поради по-топлите зими, се срещат по-често, а и в по-големи количества и по българското Черноморско крайбрежие. Пример за подобен тип е планктоноядната рибка Chromis chromis - лещанка. С изместване на климатичните зони в морето ни също по този начин може да чакаме и последователно изместване на типове растения и животни, нетолерантни към високи летни температури, към северната част на морето и последователното им изгубване от южните райони. Има значително на брой морски макроводорасли, морски треви, безгръбначни и риби, типични за Средиземно море, които в последните десетилетия са разказани в топлите крайбрежни зони по турското крайбрежие.
- Има ли нови типове в Черно море, които са пристигнали в нашите води поради измененията в климата или замърсяването?
- Основният вектор за нахлуване на нови типове топлолюбиви растения, безгръбначни и риби в Черно море от Средиземно море е в посока на изток от Босфора. Поради особености в циркулацията на морските води, минималните зимни температури по крайбрежието на Турция, а и Грузия, са по-високи от тези в северозападната част на морето ни – България, Румъния и Украйна.
Има значително на брой морски макроводорасли, морски треви, безгръбначни и риби, типични за Средиземно море, които в последните десетилетия са разказани в топлите крайбрежни зони по турското крайбрежие. Повечето от тези типове към момента не са открити по българското крайбрежие или се срещат там случайно и за малко. Пример за подобен тип е рибата лещанка.
- На каква дълбочина има живот в Черно море?
- Поради непрекъснатото разслояване на водите на Черно море, подбудено от неналичието на отвесни течения, успяващи да " размесят " сладките повърхностни води, навлизащи в басейна от реките и солените океански води, навлизащи през Босфора, водните пластове под 120-150 метра дълбочина са лишени от О2 и вместо това са наситени със сероводород. Съответно, под тази дълбочинна граница, водите на Черно море са несъответствуващи за обитание от множеството морски организми, срещащи се в дълбините на международния океан и прилежащите на нас морета.
Така, водните маси от 150 м дълбочина до най-дълбоките елементи на морето ни - над 2000 м, са населявани само от екстремофилни бактерии, които живеят в безкислородна среда. Високата работливост на Черно море обуславя съществуването на непрекъснат поток от органична материя (биомаса) от разрастващите се в повърхностните води планктонни организми. Тази органична материя служи за храна на бактериалните съобщества в дълбините на морето ни, като вместо О2 за разграждане на тази материя, те употребяват наличния там в обилие сероводород.
- Как Черно море се трансформира последните 10 години?
- Не мога да приказвам за някакви основни забележими промени в Черно море в последните 10 години. На локално равнище, по българското крайбрежие, можем да отбележим едно " устойчиво " положение без утежняване на екологичното положение на водите и екосистемите.
Поради пониженото замърсяване на крайбрежни зони с непречистени води, резултат от построяването на някои нови пречиствателни станции, в някои региони на крайбрежието ни чистотата на водата се увеличи, което пък докара до локално възобновяване на някои скъпи екосистеми като полетата от морски треви Zostera, и " горите " от кафявите макросоводрасли Cystoseira.
Единствената отрицателна смяна, която сме открили при нашите проучвания на крайбрежието ни, е последователното изгубване на обрастванията от черна мида от скалните рифове, вследствие от хищническия напън на рапана.
Зони, в които допреди три-четири години черните миди обрастваха компактно скалите на открити крайбрежия, като Созопол да вземем за пример, след 2019 година внезапно изгубиха мидените си популации в следствие от всеобщото развиване на рапаните. Други региони, където този развой на заличаване на мидите се е случил по-рано, в последните години възвърнаха своите мидени популации. Такива " талази " на поява и изгубване на типове под грабителски напън е типично събитие за морските и сухоземни екосистеми.
- Как да познаем дали водата е чиста или нечиста? Кое оказва помощ най-вече за пречистването й?
- " Чистотата " на морската вода е предмет на оценки по разнообразни скали и способи. Най-лесният и забележим индикатор за положението на морската вода е нейната бистрота – колкото по-прозрачна е тя, толкоз по-малко плуващи в нея органични частици, пясък, кал и планктон има, надлежно толкоз по-дълбоко прониква в нея слънчевата светлина и толкоз по-добра е видимостта във водата.
Повишението на мътността на водата не всеки път обаче е знак за замърсяване. Черно море е типично " сезонно " море, при което при започване на пролетта, с покачване на слънчевата интензивност и на температурите, фитопланктонът в повърхностните води – микроскопичните растения, обитаващи водите на планетата ни, стартира да се развъжда и нараства, което води до смяна в цвета на водата и понижаване на нейната бистрота. Това е напълно натурален развой в морските екосистеми, равностоен на " разлистването " на листата на дърветата в гората и пролетното " избуяване " на растителността в полетата.
Когато обаче дадена крайбрежна зона се замърсява с непречистени отпадни води, съдържащи огромни количества органична материя, а и неорганичен азот и фосфор - торове, останки от перилни препарати и други, в региона към вливането в морето на тези отпадни води можем постоянно да забележим доста утежняване на прозрачността на водите, а и загуба на типичните за крайбрежието ни типове морски растения – кафяви макроводорасли. Обикновено обсегът на такива точкови замърсители е местен – до неколкостотин метра разстояние към точката на вливане на каналите, и е ясно отличим и забележим.
Други типове замърсители, като да вземем за пример нефтените артикули, са мъчно разградими от морските организми и тяхното обособяване в морските води е ясно очевидно и с продължително отрицателно влияние върху морските организми. Нефтените артикули биват последователно разградени от морски микроорганизми, хранещи се с тях, и в границите на пет до 10 години нормално повредените екосистеми се възвръщат.
Замърсяването с пластмаси е различен значителен проблем в последните години. Дългосрочните въздействия от натрупването на неразградими пластмаси в морските седименти и по водната повърхнина върху морските организми е едва проучена, само че сигурно имаме ясна наклонност към нарастване на количествата пластмаси в морето ни в последните 10 години.
- Има ли задоволително финансиране, с цел да се следят и заобикалят рисковете?
- Съвременните способи за отдалечено наблюдаване на земната повърхнина от спътници разрешава следенето съвсем в действително време на положението на повърхностните води на моретата и океаните на планетата ни. Сателитите и стратегиите за наблюдаване на европейските морета на Европейски Съюз Copernicus Marine ни разрешават да можем да следим ежедневните промени в температурата, прозрачността и продуктивността на морските води на Черно море. Това разрешава бързото следене на резултатите от произшествия, разливи и огромни източници на замърсяване в крайбрежната зона и надлежно би разрешило бързото взимане на ограничения за тяхното попречване.
Взимането на местни ограничения обаче е работа на нашите национални структури и благоприятни условия за реакция при пораждане на такива събития. Това изисква съществуване на центрове за наблюдаване и следене на морската ни акватория от тези сателитни системи и съществуването на добре екипирани и подготвени групи за изследване на морските води и екосистеми на място.
Финансирането за основаване и поддържане на такива действия в България в последните години е незадоволително за мащабите на морето ни и, макар че страната ни разполага с няколко остарели научноизследователски кораба, а и екипи от добре подготвени морски експерти и учени, ние, за жалост, сме надалеч от опциите на други европейски страни. Инцидентът с комерсиалния транспортен съд " Вера Су " през октомври 2021 година беше добра илюстрация на неналичието на подготвеност на страната ни да се оправи с сходни морски катастрофи, които могат евентуално да имат доста съществени и дълготрайни последици за морските екосистеми.
Какви са прогнозите Ви за Черно море - по-близки и по-дългосрочни?
При оптимистично развиване на политиките за запазване на моретата и вярното, и стабилно прилагане на морските живи запаси - лов на риба, аквакултури, в средносрочен проект е допустимо възстановяване положението на крайбрежните води на Черно море. При утежняване на икономическата обстановка в страните в района и при продължение на нерегулираното преексплоатиране на ресурсите му е допустимо трендовете към утежняване на положението на морските екосистеми – загуба на типове, понижаване на популациите на риби - предмет на промишлен лов на риба, а и утежняване на качествата на водата.
Трудно е да се вършат по-дългосрочни прогнози за резултатите от продължаването на покачването на температурите на Черно море, само че това сигурно ще докара до смяна на биоразнообразието. Прогнозираните в дълготраен проект повишаване на равнището на международния океан, а и на Черно море, сигурно ще докара и до изменение на бреговата линия.
- Войната в Украйна и по-скоро случаите с кораби в Черно море заплашват ли в допълнение неговата непорочност?
- При пораждане на съществени произшествия, вследствие от войната в Украйна, да вземем за пример потопяването на танкери с нефт и петрол или други замърсители, бихме могли да чакаме появяването на замърсяване и по нашето крайбрежие.
Друг вероятен източник на замърсяване са употребените в бойните дейности амуниции, само че тяхното влияние би било по-скоро локално в региона на самите бойни дейности. Крайбрежието на Украйна е единствено на неколкостотин километра от нашето крайбрежие и е въпрос на няколко дни замърсяване, зародило там, да доближи до нашите крайбрежия.
Намаляването на риболовните действия в акваторията на Черно море на Украйна може на доктрина да докара до локално усъвършенстване на положението на рибните запаси в северозападния шелф. Такова възобновяване на рибните запаси е следено в Северния Атлантически океан в интервала на Втората международна война, когато риболовът в региона е бил съвсем изцяло спрял за няколко години, само че дано въпреки всичко да се надяваме да няма толкоз дълго продължение на тази безумна война.
В последните години работата му се концентрира в региона на крайбрежието от Бургас до Созопол и Маслен нос, където в границите на няколко десетки километра Черно море може да бъде забелязано във всичките му положения – от нечистите и деградирали крайбрежни екосистеми край Бургас до, може би, един от последните непокътнати " морски оазиси " в региона на Маслен нос и южното крайбрежие на Странджа, където морето е запазило биоразнообразието и чистотата, които е имало по цялото ни крайбрежие допреди 50 години.
Димитър Беров изясни за Българска телеграфна агенция рисковете за биоразнообразието и действието на морските екосистеми в Черно море – естествени фактори като промени в климата, само че и въздействия в следствие от човешката активност – замърсяване, обогатяване на морските води с неорганични торове, свръхулов на морски организми, заличаване на морското дъно в следствие от строителни действия и дънно тралиране, привнасяне на непознати за Черно море типове растения и животни. Черно море заради своите географски и океанографски особености е един тип " естествена лаборатория " за екологични проблеми, подбудени от тези опасности, споделя екологът.
Най-лесният и забележим индикатор за положението на морската вода по принцип е нейната бистрота – колкото по-прозрачна е тя, толкоз по-малко плуващи в нея органични частици, пясък, кал и планктон има, надлежно толкоз по-дълбоко прониква в нея слънчевата светлина и толкоз по-добра е видимостта във водата, изяснява екологът. Според Димитър Беров при пораждане на съществени произшествия, вследствие от войната в Украйна да вземем за пример, потопяването на танкери с нефт и петрол или други замърсители, бихме могли да чакаме появяването на замърсяване и по нашето крайбрежие.
- Кои са най-големите опасности за Черно море? И кои са най-големите му замърсители?
- Рисковете за биоразнообразието и действието на морските екосистеми в Черно море са разнородни – естествени фактори като промени в климата, само че и въздействия в следствие от човешката активност – замърсяване, обогатяване на морските води с неорганични торове, свръхулов на морски организми, заличаване на морското дъно в следствие от строителни действия и дънно тралиране, привнасянето на непознати за Черно море типове растения и животни.
Черно море заради своите географски и океанографски особености, за жалост, е един тип " естествена лаборатория " за екологични проблеми, подбудени от тези опасности.
- Кои са най-застрашените типове?
- Черно море заради особеностите на геологичния си генезис и характерностите на морската вода плюс климатичните му характерности, е доста по-бедно на типове растения и животни спрямо частите на Средиземно море, с които е обвързвано през Босфора и Дарданелите. Ниската соленост на водата - 14-18, спрямо 35-38 на 100 в Източното Средиземноморие и рисково ниските температури през зимата - до 2-3 градуса Целзий в студени зими, не разрешават на огромна част от типовете растения и морски безгръбначни и риби, обитаващи Средиземно море да се заселят и разпространят в морето ни. В Черно море се срещат едвам 10 % от морските организми на Средиземно море.
Застрашени от изгубване са типове, които се повлияват отрицателно от човешките действия, като да вземем за пример индустриалния и любителския лов на риба и съпътстващите ги дейности, замърсяването на крайбрежните зони от промишленост, превоз, земеделие, урбанизация и други Като образец за тип морски организъм, изцяло липсващ от Черно море вследствие от човешки действия - лов, може да се даде тюленът духовник, срещал се и по нашето Черноморие до 70-те години на 20-и век, а в този момент изцяло отсъстващ от морето.
По-съществен риск във връзка с биоразнообразието на Черно море е този, обвързван с отрицателните въздействия от навлизането на непознати за морето ни типове от други морета и океани. В бъдеще, в случай че наклонността към повишение на минималните зимни температури продължи, можем да чакаме поява на нови топлолюбиви типове риби и безгръбначни в българския бранш на Черно море.
- Променило ли се е държанието на типовете в резултат на климатичните промени?
- Трудно може да се приказва за директно и измеримо влияние на климатични промени върху държанието на морските организми в Черно море. Сравнително слабото покачване на междинните и оптимални температури на повърхностните водни пластове в последните десетилетия - 1-2 градуса Целзий и редуциране на интервалите с рисково ниски температури, ненапълно трансформират климатичните зони в морето ни, което води до промени в сезонната миграция на пасажите от риби като цаца, трицона, сафрид, чернокоп и паламуд.
Някои типове топлолюбиви риби, заселили се в Черно море от Средиземно море в последните десетилетия, които допреди 10-15 години са били типични главно за турското крайбрежие, източно от Босфора, в последните години, може би поради по-топлите зими, се срещат по-често, а и в по-големи количества и по българското Черноморско крайбрежие. Пример за подобен тип е планктоноядната рибка Chromis chromis - лещанка. С изместване на климатичните зони в морето ни също по този начин може да чакаме и последователно изместване на типове растения и животни, нетолерантни към високи летни температури, към северната част на морето и последователното им изгубване от южните райони. Има значително на брой морски макроводорасли, морски треви, безгръбначни и риби, типични за Средиземно море, които в последните десетилетия са разказани в топлите крайбрежни зони по турското крайбрежие.
- Има ли нови типове в Черно море, които са пристигнали в нашите води поради измененията в климата или замърсяването?
- Основният вектор за нахлуване на нови типове топлолюбиви растения, безгръбначни и риби в Черно море от Средиземно море е в посока на изток от Босфора. Поради особености в циркулацията на морските води, минималните зимни температури по крайбрежието на Турция, а и Грузия, са по-високи от тези в северозападната част на морето ни – България, Румъния и Украйна.
Има значително на брой морски макроводорасли, морски треви, безгръбначни и риби, типични за Средиземно море, които в последните десетилетия са разказани в топлите крайбрежни зони по турското крайбрежие. Повечето от тези типове към момента не са открити по българското крайбрежие или се срещат там случайно и за малко. Пример за подобен тип е рибата лещанка.
- На каква дълбочина има живот в Черно море?
- Поради непрекъснатото разслояване на водите на Черно море, подбудено от неналичието на отвесни течения, успяващи да " размесят " сладките повърхностни води, навлизащи в басейна от реките и солените океански води, навлизащи през Босфора, водните пластове под 120-150 метра дълбочина са лишени от О2 и вместо това са наситени със сероводород. Съответно, под тази дълбочинна граница, водите на Черно море са несъответствуващи за обитание от множеството морски организми, срещащи се в дълбините на международния океан и прилежащите на нас морета.
Така, водните маси от 150 м дълбочина до най-дълбоките елементи на морето ни - над 2000 м, са населявани само от екстремофилни бактерии, които живеят в безкислородна среда. Високата работливост на Черно море обуславя съществуването на непрекъснат поток от органична материя (биомаса) от разрастващите се в повърхностните води планктонни организми. Тази органична материя служи за храна на бактериалните съобщества в дълбините на морето ни, като вместо О2 за разграждане на тази материя, те употребяват наличния там в обилие сероводород.
- Как Черно море се трансформира последните 10 години?
- Не мога да приказвам за някакви основни забележими промени в Черно море в последните 10 години. На локално равнище, по българското крайбрежие, можем да отбележим едно " устойчиво " положение без утежняване на екологичното положение на водите и екосистемите.
Поради пониженото замърсяване на крайбрежни зони с непречистени води, резултат от построяването на някои нови пречиствателни станции, в някои региони на крайбрежието ни чистотата на водата се увеличи, което пък докара до локално възобновяване на някои скъпи екосистеми като полетата от морски треви Zostera, и " горите " от кафявите макросоводрасли Cystoseira.
Единствената отрицателна смяна, която сме открили при нашите проучвания на крайбрежието ни, е последователното изгубване на обрастванията от черна мида от скалните рифове, вследствие от хищническия напън на рапана.
Зони, в които допреди три-четири години черните миди обрастваха компактно скалите на открити крайбрежия, като Созопол да вземем за пример, след 2019 година внезапно изгубиха мидените си популации в следствие от всеобщото развиване на рапаните. Други региони, където този развой на заличаване на мидите се е случил по-рано, в последните години възвърнаха своите мидени популации. Такива " талази " на поява и изгубване на типове под грабителски напън е типично събитие за морските и сухоземни екосистеми.
- Как да познаем дали водата е чиста или нечиста? Кое оказва помощ най-вече за пречистването й?
- " Чистотата " на морската вода е предмет на оценки по разнообразни скали и способи. Най-лесният и забележим индикатор за положението на морската вода е нейната бистрота – колкото по-прозрачна е тя, толкоз по-малко плуващи в нея органични частици, пясък, кал и планктон има, надлежно толкоз по-дълбоко прониква в нея слънчевата светлина и толкоз по-добра е видимостта във водата.
Повишението на мътността на водата не всеки път обаче е знак за замърсяване. Черно море е типично " сезонно " море, при което при започване на пролетта, с покачване на слънчевата интензивност и на температурите, фитопланктонът в повърхностните води – микроскопичните растения, обитаващи водите на планетата ни, стартира да се развъжда и нараства, което води до смяна в цвета на водата и понижаване на нейната бистрота. Това е напълно натурален развой в морските екосистеми, равностоен на " разлистването " на листата на дърветата в гората и пролетното " избуяване " на растителността в полетата.
Когато обаче дадена крайбрежна зона се замърсява с непречистени отпадни води, съдържащи огромни количества органична материя, а и неорганичен азот и фосфор - торове, останки от перилни препарати и други, в региона към вливането в морето на тези отпадни води можем постоянно да забележим доста утежняване на прозрачността на водите, а и загуба на типичните за крайбрежието ни типове морски растения – кафяви макроводорасли. Обикновено обсегът на такива точкови замърсители е местен – до неколкостотин метра разстояние към точката на вливане на каналите, и е ясно отличим и забележим.
Други типове замърсители, като да вземем за пример нефтените артикули, са мъчно разградими от морските организми и тяхното обособяване в морските води е ясно очевидно и с продължително отрицателно влияние върху морските организми. Нефтените артикули биват последователно разградени от морски микроорганизми, хранещи се с тях, и в границите на пет до 10 години нормално повредените екосистеми се възвръщат.
Замърсяването с пластмаси е различен значителен проблем в последните години. Дългосрочните въздействия от натрупването на неразградими пластмаси в морските седименти и по водната повърхнина върху морските организми е едва проучена, само че сигурно имаме ясна наклонност към нарастване на количествата пластмаси в морето ни в последните 10 години.
- Има ли задоволително финансиране, с цел да се следят и заобикалят рисковете?
- Съвременните способи за отдалечено наблюдаване на земната повърхнина от спътници разрешава следенето съвсем в действително време на положението на повърхностните води на моретата и океаните на планетата ни. Сателитите и стратегиите за наблюдаване на европейските морета на Европейски Съюз Copernicus Marine ни разрешават да можем да следим ежедневните промени в температурата, прозрачността и продуктивността на морските води на Черно море. Това разрешава бързото следене на резултатите от произшествия, разливи и огромни източници на замърсяване в крайбрежната зона и надлежно би разрешило бързото взимане на ограничения за тяхното попречване.
Взимането на местни ограничения обаче е работа на нашите национални структури и благоприятни условия за реакция при пораждане на такива събития. Това изисква съществуване на центрове за наблюдаване и следене на морската ни акватория от тези сателитни системи и съществуването на добре екипирани и подготвени групи за изследване на морските води и екосистеми на място.
Финансирането за основаване и поддържане на такива действия в България в последните години е незадоволително за мащабите на морето ни и, макар че страната ни разполага с няколко остарели научноизследователски кораба, а и екипи от добре подготвени морски експерти и учени, ние, за жалост, сме надалеч от опциите на други европейски страни. Инцидентът с комерсиалния транспортен съд " Вера Су " през октомври 2021 година беше добра илюстрация на неналичието на подготвеност на страната ни да се оправи с сходни морски катастрофи, които могат евентуално да имат доста съществени и дълготрайни последици за морските екосистеми.
Какви са прогнозите Ви за Черно море - по-близки и по-дългосрочни?
При оптимистично развиване на политиките за запазване на моретата и вярното, и стабилно прилагане на морските живи запаси - лов на риба, аквакултури, в средносрочен проект е допустимо възстановяване положението на крайбрежните води на Черно море. При утежняване на икономическата обстановка в страните в района и при продължение на нерегулираното преексплоатиране на ресурсите му е допустимо трендовете към утежняване на положението на морските екосистеми – загуба на типове, понижаване на популациите на риби - предмет на промишлен лов на риба, а и утежняване на качествата на водата.
Трудно е да се вършат по-дългосрочни прогнози за резултатите от продължаването на покачването на температурите на Черно море, само че това сигурно ще докара до смяна на биоразнообразието. Прогнозираните в дълготраен проект повишаване на равнището на международния океан, а и на Черно море, сигурно ще докара и до изменение на бреговата линия.
- Войната в Украйна и по-скоро случаите с кораби в Черно море заплашват ли в допълнение неговата непорочност?
- При пораждане на съществени произшествия, вследствие от войната в Украйна, да вземем за пример потопяването на танкери с нефт и петрол или други замърсители, бихме могли да чакаме появяването на замърсяване и по нашето крайбрежие.
Друг вероятен източник на замърсяване са употребените в бойните дейности амуниции, само че тяхното влияние би било по-скоро локално в региона на самите бойни дейности. Крайбрежието на Украйна е единствено на неколкостотин километра от нашето крайбрежие и е въпрос на няколко дни замърсяване, зародило там, да доближи до нашите крайбрежия.
Намаляването на риболовните действия в акваторията на Черно море на Украйна може на доктрина да докара до локално усъвършенстване на положението на рибните запаси в северозападния шелф. Такова възобновяване на рибните запаси е следено в Северния Атлантически океан в интервала на Втората международна война, когато риболовът в региона е бил съвсем изцяло спрял за няколко години, само че дано въпреки всичко да се надяваме да няма толкоз дълго продължение на тази безумна война.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ