Д-р Анна Геворгян оглави АГ отделението на МБАЛ-Пазарджик
Д-р Анна Геворгян застана отпред на Акушеро-гинекологичното поделение на МБАЛ-Пазарджик. Тя работи 5 години в него преди да се яви на конкурс за шеф. Досега отделението се ръководеше от доктор Илиян Траянов, който ще остане да работи като акушер-гинеколог. Д-р Геворгян избира да специализира „ Акушерство и гинекология “, повлияна от своята персонална история и шестгодишната си борба да има деца.
- Какво Ви стимулира, с цел да участвате в състезанието за шеф на АГО?
А.Геворгян: Д-р Илиян Траянов е индивидът, който ме насърчи да вземам участие в състезанието за шеф на Акушеро-гинекологично поделение, откакто беше взел решение да не подава документи. Той продължава да работи в отделението и оставаме сътрудници и другари. Допитвам се до него и се вслушвам в препоръките му. Имам неговата поддръжка, дружно сме специализирали в УМБАЛ “Свети Георги “ в Пловдив и той ме познава какъв човек съм. Аз съм правилна и кардинална. Познава ме и като експерт какви качества имам, и знае и управническите ми качества. Всички, които ме познават, знаят за бизнеса, който съм управлявала много дълго време.
-Колегите Ви по какъв начин одобриха, че към този момент сте новият шеф?
А.Геворгян: С сътрудниците в Акушеро-гинекологично поделение мога да кажа, че сме семейство от 5 години, откогато съм тук, и се познаваме задоволително добре. Като във всяко едно семейство от време на време има леки различия, само че значимото е, че ги преодоляваме. Мога да кажа, че те ме одобриха добре като шеф.
- Има ли дефицит на експерти във вашето поделение и по какъв начин мислите да привлечете нови фрагменти към екипа си?
А.Геворгян: Екипът ни е добър, само че ми се желае, в случай че имаме опция да притеглим още някой добър експерт и да модернизираме още повече отделението. Искам да развием лапароскопията до съвършенство, да се занимаваме с женския стерилитет. Имаме сега двама специализанти, само че бихме приели и нови, в случай че има искащи.
-Какъв ще бъде вашият жанр на работа като шеф?
А.Геворгян: Принцип в живота за мен е, че в случай че искаш да просперира отделението, то екипът, с който работиш би трябвало да работи в добра атмосфера, да има взаимно доверие и почитание. Това са основите. Екипът може да те издигне до небесата, само че може и да те смъкна на земята и то за секунди. Много значим е всеки в него, като стартираме от най-ниското равнище и стигнем до най-високото. От санитарите до старши ординатор. Ако не си гледаш добре екипа в никакъв случай няма да си сполучлив шеф.
- От какъв брой години работите като акушер-гинеколог?
А.Геворгян: Работя от 5г. като акушер-гинеколог. Специализирах в УМБАЛ “Свети Георги “ в Пловдив, само че след специализацията направих всичко допустимо да бъда майка и да имам деца. Смисълът на живота на една жена за мен е да стане майка и да има кой да и споделя „ Мамо “. Това е най-важното и считам, че съм го изпълнила. Реших, че специалността може да изчака, само че 6 години водих борба, с цел да имам моите прелестни момчета.
-С какво ви притегли тази специалност?
А.Геворгян: Всичко се завъртя към моята персонална история. Преминах по най-трудния път и през доста тежки моменти, чаках дълго, с цел да имам сполучлива бременност и да родя моите деца. Всичко, през което минах, ме насочи към тази компетентност. Знаете ли по какъв начин работи на душeвността да видиш жена, която роди десето дете и го изостави и си тръгне, а ти не можеш да забременееш и да родиш и едно дете. Това те потиска извънредно мощно. Пет години чаках за разпределяне и тук-там за специализация за акушер-гинеколог и започнах да специализирам в УМБАЛ “Свети Георги “ в Пловдив при проф. доктор Никола Милчев. Другата ми обичана компетентност е Хирургията.
- Има ли интерес измежду младите медици към вашата компетентност?
А.Геворгян: Определено има интерес. Доста са искащите да специализират „ Акушерство и гинекология “.
-Кое е най-важното, на което желаете да научите вашите специализанти?
А.Геворгян: Първото, което желая да ги науча е да имат човешко отношение към своите пациенти. Независимо от етноса и обществения статус на индивида. Ти си доктор и това е твоето предопределение и без значение от всичко би трябвало да помагаш. Това е най-важното, което би трябвало да знаят.
-Други ползи преди да се насочите към медицината имахте ли?
А.Геворгян: Имах и то е обвързвано с бизнеса на моя татко. Като приключих междинното си обучение се чудих какво да аплайвам. Дали за дизайнер на обувки или медицина. И двете неща ги боготворя, само че избрах медицината, тъй като живеем в България, а лекарската специалност е по-перспективна. Ако живеех в Италия може би дизайнерството щеше да надделее. Баща ми имаше обувна фабрика. Направи я през 1993 година, когато се преместихме от Армения да живеем в Пловдив. Бях на 14 години и съм израснала със фамилния бизнес. Животът ме накара да порасна доста по-рано от моите връстници. Едва 20-годишна трябваше да навляза в работата на фамилната компания. Когато татко ми се разболя бях студентка. Учех и работех и се наложи да поема по-голяма част от ръководството на бизнеса. Бях моделиер на обувките, които се шият. Научих се от татко ми, който беше доста умел, гледах го по какъв начин прави всичко и станах дизайнер. Мога да настоявам, че в България съм един от най-хубавите моделиери на обувки. Паралелно учех за доктор, специализирах и изработвах обувки. Заплатата ми като млад доктор беше на половина на тази, която получаваха шивачките в нашата фабрика.
-Семейният бизнес на татко Ви не беше ли по-лесен вид за вас?
А.Геворгян: Кой е споделил, че един бизнес е елементарен? Няма нищо елементарно, в случай че искаш да си сполучлив, в която и да е сфера. Не е елементарно да имаш огромен личен състав и да осигуряваш всичко, което му е належащо и да развиваш бизнеса си. Трябва да си твърдоглав, да се трудиш доста и да имаш доста познания. И постоянно би трябвало да разбираш повече от личния състав си, с цел да може да ги управляваш по-добре. Това са основите на всеки един триумф.
- Какво е чувството да давате живот?
А.Геворгян: Уникално е и ми е мъчно да го опиша. Неописуемо е. Даваш най-голямата наслада в едно семейство. Даваш им щастието в ръцете. Няма по-щастлив момент от раждането на едно дете. Всяко раждане е друго единствено по себе си. Има такива, които остават вечно в съзнанието ти. Такъв е казусът на мъничкия Игнат от Стрелча, който се роди в моите ръце на Игнажден през 2019г. и при раждането си тежеше едвам 670 гр. Приехме майка му по неотложност. Бях ужасно обезпокоена, водих раждане за недоносено бебе, което си е по-специфично. Раждането беше доста сериозно. Искам обаче да кажа, че при един подобен тежък случай, в случай че нямаш до себе си добър екип и положителни неонатолози и анестезиолози няма да го има сполучливият край. Затова съм им доста признателна, че са до нас. Благодарна съм и на онази висша мощ, която ни оказва помощ в такива моменти. Сега детенцето е живо и крепко, което доста ме радва. Ходих да го виждам, когато беше напълно мъничък и го гледаха неонатолозите в кувьоз в продължение на месеци. Интересно и необичайно е, че година по-късно на същата дата при мен роди и вуйна на Игнат.
Покрай коронавирус пандемията имаше също доста усложнени бременности, при които успяхме да спасим и новородените и техните майки. Тях също няма да ги не помни.
- Имало ли е непредвидени обстановки по време на раждане?
А.Геворгян: В нашата специалност има доста неотложност и непредвидените обстановки са доста. Винаги би трябвало да си квалифициран, че нещо може да се обърка, само че не постоянно успяваш.
-Има ли пациентки, с които да сте станали приятелки или смятате, че би трябвало да се съблюдава отдалеченост?
А.Геворгян: Моите пациентки не ме не помнят. Понякога ме изненадват доста прелестно. Изпращат ми фотоси на децата им, с цел да ги виждам по какъв начин порастват, само че приятелки тъкмо не мога да кажа, че сме. Мога да кажа, че подкрепям другарски връзки с доста от дамите, които са раждали при мен.
Приемам историята на всяка своя пациентка доста персонално и може би по този начин спечелвам и тяхното доверие. Знам какъв брой са лабилни дамите в даден миг, по какъв начин се усещат безпомощни и чакат някой да им подаде ръка и да повярва дружно с тях, че всичко ще е наред. Това е доста значимо.
Кой е най-важният съвет, който желаете да дадете на бъдещите майки?
А.Геворгян: Редовно да посещават женската консултация. Да си вършат безусловно всички проучвания, скрининги. Това са доста значими неща. Вредните привички би трябвало да ги оставят.
- Самата вие сте майка на близнаци? Как протече вашето раждане и какво е да си от другата страна?
А.Геворгян: Чакала съм да стана майка 6 години. Моите бебета се родиха недоносени в седмия месец. Два дни трябваше да лежа преди раждането, с цел да може децата ми да придобият белодробна зрялост. Родих в родилно поделение на УМБАЛ “Свети Георги “-Пловдив, а раждането ми водеше един от най-хубавите акушер-гинеколози доктор Христина Иванчева и децата ми бяха поети от неонатологичния екип на проф.Мая Кръстева, за което съм им доста признателна. Колкото повече знаеш, толкоз повече се притесняваш, като се замислиш какви могат да бъдат следствията. Имах терзания дали всичко ще е наред с децата ми, до момента в който не проходиха и проговориха. Не е въпрос единствено да оцелее детето, само че и да е крепко. Моите момчета към този момент са на 8 година и са второкласници. Най-важното, на което желая да ги науча е да са положителни хора. И още нещо значимо, което е и мой принцип. Аз се отнасям към хората по този начин, както желая другите да се отнасят към мен. Гледам да ги дисциплинирам и тях по този метод.
-Как се преборва човек, с цел да стигне до реализирането на една такава фантазия?
А.Геворгян: Аз съм борбен човек, аз не се отхвърлям. Аз си слагам цел и ходя към нея. Никога не работя на правилото, че задачата оправдава средствата. Но към задачата да имам деца вървях настойчиво и си споделях: „ Този път има неуспех, само че другият ще е сполучлив “. Депресията идва сега, в който осъзнаеш, че губиш следващата бременност, само че откакто хубаво се наплачеш би трябвало да станеш и да продължиш напред.
-Имало ли е лекари, които в тези моменти са били до вас, с цел да ви измъкнат от дупката, в която сте попаднали?
А.Геворгян: Разбира се, това са лекарите от Отделението по гинекология на УМБАЛ “Свети Георги “ и особено доктор Христина Иванчева, проф. Никола Милчев, проф. доктор Екатерина Учикова, както и всичките ми другари, множеството от които са лекари. Всички са ме окуражавали и са били до мен.
- Вие сте минали по сложния път, с цел да имате деца. Какво желаете да кажете на тези дами, които се сблъскват с сходни проблеми?
А.Геворгян: Не се отхвърляйте и не очаквайте, че от първия път ще е сполучливо. Понякога се случва, само че не постоянно. Никой не дава гаранции, само че в случай че искаш доста мощно да станеш майка, то не би трябвало да се прекършиш.
- Как съчетавате лекарската специалност и грижите за вашите деца?
А.Геворгян: Доста ми е мъчно и с дежурствата имаше моменти, в които не можех да ги виждам. Огромно благодаря на моята майка, която стартира да се грижи за моите близнаци, когато навършиха 2 години и половина.
-Какво обичате да вършиме дружно в свободното си време?
А.Геворгян: Единият ми наследник доста добре рисува, като мен и дядо му. С него ни е доста прелестно да рисуваме и оцветяваме и да майсторим разнообразни неща. Много ни е забавно. Успяхме да създадем специфична кутия за химикали от картон. Другото ми момче пък споделя, че ще стане акушер-гинеколог. Ще забележим. Аз не съм унаследен доктор, само че е хубаво да има приемственост в тази специалност.
- Какво желаете да си пожелаете в персонален и професионален проект?
А.Геворгян: АГ специалността е неповторима, тъй като се грижиш за повече от един живот. Тази компетентност изисква от теб да си предан на работата и да не пестиш силите си. Налага се да пренебрегваш личния си персонален живот и фамилията, с цел да се отдадеш на своите пациентки. Ден и нощ, делник или празник, може да се случи да си на работа, или да те повикат, и ти би трябвало да се раздаваш, със сърце и душа. Иначе не може да я работиш тази специалност. Пожелавам си триумф, удовлетворени пациенти, здрави бебета. Не желая хора от екипа ми да напущат, а желая нови сътрудници да идват при нас. В персонален проект желая здраве в фамилията и да мога да се веселя на момчетата и да виждам техните триумфи.
-Остана ли ви занимание дизайнерството на обувки?
А.Геворгян: Да, то ми е в кръвта. Аз го нося в себе си. Не се знае, може един ден отново да си направя обувна фабрика. Сега единствено натрупвам обувки, а не ги създавам.
-Докъде се простират упоритостите ви?
А.Геворгян: Аз не ламтя за доста, а желая един заслужен живот. Разбиранията на всеки човек за това са разнообразни, само че за мен те са да не мислиш за сметката на тока и водата. Да можеш да си пазаруваш нормалните неща, да може в годината два пъти да вървиш на отмора, да живееш в обикновено жилище и да караш естествена кола. Не бленувам за частни самолети.
-А къде обичате да пътувате с вашето семейство? Бихте ли се върнала да живеете в Армения?
А.Геворгян: Децата ми постоянно се разболяваха и по тази причина гледах да не пътуваме отвън България. С тях само съм ходила до Армения на посетители през 2020г., само че не бих отишла да пребивавам още веднъж там, въпреки че е първата ми татковина и е чудесна страна. Там се усещам като чужденка. Приемам България за втора татковина, тъй като по-голяма част от съзнателния ми живот е минал тук и приятелите ми са тук. В България желая да отгледам и моите деца, които безпределно обичам и с които се гордея.
- Какво Ви стимулира, с цел да участвате в състезанието за шеф на АГО?
А.Геворгян: Д-р Илиян Траянов е индивидът, който ме насърчи да вземам участие в състезанието за шеф на Акушеро-гинекологично поделение, откакто беше взел решение да не подава документи. Той продължава да работи в отделението и оставаме сътрудници и другари. Допитвам се до него и се вслушвам в препоръките му. Имам неговата поддръжка, дружно сме специализирали в УМБАЛ “Свети Георги “ в Пловдив и той ме познава какъв човек съм. Аз съм правилна и кардинална. Познава ме и като експерт какви качества имам, и знае и управническите ми качества. Всички, които ме познават, знаят за бизнеса, който съм управлявала много дълго време.
-Колегите Ви по какъв начин одобриха, че към този момент сте новият шеф?
А.Геворгян: С сътрудниците в Акушеро-гинекологично поделение мога да кажа, че сме семейство от 5 години, откогато съм тук, и се познаваме задоволително добре. Като във всяко едно семейство от време на време има леки различия, само че значимото е, че ги преодоляваме. Мога да кажа, че те ме одобриха добре като шеф.
- Има ли дефицит на експерти във вашето поделение и по какъв начин мислите да привлечете нови фрагменти към екипа си?
А.Геворгян: Екипът ни е добър, само че ми се желае, в случай че имаме опция да притеглим още някой добър експерт и да модернизираме още повече отделението. Искам да развием лапароскопията до съвършенство, да се занимаваме с женския стерилитет. Имаме сега двама специализанти, само че бихме приели и нови, в случай че има искащи.
-Какъв ще бъде вашият жанр на работа като шеф?
А.Геворгян: Принцип в живота за мен е, че в случай че искаш да просперира отделението, то екипът, с който работиш би трябвало да работи в добра атмосфера, да има взаимно доверие и почитание. Това са основите. Екипът може да те издигне до небесата, само че може и да те смъкна на земята и то за секунди. Много значим е всеки в него, като стартираме от най-ниското равнище и стигнем до най-високото. От санитарите до старши ординатор. Ако не си гледаш добре екипа в никакъв случай няма да си сполучлив шеф.
- От какъв брой години работите като акушер-гинеколог?
А.Геворгян: Работя от 5г. като акушер-гинеколог. Специализирах в УМБАЛ “Свети Георги “ в Пловдив, само че след специализацията направих всичко допустимо да бъда майка и да имам деца. Смисълът на живота на една жена за мен е да стане майка и да има кой да и споделя „ Мамо “. Това е най-важното и считам, че съм го изпълнила. Реших, че специалността може да изчака, само че 6 години водих борба, с цел да имам моите прелестни момчета.
-С какво ви притегли тази специалност?
А.Геворгян: Всичко се завъртя към моята персонална история. Преминах по най-трудния път и през доста тежки моменти, чаках дълго, с цел да имам сполучлива бременност и да родя моите деца. Всичко, през което минах, ме насочи към тази компетентност. Знаете ли по какъв начин работи на душeвността да видиш жена, която роди десето дете и го изостави и си тръгне, а ти не можеш да забременееш и да родиш и едно дете. Това те потиска извънредно мощно. Пет години чаках за разпределяне и тук-там за специализация за акушер-гинеколог и започнах да специализирам в УМБАЛ “Свети Георги “ в Пловдив при проф. доктор Никола Милчев. Другата ми обичана компетентност е Хирургията.
- Има ли интерес измежду младите медици към вашата компетентност?
А.Геворгян: Определено има интерес. Доста са искащите да специализират „ Акушерство и гинекология “.
-Кое е най-важното, на което желаете да научите вашите специализанти?
А.Геворгян: Първото, което желая да ги науча е да имат човешко отношение към своите пациенти. Независимо от етноса и обществения статус на индивида. Ти си доктор и това е твоето предопределение и без значение от всичко би трябвало да помагаш. Това е най-важното, което би трябвало да знаят.
-Други ползи преди да се насочите към медицината имахте ли?
А.Геворгян: Имах и то е обвързвано с бизнеса на моя татко. Като приключих междинното си обучение се чудих какво да аплайвам. Дали за дизайнер на обувки или медицина. И двете неща ги боготворя, само че избрах медицината, тъй като живеем в България, а лекарската специалност е по-перспективна. Ако живеех в Италия може би дизайнерството щеше да надделее. Баща ми имаше обувна фабрика. Направи я през 1993 година, когато се преместихме от Армения да живеем в Пловдив. Бях на 14 години и съм израснала със фамилния бизнес. Животът ме накара да порасна доста по-рано от моите връстници. Едва 20-годишна трябваше да навляза в работата на фамилната компания. Когато татко ми се разболя бях студентка. Учех и работех и се наложи да поема по-голяма част от ръководството на бизнеса. Бях моделиер на обувките, които се шият. Научих се от татко ми, който беше доста умел, гледах го по какъв начин прави всичко и станах дизайнер. Мога да настоявам, че в България съм един от най-хубавите моделиери на обувки. Паралелно учех за доктор, специализирах и изработвах обувки. Заплатата ми като млад доктор беше на половина на тази, която получаваха шивачките в нашата фабрика.
-Семейният бизнес на татко Ви не беше ли по-лесен вид за вас?
А.Геворгян: Кой е споделил, че един бизнес е елементарен? Няма нищо елементарно, в случай че искаш да си сполучлив, в която и да е сфера. Не е елементарно да имаш огромен личен състав и да осигуряваш всичко, което му е належащо и да развиваш бизнеса си. Трябва да си твърдоглав, да се трудиш доста и да имаш доста познания. И постоянно би трябвало да разбираш повече от личния състав си, с цел да може да ги управляваш по-добре. Това са основите на всеки един триумф.
- Какво е чувството да давате живот?
А.Геворгян: Уникално е и ми е мъчно да го опиша. Неописуемо е. Даваш най-голямата наслада в едно семейство. Даваш им щастието в ръцете. Няма по-щастлив момент от раждането на едно дете. Всяко раждане е друго единствено по себе си. Има такива, които остават вечно в съзнанието ти. Такъв е казусът на мъничкия Игнат от Стрелча, който се роди в моите ръце на Игнажден през 2019г. и при раждането си тежеше едвам 670 гр. Приехме майка му по неотложност. Бях ужасно обезпокоена, водих раждане за недоносено бебе, което си е по-специфично. Раждането беше доста сериозно. Искам обаче да кажа, че при един подобен тежък случай, в случай че нямаш до себе си добър екип и положителни неонатолози и анестезиолози няма да го има сполучливият край. Затова съм им доста признателна, че са до нас. Благодарна съм и на онази висша мощ, която ни оказва помощ в такива моменти. Сега детенцето е живо и крепко, което доста ме радва. Ходих да го виждам, когато беше напълно мъничък и го гледаха неонатолозите в кувьоз в продължение на месеци. Интересно и необичайно е, че година по-късно на същата дата при мен роди и вуйна на Игнат.
Покрай коронавирус пандемията имаше също доста усложнени бременности, при които успяхме да спасим и новородените и техните майки. Тях също няма да ги не помни.
- Имало ли е непредвидени обстановки по време на раждане?
А.Геворгян: В нашата специалност има доста неотложност и непредвидените обстановки са доста. Винаги би трябвало да си квалифициран, че нещо може да се обърка, само че не постоянно успяваш.
-Има ли пациентки, с които да сте станали приятелки или смятате, че би трябвало да се съблюдава отдалеченост?
А.Геворгян: Моите пациентки не ме не помнят. Понякога ме изненадват доста прелестно. Изпращат ми фотоси на децата им, с цел да ги виждам по какъв начин порастват, само че приятелки тъкмо не мога да кажа, че сме. Мога да кажа, че подкрепям другарски връзки с доста от дамите, които са раждали при мен.
Приемам историята на всяка своя пациентка доста персонално и може би по този начин спечелвам и тяхното доверие. Знам какъв брой са лабилни дамите в даден миг, по какъв начин се усещат безпомощни и чакат някой да им подаде ръка и да повярва дружно с тях, че всичко ще е наред. Това е доста значимо.
Кой е най-важният съвет, който желаете да дадете на бъдещите майки?
А.Геворгян: Редовно да посещават женската консултация. Да си вършат безусловно всички проучвания, скрининги. Това са доста значими неща. Вредните привички би трябвало да ги оставят.
- Самата вие сте майка на близнаци? Как протече вашето раждане и какво е да си от другата страна?
А.Геворгян: Чакала съм да стана майка 6 години. Моите бебета се родиха недоносени в седмия месец. Два дни трябваше да лежа преди раждането, с цел да може децата ми да придобият белодробна зрялост. Родих в родилно поделение на УМБАЛ “Свети Георги “-Пловдив, а раждането ми водеше един от най-хубавите акушер-гинеколози доктор Христина Иванчева и децата ми бяха поети от неонатологичния екип на проф.Мая Кръстева, за което съм им доста признателна. Колкото повече знаеш, толкоз повече се притесняваш, като се замислиш какви могат да бъдат следствията. Имах терзания дали всичко ще е наред с децата ми, до момента в който не проходиха и проговориха. Не е въпрос единствено да оцелее детето, само че и да е крепко. Моите момчета към този момент са на 8 година и са второкласници. Най-важното, на което желая да ги науча е да са положителни хора. И още нещо значимо, което е и мой принцип. Аз се отнасям към хората по този начин, както желая другите да се отнасят към мен. Гледам да ги дисциплинирам и тях по този метод.
-Как се преборва човек, с цел да стигне до реализирането на една такава фантазия?
А.Геворгян: Аз съм борбен човек, аз не се отхвърлям. Аз си слагам цел и ходя към нея. Никога не работя на правилото, че задачата оправдава средствата. Но към задачата да имам деца вървях настойчиво и си споделях: „ Този път има неуспех, само че другият ще е сполучлив “. Депресията идва сега, в който осъзнаеш, че губиш следващата бременност, само че откакто хубаво се наплачеш би трябвало да станеш и да продължиш напред.
-Имало ли е лекари, които в тези моменти са били до вас, с цел да ви измъкнат от дупката, в която сте попаднали?
А.Геворгян: Разбира се, това са лекарите от Отделението по гинекология на УМБАЛ “Свети Георги “ и особено доктор Христина Иванчева, проф. Никола Милчев, проф. доктор Екатерина Учикова, както и всичките ми другари, множеството от които са лекари. Всички са ме окуражавали и са били до мен.
- Вие сте минали по сложния път, с цел да имате деца. Какво желаете да кажете на тези дами, които се сблъскват с сходни проблеми?
А.Геворгян: Не се отхвърляйте и не очаквайте, че от първия път ще е сполучливо. Понякога се случва, само че не постоянно. Никой не дава гаранции, само че в случай че искаш доста мощно да станеш майка, то не би трябвало да се прекършиш.
- Как съчетавате лекарската специалност и грижите за вашите деца?
А.Геворгян: Доста ми е мъчно и с дежурствата имаше моменти, в които не можех да ги виждам. Огромно благодаря на моята майка, която стартира да се грижи за моите близнаци, когато навършиха 2 години и половина.
-Какво обичате да вършиме дружно в свободното си време?
А.Геворгян: Единият ми наследник доста добре рисува, като мен и дядо му. С него ни е доста прелестно да рисуваме и оцветяваме и да майсторим разнообразни неща. Много ни е забавно. Успяхме да създадем специфична кутия за химикали от картон. Другото ми момче пък споделя, че ще стане акушер-гинеколог. Ще забележим. Аз не съм унаследен доктор, само че е хубаво да има приемственост в тази специалност.
- Какво желаете да си пожелаете в персонален и професионален проект?
А.Геворгян: АГ специалността е неповторима, тъй като се грижиш за повече от един живот. Тази компетентност изисква от теб да си предан на работата и да не пестиш силите си. Налага се да пренебрегваш личния си персонален живот и фамилията, с цел да се отдадеш на своите пациентки. Ден и нощ, делник или празник, може да се случи да си на работа, или да те повикат, и ти би трябвало да се раздаваш, със сърце и душа. Иначе не може да я работиш тази специалност. Пожелавам си триумф, удовлетворени пациенти, здрави бебета. Не желая хора от екипа ми да напущат, а желая нови сътрудници да идват при нас. В персонален проект желая здраве в фамилията и да мога да се веселя на момчетата и да виждам техните триумфи.
-Остана ли ви занимание дизайнерството на обувки?
А.Геворгян: Да, то ми е в кръвта. Аз го нося в себе си. Не се знае, може един ден отново да си направя обувна фабрика. Сега единствено натрупвам обувки, а не ги създавам.
-Докъде се простират упоритостите ви?
А.Геворгян: Аз не ламтя за доста, а желая един заслужен живот. Разбиранията на всеки човек за това са разнообразни, само че за мен те са да не мислиш за сметката на тока и водата. Да можеш да си пазаруваш нормалните неща, да може в годината два пъти да вървиш на отмора, да живееш в обикновено жилище и да караш естествена кола. Не бленувам за частни самолети.
-А къде обичате да пътувате с вашето семейство? Бихте ли се върнала да живеете в Армения?
А.Геворгян: Децата ми постоянно се разболяваха и по тази причина гледах да не пътуваме отвън България. С тях само съм ходила до Армения на посетители през 2020г., само че не бих отишла да пребивавам още веднъж там, въпреки че е първата ми татковина и е чудесна страна. Там се усещам като чужденка. Приемам България за втора татковина, тъй като по-голяма част от съзнателния ми живот е минал тук и приятелите ми са тук. В България желая да отгледам и моите деца, които безпределно обичам и с които се гордея.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ