Голямата индустрия на малката Девня
© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА Три от 100-те най-големи компании в цялата страна работят в Девня. 1.5
милиарда лева са вложени в " Солвей Соди " за 20 години след приватизацията. До края на 2019 година " Агрополихим " ще построи терминал за обработка на зърнени артикули. Белгийската група Ecophos има две предприятия в града - индустриалното " Алифос " и развойното " Технофос ". " Девня цимент " работи главно за българския пазар, само че близостта до пристанище й разрешава и да изнася. Още по тематиката
Как се прави промишлен парк: урокът Шумен
Успешното партньорство сред частен бизнес и община през последните години притегля от ден на ден нови производства
10 юни 2018
В китайската компания Sunny Optical и чистачите могат да бъдат милионери
Високият растеж на акциите на производителя на лещи трансформира 400 служащи в милионери
9 юни 2018
Елате, нови варненци
Младите хора от по-малките селища в Североизточна България са главните купувачи и наематели на градски жилища във Варна
9 юни 2018
Надеждите на Варна: low-cost, електробайкове и един талян
Подобряване на инфраструктурата, привличане на IT вложители и основаване на зелена градска среда са във фокуса на локалните управляващи
8 юни 2018
Три плана, които демонстрират проблемите на Варна
Изоставането на града надали ще бъде преодоляно, в случай че локалната администрация не стартира да влага, вместо да усвоява
6 юни 2018
Северният остров
Въпреки неналичието на инфраструктура и огромни нови вложения Варна продължава да е привлекателен център и град, цялостен със стаена сила. Време е тя да бъде освободена и подкрепена
2 юни 2018
Изкачи се по клавишите!
Стълбите към един от централните подлези във Варна ще се трансфорат в гигантско пиано
2 юни 2018 Статията е част от специфичното издание на " Капитал Градовете: Варна ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук.
Девня е съвсем несъмнено градът с най-вече бизнес на глава от популацията. За своите 8 хиляди поданици градът може да преброи три от 100-те най-големи компании в цялата страна, а близо половината от заетите са в преработващата индустрия. Основната причина за това са базовите производства и по-специално химическите фабрики - множеството основани още през соца, само че съвсем всички от тях сполучливо приватизирани в края на 90-те и разрастващи се и през днешния ден. През годините са се появили и нови, въпреки и по-малки предприятия, само че градът сякаш продължава да притегля най-много химическата промишленост.
Формулата е елементарна - районът е богат на разнообразни първични материали, които се употребяват в производството и които още преди десетилетия са осмислили построяването на заводите точно там.
Друг значим фактор е, че Девня има пристанище, както и жп линия. Това, което липсва, е автомагистрала. Макар че варненската права на " Хемус " минава край Девня, както е известно, тя не стига до София, нито ще стигне скоро.
1. " Солвей Соди " - европейски водач при содата
Първата огромна приватизация в града беше на тогавашния цех за сода. През 1997 година белгийската група Solvay купи 75% от предприятието, а с останалите 25% в договорката взе участие турската Sisecam. Днес " Солвей Соди " е най-големият производител в Европа на синтетична калцинирана сода с потенциал от 1.5 млн. тона годишно. Самият артикул е съществена суровина за стъкларската индустрия, само че се употребява и за детергенти, в химическата промишленост и металургията. Компанията създава също сода бикарбонат за пазарите на животинско хранене, филтриране на димни газове и така нататък
Над 90% от продукцията се изнася, като по съглашение от времето на приватизацията цялото количество се продава на акционерите, само че доближава пазари по целия свят. В България заводът доставя със суровина стъкларските фабрики на Sisecam в Търговище. " През 2017 година производството ни беше на цялостен потенциал, а що се отнася до пазарите, повече от всеки път продавахме съвсем на всички места по света ", споделя изпълнителният шеф на " Солвей Соди " Спирос Номикос.
За 20 години, откогато е приватизирано предприятието, в него са вложени над 1.5 милиарда лева Един от последните планове, който завърши предходната година, беше построяването на втори казан в топлоелектрическата централа на завода за 90 млн. лева (първото такова оборудване, което е с по-голям потенциал, струваше 150 млн. лева.). Използваната съвременна технология доста понижава разноските за горива и първични материали. " Освен това новият казан дава отговор на все по-строгите правила за излъчвания, признати от Европейския съюз ", посочи Номикос.
Заводската централа стана част от " Солвей Соди " в средата на предходната година, като преди този момент работеше като настрана дъщерно сдружение - Топлоелектрическа централа " Девен ". " Централата е напълно предопределена за подсигуряване на содовото произвеждане с пара и електрическа сила. Вливането в " Солвей Соди " беше натурален ход за опростяване на административното ръководство ", сподели Номикос. По думите му това е довело до понижаване на оперативните разноски, увеличение на синергиите и оптимизация на финансовите разноски.
2. " Агрополихим " - от банкрут до пикови продажби
Производителят на торове " Агрополихим " е другият девненски представител в класацията К100 на най-големите компании по доходи. Той също беше приватизиран сполучливо през 1999 година от Acid & Fertilizers, макар че по това време беше на практика във банкрут. Миналата година компанията доближи рекордно равнище на размера на продажбите от 853 хиляди тона. Консолидираните продажби, включващи резултатите на дъщерната комерсиална компания " Афер България ", която с изключение на лично произвеждане препродава и вносни торове, също означиха исторически най-много от 1.34 млн. тона (ръст от 12% на годишна база). Дружеството работи главно на локалния и районните пазари (Централна и Източна Европа), закъдето са предопределени към 70% от продукцията, както и за Близкия изток, Северна и Южна Америка и други Къде ще се продават торовете зависи от няколко фактора. " Изборът постоянно е на база доходност на продажбите и стратегическо наличие на избрани пазар ", споделя комерсиалният шеф на " Агрополихим " Искър Искров.
За последните 7 години компанията е вложила към 230 млн. лева, а проектът за идващите 5 години планува планове за още над 250 млн. лева Това включва и построяването на терминал за обработка на зърнени артикули, което ще е нова активност за сдружението. По думите на Искров това е оборудване с " елементарна " логичност на действие - складово стопанство за приемане на зърнени артикули и интегрирана транспортна линия, която го свързва с товарни уреди до кейовете за обработка на зърнени товари на територията на пристанище Варна-запад. " Техническият план и оборудването са съобразени с най-високите стандарти в сектора ", сподели Искров и добави: " И няма по какъв начин да е друго, тъй като логиката на тази инфраструктура е да обслужва мултинационални търговски компании, които оперират на районния пазар, както и някои от най-активните зърнотърговски и зърнопроизводителни локални сдружения, а рентабилността на техния износ зависи и от успеваемостта на услугите по обработка на товари, т.е. длъжни сме да предложим по-добра услуга. "
Проектът цели да изведе тежкия товаропоток от рамките на града, където се обработва сега, като редом предложи на клиентите по-висока товарна норма, по-близко разстояние до източника на товарите, по-малък престой на транспортните средства и понижаване на транспортната цена посредством ангажиране на " противоположни " товари с артикули на " Агрополихим ". Съоръженията на пристанището пък са с потенциал на товарене до 24 хиляди тона зърно на денонощие - най-високата норма в българско пристанище и съвсем двойно по-висока от тази на пристанище Варна, изясни Искров. Очаква се целият терминал да бъде приключен до ноември 2019 година
3. " Алифос " - експертът по фосфати
На площадката на " Агрополихим " се намира и производителят на фосфати за фуражната промишленост " Алифос " (преди " Декафос " ). Компанията е основана като смесено сдружение сред " Агрополихим " и белгийската Ecophos през 2002 година, а шест години по-късно става еднолична благосъстоятелност на задграничния вложител. Освен обща история и площадка двете компании през днешния ден ги свързва и партньорство в бизнеса. " Преди внасяхме суровините си, само че защото сме малко предпритие, вносът беше доста сложен и безценен. От две години купуваме фосфорна киселина от " Агрополихим " и с една спомагателна стъпка в нашето произвеждане очистваме суровината и я вършим годна за хранителни цели ", сподели изпълнителният шеф на сдружението Деница Желязкова.
През последните години компанията работи напълно за експорт, откакто през 2013 година Ecophos купува холандската Aliphos (тогава е преименувано и българското дружество) и " Алифос " стартира да създава за нейните клиенти - главно за Алжир. " Това докара до загуба на българския пазар, само че пък 100% от продукцията се изнася ", добави Желязкова. В предприятието сега работят към 65 души.
Чрез друго свое сдружение - " Технофос ", преди две години белгийската компания построи на обособен терен в Девня и софтуерен и иновационен център за разработки в региона на фосфатите с инвестиция от 10 млн. евро. Базата е оборудвана с всички модули за произвеждане на разнообразни артикули (дикалциев фосфат, фосфорна киселина, фосфогипс, солна киселина) и може да показва цялостни решения с разнообразни първични материали - както за компанията майка, по този начин и за клиенти. Една от предлаганите технологии е за добиване на фосфор за промишлеността от скали с ниско наличие, която е създадена и патентована от създателя на Ecophos Мохамед Таким.
" Това, което вършим, е да валидираме технологии - взимаме суровините такива, каквито са на мястото на бъдещия цех и удостоверяваме параметрите на плана - дали е жизнерадостен, при какви условия, каква успеваемост можем да подсигуряваме пред клиента ни ", изясни Венета Димитрова, началник оперативна активност в " Технофос ". В процеса се генерира и избран размер артикул, с който може да се ревизира пазарът и да се направи маркетингова тактика. В момента " Технофос " работи върху няколко плана на компанията майка, както и за клиенти в Йордания, Китай и Бразилия. Отделно от това се прави и развойна активност, като фокусът в този момент е върху план за очистка на фосфорна киселина според последните екологични условия. Екипът на сдружението се състои от 38 души, от които 60% са инженери.
4. " Девня цимент " - не всичко е химия
От другата страна на автомагистралата в Северната промишлена зона се намира различен добър образец на оживяло и развило се след измененията произвеждане - циментовият цех " Девня цимент ". Компанията към този момент е с втори сполучлив притежател след приватизацията през 1998 година от италианската Italcementi Group и придобиването на групата преди две години от немската HeidelbergCement. Малко преди договорката в завода беше направена цялостна реорганизация за близо 330 млн. лева, като старите шест пещи бяха сменени с съвременно оборудване с една пещ с потенциала на всичките предходни. Инсталацията разрешава оползотворяването на различни горива (RDF), което доста понижава потреблението на сила. " Това има позитивен резултат върху въглеродния ни отпечатък и понижава количествата на отпадъците за депониране на общинските депа ", сподели изпълнителният шеф на " Девня цимент " Аксел Конрадс. Това е един от трите завода, които завоюваха поръчка за 5 млн. лева от София за оползотворяване на боклука на столицата.
Компанията работи главно за вътрешния пазар, само че също и изнася част от продукцията. " Едно от огромните преимущества на района на Девня е, че сме покрай пристанищни уреди. Това доста улеснява интернационалната търговия ", изясни Конрадс.
Основната причина съгласно него за концентрацията на произвеждане в района обаче е друга. " В Девня работят най-вече промишлености, които употребяват първични материали, а тук има залежи на доста чисти първични материали за разнообразни производства - в това число цимент ", посочи той. " Девня цимент " има обща кариера за варовик със " Солвей Соди ", като първата компания употребява фината секта, а втората - едрата. Циментовият цех разполага и с кариера за мергел наоколо. " Това прави производството разходно дейно, защото не се постанова да транспортираме суровините на дълго разстояние ", добави Конрадс. Като цяло към 90% от тях се добиват в района на Девня.
Още двама нови стопани
Отново в региона на химията са последните нови вложения в града. Едната в действителност ще бъде опит да възобновление на банкрутиралия цех " Полимери ", който беше несполучливо приватизиран през 1998 година от компания на Николай Банев. В средата на предходната година синдикът продаде активите на предприятието на пловдивската компания за търговия и преправка на метали " Хъс " за 14.5 млн. лева И въпреки че химическата продукция не е част от портфейла на купувача, неотдавна стана ясно, че сдружението е подало капиталово предложение във варненската екоинспекция за възобновяване на производството на неорганични хлорни артикули посредством създаване на нова апаратура. От " Хъс " не разясняват желанията си в Девня, само че предлагането планува в бъдещия цех да се създават течен хлор, натриева основа, солна киселина, натриев хипохлорит и ферихлорид - същите артикули, които правеше и " Полимери ", до момента в който работеше.
Междувременно на площадката на предприятието върви извозването на трихлоретана, който по думите на Банев не е бил част от приватизационната договорка. Двата резервоара, в които се съхранява рисковият химикал, са мощно корозирали и на няколко пъти заплашваха цяла Варна с екокатастрофа. Миналата година държавното управление отпусна 15 млн. лева от бюджета и сега трихлоретанът се извозва към Франция за неутрализиране. Очаква се той да бъде дефинитивно изчистен до есента.
Градът е определен и от " Пластхим-Т " за третия й цех в страната. Първите две индустриални бази на компанията са в Аксаково (за опаковъчни фолиа) и Тервел (за гъвкави опаковки). Предприятието в Девня е за полипропиленови фолиа и работи от предходната година. Разширението на бизнеса е и повода компанията да чака над 40% растеж на приходите си през 2018 г.
милиарда лева са вложени в " Солвей Соди " за 20 години след приватизацията. До края на 2019 година " Агрополихим " ще построи терминал за обработка на зърнени артикули. Белгийската група Ecophos има две предприятия в града - индустриалното " Алифос " и развойното " Технофос ". " Девня цимент " работи главно за българския пазар, само че близостта до пристанище й разрешава и да изнася. Още по тематиката
Как се прави промишлен парк: урокът Шумен
Успешното партньорство сред частен бизнес и община през последните години притегля от ден на ден нови производства
10 юни 2018
В китайската компания Sunny Optical и чистачите могат да бъдат милионери
Високият растеж на акциите на производителя на лещи трансформира 400 служащи в милионери
9 юни 2018
Елате, нови варненци
Младите хора от по-малките селища в Североизточна България са главните купувачи и наематели на градски жилища във Варна
9 юни 2018
Надеждите на Варна: low-cost, електробайкове и един талян
Подобряване на инфраструктурата, привличане на IT вложители и основаване на зелена градска среда са във фокуса на локалните управляващи
8 юни 2018
Три плана, които демонстрират проблемите на Варна
Изоставането на града надали ще бъде преодоляно, в случай че локалната администрация не стартира да влага, вместо да усвоява
6 юни 2018
Северният остров
Въпреки неналичието на инфраструктура и огромни нови вложения Варна продължава да е привлекателен център и град, цялостен със стаена сила. Време е тя да бъде освободена и подкрепена
2 юни 2018
Изкачи се по клавишите!
Стълбите към един от централните подлези във Варна ще се трансфорат в гигантско пиано
2 юни 2018 Статията е част от специфичното издание на " Капитал Градовете: Варна ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук.
Девня е съвсем несъмнено градът с най-вече бизнес на глава от популацията. За своите 8 хиляди поданици градът може да преброи три от 100-те най-големи компании в цялата страна, а близо половината от заетите са в преработващата индустрия. Основната причина за това са базовите производства и по-специално химическите фабрики - множеството основани още през соца, само че съвсем всички от тях сполучливо приватизирани в края на 90-те и разрастващи се и през днешния ден. През годините са се появили и нови, въпреки и по-малки предприятия, само че градът сякаш продължава да притегля най-много химическата промишленост.
Формулата е елементарна - районът е богат на разнообразни първични материали, които се употребяват в производството и които още преди десетилетия са осмислили построяването на заводите точно там.
Друг значим фактор е, че Девня има пристанище, както и жп линия. Това, което липсва, е автомагистрала. Макар че варненската права на " Хемус " минава край Девня, както е известно, тя не стига до София, нито ще стигне скоро.
1. " Солвей Соди " - европейски водач при содата
Първата огромна приватизация в града беше на тогавашния цех за сода. През 1997 година белгийската група Solvay купи 75% от предприятието, а с останалите 25% в договорката взе участие турската Sisecam. Днес " Солвей Соди " е най-големият производител в Европа на синтетична калцинирана сода с потенциал от 1.5 млн. тона годишно. Самият артикул е съществена суровина за стъкларската индустрия, само че се употребява и за детергенти, в химическата промишленост и металургията. Компанията създава също сода бикарбонат за пазарите на животинско хранене, филтриране на димни газове и така нататък
Над 90% от продукцията се изнася, като по съглашение от времето на приватизацията цялото количество се продава на акционерите, само че доближава пазари по целия свят. В България заводът доставя със суровина стъкларските фабрики на Sisecam в Търговище. " През 2017 година производството ни беше на цялостен потенциал, а що се отнася до пазарите, повече от всеки път продавахме съвсем на всички места по света ", споделя изпълнителният шеф на " Солвей Соди " Спирос Номикос.
За 20 години, откогато е приватизирано предприятието, в него са вложени над 1.5 милиарда лева Един от последните планове, който завърши предходната година, беше построяването на втори казан в топлоелектрическата централа на завода за 90 млн. лева (първото такова оборудване, което е с по-голям потенциал, струваше 150 млн. лева.). Използваната съвременна технология доста понижава разноските за горива и първични материали. " Освен това новият казан дава отговор на все по-строгите правила за излъчвания, признати от Европейския съюз ", посочи Номикос.
Заводската централа стана част от " Солвей Соди " в средата на предходната година, като преди този момент работеше като настрана дъщерно сдружение - Топлоелектрическа централа " Девен ". " Централата е напълно предопределена за подсигуряване на содовото произвеждане с пара и електрическа сила. Вливането в " Солвей Соди " беше натурален ход за опростяване на административното ръководство ", сподели Номикос. По думите му това е довело до понижаване на оперативните разноски, увеличение на синергиите и оптимизация на финансовите разноски.
2. " Агрополихим " - от банкрут до пикови продажби
Производителят на торове " Агрополихим " е другият девненски представител в класацията К100 на най-големите компании по доходи. Той също беше приватизиран сполучливо през 1999 година от Acid & Fertilizers, макар че по това време беше на практика във банкрут. Миналата година компанията доближи рекордно равнище на размера на продажбите от 853 хиляди тона. Консолидираните продажби, включващи резултатите на дъщерната комерсиална компания " Афер България ", която с изключение на лично произвеждане препродава и вносни торове, също означиха исторически най-много от 1.34 млн. тона (ръст от 12% на годишна база). Дружеството работи главно на локалния и районните пазари (Централна и Източна Европа), закъдето са предопределени към 70% от продукцията, както и за Близкия изток, Северна и Южна Америка и други Къде ще се продават торовете зависи от няколко фактора. " Изборът постоянно е на база доходност на продажбите и стратегическо наличие на избрани пазар ", споделя комерсиалният шеф на " Агрополихим " Искър Искров.
За последните 7 години компанията е вложила към 230 млн. лева, а проектът за идващите 5 години планува планове за още над 250 млн. лева Това включва и построяването на терминал за обработка на зърнени артикули, което ще е нова активност за сдружението. По думите на Искров това е оборудване с " елементарна " логичност на действие - складово стопанство за приемане на зърнени артикули и интегрирана транспортна линия, която го свързва с товарни уреди до кейовете за обработка на зърнени товари на територията на пристанище Варна-запад. " Техническият план и оборудването са съобразени с най-високите стандарти в сектора ", сподели Искров и добави: " И няма по какъв начин да е друго, тъй като логиката на тази инфраструктура е да обслужва мултинационални търговски компании, които оперират на районния пазар, както и някои от най-активните зърнотърговски и зърнопроизводителни локални сдружения, а рентабилността на техния износ зависи и от успеваемостта на услугите по обработка на товари, т.е. длъжни сме да предложим по-добра услуга. "
Проектът цели да изведе тежкия товаропоток от рамките на града, където се обработва сега, като редом предложи на клиентите по-висока товарна норма, по-близко разстояние до източника на товарите, по-малък престой на транспортните средства и понижаване на транспортната цена посредством ангажиране на " противоположни " товари с артикули на " Агрополихим ". Съоръженията на пристанището пък са с потенциал на товарене до 24 хиляди тона зърно на денонощие - най-високата норма в българско пристанище и съвсем двойно по-висока от тази на пристанище Варна, изясни Искров. Очаква се целият терминал да бъде приключен до ноември 2019 година
3. " Алифос " - експертът по фосфати
На площадката на " Агрополихим " се намира и производителят на фосфати за фуражната промишленост " Алифос " (преди " Декафос " ). Компанията е основана като смесено сдружение сред " Агрополихим " и белгийската Ecophos през 2002 година, а шест години по-късно става еднолична благосъстоятелност на задграничния вложител. Освен обща история и площадка двете компании през днешния ден ги свързва и партньорство в бизнеса. " Преди внасяхме суровините си, само че защото сме малко предпритие, вносът беше доста сложен и безценен. От две години купуваме фосфорна киселина от " Агрополихим " и с една спомагателна стъпка в нашето произвеждане очистваме суровината и я вършим годна за хранителни цели ", сподели изпълнителният шеф на сдружението Деница Желязкова.
През последните години компанията работи напълно за експорт, откакто през 2013 година Ecophos купува холандската Aliphos (тогава е преименувано и българското дружество) и " Алифос " стартира да създава за нейните клиенти - главно за Алжир. " Това докара до загуба на българския пазар, само че пък 100% от продукцията се изнася ", добави Желязкова. В предприятието сега работят към 65 души.
Чрез друго свое сдружение - " Технофос ", преди две години белгийската компания построи на обособен терен в Девня и софтуерен и иновационен център за разработки в региона на фосфатите с инвестиция от 10 млн. евро. Базата е оборудвана с всички модули за произвеждане на разнообразни артикули (дикалциев фосфат, фосфорна киселина, фосфогипс, солна киселина) и може да показва цялостни решения с разнообразни първични материали - както за компанията майка, по този начин и за клиенти. Една от предлаганите технологии е за добиване на фосфор за промишлеността от скали с ниско наличие, която е създадена и патентована от създателя на Ecophos Мохамед Таким.
" Това, което вършим, е да валидираме технологии - взимаме суровините такива, каквито са на мястото на бъдещия цех и удостоверяваме параметрите на плана - дали е жизнерадостен, при какви условия, каква успеваемост можем да подсигуряваме пред клиента ни ", изясни Венета Димитрова, началник оперативна активност в " Технофос ". В процеса се генерира и избран размер артикул, с който може да се ревизира пазарът и да се направи маркетингова тактика. В момента " Технофос " работи върху няколко плана на компанията майка, както и за клиенти в Йордания, Китай и Бразилия. Отделно от това се прави и развойна активност, като фокусът в този момент е върху план за очистка на фосфорна киселина според последните екологични условия. Екипът на сдружението се състои от 38 души, от които 60% са инженери.
4. " Девня цимент " - не всичко е химия
От другата страна на автомагистралата в Северната промишлена зона се намира различен добър образец на оживяло и развило се след измененията произвеждане - циментовият цех " Девня цимент ". Компанията към този момент е с втори сполучлив притежател след приватизацията през 1998 година от италианската Italcementi Group и придобиването на групата преди две години от немската HeidelbergCement. Малко преди договорката в завода беше направена цялостна реорганизация за близо 330 млн. лева, като старите шест пещи бяха сменени с съвременно оборудване с една пещ с потенциала на всичките предходни. Инсталацията разрешава оползотворяването на различни горива (RDF), което доста понижава потреблението на сила. " Това има позитивен резултат върху въглеродния ни отпечатък и понижава количествата на отпадъците за депониране на общинските депа ", сподели изпълнителният шеф на " Девня цимент " Аксел Конрадс. Това е един от трите завода, които завоюваха поръчка за 5 млн. лева от София за оползотворяване на боклука на столицата.
Компанията работи главно за вътрешния пазар, само че също и изнася част от продукцията. " Едно от огромните преимущества на района на Девня е, че сме покрай пристанищни уреди. Това доста улеснява интернационалната търговия ", изясни Конрадс.
Основната причина съгласно него за концентрацията на произвеждане в района обаче е друга. " В Девня работят най-вече промишлености, които употребяват първични материали, а тук има залежи на доста чисти първични материали за разнообразни производства - в това число цимент ", посочи той. " Девня цимент " има обща кариера за варовик със " Солвей Соди ", като първата компания употребява фината секта, а втората - едрата. Циментовият цех разполага и с кариера за мергел наоколо. " Това прави производството разходно дейно, защото не се постанова да транспортираме суровините на дълго разстояние ", добави Конрадс. Като цяло към 90% от тях се добиват в района на Девня.
Още двама нови стопани
Отново в региона на химията са последните нови вложения в града. Едната в действителност ще бъде опит да възобновление на банкрутиралия цех " Полимери ", който беше несполучливо приватизиран през 1998 година от компания на Николай Банев. В средата на предходната година синдикът продаде активите на предприятието на пловдивската компания за търговия и преправка на метали " Хъс " за 14.5 млн. лева И въпреки че химическата продукция не е част от портфейла на купувача, неотдавна стана ясно, че сдружението е подало капиталово предложение във варненската екоинспекция за възобновяване на производството на неорганични хлорни артикули посредством създаване на нова апаратура. От " Хъс " не разясняват желанията си в Девня, само че предлагането планува в бъдещия цех да се създават течен хлор, натриева основа, солна киселина, натриев хипохлорит и ферихлорид - същите артикули, които правеше и " Полимери ", до момента в който работеше.
Междувременно на площадката на предприятието върви извозването на трихлоретана, който по думите на Банев не е бил част от приватизационната договорка. Двата резервоара, в които се съхранява рисковият химикал, са мощно корозирали и на няколко пъти заплашваха цяла Варна с екокатастрофа. Миналата година държавното управление отпусна 15 млн. лева от бюджета и сега трихлоретанът се извозва към Франция за неутрализиране. Очаква се той да бъде дефинитивно изчистен до есента.
Градът е определен и от " Пластхим-Т " за третия й цех в страната. Първите две индустриални бази на компанията са в Аксаково (за опаковъчни фолиа) и Тервел (за гъвкави опаковки). Предприятието в Девня е за полипропиленови фолиа и работи от предходната година. Разширението на бизнеса е и повода компанията да чака над 40% растеж на приходите си през 2018 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ