Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия
© Цветелина Белутова Един от занимателните брюкселски анекдоти споделя по какъв начин Мартин Зелмайер, шеф на кабинета на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и нещо като негов кардинал Ришельо, раздразнителен от невъзприемчивостта на един претендент за комисар, го заплашва, че в случай че не следва правата линия, ще получи ресора по младежта и спорта, считан постоянно за ням коловоз в брюкселската бюрократична машина.
Затова и когато се появи спекулацията, че новият ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен предлага българския комисар Мария Габриел да поеме образованието и културата, това провокира мненията, че България е " намалена ". Усещането не се поправи доста и с прибавянето към ресора на Габриел на нововъведенията и проучванията, изключително след бомбастичните изявления на премиера Бойко Борисов, че страната е поела " извънредно значим и съвременен сектор ".
От една страна, откакто в разиграването на постове в Брюксел кандидатурата на Кристалина Георгиева се обсъждаше напълно съществено за две от най-важните позиции в Европейски Съюз – за висш представител в региона на външната политика и сигурността, както и за ръководител на Европейския съвет, в този момент полученият сектор демонстрира, че държавното управление на Бойко Борисов не е съумяло да изиграе козовете в ръцете си. " Иновации и юноша " е приятна област, административно натоварена, със забележителен бюджет, само че без никаква политическа стойност.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От друга страна, при явното отбягване на София от чувствителни ресори като външната политика и непрекъснатото говорене от страна на премиера Бойко Борисов за ръководство на пари – нещо, което в Брюксел прави усещане, новата позиция на Габриел не е толкоз неприятна. Ако не друго, тя демонстрира доверие в административните й качества, а в случай че тя може да подтиква спор в България за загниващото висше обучение, това няма да е толкоз неприятен пост.
По-голям ли е постът за Габриел
" Иновации и юноша " в действителност сплотява два обособени ресора, които до момента имаха обособени комисари. До 1999 година ресорът беше един, само че след това беше раздвоен, с цел да се откри работа на членовете на Европейска комисия от новите страни членки. Така че в този момент Габриел ще има повече пълномощия от предшествениците си в последните 15 години.
Под нейно наблюдаване ще са трите стратегии – " Еразъм II ", " Творческа Европа " и " Хоризонт ", чийто общ бюджет за интервала 2021 - 2027 година се планува да бъде почти 140 милиарда евро. За съпоставяне - по " Дигитална Европа ", ресорът, който българският комисар имаше до момента, за идващите седем години са отделени 8.2 милиарда евро. В момента никой не чака някакви изключително огромни начинания в региона с изключение на препоръчаното съществено увеличение на средствата по програмата за обмяна на студенти " Еразъм II ", както и по програмата за научни проучвания " Хоризонт ". И двете обаче са непротиворечиви и бяха измежду първите пера в евробюджета за 2021 - 2027 година, договарянията по които бяха авансово затворени.
Според опциите
Формално трите стратегии под ръководството на българския комисар са третото най-голямо бюджетно перо в Европейски Съюз след районната политика и земеделието. Разликата обаче е, че и в двете области занапред ще се одобряват регламентите за тяхното ръководство и комисарите ще имат извънредно мощно въздействие върху бъдещото използване на общата земеделска политика и потреблението на районните фондове на Европейски Съюз.
По сходен метод, макар че за цифровата стопанска система има заделени по-малко средства, политиката в тази област има огромна тежест. Затова и ресорът ще бъде надзираван от бъдещия изпълнителен зам.-председател на Европейска комисия Маргрете Вестагер, която става нещо като " цифров цар " в Брюксел с отговорност да координира цялата стратегия за готовност на Европа за цифровата епоха. От една страна, тя остава комисар по конкуренцията, тъй че ще може да продължи да постанова санкции на колоси като Гугъл, Apple или Amazon, поради което американският президент Доналд Тръмп сподели за нея, че " тя ненавижда Съединени американски щати и евентуално е най-лошият човек, който съм срещал ". Сега Вестагер с изключение на в областта на конкуренцията може да зарадва интернет колосите и с нови регулации.
Ежедневната работа по въпросите на единния цифров пазар на Европейски Съюз пък минават в ресора на френската комисарка Силви Гуляр. Едва ли е съвпадане, че Париж е в, меко казано, неприятни връзки с Вашингтон поради предвиждания нов налог върху приходите на цифровите колоси.
На този декор Габриел нямаше доста шансове да резервира ресора си. Бившият евродепутат от ГЕРБ стана комисар за цифровата стопанска система и общество през 2017 година, откакто Кристалина Георгиева реши да се върне в Световната банка. Към този миг три пети от мандата на Европейска комисия беше минал. Всички значими законодателни актове към този момент бяха импортирани от Европейска комисия за разискване и по този метод тя можеше единствено да взе участие в процеса на договарянията с Европейския парламент, само че не и да има изключително въздействие или да остави собствен необикновен отпечатък. Затова и като комисар се запомни главно с опита на Брюксел да пресече подправените вести. Като цяло обаче напъните се концентрираха към саморегулация на онлайн платформите и тематиката последователно отмря.
С две думи, новият пост на Мария Габриел е позитивен избор от страна на Урсула фон дер Лайен за качествата й да надзирава огромно портфолио от политики, което включва нововъведения и проучвания, обучение, просвета, спорт и юношески политики. Но и отразява опциите на София и позицията й в Брюксел да получи сектор с тежест. Какво още интересува България
Кабинетът на Бойко Борисов си придава тип, че дебатът за върховенството на закона в Европейски Съюз не го визира, само че това не е тъкмо по този начин. Политиката на Европейски Съюз в региона тормози не един български политик. В момента Европейска комисия е предложила два регламента: единият Е за изчерпателен режим за инспекция на върховенството на закона във всички страни от Европейски Съюз, а другият - за прекъсване на еврофондовете за страните, които имат проблеми с главните полезности на Европейски Съюз.
Основният състезател в тази сфера ще бъде препоръчаният за комисар по правораздаването Дидие Рейндерс. Именно той като белгийски министър на външните работи предложи през 2016 година новия механизъм, който би трябвало да прави оценка по какъв начин страните членки се оправят в области като самостоятелност на правосъдната система, правната сигурност, ефикасната правосъдна отбрана и така нататък Рейндерс дружно с немския си сътрудник Хайко Маас бяха горещи последователи на обвързването на еврофондовете с върховенството на закона.
Формално над него ще бъде зам.-председателят на Европейска комисия Вера Йоурова, само че от описанието на ресора й " Ценности и бистрота " излиза наяве, че тя ще има по-скоро церемониални функционалности. Назначението на Йоурова, която идва от партията на следствия за злоупотреби с еврофондове чешки министър председател Андрей Бабиш, е подозирано като поклон към Полша и Унгария. Но самата тя е по-скоро за дейна роля на Брюксел в региона на господство на закона. Например преди два месеца Йоурова се изрече скептично за опцията за отпадане на Механизма за съдействие и инспекция, който следи промените в региона на правораздаването и вътрешните работи в България и Румъния. Преди това обществено се беше усъмнила и в успеваемостта на българската прокуратура.За България ще бъде значима и позицията на изпълнителния зам.-председател на Европейска комисия Франс Тимерманс. Той ще дава отговор за климатичните политики на Европейски Съюз, като Фон дер Лайен акцентира, че задачата е 27-те да реализират към 2050 година въглеродно неутрална стопанска система. Като претендент за ръководител на Европейска комисия Тимерманс настояваше, че Европа би трябвало да гледа на климатичните промени като на изключително събитие и да активизира още повече средства за оправянето с тях. В неговия политически екип се чака да влязат и няколко някогашни деятели на " Гринпийс ", тъй че България, която публично не желае да се разделя с въглищата, ще би трябвало да се приготви за доста по-голям напън за по-зелена енергетика и стопанска система.
Валдис Домбровскис, който е третият изпълнителен зам.-председател на Европейска комисия, е добра вест за България. Той лобира за по-бързото й влизане в еврозоната и защото в новата комисия ще има по-силно въздействие, това може да даде спомагателен подтик за българската позиция.
Един от забавните за България комисари ще е Силви Гуляр, която ще дава отговор за вътрешния пазар. Като се имат поради ползите на Франция в региона на конкуренция в границите на Европейски Съюз, нейната роля може да се окаже забележителна и нищо чудно да се появят нови законодателни оферти в стила на пакета " Мобилност 1 ", който лимитира сегашните благоприятни условия на българските пътнотранспортни компании да работят на западните пазари.
Затова и когато се появи спекулацията, че новият ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен предлага българския комисар Мария Габриел да поеме образованието и културата, това провокира мненията, че България е " намалена ". Усещането не се поправи доста и с прибавянето към ресора на Габриел на нововъведенията и проучванията, изключително след бомбастичните изявления на премиера Бойко Борисов, че страната е поела " извънредно значим и съвременен сектор ".
От една страна, откакто в разиграването на постове в Брюксел кандидатурата на Кристалина Георгиева се обсъждаше напълно съществено за две от най-важните позиции в Европейски Съюз – за висш представител в региона на външната политика и сигурността, както и за ръководител на Европейския съвет, в този момент полученият сектор демонстрира, че държавното управление на Бойко Борисов не е съумяло да изиграе козовете в ръцете си. " Иновации и юноша " е приятна област, административно натоварена, със забележителен бюджет, само че без никаква политическа стойност.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики От друга страна, при явното отбягване на София от чувствителни ресори като външната политика и непрекъснатото говорене от страна на премиера Бойко Борисов за ръководство на пари – нещо, което в Брюксел прави усещане, новата позиция на Габриел не е толкоз неприятна. Ако не друго, тя демонстрира доверие в административните й качества, а в случай че тя може да подтиква спор в България за загниващото висше обучение, това няма да е толкоз неприятен пост.
По-голям ли е постът за Габриел
" Иновации и юноша " в действителност сплотява два обособени ресора, които до момента имаха обособени комисари. До 1999 година ресорът беше един, само че след това беше раздвоен, с цел да се откри работа на членовете на Европейска комисия от новите страни членки. Така че в този момент Габриел ще има повече пълномощия от предшествениците си в последните 15 години.
Под нейно наблюдаване ще са трите стратегии – " Еразъм II ", " Творческа Европа " и " Хоризонт ", чийто общ бюджет за интервала 2021 - 2027 година се планува да бъде почти 140 милиарда евро. За съпоставяне - по " Дигитална Европа ", ресорът, който българският комисар имаше до момента, за идващите седем години са отделени 8.2 милиарда евро. В момента никой не чака някакви изключително огромни начинания в региона с изключение на препоръчаното съществено увеличение на средствата по програмата за обмяна на студенти " Еразъм II ", както и по програмата за научни проучвания " Хоризонт ". И двете обаче са непротиворечиви и бяха измежду първите пера в евробюджета за 2021 - 2027 година, договарянията по които бяха авансово затворени.
Според опциите
Формално трите стратегии под ръководството на българския комисар са третото най-голямо бюджетно перо в Европейски Съюз след районната политика и земеделието. Разликата обаче е, че и в двете области занапред ще се одобряват регламентите за тяхното ръководство и комисарите ще имат извънредно мощно въздействие върху бъдещото използване на общата земеделска политика и потреблението на районните фондове на Европейски Съюз.
По сходен метод, макар че за цифровата стопанска система има заделени по-малко средства, политиката в тази област има огромна тежест. Затова и ресорът ще бъде надзираван от бъдещия изпълнителен зам.-председател на Европейска комисия Маргрете Вестагер, която става нещо като " цифров цар " в Брюксел с отговорност да координира цялата стратегия за готовност на Европа за цифровата епоха. От една страна, тя остава комисар по конкуренцията, тъй че ще може да продължи да постанова санкции на колоси като Гугъл, Apple или Amazon, поради което американският президент Доналд Тръмп сподели за нея, че " тя ненавижда Съединени американски щати и евентуално е най-лошият човек, който съм срещал ". Сега Вестагер с изключение на в областта на конкуренцията може да зарадва интернет колосите и с нови регулации.
Ежедневната работа по въпросите на единния цифров пазар на Европейски Съюз пък минават в ресора на френската комисарка Силви Гуляр. Едва ли е съвпадане, че Париж е в, меко казано, неприятни връзки с Вашингтон поради предвиждания нов налог върху приходите на цифровите колоси.
На този декор Габриел нямаше доста шансове да резервира ресора си. Бившият евродепутат от ГЕРБ стана комисар за цифровата стопанска система и общество през 2017 година, откакто Кристалина Георгиева реши да се върне в Световната банка. Към този миг три пети от мандата на Европейска комисия беше минал. Всички значими законодателни актове към този момент бяха импортирани от Европейска комисия за разискване и по този метод тя можеше единствено да взе участие в процеса на договарянията с Европейския парламент, само че не и да има изключително въздействие или да остави собствен необикновен отпечатък. Затова и като комисар се запомни главно с опита на Брюксел да пресече подправените вести. Като цяло обаче напъните се концентрираха към саморегулация на онлайн платформите и тематиката последователно отмря.
С две думи, новият пост на Мария Габриел е позитивен избор от страна на Урсула фон дер Лайен за качествата й да надзирава огромно портфолио от политики, което включва нововъведения и проучвания, обучение, просвета, спорт и юношески политики. Но и отразява опциите на София и позицията й в Брюксел да получи сектор с тежест. Какво още интересува България
Кабинетът на Бойко Борисов си придава тип, че дебатът за върховенството на закона в Европейски Съюз не го визира, само че това не е тъкмо по този начин. Политиката на Европейски Съюз в региона тормози не един български политик. В момента Европейска комисия е предложила два регламента: единият Е за изчерпателен режим за инспекция на върховенството на закона във всички страни от Европейски Съюз, а другият - за прекъсване на еврофондовете за страните, които имат проблеми с главните полезности на Европейски Съюз.
Основният състезател в тази сфера ще бъде препоръчаният за комисар по правораздаването Дидие Рейндерс. Именно той като белгийски министър на външните работи предложи през 2016 година новия механизъм, който би трябвало да прави оценка по какъв начин страните членки се оправят в области като самостоятелност на правосъдната система, правната сигурност, ефикасната правосъдна отбрана и така нататък Рейндерс дружно с немския си сътрудник Хайко Маас бяха горещи последователи на обвързването на еврофондовете с върховенството на закона.
Формално над него ще бъде зам.-председателят на Европейска комисия Вера Йоурова, само че от описанието на ресора й " Ценности и бистрота " излиза наяве, че тя ще има по-скоро церемониални функционалности. Назначението на Йоурова, която идва от партията на следствия за злоупотреби с еврофондове чешки министър председател Андрей Бабиш, е подозирано като поклон към Полша и Унгария. Но самата тя е по-скоро за дейна роля на Брюксел в региона на господство на закона. Например преди два месеца Йоурова се изрече скептично за опцията за отпадане на Механизма за съдействие и инспекция, който следи промените в региона на правораздаването и вътрешните работи в България и Румъния. Преди това обществено се беше усъмнила и в успеваемостта на българската прокуратура.За България ще бъде значима и позицията на изпълнителния зам.-председател на Европейска комисия Франс Тимерманс. Той ще дава отговор за климатичните политики на Европейски Съюз, като Фон дер Лайен акцентира, че задачата е 27-те да реализират към 2050 година въглеродно неутрална стопанска система. Като претендент за ръководител на Европейска комисия Тимерманс настояваше, че Европа би трябвало да гледа на климатичните промени като на изключително събитие и да активизира още повече средства за оправянето с тях. В неговия политически екип се чака да влязат и няколко някогашни деятели на " Гринпийс ", тъй че България, която публично не желае да се разделя с въглищата, ще би трябвало да се приготви за доста по-голям напън за по-зелена енергетика и стопанска система.
Валдис Домбровскис, който е третият изпълнителен зам.-председател на Европейска комисия, е добра вест за България. Той лобира за по-бързото й влизане в еврозоната и защото в новата комисия ще има по-силно въздействие, това може да даде спомагателен подтик за българската позиция.
Един от забавните за България комисари ще е Силви Гуляр, която ще дава отговор за вътрешния пазар. Като се имат поради ползите на Франция в региона на конкуренция в границите на Европейски Съюз, нейната роля може да се окаже забележителна и нищо чудно да се появят нови законодателни оферти в стила на пакета " Мобилност 1 ", който лимитира сегашните благоприятни условия на българските пътнотранспортни компании да работят на западните пазари.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ