Критична година за медиите
© Shutterstock - Предстои привършване на договорката за продажбата на една от двете най-гледани малките екрани, bTV
- Властта се готви да промени медийния закон без угриженост за ориста на публичните медии
- Ако жителите изгубят БНР, както това сe случва с Българска национална телевизия, ръководещите изцяло ще са завладяли и подчинили бранша " Да преминеш рубикон ", значи, че си на прага да направиш подобен избор, връщане обратно след който няма. Българските медии са тъкмо в такава обстановка. Изправени са пред основни промени, които ще дефинират бъдещето им за дълго време напред.
Какво следва
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В бранша на частните медии следва в средата на тази година да приключи договорката за придобиването на една от двете най-влиятелни търговски малките екрани - bTV. Инвестиционния фонд PPF на чешкия милиардер Петр Келнер би трябвало да завърши придобиването на българския канал дружно с други четири медийни актива в района (Румъния, Хърватия, Чехия и Словакия) от настоящия ѝ американски мажоритарен акционер съдебномедицинска експертиза. Изходът от тази договорка е изключително значим на фона на променената медийна благосъстоятелност в главния й съперник на тв пазара - " Нова тв ".
През април 2019 година братята Домусчиеви купиха " Нова тв " от скандинавския й притежател MTG за 185 млн. евро. След влизането им в медията стартира развой на освобождение и овакантяване на основни публицисти и редактори и каналът пое напълно проправителствен курс.
Затова и в бранша съществуват опасения да не би bTV да последва ориста на " Нова ". В момента тя към момента е опция на властта и казионната публицистика. Попадането й в ръцете на притежател, неосведомен и безчувствен към медийната среда в България, може съществено подкопае доверието и в нея. На стадия наподобява прекомерно евентуално Петр Келнер да продаде доста бързо малкия екран и изборът на покупател ще дефинира значително посоката, в която ще се развива медийният пазар. Чешкият предприемач ще може да избира сред локален състезател и интернационална компания, която има капиталов, а не политически интерес.
През тази година ще продължи разискването и ще се промени Законът за радиото и малкия екран, което директно ще засегне главните играчи в бранша, само че най-вече двете публични медии. Предстои Съветът за електронни медии (СЕМ) да избере нов общоприет шеф на БНР. Очаква се прокуратурата да разгласи резултатите от следствието на аргументите за финансовата рецесия в Българска национална телевизия. Институцията влезе и в БНР откакто през предходната година сигналът на стратегия " Хоризонт " в най-слушаното време спря без ясна и оправдана причина.
Българска национална телевизия би трябвало да продължи да подхваща съществени стъпки за попречване на банкрута на медията. Най-важното в този развой е тя да не загуби задачата си да предлага публично потребно програмно наличие и да се върне там, където й е мястото - при хората и качествената, аналитична и сериозна публицистика. Положителни сигнали в тази посока към момента няма. Защо малкия екран затъва и по какъв начин ще устои на рецесията следва да разберем скоро от първия доклад, който генералният шеф Емил Кошлуков е длъжен да показа пред Съвета за електронни медии (СЕМ). Също и от инспекцията на прокуратурата.
" Независимостта на медиите ще е главният проблем и тази година. Предстои да забележим какво ще се случи с bTV, само че се надявам да дойдат вложители, които схващат, че всеки може да прави телевизия, само че не всеки може да прави публицистика. Затова ще гледаме деликатно новините на bTV и " Нова тв " – те на феновете ли приказват или техните кореспонденти са с необятно отворени очи дали има дузпа. Сливането на футболна благосъстоятелност и медийна благосъстоятелност не е оригиналност на нашия пазар ", разяснява преподавателят в журналистическия факултет на Софийския университет доцент Жана Попова. Тя е безапелационна, че чака през тази година публицистите да са застрашени от " правосъдни каузи, финансови инспекции и прокурорски думи ". " И единственото допустимо избавление е публицистите да работят като колегия, а не като наемни чиновници ", сподели Попова.
Изпитът БНР
Годината стартира с конкурс за нов шеф на радиото. Съветът за електронни медии (СЕМ) реши да организира процедура за избор на общоприет шеф на БНР, откакто предварително бе преустановен мандатът на Светослав Костов поради невижданото прекъсване на сигнала на стратегия " Хоризонт " и подозрения за интервенция в публицистичната самостоятелност на медията. За изпълняващ длъжността беше посочен Антон Митов, който беше шеф на архивния фонд в радиото. По закон той може да заема краткотрайно поста не повече от три месеца. Сега той е един от шестте кандидати да поемат за непрекъснато ръководството на БНР.
Според журналистката в БНР Силвия Великова процедурата по желание на шеф е значима и тъй като от него ще зависи публичното радио да остане естрада за разнообразни гласове. " Този избор е още по-голям, тъй като е предварителен – след тежка рецесия и след невиждано преустановяване мандата на генералния шеф поради жестоко нарушение на Закона за радиото и малкия екран. Тази рецесия, поради която към момента текат прокурорски инспекции ", разяснява тя.
Изключително значимо е през 2020 година да се подсети и да се отбрани задължението на публичните медии да бъдат точно публични, акцентира медийният анализатор и докторант в журналистическия факултет на Софийския университет Николета Даскалова.
През миналата година станахме очевидци на задоволително неприемливи поръчки и дейности Българска национална телевизия и БНР да бъдат отдалечени от публичната си задача. " Ако това продължи да се случва и през тази година, ще бъде съдбовен удар против плурализма и съпротивителните сили на медийната среда като цяло. В този смисъл изборът за общоприет шеф на БНР е знаков тест за 2020 година ", безапелационна е Даскалова. А крайният резултат от това съревнование има капацитета както да обнадежди, по този начин и мощно да обезвери бранителите на свободното слово в България.
Изборът, който следва, ще покаже дали заплахата е обезвредена, или просто ще бъде изпълнена следващата поръчка за преодоляването и на публичното радио, само че този път " по-интелигентно ".
Внимание със закона
Не бива да забравяме, че поради рецесията в публичното радио беше основана специфична парламентарна комисия и се форсира работата по измененията в Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ). " Но отново е време да напомним на пишещите закони – медиите са компании, само че по-особени от другите. Техните притежатели би трябвало да влагат в журналистическите следствия, в качествено направени вести, а за какво не и в по-сложни форми ", разяснява Жана Попова.
До края на март държавното управление би трябвало да приготви проект за развиването на медийната среда, както и да предложи модел за финансиране на публичните медии, който да подсигурява независимостта им.
Отвъд съответните проблеми на средата и хората, и представителите на бизнеса желаят от медиите да им дават стойностно наличие с положителни образци и триумфи, които да въодушевяват всички, с цел да си слагат цели, да се развиват, да желаят да са дейни и да са мотор в обществото.
Влошаването на медийната среда и компромисите в наличието доведоха до намаление на доверието в медиите. Как това въздейства на рекламодателите, които желаят да влагат бюджетите си в качествено наличие? Според ръководещия шеф на организация Media Club Катерина Буюклиева са малко телевизионните рекламодатели, които към този момент имат построен инстикт и за които се сортира доста точно наличието, към което се нарежда спотова реклама. " Въпросът е къде и по какъв начин аудиторията избира да гледа това наличие. Огромният всекидневен информативен поток (в огромната си част със подозрителен генезис и качество) трансформира настройките и разклаща доверието към медиите ", разяснява Буюклиева.
По думите й към момента бизнесът в България не се стреми да влага в качествено наличие, " има светли образци, само че в действителност са по-скоро изключение ", добавя Буюклиева.
Според изпълнителния шеф на All Channels Communication Group Александър Дурчев за жалост спадането на качеството на наличието в националните малките екрани е навсякъде сега. " Има една ирландска сентенция, че когато приливът пристигна, подвига равнището за всички лодки. Ние за жалост сме в противоположната обстановка. В тази връзка упованията и условията на рекламодателите се приспособяват към средата. Или рекламодателите странят от съответни излъчвания, чието наличие генерира интерес, само че е спорно, или търсят различни канали за марките си ", разяснява Дурчев. Той чака през 2020 година наклонността от последните години за лек растеж в рекламните вложения в медиите да продължи. В най-голяма степен растежът ще се генерира от цифровите медии и малкия екран. " От позиция на вложенията в наличие може да чакаме позитивно развиване ", добави Александър Дурчев. Кой е най-сериозният проблем пред българските медии?
Силвия Великова - публицист в БНР
До скоро на този въпрос автоматизирано бих дала отговор, че най-сериозният проблем на българските медии е, че са все по-малко свободни. Напоследък си мисля, че най-сериозният ни проблем е, че болшинството счита, че това не е правилно. Политици, институции, цели медийни групи оспорват мястото на България на дъното на европейската част на класацията на " Репортери без граници ". Оспорват методологията, по силата на която сме сложени на 111-о място. В същото време изясняват същото това " 111-о място " с " подривни дейности " и с подвеждаща информация за положението на независимост на словото, която дават медии, медийни специалисти и Неправителствени организации. Само допреди няколко години осъзнаващите, че България има проблем със свободата на словото, бяха болшинство. Днес ми се коства, че по този начин мислят малко на брой, които болшинството маргинализира с обяснението, че са от " другия олигархичен кръг ".
Непризнаването, че медиите са все по-малко питащи, провокиращи, разсъждаващи и анализиращи, е съгласно мен най-сериозният проблем пред българските медии.
За да има смяна, публицистите би трябвало да осъзнаят, че имат проблем. Да си изискат свободата – от политиците, от притежателите, от ръководителите или от себе си.
Николета Даскалова - медиен анализатор
Проблемите в средата са прекалено много и прекомерно съществени, а публичното доверие в публицистиката – незадоволително мощно. От значително значение за възстановяване на обстановката е да се укрепи и да се разшири полето на качествената публицистика. Да чакаме това да се случи с некомпрометирана поддръжка от външни фактори е наивно. Изглежда, качествената публицистика би трябвало сама да избави себе си. Тя има потребност по едно и също време от несломимия възторг на Дон Кихот и от невероятните умения на барон Мюнхаузен, който се хваща за косата и се самоизтегля от блатото – освен това дружно с коня, който е яхнал. Нужна е досетливост, с цел да се прави сериозна публицистика с дребен запас и в условия на непрекъснати офанзиви и медийна финансова рецесия.. Част от " издърпването за косата " е да се демонстрира безапелационна и солидарна непоносимост против все по-грубите похищения и безпардонност против сериозните гласове в медиите.
- Властта се готви да промени медийния закон без угриженост за ориста на публичните медии
- Ако жителите изгубят БНР, както това сe случва с Българска национална телевизия, ръководещите изцяло ще са завладяли и подчинили бранша " Да преминеш рубикон ", значи, че си на прага да направиш подобен избор, връщане обратно след който няма. Българските медии са тъкмо в такава обстановка. Изправени са пред основни промени, които ще дефинират бъдещето им за дълго време напред.
Какво следва
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В бранша на частните медии следва в средата на тази година да приключи договорката за придобиването на една от двете най-влиятелни търговски малките екрани - bTV. Инвестиционния фонд PPF на чешкия милиардер Петр Келнер би трябвало да завърши придобиването на българския канал дружно с други четири медийни актива в района (Румъния, Хърватия, Чехия и Словакия) от настоящия ѝ американски мажоритарен акционер съдебномедицинска експертиза. Изходът от тази договорка е изключително значим на фона на променената медийна благосъстоятелност в главния й съперник на тв пазара - " Нова тв ".
През април 2019 година братята Домусчиеви купиха " Нова тв " от скандинавския й притежател MTG за 185 млн. евро. След влизането им в медията стартира развой на освобождение и овакантяване на основни публицисти и редактори и каналът пое напълно проправителствен курс.
Затова и в бранша съществуват опасения да не би bTV да последва ориста на " Нова ". В момента тя към момента е опция на властта и казионната публицистика. Попадането й в ръцете на притежател, неосведомен и безчувствен към медийната среда в България, може съществено подкопае доверието и в нея. На стадия наподобява прекомерно евентуално Петр Келнер да продаде доста бързо малкия екран и изборът на покупател ще дефинира значително посоката, в която ще се развива медийният пазар. Чешкият предприемач ще може да избира сред локален състезател и интернационална компания, която има капиталов, а не политически интерес.
През тази година ще продължи разискването и ще се промени Законът за радиото и малкия екран, което директно ще засегне главните играчи в бранша, само че най-вече двете публични медии. Предстои Съветът за електронни медии (СЕМ) да избере нов общоприет шеф на БНР. Очаква се прокуратурата да разгласи резултатите от следствието на аргументите за финансовата рецесия в Българска национална телевизия. Институцията влезе и в БНР откакто през предходната година сигналът на стратегия " Хоризонт " в най-слушаното време спря без ясна и оправдана причина.
Българска национална телевизия би трябвало да продължи да подхваща съществени стъпки за попречване на банкрута на медията. Най-важното в този развой е тя да не загуби задачата си да предлага публично потребно програмно наличие и да се върне там, където й е мястото - при хората и качествената, аналитична и сериозна публицистика. Положителни сигнали в тази посока към момента няма. Защо малкия екран затъва и по какъв начин ще устои на рецесията следва да разберем скоро от първия доклад, който генералният шеф Емил Кошлуков е длъжен да показа пред Съвета за електронни медии (СЕМ). Също и от инспекцията на прокуратурата.
" Независимостта на медиите ще е главният проблем и тази година. Предстои да забележим какво ще се случи с bTV, само че се надявам да дойдат вложители, които схващат, че всеки може да прави телевизия, само че не всеки може да прави публицистика. Затова ще гледаме деликатно новините на bTV и " Нова тв " – те на феновете ли приказват или техните кореспонденти са с необятно отворени очи дали има дузпа. Сливането на футболна благосъстоятелност и медийна благосъстоятелност не е оригиналност на нашия пазар ", разяснява преподавателят в журналистическия факултет на Софийския университет доцент Жана Попова. Тя е безапелационна, че чака през тази година публицистите да са застрашени от " правосъдни каузи, финансови инспекции и прокурорски думи ". " И единственото допустимо избавление е публицистите да работят като колегия, а не като наемни чиновници ", сподели Попова.
Изпитът БНР
Годината стартира с конкурс за нов шеф на радиото. Съветът за електронни медии (СЕМ) реши да организира процедура за избор на общоприет шеф на БНР, откакто предварително бе преустановен мандатът на Светослав Костов поради невижданото прекъсване на сигнала на стратегия " Хоризонт " и подозрения за интервенция в публицистичната самостоятелност на медията. За изпълняващ длъжността беше посочен Антон Митов, който беше шеф на архивния фонд в радиото. По закон той може да заема краткотрайно поста не повече от три месеца. Сега той е един от шестте кандидати да поемат за непрекъснато ръководството на БНР.
Според журналистката в БНР Силвия Великова процедурата по желание на шеф е значима и тъй като от него ще зависи публичното радио да остане естрада за разнообразни гласове. " Този избор е още по-голям, тъй като е предварителен – след тежка рецесия и след невиждано преустановяване мандата на генералния шеф поради жестоко нарушение на Закона за радиото и малкия екран. Тази рецесия, поради която към момента текат прокурорски инспекции ", разяснява тя.
Изключително значимо е през 2020 година да се подсети и да се отбрани задължението на публичните медии да бъдат точно публични, акцентира медийният анализатор и докторант в журналистическия факултет на Софийския университет Николета Даскалова.
През миналата година станахме очевидци на задоволително неприемливи поръчки и дейности Българска национална телевизия и БНР да бъдат отдалечени от публичната си задача. " Ако това продължи да се случва и през тази година, ще бъде съдбовен удар против плурализма и съпротивителните сили на медийната среда като цяло. В този смисъл изборът за общоприет шеф на БНР е знаков тест за 2020 година ", безапелационна е Даскалова. А крайният резултат от това съревнование има капацитета както да обнадежди, по този начин и мощно да обезвери бранителите на свободното слово в България.
Изборът, който следва, ще покаже дали заплахата е обезвредена, или просто ще бъде изпълнена следващата поръчка за преодоляването и на публичното радио, само че този път " по-интелигентно ".
Внимание със закона
Не бива да забравяме, че поради рецесията в публичното радио беше основана специфична парламентарна комисия и се форсира работата по измененията в Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ). " Но отново е време да напомним на пишещите закони – медиите са компании, само че по-особени от другите. Техните притежатели би трябвало да влагат в журналистическите следствия, в качествено направени вести, а за какво не и в по-сложни форми ", разяснява Жана Попова.
До края на март държавното управление би трябвало да приготви проект за развиването на медийната среда, както и да предложи модел за финансиране на публичните медии, който да подсигурява независимостта им.
Отвъд съответните проблеми на средата и хората, и представителите на бизнеса желаят от медиите да им дават стойностно наличие с положителни образци и триумфи, които да въодушевяват всички, с цел да си слагат цели, да се развиват, да желаят да са дейни и да са мотор в обществото.
Влошаването на медийната среда и компромисите в наличието доведоха до намаление на доверието в медиите. Как това въздейства на рекламодателите, които желаят да влагат бюджетите си в качествено наличие? Според ръководещия шеф на организация Media Club Катерина Буюклиева са малко телевизионните рекламодатели, които към този момент имат построен инстикт и за които се сортира доста точно наличието, към което се нарежда спотова реклама. " Въпросът е къде и по какъв начин аудиторията избира да гледа това наличие. Огромният всекидневен информативен поток (в огромната си част със подозрителен генезис и качество) трансформира настройките и разклаща доверието към медиите ", разяснява Буюклиева.
По думите й към момента бизнесът в България не се стреми да влага в качествено наличие, " има светли образци, само че в действителност са по-скоро изключение ", добавя Буюклиева.
Според изпълнителния шеф на All Channels Communication Group Александър Дурчев за жалост спадането на качеството на наличието в националните малките екрани е навсякъде сега. " Има една ирландска сентенция, че когато приливът пристигна, подвига равнището за всички лодки. Ние за жалост сме в противоположната обстановка. В тази връзка упованията и условията на рекламодателите се приспособяват към средата. Или рекламодателите странят от съответни излъчвания, чието наличие генерира интерес, само че е спорно, или търсят различни канали за марките си ", разяснява Дурчев. Той чака през 2020 година наклонността от последните години за лек растеж в рекламните вложения в медиите да продължи. В най-голяма степен растежът ще се генерира от цифровите медии и малкия екран. " От позиция на вложенията в наличие може да чакаме позитивно развиване ", добави Александър Дурчев. Кой е най-сериозният проблем пред българските медии?
Силвия Великова - публицист в БНР
До скоро на този въпрос автоматизирано бих дала отговор, че най-сериозният проблем на българските медии е, че са все по-малко свободни. Напоследък си мисля, че най-сериозният ни проблем е, че болшинството счита, че това не е правилно. Политици, институции, цели медийни групи оспорват мястото на България на дъното на европейската част на класацията на " Репортери без граници ". Оспорват методологията, по силата на която сме сложени на 111-о място. В същото време изясняват същото това " 111-о място " с " подривни дейности " и с подвеждаща информация за положението на независимост на словото, която дават медии, медийни специалисти и Неправителствени организации. Само допреди няколко години осъзнаващите, че България има проблем със свободата на словото, бяха болшинство. Днес ми се коства, че по този начин мислят малко на брой, които болшинството маргинализира с обяснението, че са от " другия олигархичен кръг ".
Непризнаването, че медиите са все по-малко питащи, провокиращи, разсъждаващи и анализиращи, е съгласно мен най-сериозният проблем пред българските медии.
За да има смяна, публицистите би трябвало да осъзнаят, че имат проблем. Да си изискат свободата – от политиците, от притежателите, от ръководителите или от себе си.
Николета Даскалова - медиен анализатор
Проблемите в средата са прекалено много и прекомерно съществени, а публичното доверие в публицистиката – незадоволително мощно. От значително значение за възстановяване на обстановката е да се укрепи и да се разшири полето на качествената публицистика. Да чакаме това да се случи с некомпрометирана поддръжка от външни фактори е наивно. Изглежда, качествената публицистика би трябвало сама да избави себе си. Тя има потребност по едно и също време от несломимия възторг на Дон Кихот и от невероятните умения на барон Мюнхаузен, който се хваща за косата и се самоизтегля от блатото – освен това дружно с коня, който е яхнал. Нужна е досетливост, с цел да се прави сериозна публицистика с дребен запас и в условия на непрекъснати офанзиви и медийна финансова рецесия.. Част от " издърпването за косата " е да се демонстрира безапелационна и солидарна непоносимост против все по-грубите похищения и безпардонност против сериозните гласове в медиите.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ