Да загубиш от инат
© Reuters " Не повтаряй избори, които преди малко си изгубил. " Лично президентът Реджеп Тайип Ердоган и ръководещата Партия на справедливостта и развиването (АКР) заплатиха висока цена, когато нарушиха в Истанбул това азбучно предписание в политиката. Но и също по този начин съвсем несъмнено е, че те ще бранят и усилват позициите си, като го съблюдават до идващите парламентарни и президентски избори. А те би трябвало да са съвсем по едно и също време някъде към 18 октомври 2023 година
На 23 юни опозиционният претендент за кмет Екрем Имамоглу от Републиканската национална партия (СНР) реализира в най-големия и значим турски град победа, още по-категорична по отношение на вота от 31 март. Както персонално той, по този начин и партиите, застанали зад него, демонстрираха, че има работещ политически модел за изправяне против Ердоган.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Не бързайте да се радвате
Но занапред ще се види дали този модел работи в ръководството на 15-милионния град, в който локалният общински съвет е в ръцете на АКР. Още преди изборите се обсъждаше ново контролиране на властта на кмета, който може да се окаже с вързани ръце и да бъде оставен на практика без бюджет за осъществяване на обещанията си. В дните преди 23 юни Ердоган, който управлява съвсем еднолично изпълнителната, законодателната и правораздавателната власт и ги е трансформирал в продължение на партията си, намерено говореше, че Имамоглу може да има известни юридически проблеми по-късно. " Напълно допустимо е да стартират и правосъдни производства против Имамоглу ", споделя пред " Капитал " Марк Пиерини, специалист по турска политика в Carnegie Europe.
Не бива да се не помни, че всичко това може да се случи на до неотдавна непознатия и некомпетентен в ръководство от подобен мащаб кмет на Истанбул в град, който АКР ръководи от 25 години, а демонтирането на системата не е елементарно. В същото време държавното управление към този момент е възнамерявало да увеличи известността си с огромни планове, стратегии и тържества във връзка 100-годишнината на основаването на Турската република. Датата е 23 октомври 2023 година - по-малко от седмица след хипотетичния ден за идващия парламентарен избор.
Фактът, че и претендентът на ръководещите - някогашният министър председател Бинали Йълдъръм, и Ердоган поздравиха спечелилия съвсем неотложно (предишния път позицията им се забави с дни), е сигнал и за това, че те са калкулирали проваляне и към този момент са написали своя План Б по какъв начин да работят след него. " Както и преди ", управляващите ще продължат да работят за " задачите за 2023 година ", написа президентът в Twitter и това бе разчетено като удостоверение, че няма желание до тогава да приканва турците пред урните. Той евентуално разчита и на известна отмалялост у гласоподавателя - за по-малко от десетилетие имаше 11 пъти национални и общински избори (в Истанбул вотът бе 12-и поради повторението).
Как се роди формулата на триумфа
Преди всичко този великански вселенски град по едно и също време е и не е Турция, заради което за него са вероятни партийни и политически комбинации, неприложими другаде в страната. Тук скромният генезис, личността и позитивните и успокояващи послания на Имамоглу се оказаха доста значими и ефикасни.
На второ място, в този главен мотор на турската стопанска система се усеща много бързо резултатът от валутната рецесия, инфлацията от 20%, завръщането към криза и увеличението на безработицата (официално 4.54 млн. души, или над 14%, през март след растеж от 4 пункта на годишна база и скок със 7 пункта до над 25% измежду младежите). Раздразнението от шуробаджанащината - един от главните градивни детайли на системата на Ердоган - минава в яд, изключително след назначението преди година за министър на финансите на шурей му. На 41 години Берат Албайрак несъмнено няма опита и квалификацията за този пост и това се разяснява в страната и чужбина и си проличава по положението на стопанската система, финансите и курса на лирата. Турците демонстрират доста съмнение към следените от властта медии, а това значи, че АКР не съумява да внуши на гласоподавателите, че стопанската система се възвръща, когато действителността е напълно друга.
Трети значителен фактор е накърненото достолепие на гласоподавателите. Кражбата на избирателен резултат не е нещо особено за Турция, а мнозина възприеха тъкмо по този метод решението да бъде още един вотът с 84% интензивност. Твърдото ядро гласоподаватели на СНР се активизираха още повече, от Имамоглу се искаше единствено да притегли външни симпатизанти. Парадоксът е, че и двете страни се бореха за 1.7 млн. души, които не гласоподаваха напролет, само че АКР имаше преимуществото да знае кои тъкмо са те, с цел да пропагандира евентуалните си симпатизанти измежду тях и да сплаши тези на съперника. В борбата бяха включени даже близки до властта фериботни компании, които стопираха противоположните транспорти през уикенда от Бурса, където почиват много от жителите на Истанбул.
Ердоган може за 17 години да е затворил близо 175 медии, над 1400 неправителствени организации и някои неуместни прокюрдски депутати и да е трансформирал конституционната конструкция на страната. Но когато става дума за избори, АКР постоянно е предпочитала да не слага под въпрос качеството на провеждането им. Натискът се концентрира до това кой да бъде позволен и пропагандира на тях, по какъв начин посредством дребни изборни сектори да се сътвори усещане за огромни победи или даже в последния миг да се позволяват в урните неподпечатани бюлетини. Но да откраднеш избори не в някое провинциално градче, а в Истанбул - при толкоз доста симпатизанти на опозицията и под прожекторите на международни медии - е рискова игра. Самата изборна комисия не беше до дъно уверена в доводите си за това (4 от 11 членове гласоподаваха срещу анулацията на резултатите), а минималната разлика на 31 март от общо 13 730 гласа в интерес на Имамоглу усили чувството, че някой в АКР се е изкушил да я използва в интерес на властта.
Не че това не се е случвало към този момент - през 2015 година партията изгуби болшинството си в Народното събрание в Анкара и държа страната в шах половин година, до момента в който провокира предварителни избори, с цел да си го върне.
Но в този момент в Истанбул позволи груба неточност - вторият път разликата доближи 800 000 гласа. Това е най-тежкото изборно проваляне за Ердоган и неговата еднолична система. За пръв път в историята на Истанбул някой печели кметски избори с над 50% от гласовете, а самият Ердоган оглави за пръв път града през 1994 година с 25% с заричане да е реформаторът на Турция на границата на двете хилядолетия. В интерес на истината Йълдъръм също не се показа зле - 45% от гласовете е стабилен резултат. На предходния избор през 2014 година Кадир Топбаш събра съвсем 48%, т.е. 5 години по-късно АКР не е отстъпила доста от позициите си.
" Републиканската национална партия напипа вярната формула още предходната година на президентските избори ", разяснява за " Капитал " Димитър Бечев, който сега е откривател за американския неправителствен институт Atlantic Council. " Става дума за някого, който може да притегли гласовете на консервативните турци. Подобно на Мухарем Индже - президентския претендент на СНР от 2018 година, и Имамоглу е практикуващ мохамеданин. Иначе казано, кемалистката партия е с обезпечен всемирски електорат и прибавя гласове от " меката външна страна " на АКР, разочарованите от икономическата обстановка ", добавя Бечев.
" Жените, младите, демократичните, светските турци - те всички са там, просто би трябвало да се приказва с тях ", разяснява след изборите писателката Елиф Шафак за Euronews.
Какво следва
Резултатът бе приветстван по света - само че и от Ердоган и изгубилият Йълдъръм - като победа на демокрацията в Турция. Случващото се в Истанбул е по-скоро удостоверение, че страната е в непосилен преход от плуралистична народна власт към тежка властническа система, в който АКР се нуждае от легитимиращия резултат на спечелването на едни " естествени избори ", разяснява за сп. Foreign Policy Нейт Шенкан, шеф на проучванията във Freedom House. Според него сега ръководещите имат потребност от вложители и бизнес сътрудници в чужбина, а не от следващо доказателство, че в Турция няма самостоятелни институции, които да защитят инвестицията, имуществото и правата ти. " Партията се нуждае от избори, с цел да убеждава турците, че точно тя въплъщава волята на народа, въпреки да унищожава инструментите, посредством които се показва тази воля. Резултатът е един доста неустойчив властнически режим, който наподобява жертван да тласка страната към рецесия. "
Ердоган и АКР ще би трябвало някак да преборят усещането, че към този момент не управляват бъдещето на Турция. Това няма да е елементарно за строго централизирани и пирамидални схеми като тази на АКР, изключително в случай че от Истанбул стартират да гърмят един след различен кавги с разкрития по какъв начин са раздавани публични поръчки и кой е забъркан в корупционни схеми.
Президентът ще би трябвало съществено да проучва случилото се в града, събрал 20% от гласоподавателите на Турция, и да си спомни, че Имамоглу ненапълно наподобява на него при първата му победа от 1994 година - млад, динамичен, говорещ умерено и умерено, с по-скоро социалдемократически визии и отворен към разнообразни политически и публични групи. Подкрепилият го алианс на CHP и " Добрата " партия (İYİ) на Мерал Акшенер може да се разшири с прокюрдската HDP и " Партията на щастието " (Saadet). Тепърва ще се види и ролята на победилият в Анкара претендент за кмет на опозицията Мансур Яваш.
" Това е формулата на триумфа - да събереш всички симпатизантите на всички сходни партии в името на работещо болшинство, разяснява Димитър Бечев. Проблемът е, че не предстоят скоро парламентарни и президентски избори. "
За новия кмет на Истанбул може да е рано да се прицели в още по-голямата политика. Но Ердоган ще има проблем, в случай че негови някогашни съратници като Абдулла Гюл, Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан основат нова партия и привлекат в нея част от депутатите на АКР. За да ограничи основанието им да го атакуват, президентът може да пренареди държавното управление и партийното управление. Неизбежни наподобяват и корекции в икономическата и външната политика.
Самата АКР ще би трябвало да признае пред себе си, че се оказа неспособна за генерира нови хрумвания и техники. Първоначално тя се опита да копира позитивните послания на Имамоглу, а Йълдъръм обещаваше обилно - от 10 гигабайта безвъзмезден мобилен интернет за всички до по-евтини превоз, вода, газ и учебни заведения до основаване на 100 000 нови работни места всяка година. Но в последните 2 седмици - изключително с включването на Ердоган - партията се върна към обичайния нападателен жанр, нападки, че Имамоглу е грък, че при предходното гласоподаване устроил " скрит план ", че е обвързван с гюленистите и кюрдските терористи...
Турция навлиза в още по-бурни времена и Съединени американски щати и Европа ще би трябвало да проучват естеството на стратегическите си интерес към партньорска страна, в която Анкара е все по-параноична към отношението със западни страни, а те не могат да спасят Ердоган от личните му неточности, споделя Нейт Шенкан.
Сбърканата игра с кюрдите
През март Имамоглу завоюва поддръжката на лявата и прокюрдска Народната демократична партия (HDP). Сега АКР опита - и не съумя - да я обезврежда с апела от пандиза на водача на радикалните кюрди от терористичната ПКК Абдула Йоджалан сънародниците му да останат " неутрални " във вота в Истанбул.
След 2015 година и изключително от 2018 година Ердоган и партията му са принудени да одобряват съдружен сътрудник в Народното събрание в лицето на Партията на националистическото деяние (МНР). Но тази ръководена от Девлет Бахчели и учредена от Алпарслан Тюркеш (създателят и на " Сивите вълци ", както е известна младежкото крило на МНР) партия усили известността си до към 16%, до момента в който тази на АКР не пораства. Ердоган е заставен да схване част от националистическия звук и речник на пантюркистите, с цел да притегли техни гласоподаватели към партията, до момента в който не се отхвърля от заиграването с кюрдите. АКР докара в Истанбул група авторитетни кюрди от Югоизточна Турция, а Йълдъръм даже пропагандира в Диарбекир в опит локалните старейшини да повлияят на резултата му в Истанбул. Тази тактичност се оказа обречена.
На 23 юни опозиционният претендент за кмет Екрем Имамоглу от Републиканската национална партия (СНР) реализира в най-големия и значим турски град победа, още по-категорична по отношение на вота от 31 март. Както персонално той, по този начин и партиите, застанали зад него, демонстрираха, че има работещ политически модел за изправяне против Ердоган.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Не бързайте да се радвате
Но занапред ще се види дали този модел работи в ръководството на 15-милионния град, в който локалният общински съвет е в ръцете на АКР. Още преди изборите се обсъждаше ново контролиране на властта на кмета, който може да се окаже с вързани ръце и да бъде оставен на практика без бюджет за осъществяване на обещанията си. В дните преди 23 юни Ердоган, който управлява съвсем еднолично изпълнителната, законодателната и правораздавателната власт и ги е трансформирал в продължение на партията си, намерено говореше, че Имамоглу може да има известни юридически проблеми по-късно. " Напълно допустимо е да стартират и правосъдни производства против Имамоглу ", споделя пред " Капитал " Марк Пиерини, специалист по турска политика в Carnegie Europe.
Не бива да се не помни, че всичко това може да се случи на до неотдавна непознатия и некомпетентен в ръководство от подобен мащаб кмет на Истанбул в град, който АКР ръководи от 25 години, а демонтирането на системата не е елементарно. В същото време държавното управление към този момент е възнамерявало да увеличи известността си с огромни планове, стратегии и тържества във връзка 100-годишнината на основаването на Турската република. Датата е 23 октомври 2023 година - по-малко от седмица след хипотетичния ден за идващия парламентарен избор.
Фактът, че и претендентът на ръководещите - някогашният министър председател Бинали Йълдъръм, и Ердоган поздравиха спечелилия съвсем неотложно (предишния път позицията им се забави с дни), е сигнал и за това, че те са калкулирали проваляне и към този момент са написали своя План Б по какъв начин да работят след него. " Както и преди ", управляващите ще продължат да работят за " задачите за 2023 година ", написа президентът в Twitter и това бе разчетено като удостоверение, че няма желание до тогава да приканва турците пред урните. Той евентуално разчита и на известна отмалялост у гласоподавателя - за по-малко от десетилетие имаше 11 пъти национални и общински избори (в Истанбул вотът бе 12-и поради повторението).
Как се роди формулата на триумфа
Преди всичко този великански вселенски град по едно и също време е и не е Турция, заради което за него са вероятни партийни и политически комбинации, неприложими другаде в страната. Тук скромният генезис, личността и позитивните и успокояващи послания на Имамоглу се оказаха доста значими и ефикасни.
На второ място, в този главен мотор на турската стопанска система се усеща много бързо резултатът от валутната рецесия, инфлацията от 20%, завръщането към криза и увеличението на безработицата (официално 4.54 млн. души, или над 14%, през март след растеж от 4 пункта на годишна база и скок със 7 пункта до над 25% измежду младежите). Раздразнението от шуробаджанащината - един от главните градивни детайли на системата на Ердоган - минава в яд, изключително след назначението преди година за министър на финансите на шурей му. На 41 години Берат Албайрак несъмнено няма опита и квалификацията за този пост и това се разяснява в страната и чужбина и си проличава по положението на стопанската система, финансите и курса на лирата. Турците демонстрират доста съмнение към следените от властта медии, а това значи, че АКР не съумява да внуши на гласоподавателите, че стопанската система се възвръща, когато действителността е напълно друга.
Трети значителен фактор е накърненото достолепие на гласоподавателите. Кражбата на избирателен резултат не е нещо особено за Турция, а мнозина възприеха тъкмо по този метод решението да бъде още един вотът с 84% интензивност. Твърдото ядро гласоподаватели на СНР се активизираха още повече, от Имамоглу се искаше единствено да притегли външни симпатизанти. Парадоксът е, че и двете страни се бореха за 1.7 млн. души, които не гласоподаваха напролет, само че АКР имаше преимуществото да знае кои тъкмо са те, с цел да пропагандира евентуалните си симпатизанти измежду тях и да сплаши тези на съперника. В борбата бяха включени даже близки до властта фериботни компании, които стопираха противоположните транспорти през уикенда от Бурса, където почиват много от жителите на Истанбул.
Ердоган може за 17 години да е затворил близо 175 медии, над 1400 неправителствени организации и някои неуместни прокюрдски депутати и да е трансформирал конституционната конструкция на страната. Но когато става дума за избори, АКР постоянно е предпочитала да не слага под въпрос качеството на провеждането им. Натискът се концентрира до това кой да бъде позволен и пропагандира на тях, по какъв начин посредством дребни изборни сектори да се сътвори усещане за огромни победи или даже в последния миг да се позволяват в урните неподпечатани бюлетини. Но да откраднеш избори не в някое провинциално градче, а в Истанбул - при толкоз доста симпатизанти на опозицията и под прожекторите на международни медии - е рискова игра. Самата изборна комисия не беше до дъно уверена в доводите си за това (4 от 11 членове гласоподаваха срещу анулацията на резултатите), а минималната разлика на 31 март от общо 13 730 гласа в интерес на Имамоглу усили чувството, че някой в АКР се е изкушил да я използва в интерес на властта.
Не че това не се е случвало към този момент - през 2015 година партията изгуби болшинството си в Народното събрание в Анкара и държа страната в шах половин година, до момента в който провокира предварителни избори, с цел да си го върне.
Но в този момент в Истанбул позволи груба неточност - вторият път разликата доближи 800 000 гласа. Това е най-тежкото изборно проваляне за Ердоган и неговата еднолична система. За пръв път в историята на Истанбул някой печели кметски избори с над 50% от гласовете, а самият Ердоган оглави за пръв път града през 1994 година с 25% с заричане да е реформаторът на Турция на границата на двете хилядолетия. В интерес на истината Йълдъръм също не се показа зле - 45% от гласовете е стабилен резултат. На предходния избор през 2014 година Кадир Топбаш събра съвсем 48%, т.е. 5 години по-късно АКР не е отстъпила доста от позициите си.
" Републиканската национална партия напипа вярната формула още предходната година на президентските избори ", разяснява за " Капитал " Димитър Бечев, който сега е откривател за американския неправителствен институт Atlantic Council. " Става дума за някого, който може да притегли гласовете на консервативните турци. Подобно на Мухарем Индже - президентския претендент на СНР от 2018 година, и Имамоглу е практикуващ мохамеданин. Иначе казано, кемалистката партия е с обезпечен всемирски електорат и прибавя гласове от " меката външна страна " на АКР, разочарованите от икономическата обстановка ", добавя Бечев.
" Жените, младите, демократичните, светските турци - те всички са там, просто би трябвало да се приказва с тях ", разяснява след изборите писателката Елиф Шафак за Euronews.
Какво следва
Резултатът бе приветстван по света - само че и от Ердоган и изгубилият Йълдъръм - като победа на демокрацията в Турция. Случващото се в Истанбул е по-скоро удостоверение, че страната е в непосилен преход от плуралистична народна власт към тежка властническа система, в който АКР се нуждае от легитимиращия резултат на спечелването на едни " естествени избори ", разяснява за сп. Foreign Policy Нейт Шенкан, шеф на проучванията във Freedom House. Според него сега ръководещите имат потребност от вложители и бизнес сътрудници в чужбина, а не от следващо доказателство, че в Турция няма самостоятелни институции, които да защитят инвестицията, имуществото и правата ти. " Партията се нуждае от избори, с цел да убеждава турците, че точно тя въплъщава волята на народа, въпреки да унищожава инструментите, посредством които се показва тази воля. Резултатът е един доста неустойчив властнически режим, който наподобява жертван да тласка страната към рецесия. "
Ердоган и АКР ще би трябвало някак да преборят усещането, че към този момент не управляват бъдещето на Турция. Това няма да е елементарно за строго централизирани и пирамидални схеми като тази на АКР, изключително в случай че от Истанбул стартират да гърмят един след различен кавги с разкрития по какъв начин са раздавани публични поръчки и кой е забъркан в корупционни схеми.
Президентът ще би трябвало съществено да проучва случилото се в града, събрал 20% от гласоподавателите на Турция, и да си спомни, че Имамоглу ненапълно наподобява на него при първата му победа от 1994 година - млад, динамичен, говорещ умерено и умерено, с по-скоро социалдемократически визии и отворен към разнообразни политически и публични групи. Подкрепилият го алианс на CHP и " Добрата " партия (İYİ) на Мерал Акшенер може да се разшири с прокюрдската HDP и " Партията на щастието " (Saadet). Тепърва ще се види и ролята на победилият в Анкара претендент за кмет на опозицията Мансур Яваш.
" Това е формулата на триумфа - да събереш всички симпатизантите на всички сходни партии в името на работещо болшинство, разяснява Димитър Бечев. Проблемът е, че не предстоят скоро парламентарни и президентски избори. "
За новия кмет на Истанбул може да е рано да се прицели в още по-голямата политика. Но Ердоган ще има проблем, в случай че негови някогашни съратници като Абдулла Гюл, Ахмет Давутоглу и Али Бабаджан основат нова партия и привлекат в нея част от депутатите на АКР. За да ограничи основанието им да го атакуват, президентът може да пренареди държавното управление и партийното управление. Неизбежни наподобяват и корекции в икономическата и външната политика.
Самата АКР ще би трябвало да признае пред себе си, че се оказа неспособна за генерира нови хрумвания и техники. Първоначално тя се опита да копира позитивните послания на Имамоглу, а Йълдъръм обещаваше обилно - от 10 гигабайта безвъзмезден мобилен интернет за всички до по-евтини превоз, вода, газ и учебни заведения до основаване на 100 000 нови работни места всяка година. Но в последните 2 седмици - изключително с включването на Ердоган - партията се върна към обичайния нападателен жанр, нападки, че Имамоглу е грък, че при предходното гласоподаване устроил " скрит план ", че е обвързван с гюленистите и кюрдските терористи...
Турция навлиза в още по-бурни времена и Съединени американски щати и Европа ще би трябвало да проучват естеството на стратегическите си интерес към партньорска страна, в която Анкара е все по-параноична към отношението със западни страни, а те не могат да спасят Ердоган от личните му неточности, споделя Нейт Шенкан.
Сбърканата игра с кюрдите
През март Имамоглу завоюва поддръжката на лявата и прокюрдска Народната демократична партия (HDP). Сега АКР опита - и не съумя - да я обезврежда с апела от пандиза на водача на радикалните кюрди от терористичната ПКК Абдула Йоджалан сънародниците му да останат " неутрални " във вота в Истанбул.
След 2015 година и изключително от 2018 година Ердоган и партията му са принудени да одобряват съдружен сътрудник в Народното събрание в лицето на Партията на националистическото деяние (МНР). Но тази ръководена от Девлет Бахчели и учредена от Алпарслан Тюркеш (създателят и на " Сивите вълци ", както е известна младежкото крило на МНР) партия усили известността си до към 16%, до момента в който тази на АКР не пораства. Ердоган е заставен да схване част от националистическия звук и речник на пантюркистите, с цел да притегли техни гласоподаватели към партията, до момента в който не се отхвърля от заиграването с кюрдите. АКР докара в Истанбул група авторитетни кюрди от Югоизточна Турция, а Йълдъръм даже пропагандира в Диарбекир в опит локалните старейшини да повлияят на резултата му в Истанбул. Тази тактичност се оказа обречена.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ