Спри, не си отивай
© Надежда Чипева Статията е част от специфичното издание " Капитал Градове: Северозапад ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 17-23 август. Всички текстове по тематиката може да откриете тук.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Когато парите от София не стигат
Докато чакат същинска децентрализация и повече локални доходи, общините в България имат и друга алтернатива за развиване: целеви заеми
24 авг 2018
Между моста и автомагистралата
Видин, Монтана и Враца имат вода, планини и истории. Сега се пробват да съберат вложители и хора с хрумвания, с цел да излязат най-сетне от клеймото на западналост и беднотия
17 авг 2018
Капитал градове: Враца, Монтана, Видин
Поредица на " Капитал ", отдадена на огромните и стопански дейни градове.
17 авг 2018
" Ако пъкълът са другите хора, то България е парадайс. " С това заглавие по Сартр излезе при започване на годината публикация в английското издание The Economist, разглеждаща демографската обстановка в страната. Тя не е изцяло справедлива, тъй като се концентрира главно върху Северозападна България. Но тук заглавието е истина.
Когато приказваме за демографска рецесия, тук има подценяване на обстановката - става дума по-скоро за злополука. От началото на хилядолетието област Видин е изгубила 33% от непрекъснатото си население, а Враца и Монтана – 26%. Процентите са още по-стряскащи, в случай че разгледаме спада на селското население, където Видин губи 41% от популацията си, Монтана – 32%, а Враца – 29% (виж графиките).
Това не е разследване от война или някакъв апокалипсис. Смъртността не е изключително по-висока, в сравнение с в останалата част от страната, няма осезаеми проблеми със опазването на здравето. И въпреки всичко съвършената стихия от фактори - отварянето на запад, растежът на София, затварянето на предприятия, неналичието на университети, неприятната инфраструктура и обезлюдяването на селата, води района в серпантина, от която мъчно се излиза. Населението застарява, икономическият коефициент на заменяне е изключително невисок.
Досега нито едно държавно управление не е излязло с съответен проект за изцяло решение на проблемите на района. Те се преглеждат като чисто стопански – Брутният вътрешен продукт на глава на популацията във Видин е два пъти под междинното за цялата страна. Във Враца този индикатор е по-висок (до огромна степен поради Козлодуй), а Монтана е някъде по средата. На картата на икономическите центрове в България, изготвяна от Института по пазарна стопанска система, Северозападна България (без Козлодуй) е едно огромно сиво леке.
Би било неуместно обаче да се счита, че решението може да се крие единствено в обичайни стопански ограничения. По-ниските локални налози и облекченията за бизнеса са положително начало, само че 5 лв. разлика в налога няма да притегли никого назад.
Най-големите проблеми в Северозападна България, в случай че ги сведем до два, са образованието и инфраструктурата. И всяка тактика, в случай че в миналото бъде направена цялостна такава (вече имаше опит за сходна във втория кабинет " Борисов ", само че тя пропадна), би трябвало да стартира с тях. Третата съставна част може да пристигна след другите две - общите дейности.
Образованието
При образованието за образец може да бъде прегледана Враца. Около 50% от учещите в техникуми в региона учат ресторантьорство и хотелиерство, само че такава промишленост съвсем не съществува в района и числата го демонстрират ясно - в този бранш са заети едвам 1.5% от работещите. " Над 50% от учениците учат в професионални гимназии, само че там има голямо противоречие сред икономическия профил на областите и специалностите, които се учат в учебно заведение ", споделя Зорница Славова от ИПИ, която работи за правенето на годишния отчет на института " Регионални профили ".
Фактор за обезлюдяването на района е и неналичието на университет. Във Враца има филиали на Медицинския и Великотърновския университет, във Видин – на Русенския, а в Монтана – на Варненския, само че висше образователно заведение, което да е районно и ориентирано към потребностите тук, няма. Това е фактор, изключително за младите. " Статистиката демонстрира, че където отидеш да учиш, изключително в случай че е по-далечно място, там оставаш ", споделя Славова.
Според нея обаче сега, даже да се отвори университет, той не би имал огромна притегателна мощ. И в този момент в България университетите са прекомерно доста и най-хубавите от тях са съсредоточени в София, накъдето е ориентирана и миграцията на популацията от Северозападна България. Конкуренцията с европейските прави нещата още по-сложни.
Статистиката демонстрира още, че възможностите за реализация на хората от университетите, отдалечени от икономическите ядра, са ниски. " Така че един университет може и да задържи някакви хора, само че евентуално единствено до момента в който учат ", прибавя тя. По-логично е да се вършат дребни локални школи за образование, отдадени на съответни сфери - да вземем за пример дребната академия за програмиране във Враца, която преквалифицира хора за потребностите на възходящ бранш.
Пътищата
Инфраструктурата на района също е прочут проблем. Очакванията бяха, че част от тях ще се решат с отварянето на моста " Нова Европа " (по-известен като Дунав мост 2) във Видин, свързващ България и Румъния. С него трябваше да се даде подтик на вложенията в инфраструктурата, а наред с това – и на стопанската система. Такива обещания се чуваха както от държавното управление на Станишев, по този начин и от кабинетите на Борисов, само че те не се реализираха. " Ако се вдигне трафикът, ще се отворят заведения за хранене по пътя, само че в последна сметка един мост не отваря цех ", споделя Славова.
Всъщност районът може да бъде обвързван инфраструктурно добре все още единствено със София, тъй като всички останали стопански центрове са надалеч. Евентуален пробив ще бъдат двете живи рани на Северозападна България - автомагистрала " Хемус " и тунелът под Шипка. Но всичко би трябвало да стартира с построяването на естествен скоростен път, който да свързва Видин, Монтана и Враца с центъра на страната. " Една добра инфраструктура би дала опция на хората да пътуват, без да се изнасят. В дълготраен проект това би могло да съживи региона и да докара до нови вложения там ", споделя Славова.
Обединението прави силата
Подобно на доста други общини, и трите тукашни огромни центъра постоянно са изправени пред алтернатива накъде да насочат вниманието си – към търсенето на вложители или към кандидатстването по европейски планове. Европейските планове печелят съвсем всякога, като повода е елементарна – една градинка се прави за доста по-кратко време, тя е елементарно видим резултат и евтина реклама на администрацията. Общините постоянно даже нямат интерес да търсят вложители, тъй като това не се отразява на общинския бюджет. Нещо повече – вложителите допускат повече разноски по посока инфраструктура, електричество и така нататък " Икономическите тласъци са комплицирани и самите общини нямат огромен интерес да се отвори един цех там ", споделя Славова.
Това би трябвало да отстъпи място на нов тип обмисляне. Единствено планове, които развиват повече от едно място и свързват повече от един център, могат да вдигнат на крайници район, в който общото население на трите града е към 150 хиляди души. Искат или не, Видин, Враца и Монтана ще би трябвало да се избавят дружно или да изчезнат поединично. Капитал Градове: Северозапад
Ето и част от тематиките в изданието:
➤ Икономиката на Видин, Враца и Монтана в цифри
➤ Технологичен парк... в Монтана - една добра концепция към този момент е събрала инвестиции за 15 млн. лева
➤ " Враца програмен продукт общество " продължава да се разраства
➤ Интересът към района пораства главно поради круизни туристи и оперните фестивали
Изданието е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 17-23 август.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Когато парите от София не стигат
Докато чакат същинска децентрализация и повече локални доходи, общините в България имат и друга алтернатива за развиване: целеви заеми
24 авг 2018
Между моста и автомагистралата
Видин, Монтана и Враца имат вода, планини и истории. Сега се пробват да съберат вложители и хора с хрумвания, с цел да излязат най-сетне от клеймото на западналост и беднотия
17 авг 2018
Капитал градове: Враца, Монтана, Видин
Поредица на " Капитал ", отдадена на огромните и стопански дейни градове.
17 авг 2018
" Ако пъкълът са другите хора, то България е парадайс. " С това заглавие по Сартр излезе при започване на годината публикация в английското издание The Economist, разглеждаща демографската обстановка в страната. Тя не е изцяло справедлива, тъй като се концентрира главно върху Северозападна България. Но тук заглавието е истина.
Когато приказваме за демографска рецесия, тук има подценяване на обстановката - става дума по-скоро за злополука. От началото на хилядолетието област Видин е изгубила 33% от непрекъснатото си население, а Враца и Монтана – 26%. Процентите са още по-стряскащи, в случай че разгледаме спада на селското население, където Видин губи 41% от популацията си, Монтана – 32%, а Враца – 29% (виж графиките).
Това не е разследване от война или някакъв апокалипсис. Смъртността не е изключително по-висока, в сравнение с в останалата част от страната, няма осезаеми проблеми със опазването на здравето. И въпреки всичко съвършената стихия от фактори - отварянето на запад, растежът на София, затварянето на предприятия, неналичието на университети, неприятната инфраструктура и обезлюдяването на селата, води района в серпантина, от която мъчно се излиза. Населението застарява, икономическият коефициент на заменяне е изключително невисок.
Досега нито едно държавно управление не е излязло с съответен проект за изцяло решение на проблемите на района. Те се преглеждат като чисто стопански – Брутният вътрешен продукт на глава на популацията във Видин е два пъти под междинното за цялата страна. Във Враца този индикатор е по-висок (до огромна степен поради Козлодуй), а Монтана е някъде по средата. На картата на икономическите центрове в България, изготвяна от Института по пазарна стопанска система, Северозападна България (без Козлодуй) е едно огромно сиво леке.
Би било неуместно обаче да се счита, че решението може да се крие единствено в обичайни стопански ограничения. По-ниските локални налози и облекченията за бизнеса са положително начало, само че 5 лв. разлика в налога няма да притегли никого назад.
Най-големите проблеми в Северозападна България, в случай че ги сведем до два, са образованието и инфраструктурата. И всяка тактика, в случай че в миналото бъде направена цялостна такава (вече имаше опит за сходна във втория кабинет " Борисов ", само че тя пропадна), би трябвало да стартира с тях. Третата съставна част може да пристигна след другите две - общите дейности.
Образованието
При образованието за образец може да бъде прегледана Враца. Около 50% от учещите в техникуми в региона учат ресторантьорство и хотелиерство, само че такава промишленост съвсем не съществува в района и числата го демонстрират ясно - в този бранш са заети едвам 1.5% от работещите. " Над 50% от учениците учат в професионални гимназии, само че там има голямо противоречие сред икономическия профил на областите и специалностите, които се учат в учебно заведение ", споделя Зорница Славова от ИПИ, която работи за правенето на годишния отчет на института " Регионални профили ".
Фактор за обезлюдяването на района е и неналичието на университет. Във Враца има филиали на Медицинския и Великотърновския университет, във Видин – на Русенския, а в Монтана – на Варненския, само че висше образователно заведение, което да е районно и ориентирано към потребностите тук, няма. Това е фактор, изключително за младите. " Статистиката демонстрира, че където отидеш да учиш, изключително в случай че е по-далечно място, там оставаш ", споделя Славова.
Според нея обаче сега, даже да се отвори университет, той не би имал огромна притегателна мощ. И в този момент в България университетите са прекомерно доста и най-хубавите от тях са съсредоточени в София, накъдето е ориентирана и миграцията на популацията от Северозападна България. Конкуренцията с европейските прави нещата още по-сложни.
Статистиката демонстрира още, че възможностите за реализация на хората от университетите, отдалечени от икономическите ядра, са ниски. " Така че един университет може и да задържи някакви хора, само че евентуално единствено до момента в който учат ", прибавя тя. По-логично е да се вършат дребни локални школи за образование, отдадени на съответни сфери - да вземем за пример дребната академия за програмиране във Враца, която преквалифицира хора за потребностите на възходящ бранш.
Пътищата
Инфраструктурата на района също е прочут проблем. Очакванията бяха, че част от тях ще се решат с отварянето на моста " Нова Европа " (по-известен като Дунав мост 2) във Видин, свързващ България и Румъния. С него трябваше да се даде подтик на вложенията в инфраструктурата, а наред с това – и на стопанската система. Такива обещания се чуваха както от държавното управление на Станишев, по този начин и от кабинетите на Борисов, само че те не се реализираха. " Ако се вдигне трафикът, ще се отворят заведения за хранене по пътя, само че в последна сметка един мост не отваря цех ", споделя Славова.
Всъщност районът може да бъде обвързван инфраструктурно добре все още единствено със София, тъй като всички останали стопански центрове са надалеч. Евентуален пробив ще бъдат двете живи рани на Северозападна България - автомагистрала " Хемус " и тунелът под Шипка. Но всичко би трябвало да стартира с построяването на естествен скоростен път, който да свързва Видин, Монтана и Враца с центъра на страната. " Една добра инфраструктура би дала опция на хората да пътуват, без да се изнасят. В дълготраен проект това би могло да съживи региона и да докара до нови вложения там ", споделя Славова.
Обединението прави силата
Подобно на доста други общини, и трите тукашни огромни центъра постоянно са изправени пред алтернатива накъде да насочат вниманието си – към търсенето на вложители или към кандидатстването по европейски планове. Европейските планове печелят съвсем всякога, като повода е елементарна – една градинка се прави за доста по-кратко време, тя е елементарно видим резултат и евтина реклама на администрацията. Общините постоянно даже нямат интерес да търсят вложители, тъй като това не се отразява на общинския бюджет. Нещо повече – вложителите допускат повече разноски по посока инфраструктура, електричество и така нататък " Икономическите тласъци са комплицирани и самите общини нямат огромен интерес да се отвори един цех там ", споделя Славова.
Това би трябвало да отстъпи място на нов тип обмисляне. Единствено планове, които развиват повече от едно място и свързват повече от един център, могат да вдигнат на крайници район, в който общото население на трите града е към 150 хиляди души. Искат или не, Видин, Враца и Монтана ще би трябвало да се избавят дружно или да изчезнат поединично. Капитал Градове: Северозапад
Ето и част от тематиките в изданието:
➤ Икономиката на Видин, Враца и Монтана в цифри
➤ Технологичен парк... в Монтана - една добра концепция към този момент е събрала инвестиции за 15 млн. лева
➤ " Враца програмен продукт общество " продължава да се разраства
➤ Интересът към района пораства главно поради круизни туристи и оперните фестивали
Изданието е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 17-23 август.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ