© Георги Кожухаров Още по темата Въпросът можеше ли смъртта

...
© Георги Кожухаров Още по темата Въпросът можеше ли смъртта
Коментари Харесай

Убийство под държавен надзор

© Георги Кожухаров Още по тематиката
Въпросът можеше ли гибелта на Виола Н. да бъде предотвратена в никакъв случай няма да получи отговор
5 юли 2017
Три аргументи да не съм засегнат от назначението на Валери Симеонов за ръководител на Нац. съвет по етнически и интеграционни въпроси
28 май 2017

За Министерство на вътрешните работи убийството е триумф - едно разкрито закононарушение, един открит извършител64-годишният Венцеслав В. простреля брачната половинка си Елена В., с която са разграничени от две години, с шест патрона в заведение в кв. " Лагера ". Пред очите на най-хубавата ѝ другарка.

Това ликвидиране, станало предишния петък в София измежду бял ден, ще попадне в рубрика " разкрито " на формалната полицейска статистика. В неофициалната статистика то ще бъде регистрирано като " битово ".

Със гибелта на Елена В. се поставя завършек на траялия близо две години тормоз, който мъжът упражнявал над брачната половинка си. Във вторник сутринта приятелки на убитата жена на какво е била подложена тя - гонене, кавги, закани. На подадените от нея три сигнала институциите - полиция и прокуратура, са обръщали тил.

Историята се повтаря

Случаят е подобен с друго ликвидиране отпреди месец и половина, когато Стефан С. умъртви по жесток метод приятелката си Виола. И тогава стана ясно, че в продължение на години Министерство на вътрешните работи и прокуратурата са отказвали да извърнат внимание на сигналите за принуждение и закани, които някогашната брачна половинка на Стефан е отправяла към тях. Веднага след този случай управлението на Министерство на вътрешните работи и държавното обвиняване обявиха решителност за справяне с казуса. Уж поради случая оставка подаде и районният прокурор на София Петър Белчев (всъщност същинската причина да напусне поста са установени нарушавания при инцидентното систематизиране на делата).

Няма и два месеца по-късно случката се повтаря. С други хора, с друга история, само че с еднакъв резултат.

Елена и Венцеслав В. са женени и имат две деца (които през днешния ден са на 5 и 10 години). През 2015 година връзките сред двамата съпрузи се утежняват и те се разделят, само че без да се развеждат. Във вторник пред " Нова телевизия " две от най-близките приятелки на починалата описаха, че през тези години Елена е била подложена на тормоз, като е подавала голям брой сигнали - до полицията и прокуратурата и на телефон 112. Последният е подаден часове преди убийството.

През февруари тази година Елена В. желае от Софийския областен съд да издаде заповед за отбрана, като забрани на Венцеслав да я приближава на по-малко от 100 метра. Делото продължава четири месеца и в средата на юни арбитър Тодор Тодоров излиза с решение, с което почита молбата на Елена.

Това не трансформира нещата. " Капитал " научи, че в Софийската районна прокуратура е имало три преписки, формирани по сигнали на Елена В. Едната, за нарязаните гуми на колата ѝ, е прекъсната заради " малозначителност ". Другата е за отправена закана за ликвидиране, а третата, по който няма изговаряне, е за нарушение на ограничаващата заповед.

Пред " Нова телевизия " приятелки на Елена В. описаха, че при един от следващите случаи, в които Венцеслав е заплашвал майката на брачната половинка си, пристигналите служители на реда предизвестили повече да не ги занимават с тези неща, а да се оправят сами. В различен от случаите, откакто била издадена заповед за отбрана и на Венцеслав било неразрешено да приближава брачната половинка си, само че все пак той го направил, от Министерство на вътрешните работи ѝ обяснили, че тя би трябвало да го задържи, до момента в който пристигна полицията, с цел да може по този метод да им обезпечи доказателство, че е нарушил ограничаването.

Зад отводите на прокуратурата да проверява сигналите на двете дами стои и един кардинален проблем - цялостният монопол на обвиняването за това дали да образува или не досъдебно произвеждане. Пострадалите не могат да апелират пред съда отводите на прокуратурата да образува произвеждане. Проблем, който беше посочен в оповестения в края на предходната година функционален разбор на държавното обвиняване, осъществен от прокурори от няколко страни от Европейски Съюз. Въпреки това при последните промени в Наказателно-процесуален кодекс сходна смяна не беше направена.

Държавата се е провалила даже с контрола на оръжието, с което е осъществено убийството. То е благосъстоятелност на компания, обвързвана с Венцеслав, чието позволение за оръжие е изтекло преди 11 години. Защо, макар че неведнъж е била сезирана за заканите, които Венцеслав В. насочва към жена си, те не са лишили най-малко револвера му? Съвсем друга е тематиката, че през последните години прокуратурата на няколко пъти извърши инспекции на разрешителните за оръжие в цялата страна, само че явно - без необикновен триумф.

Тези недостатъци на системата засягат всички, освен случаите на домашното принуждение, където белята идва от другаде.

Корените на казуса
В на Българския хелзинкски комитет за положението на човешките права в България за 2014 г.се обръща особено внимание на обстоятелството, че българските управляващи не водят статистика за случаите на домашно принуждение против жена. " Убийствата на дами, като най-тежката форма на посягане против личността, също не се документират и проучват през призмата на обусловените от пола на жертвата специфики ", е записано в документа.

Изследването на БХК, което обгръща постановените в интервала 2012–2014 година присъди за умишлени убийства и опити за убийства на дами, демонстрира, че 91% от убийствата на дами са осъществени от мъже. Повече от 1/3 от тях са дело на сегашен или някогашен съкровен сътрудник на потърпевшата, а в 19% от случаите в присъдите категорично е посочено, че жертвата е била подложена на редовно физическо домашно принуждение от причинителя

Проблемът е явен. Убийствата на Елена В. и Виола дават явен знак за неналичието на сензитивност на страната (МВР, прокуратура) към казуса с домашното принуждение, което най-вероятно е функционалност от неналичието на сензитивност към казуса в обществото.

В оповестеното предходната година на Центъра за проучвания и политики за дамите, озаглавено " Компаниите против насилието, учредено на пола ", има разбор на наличните социологически проучвания по тематиката. От тях се вижда, че през 2014 година 39% от запитаните дами са споделили, че са били подлагани на тормоз от колегата си. Друго проучване демонстрира, че едвам 6% от мъжете и дамите са чували от сътрудниците си, че са жертва на домашно принуждение. " В тази връзка би могло да се допусна, че в България въпросът за насилието над дами се счита за нещо, за което не се приказва в избрана среда и с избрани хора ", се споделя в разбора.

През 2016 година фондацията " Партньори – България ", Центърът за проучване на демокрацията и Академия за права на индивида – Норвегия организираха на домашното принуждение и насилието, учредено на сексуален симптом. В него се споделя: " Хората не разпознават домашното принуждение и насилието, учредено на сексуален симптом. В множеството случаи домашното принуждение се схваща единствено като физическо принуждение, а насилието, учредено на пола, като полово принуждение. По-голяма част от жертвите на принуждение, които са наясно какво се случва, не оповестяват за случаите на принуждение в институциите, които могат да им окажат отбрана. "

След убийството на Елена В. ще има инспекции, инструкции, наставления - също както при предходния случай. Място за радикални промени няма. Защото за Министерство на вътрешните работи убийството е триумф - едно разкрито закононарушение, един открит причинител.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР