Всички срещу Джок Полфрийман, всички срещу съда
© Георги Кожухаров Ако в пандиза рисуваш картички за Коледа и боядисваш яйца за Великден, българската правна система ще ти признае, че се поправяш и заслужаваш предварително освобождение. Ако обаче създадеш гражданско съдружие за отбрана правата на пандизчиите (които са една несъмнено уязвима група), осъдиш страната в Страсбург поради произвол на затворническата администрация и станеш единственият пандизчия в България, приключил висше обучение, до момента в който е зад решетките, тогава рискуваш да те разгласят за човек, който не желае да се поправи и не трябва да бъде пускан.
Това всъщност споделя пред състав на Софийския апелативен съд в четвъртък на един от най-прочутите пандизчии у нас – австралиецът Джок Полфрийман, по делото за условното му предварително освобождение. Ако се съди от стенограмата – приказва дълготрайно на порядъчен български език, макар комплицираната материя - цитира правни постулати и административни процедури, правосъдна процедура, тълкувателни решения на Върховен касационен съд, процедура на Съда в Страсбург.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В четвъртък Джок Полфрийман получи условно предварително освобождение с изпитателен период, еднакъв на остатъка от присъдата – 6 години, 6 месеца и 25 дни. Полфрийман бе наказан на 20 година затвор за убийството на студента Андрей Монов през декември 2007 година, когато при сборичкване в центъра на София намушка и неговия другар Антоан Захариев. До момента дейно е изтърпял 11 години, 8 месеца и 21 дни, в което влиза и предварителният арест. Допълнително от присъдата му се приспадат към година и осем месеца поради времето, което е работил в пандиза. Но пък не му се приспада и ден за времето, през което отдалечено е приключил висшето си обучение. В България по закон всички пандизчии, които вземат участие в някакво образование, проведено от пандиза, в това число и тези, които постъпват в първи клас, получават понижение на наказването, като два дни образование им се зачитат за три дни " стопяване на присъдата ", сочи Полфрийман. На мен обаче не ми признават времето, през което съм приключил висше, освен това с най-високи оценки, прибавя той.
Българските политици стигнаха до единогласие - единствено в офанзивите против съда
Ден по-късно, в петък, определението на Софийския апелативен съд провокира същинска стихия от нападателен популизъм, звук за която дадоха политиците в Народното събрание. Всички политически кавги и настоящи проблеми на страната избледняха, най-актуалната тематика се оказа един ординерен правосъден акт и за пръв път депутати от разнообразни политически сили демонстрираха изумително единогласие - всички против съда. Представители на българската политическа класа жигосаха стартирането на Полфрийман, като по едно и също време с това дадоха ясно да се разбере, че не познават обстоятелствата по делото и не са чели претекстовете.
Премиерът Борисов и вътрешният министър Младен Маринов, отново в Народното събрание, оповестиха поотделно, че няма да разясняват решението на съда, само че " всеки може самичък да си направи изводите " (Маринов) и " всички знаем какъв е отговорът " (Борисов), което си е различен метод да атакуваш съда. Главният прокурор Сотир Цацаров реагира по същия метод: " Ако кажа нещо, то ще е крещящо пренебрежение към съответния правосъден състав. " Според Красимир Ципов (ГЕРБ) ръководителят на правосъдния състав Калин Калпакчиев дължи отговор за претекстовете на решението, защото претекстовете съгласно юриста Ципов " още не са произнесени и не са видени безусловно от никого ". По това време стенограмата от цялото правосъдно съвещание и определението на Софийския апелативен съд с претекстовете към този момент са оповестени на уеб страницата на съда, само че медиите цитират Ципов, без да задават въпроси и без да вършат инспекция. Така или другояче и без да е чел определението, Ципов като един характерен български политик се усеща свободен да приказва от името на обществото: " Обществените реакции са ясни – хората са възмутени. " Хората обаче също не са чели делото и са умишлено манипулирани.
Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова пък разгласи, че " казусът с предварителното освобождение на Джок Полфрийман слага въпроса за бързо приемане на предлагането ни за унищожаване на съкратеното произвеждане ". С ангажимента, че се изрича като правист, само че без да изясни какво общо има съкратеното правосъдно разследване със случая на Полфрийман. А те нямат нищо общо. До кратко правосъдно разследване се стига, когато подсъдимият признае обстоятелствата в обвинителния акт и тогава може да разчита на понижение на избраното наказване с една трета. Присъдата на Джок Полфрийман не е резултат от кратко произвеждане – той изрично отхвърляше да има виновност за започването на сбиването и от самото начало твърдеше, че е работил при самоотбрана.
Процедурата
Това, което политиците не обясниха на българските жители, е, че процедурата по условното предварително освобождение не слага под подозрение и не преразглежда присъдата. Съдът е задължен само да реши дали след избран миг изтърпяното до тогава наказване е постигнало задачата си, пандизчията се е поправил и съжалява за осъщественото. Преценката се прави въз основата на съответни обстоятелства, само че в нито един миг не се преразглежда въпросът за виновността. Идеята на закона е, че в случай че пандизчията се е поправил задоволително, с цел да може сполучливо да се интегрира в обществото, няма смисъл той да бъде държан в изолираност, тъй като това е в общ интерес.
Всеки пандизчия има право да изиска условно предварително освобождение, в случай че е изтърпял половината от наказването, а при рисков рецидив – не по-малко от две трети. За остатъка от присъдата се открива изпитателен период и в случай че в границите на този период той извърши ново съзнателно закононарушение, за което се планува затвор, той изтърпява настрана и остатъка от първата присъда. Подобна процедура има във всички правни системи на цивилизованите страни, тя е освен въпрос на хуманизъм, само че и на здрав разсъдък.
У нас правосъдният министър Данаил Кирилов се изрече по тематиката " като жител " (т.е. не като министър), че решението е голословно, а двамата със зам.-министър Проданов оповестиха, че Полфрийман към момента има незаличени дисциплинарни санкции. Министър Кирилов и заместникът му не за пръв път боравят фриволно с обстоятелствата. Както открива съдът, всичките санкции на Полфриймън са заличени по силата на закона, което става след избран период от налагането им или при приемането на премия за положително държание. Любопитен абсурд е, че затворническата администрация стимулира негативното си мнение по това дело и с дисциплинарното наказване, поради което Полфрийман осъди България в Страсбург.
Мотивите на съда
За да постанови освобождението на Полфрийман, правосъдният състав е открил, по данни на точно затворната администрация, че той има 13 награди за положително държание, а всичките му санкции са заличени, взел участие е интензивно във всички налични курсове за образования и подготовка, помагал е на затворническите управляващи при контактите им с други пандизчии чужденци, защото е овладял свободно български език документално и говоримо, полагал е труд, в това число и гратис по негова самодейност, записал е съдружие в социална изгода, а отчетите на администрацията съдържат констатацията, че той " изцяло приема отговорността от осъщественото, схваща претекстовете за него и признава вредата от държанието си ". Освен това Полфрийман е превел полученото обезщетение след решението на Съда в Страсбург – 3500 евро, по сметка на потърпевшите.
Всичките тези обстоятелства бяха спестени на българската общност освен от безнаказаност или незнание.
Правосъдие под натиска на публичното мнение
Всъщност главната причина за тази гневна офанзива против съда, която стигна до пароксизъм, е в правосъдния състав, постановил определението - управляван от Калин Калпакчиев, ръководител на Съюза на съдиите в България, докладчик по делото е някогашен ръководител на ССБ Весислава Иванова, а третият член е различен влиятелен углавен арбитър – Виолета Магдалинчева. Калпакчиев и ССБ са съперници на статуквото в правосъдната система, а сега тече процедурата по желание на нов основен прокурор, която би трябвало да обезпечи на ръководещата олигархия нови седем години нехайно благоденствие. В медиите на Пеевски Калпакчиев и Весислава Иванова се трансфораха в съществени цели, а в " Труд " даже разгласява публикация със заглавие " Убивай българи – Калпакчиев е отсреща! ". В същата публикация се твърди, че " станало известно ", че третият член на състава Виолета Магдалинчева била на изключително мнение за освобождението на Полфрийман. Което, простичко казано, не е правилно и всеки може да се убеди в това, като прочете стенограмата от съвещанието. Виолета Магдалинчева е щерка на Боян Магдалинчев, член на Висш съдебен съвет и изтъкнат представител на статуквото. Колегите ѝ от съда дават висока оценка за нейните качества като арбитър.
В петък и събота всички, които оповестиха това определение за " позорно ", първо правеха ангажимента, че решенията на съда не се разясняват. Което не е правилно – решенията на съда се извършват, само че нищо не пречи да се разясняват, в това число и да се подлагат на критика. В случая обаче никой от критиците не уточни мотив всъщност за какво този съответен акт на съда е погрешен, а и няма по какъв начин, откакто никой не го е чел. Вместо това над съдиите бе сбъднат самобитен обществен линч от страна на политици и медии, а резултатът от него ще е дълготраен, само че освен за съответните съдии, а за съда като цяло. Това е форма на неприемлив напън върху съда, чиято последица в вероятност е превръщането на съдиите в конюнктурни опортюнисти. Документите на куп интернационалните организации съдържат ясно и изрично обвързване за всяка страна да сътвори гаранции против сходни форми на публичен и политически напън, даже когато те не произлизат от формалните управляващи, а от обособени жители или групи.
По-страшното обаче се случи в петък вечерта в предаването " Панорама " по Българска национална телевизия, където политици и политолози с едно-единствено изключение – проф. Антоний Тодоров, единомислещо се съгласиха, че съдът би трябвало да се преценява с публичните настройки и политическата обстановка, а не със закона, когато взема едно такова решение. Тезата на политолога доцент доктор Стойчо Стойчев е толкоз стъписваща, че си коства да бъде представена, а не преразказана: " Българското общество не желае господство на правото, то желае отмъщение. То желае да връщане на смъртното наказване, желае да види хора да страдат за това, което са направили. В този подтекст това решение е доста повече политическо, в сравнение с чисто правосъдно. Когато съдът взема едно такова решение, то не е просто какво написа в закона, а значимото е какво обръщение пращаме на обществото. " Съдът е трябвало да се съобрази освен с публичните настройки, само че и с настоящия политически подтекст, счита доцент Стойчев. Той уточни, че Калпакчиев и ССБ са главните съперници на избора на Иван Гешев за основен прокурор, по тази причина съдът е трябвало да изчака с решението, до момента в който мине изборът. " Да вземеш едно такова непопулярно решение, това обезсилва цялата акция, всички митинги, взети дружно. Оттук насетне всички съперници на Гешев ще бъдат пакетирани като бранители на БХК, на Джок Полфрийман и на това да се пускат нарушители от пандиза. Много значимо да се следи освен какви решения се вземат, само че и в какъв подтекст го вършим ", сподели Стойчев. Докато той говореше, останалите събеседници кимаха разбиращо. Единствен проф. Тодоров напомни, че въпросът e юридически, такива каузи има доста, в тази ситуация обществото е манипулирано с обстоятелството, че става въпрос за чужденец, само че когато неотдавна различен човек простреля апаш с пушката си, същото това общество изиска килърът да бъде пуснат. (През юли т.г. пловдивският доктор, визиран от проф. Тодоров, бе оневинен за убийството на първа инстанция, получи условна присъда единствено за противозаконното оръжие.)
Кратко казано, когато съдът правораздава не съгласно закона, а съгласно настройките на обществото, това е противоположното на правораздаване. В основата на концепцията за съд и правораздаване от антични времена стои базисният принцип за безпристрастност. В Етичния кодекс на българските магистрати, оповестен на уеб страницата на Висш съдебен съвет, е записано: " Магистратът следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на основани в обществото мощни настроения на благосклонност или неприязън към участници във висящо пред него произвеждане, като взема решение проблема само въз основа на обстоятелствата и закона. " Ако съдът при вземането на решенията си се въздейства от публичните настройки и политическата обстановка, той е всичко друго, само че не и съд.
Това всъщност споделя пред състав на Софийския апелативен съд в четвъртък на един от най-прочутите пандизчии у нас – австралиецът Джок Полфрийман, по делото за условното му предварително освобождение. Ако се съди от стенограмата – приказва дълготрайно на порядъчен български език, макар комплицираната материя - цитира правни постулати и административни процедури, правосъдна процедура, тълкувателни решения на Върховен касационен съд, процедура на Съда в Страсбург.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В четвъртък Джок Полфрийман получи условно предварително освобождение с изпитателен период, еднакъв на остатъка от присъдата – 6 години, 6 месеца и 25 дни. Полфрийман бе наказан на 20 година затвор за убийството на студента Андрей Монов през декември 2007 година, когато при сборичкване в центъра на София намушка и неговия другар Антоан Захариев. До момента дейно е изтърпял 11 години, 8 месеца и 21 дни, в което влиза и предварителният арест. Допълнително от присъдата му се приспадат към година и осем месеца поради времето, което е работил в пандиза. Но пък не му се приспада и ден за времето, през което отдалечено е приключил висшето си обучение. В България по закон всички пандизчии, които вземат участие в някакво образование, проведено от пандиза, в това число и тези, които постъпват в първи клас, получават понижение на наказването, като два дни образование им се зачитат за три дни " стопяване на присъдата ", сочи Полфрийман. На мен обаче не ми признават времето, през което съм приключил висше, освен това с най-високи оценки, прибавя той.
Българските политици стигнаха до единогласие - единствено в офанзивите против съда
Ден по-късно, в петък, определението на Софийския апелативен съд провокира същинска стихия от нападателен популизъм, звук за която дадоха политиците в Народното събрание. Всички политически кавги и настоящи проблеми на страната избледняха, най-актуалната тематика се оказа един ординерен правосъден акт и за пръв път депутати от разнообразни политически сили демонстрираха изумително единогласие - всички против съда. Представители на българската политическа класа жигосаха стартирането на Полфрийман, като по едно и също време с това дадоха ясно да се разбере, че не познават обстоятелствата по делото и не са чели претекстовете.
Премиерът Борисов и вътрешният министър Младен Маринов, отново в Народното събрание, оповестиха поотделно, че няма да разясняват решението на съда, само че " всеки може самичък да си направи изводите " (Маринов) и " всички знаем какъв е отговорът " (Борисов), което си е различен метод да атакуваш съда. Главният прокурор Сотир Цацаров реагира по същия метод: " Ако кажа нещо, то ще е крещящо пренебрежение към съответния правосъден състав. " Според Красимир Ципов (ГЕРБ) ръководителят на правосъдния състав Калин Калпакчиев дължи отговор за претекстовете на решението, защото претекстовете съгласно юриста Ципов " още не са произнесени и не са видени безусловно от никого ". По това време стенограмата от цялото правосъдно съвещание и определението на Софийския апелативен съд с претекстовете към този момент са оповестени на уеб страницата на съда, само че медиите цитират Ципов, без да задават въпроси и без да вършат инспекция. Така или другояче и без да е чел определението, Ципов като един характерен български политик се усеща свободен да приказва от името на обществото: " Обществените реакции са ясни – хората са възмутени. " Хората обаче също не са чели делото и са умишлено манипулирани.
Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова пък разгласи, че " казусът с предварителното освобождение на Джок Полфрийман слага въпроса за бързо приемане на предлагането ни за унищожаване на съкратеното произвеждане ". С ангажимента, че се изрича като правист, само че без да изясни какво общо има съкратеното правосъдно разследване със случая на Полфрийман. А те нямат нищо общо. До кратко правосъдно разследване се стига, когато подсъдимият признае обстоятелствата в обвинителния акт и тогава може да разчита на понижение на избраното наказване с една трета. Присъдата на Джок Полфрийман не е резултат от кратко произвеждане – той изрично отхвърляше да има виновност за започването на сбиването и от самото начало твърдеше, че е работил при самоотбрана.
Процедурата
Това, което политиците не обясниха на българските жители, е, че процедурата по условното предварително освобождение не слага под подозрение и не преразглежда присъдата. Съдът е задължен само да реши дали след избран миг изтърпяното до тогава наказване е постигнало задачата си, пандизчията се е поправил и съжалява за осъщественото. Преценката се прави въз основата на съответни обстоятелства, само че в нито един миг не се преразглежда въпросът за виновността. Идеята на закона е, че в случай че пандизчията се е поправил задоволително, с цел да може сполучливо да се интегрира в обществото, няма смисъл той да бъде държан в изолираност, тъй като това е в общ интерес.
Всеки пандизчия има право да изиска условно предварително освобождение, в случай че е изтърпял половината от наказването, а при рисков рецидив – не по-малко от две трети. За остатъка от присъдата се открива изпитателен период и в случай че в границите на този период той извърши ново съзнателно закононарушение, за което се планува затвор, той изтърпява настрана и остатъка от първата присъда. Подобна процедура има във всички правни системи на цивилизованите страни, тя е освен въпрос на хуманизъм, само че и на здрав разсъдък.
У нас правосъдният министър Данаил Кирилов се изрече по тематиката " като жител " (т.е. не като министър), че решението е голословно, а двамата със зам.-министър Проданов оповестиха, че Полфрийман към момента има незаличени дисциплинарни санкции. Министър Кирилов и заместникът му не за пръв път боравят фриволно с обстоятелствата. Както открива съдът, всичките санкции на Полфриймън са заличени по силата на закона, което става след избран период от налагането им или при приемането на премия за положително държание. Любопитен абсурд е, че затворническата администрация стимулира негативното си мнение по това дело и с дисциплинарното наказване, поради което Полфрийман осъди България в Страсбург.
Мотивите на съда
За да постанови освобождението на Полфрийман, правосъдният състав е открил, по данни на точно затворната администрация, че той има 13 награди за положително държание, а всичките му санкции са заличени, взел участие е интензивно във всички налични курсове за образования и подготовка, помагал е на затворническите управляващи при контактите им с други пандизчии чужденци, защото е овладял свободно български език документално и говоримо, полагал е труд, в това число и гратис по негова самодейност, записал е съдружие в социална изгода, а отчетите на администрацията съдържат констатацията, че той " изцяло приема отговорността от осъщественото, схваща претекстовете за него и признава вредата от държанието си ". Освен това Полфрийман е превел полученото обезщетение след решението на Съда в Страсбург – 3500 евро, по сметка на потърпевшите.
Всичките тези обстоятелства бяха спестени на българската общност освен от безнаказаност или незнание.
Правосъдие под натиска на публичното мнение
Всъщност главната причина за тази гневна офанзива против съда, която стигна до пароксизъм, е в правосъдния състав, постановил определението - управляван от Калин Калпакчиев, ръководител на Съюза на съдиите в България, докладчик по делото е някогашен ръководител на ССБ Весислава Иванова, а третият член е различен влиятелен углавен арбитър – Виолета Магдалинчева. Калпакчиев и ССБ са съперници на статуквото в правосъдната система, а сега тече процедурата по желание на нов основен прокурор, която би трябвало да обезпечи на ръководещата олигархия нови седем години нехайно благоденствие. В медиите на Пеевски Калпакчиев и Весислава Иванова се трансфораха в съществени цели, а в " Труд " даже разгласява публикация със заглавие " Убивай българи – Калпакчиев е отсреща! ". В същата публикация се твърди, че " станало известно ", че третият член на състава Виолета Магдалинчева била на изключително мнение за освобождението на Полфрийман. Което, простичко казано, не е правилно и всеки може да се убеди в това, като прочете стенограмата от съвещанието. Виолета Магдалинчева е щерка на Боян Магдалинчев, член на Висш съдебен съвет и изтъкнат представител на статуквото. Колегите ѝ от съда дават висока оценка за нейните качества като арбитър.
В петък и събота всички, които оповестиха това определение за " позорно ", първо правеха ангажимента, че решенията на съда не се разясняват. Което не е правилно – решенията на съда се извършват, само че нищо не пречи да се разясняват, в това число и да се подлагат на критика. В случая обаче никой от критиците не уточни мотив всъщност за какво този съответен акт на съда е погрешен, а и няма по какъв начин, откакто никой не го е чел. Вместо това над съдиите бе сбъднат самобитен обществен линч от страна на политици и медии, а резултатът от него ще е дълготраен, само че освен за съответните съдии, а за съда като цяло. Това е форма на неприемлив напън върху съда, чиято последица в вероятност е превръщането на съдиите в конюнктурни опортюнисти. Документите на куп интернационалните организации съдържат ясно и изрично обвързване за всяка страна да сътвори гаранции против сходни форми на публичен и политически напън, даже когато те не произлизат от формалните управляващи, а от обособени жители или групи.
По-страшното обаче се случи в петък вечерта в предаването " Панорама " по Българска национална телевизия, където политици и политолози с едно-единствено изключение – проф. Антоний Тодоров, единомислещо се съгласиха, че съдът би трябвало да се преценява с публичните настройки и политическата обстановка, а не със закона, когато взема едно такова решение. Тезата на политолога доцент доктор Стойчо Стойчев е толкоз стъписваща, че си коства да бъде представена, а не преразказана: " Българското общество не желае господство на правото, то желае отмъщение. То желае да връщане на смъртното наказване, желае да види хора да страдат за това, което са направили. В този подтекст това решение е доста повече политическо, в сравнение с чисто правосъдно. Когато съдът взема едно такова решение, то не е просто какво написа в закона, а значимото е какво обръщение пращаме на обществото. " Съдът е трябвало да се съобрази освен с публичните настройки, само че и с настоящия политически подтекст, счита доцент Стойчев. Той уточни, че Калпакчиев и ССБ са главните съперници на избора на Иван Гешев за основен прокурор, по тази причина съдът е трябвало да изчака с решението, до момента в който мине изборът. " Да вземеш едно такова непопулярно решение, това обезсилва цялата акция, всички митинги, взети дружно. Оттук насетне всички съперници на Гешев ще бъдат пакетирани като бранители на БХК, на Джок Полфрийман и на това да се пускат нарушители от пандиза. Много значимо да се следи освен какви решения се вземат, само че и в какъв подтекст го вършим ", сподели Стойчев. Докато той говореше, останалите събеседници кимаха разбиращо. Единствен проф. Тодоров напомни, че въпросът e юридически, такива каузи има доста, в тази ситуация обществото е манипулирано с обстоятелството, че става въпрос за чужденец, само че когато неотдавна различен човек простреля апаш с пушката си, същото това общество изиска килърът да бъде пуснат. (През юли т.г. пловдивският доктор, визиран от проф. Тодоров, бе оневинен за убийството на първа инстанция, получи условна присъда единствено за противозаконното оръжие.)
Кратко казано, когато съдът правораздава не съгласно закона, а съгласно настройките на обществото, това е противоположното на правораздаване. В основата на концепцията за съд и правораздаване от антични времена стои базисният принцип за безпристрастност. В Етичния кодекс на българските магистрати, оповестен на уеб страницата на Висш съдебен съвет, е записано: " Магистратът следва да отстоява своята безпристрастност и в случаите на основани в обществото мощни настроения на благосклонност или неприязън към участници във висящо пред него произвеждане, като взема решение проблема само въз основа на обстоятелствата и закона. " Ако съдът при вземането на решенията си се въздейства от публичните настройки и политическата обстановка, той е всичко друго, само че не и съд.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ