Как да си простим сами на себе си: Как да спрете веднъж завинаги да се обвинявате за това, което сте извършили в миналото
Чувствате ли се отговорни за свои неточности в предишното? Време е да осъзнаем и решим този проблем, защото самообвиняването доста нездравословно за нашето здраве – и за физическото, и за прочувственото. То ви пречи да се разгърнете като персони и да продължите живота си напред. Дори и да не го усещате.
Но по какъв начин да съумеете да преодолеете загатна и паниката за всички тези обстановки, в които не сте постъпвали както би трябвало?
Как да приемете предишното си, историята си такава, каквато е? И по какъв начин да спрете да се обвинявате за това, което сте направили в миналото, в предишното?
Признайте несъвършенството си
Първо, значимо е да приемете себе си, като посредствен човек. Осъзнайте своята божествена природа. Не сте робот, програмиран за верните команди. Всички хора бъркат.
Отстрани видяно, ние живеем за това, с цел да се учим от грешките си, да вършим заключения и да действаме по напълно друг метод в бъдеще, въз основа на нашия минал опит. Ако не сме допускали в никакъв случай неточности в предишното, щяхме да бъркаме в този момент, в сегашното и по-късно – в бъдещето.
Един от най-големите тласъци, който може да ни накара да преосмислим мнението за самите себе си е теорията за прераждането, която е разказана във всички международни религии.
Дори Библията косвено загатва това.
Смисълът на раждането на душа на Земята в човешко тяло е, че тя минава през вековете и си учи уроците, които не е могла да усвои в такава степен, в каквато е належащо.
Разберете, че това, за което се обвинявате грубо, че сте сбъркали, е вашият урок. И в случай че към този момент сте наясно тъй като толкоз гневно се ненавиждате и в какво тъкмо се показва вашата предходна виновност, тогава в идващия урок на ориста към този момент ще бъдете готови и ще реагирате друго, съгласно новите си разбирания.
Толкова хубаво би било да имаме вълшебна пръчка, с която да докоснем предишните си провинения и да ги изтрием вечно от лентата на нашия живот! Но няма. И по тази причина би трябвало да се надигнем против този „ товар “ сами и да сме безстрашни и безпощадни.
За да вникнете надълбоко в казуса и да осъзнаете верния метод за амнистия към самите себе си, належащо е да поработите върху разширението мирогледа си. Или казано с други думи, да погледнете на предишното си с други очи и да наблегнете не върху съответното провинение, а да се фокусирате върху общия смисъл на човешкия живот. Да, звучи една концепция по-философски, в сравнение с ни се ще, само че … това е ситуацията. Приемаме го и действаме.
И когато това се случи, когато към този момент сте напълно наясно, че грешките са неделима част от нашето странствуване на тази земя, от нашето рационализиране като персони, едвам тогава можете да се освободите от тегавото възприятието за виновност и да намерите сили да си простите.
Има и още нещо доста значимо – с изключение на, че би трябвало да приемете своята божествена природа, належащо е да се научите да се приемате такива, каквито сте. Несъвършени, неверни, изгубили посока.
Естествено, че би трябвало да се примирявате с това, а да стремите да преодолеете всички дефекти, които са в прорез със устрема ви към духовно израстване и които ви пречат да съществувате в мир със себе си. Тайната е смущаваща, само че би трябвало да я научите. И тя е, че в случай че не се приемате и даже обичате като, да вземем за пример, лаком, безконтролен и злорад човек, няма по какъв начин да извървите пътя напред, с цел да се превърнете в великодушна, виновна и благородна персона.
Можете да сторите това единствено когато престанете да се обвинявате за „ греховете “ си.
Защото единственият вероятен метод да избегнете повтарянето на една и съща неточност е да я осъзнаете по-бързо.
Всичко в нашето битие се случва единствено когато сме вътрешно изцяло подготвени за това. Иначе Вселената просто не ни го изпраща.
Затова не пилейте времето си, а разширявайте мирогледа си и работете върху „ виновността “ си.
Знайте и не се съмнявайте – вие сте към този момент подготвени да се освободите от оковите на самообвинението и да се издигнете до идващото духовно равнище.
