Кризата
Чували сте за оня китайски знак, който има значение на „ рецесия “, само че също по този начин значи „ заплаха “ и „ опция “. Демек, в рецесията можем с изключение на нещо ужасно да забележим и нови хоризонти, които преди са оставали отвън полезрението ни.
Циничният прочит на това изказване се отнася за производителите на оръжия – в най-голямата рецесия те печелят най-вече. Само че мисълта ми е друга, парите не са значими и в никакъв случай не са били. За да даде най-хубавото от себе си, индивидът би трябвало да бъде подложен в рискови условия, в заплаха, такава е природата му. Когато е бил изправен пред най-големите си страхове, той е бил най-креативен. И назад, когато се разплуе от благоденствие, когато е презадоволен, храни се щедро по три пъти дневно и натрупа сланини, съзнанието му е упоено, анестезирано, приспано, изтръпнало, без една ясна мисъл и една ярка концепция.
Джоузеф Хелър издава „ Параграф 22 “ през 1961, Джеймс Клавел издава „ Цар Плъх “ през 1962, а през 1965 Селинджър отпечатва последния си роман. 15-20 години след Втората международна война, когато светът се е посъвзел от лудостта и раните са почнали да заздравяват, излизат шедьоврите измежду книгите. Солженицин и Варлам Шаламов минават през пъкъла на Гулаг, с цел да основат творбите си. Без войната и без лагерите тези писатели щяха да пишат може би, само че не се знае дали написаното от тях щеше да си заслужава четенето. И не, не споделям, че безусловно ни е необходим прелом, с цел да се появят нови велики творби, само че множеството четящи през днешния ден вероятно ще се съгласят с мен, че застоят се следи на всички места към нас с невъоръжено око.
Къде са филмите на 90-те? Къде е Тарантино? Къде е музиката на Куин? Заседнали сме в една плитчина и чакаме Голямата вълна, която да ни запокити в океана или да ни разбие в скалите.
От времето на Омир е известно, че войната е едно от естествените положения на човечеството. Това, че у нас още не гори, не значи нищо. Временно е. У съседите ни гори. Мечката там се е разиграла. Значи идва и към нас. Дори двама политици заговориха за нова международна война наскоро – Ердоган и Бойко. Те в действителност ли са разтревожени или единствено си играят с огъня? Като дребен имах един повтарящ се призрачен сън, който бе провокиран от новините по времето на Студената война, а също и от една приказка на Ангел Каралийчев, том 3 от „ Приказен свят “, където писателят разказваше какво ни чака, в случай че чичковците натиснат алените копчета на нуклеарните бомби. Ама че детска приказка!
Днес към този момент не сънувам това. Днес към този момент не виждам и телевизия. Преминахме в друго измерение. Истината е все по-трудна за разкриване, също като преди война... Манипулацията и пропагандата се ожесточиха и радикализираха. Проверете в историята дали не е било по този начин и през 30-те години на 20 век. Номерът е, че през днешния ден не знаем дали заканите с война са действителни или единствено за поддържане на страха.
Но за не изключително дългия си живот научих нещо доста значимо. Без да ви звуча като някакъв влъхва, щото не съм подобен, в противен случай, не преставам да съм си същият простак – научих, че външният измамлив мир не трябва да пречи на вътрешната ни наложителна война със себе си. Не си ли във война със себе си, не се ли бориш всеки ден с някоя своя мисъл или недостатък, с някое свое несъвършенство, ще изпаднеш в онази същата всепоглъщаща и блудкава незначителност, лееща се от всички вероятни места, от актуалните книги, филми и музика. Заради нея ми е мъчно да направя избор с часове, когато вляза в книжарницата. Така или другояче Голямата вълна идва. Не се опасявайте.
Циничният прочит на това изказване се отнася за производителите на оръжия – в най-голямата рецесия те печелят най-вече. Само че мисълта ми е друга, парите не са значими и в никакъв случай не са били. За да даде най-хубавото от себе си, индивидът би трябвало да бъде подложен в рискови условия, в заплаха, такава е природата му. Когато е бил изправен пред най-големите си страхове, той е бил най-креативен. И назад, когато се разплуе от благоденствие, когато е презадоволен, храни се щедро по три пъти дневно и натрупа сланини, съзнанието му е упоено, анестезирано, приспано, изтръпнало, без една ясна мисъл и една ярка концепция.
Джоузеф Хелър издава „ Параграф 22 “ през 1961, Джеймс Клавел издава „ Цар Плъх “ през 1962, а през 1965 Селинджър отпечатва последния си роман. 15-20 години след Втората международна война, когато светът се е посъвзел от лудостта и раните са почнали да заздравяват, излизат шедьоврите измежду книгите. Солженицин и Варлам Шаламов минават през пъкъла на Гулаг, с цел да основат творбите си. Без войната и без лагерите тези писатели щяха да пишат може би, само че не се знае дали написаното от тях щеше да си заслужава четенето. И не, не споделям, че безусловно ни е необходим прелом, с цел да се появят нови велики творби, само че множеството четящи през днешния ден вероятно ще се съгласят с мен, че застоят се следи на всички места към нас с невъоръжено око.
Къде са филмите на 90-те? Къде е Тарантино? Къде е музиката на Куин? Заседнали сме в една плитчина и чакаме Голямата вълна, която да ни запокити в океана или да ни разбие в скалите.
От времето на Омир е известно, че войната е едно от естествените положения на човечеството. Това, че у нас още не гори, не значи нищо. Временно е. У съседите ни гори. Мечката там се е разиграла. Значи идва и към нас. Дори двама политици заговориха за нова международна война наскоро – Ердоган и Бойко. Те в действителност ли са разтревожени или единствено си играят с огъня? Като дребен имах един повтарящ се призрачен сън, който бе провокиран от новините по времето на Студената война, а също и от една приказка на Ангел Каралийчев, том 3 от „ Приказен свят “, където писателят разказваше какво ни чака, в случай че чичковците натиснат алените копчета на нуклеарните бомби. Ама че детска приказка!
Днес към този момент не сънувам това. Днес към този момент не виждам и телевизия. Преминахме в друго измерение. Истината е все по-трудна за разкриване, също като преди война... Манипулацията и пропагандата се ожесточиха и радикализираха. Проверете в историята дали не е било по този начин и през 30-те години на 20 век. Номерът е, че през днешния ден не знаем дали заканите с война са действителни или единствено за поддържане на страха.
Но за не изключително дългия си живот научих нещо доста значимо. Без да ви звуча като някакъв влъхва, щото не съм подобен, в противен случай, не преставам да съм си същият простак – научих, че външният измамлив мир не трябва да пречи на вътрешната ни наложителна война със себе си. Не си ли във война със себе си, не се ли бориш всеки ден с някоя своя мисъл или недостатък, с някое свое несъвършенство, ще изпаднеш в онази същата всепоглъщаща и блудкава незначителност, лееща се от всички вероятни места, от актуалните книги, филми и музика. Заради нея ми е мъчно да направя избор с часове, когато вляза в книжарницата. Така или другояче Голямата вълна идва. Не се опасявайте.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ