Защо наричат женската вагина котенце?
Чудили ли сте се в миналото за какво едно от класическите названия на женския сексуален орган е котенце? Колкото и мощен да е оргазмът, сигурно "тя " няма да замърка.
Всичко почнало от един водевил, който бил изключително известен в края на 19 век. Точната година е 1890, а името на творбата „ Танцът на котката”.
В момента на кулминационната точка те вдигали полите си и викали към феновете - "Would you like to see my pussy? " (Искаш ли да видиш моето котенце?). След това отваряли специфичен джоб в полата, където криели същински котенца.
Жаргонът бързо се усвоил и популяризирал измежду народа. Водевилът бил преведен и на други езици, а дружно с това и думата „ котенце”, употребена за именуване на женската вагина.
Как по различен метод назовават и се отнасят към женската вагина в другите времена по света?
В Древна Индия мъжете били длъжни да галят женските полови органи. Към гениталиите на дамите се отнасяли с особена уважителност и почитание. Йони (вулвата) се смятала за заветен съд, от който се раждат хората. Затова по време на любовна игра се смятало за хвалебствие мъжът да гали дамата с пръст, цветна панделка, перо или с някакъв хубав предмет.
Древните ацтеки смятали, че вагината е знак на космоса. В езическите храмове я изобразявали във тип на серпантина или раковина. Жената можела да гали сама себе си, само че мъжете избягвали да я допират. Затова точно ацтеките са измислили обичаят "благослови и целуни " – допиране на сравните устни към тялото на мъжа.
Според антична арабска поговорка на света има единствено три същински неща – гибелта, пустинята и женската вътрешност. И в случай че първите две арабите избягвали да загатват, с изключение на при последна нужда, то към третото изпитвали безумно наслаждение да се притискат и целуват. Мъжете намазвали пръстите си с ароматизиран лубрикант, изработен от разнообразни цветни масла и прясно мляко. За облекчение, дамите, изключително тези в харемите, ходели с шалвари с отвор начело.
В Древен Китай смятали вагината за най-привлекателната част от женското тяло. По време на любовната игра вниманието на античния китаец било привлечено само от „ разцъфналата роза” – по този начин наричали входа на влагалището и клитора. Мъжете даже разговаряли с „ розата”.
В Древна Персия имало гадателки, които по цвета на влагалището предсказвали характера и здравето на дамите. Ярко розовият цвят се смятал за симптом на мек темперамент и примирителност, бледорозовият – дамата е рационална, аленият – симптом на невъздържаност и плевел характер. Богатите мъже наложително проверявали бъдещите си дами по този симптом.
При юдеите нещата не стояли толкоз еднопосочно, написа Ladyzone. Въпреки че сексът се смятал за заветен и в първата брачна нощ мъжът трябвало да задоволи първо дамата, а по-късно себе си, съществували еврейски закони, съгласно които било неразрешено мъжът да целува с уста женските полови органи.
Християните смятали вагиналните милувки за мръсни. Благочестивите мъже могат да допират вагината на съпругите си единствено и само на мрачно.
Всичко почнало от един водевил, който бил изключително известен в края на 19 век. Точната година е 1890, а името на творбата „ Танцът на котката”.
В момента на кулминационната точка те вдигали полите си и викали към феновете - "Would you like to see my pussy? " (Искаш ли да видиш моето котенце?). След това отваряли специфичен джоб в полата, където криели същински котенца.
Жаргонът бързо се усвоил и популяризирал измежду народа. Водевилът бил преведен и на други езици, а дружно с това и думата „ котенце”, употребена за именуване на женската вагина.
Как по различен метод назовават и се отнасят към женската вагина в другите времена по света?
В Древна Индия мъжете били длъжни да галят женските полови органи. Към гениталиите на дамите се отнасяли с особена уважителност и почитание. Йони (вулвата) се смятала за заветен съд, от който се раждат хората. Затова по време на любовна игра се смятало за хвалебствие мъжът да гали дамата с пръст, цветна панделка, перо или с някакъв хубав предмет.
Древните ацтеки смятали, че вагината е знак на космоса. В езическите храмове я изобразявали във тип на серпантина или раковина. Жената можела да гали сама себе си, само че мъжете избягвали да я допират. Затова точно ацтеките са измислили обичаят "благослови и целуни " – допиране на сравните устни към тялото на мъжа.
Според антична арабска поговорка на света има единствено три същински неща – гибелта, пустинята и женската вътрешност. И в случай че първите две арабите избягвали да загатват, с изключение на при последна нужда, то към третото изпитвали безумно наслаждение да се притискат и целуват. Мъжете намазвали пръстите си с ароматизиран лубрикант, изработен от разнообразни цветни масла и прясно мляко. За облекчение, дамите, изключително тези в харемите, ходели с шалвари с отвор начело.
В Древен Китай смятали вагината за най-привлекателната част от женското тяло. По време на любовната игра вниманието на античния китаец било привлечено само от „ разцъфналата роза” – по този начин наричали входа на влагалището и клитора. Мъжете даже разговаряли с „ розата”.
В Древна Персия имало гадателки, които по цвета на влагалището предсказвали характера и здравето на дамите. Ярко розовият цвят се смятал за симптом на мек темперамент и примирителност, бледорозовият – дамата е рационална, аленият – симптом на невъздържаност и плевел характер. Богатите мъже наложително проверявали бъдещите си дами по този симптом.
При юдеите нещата не стояли толкоз еднопосочно, написа Ladyzone. Въпреки че сексът се смятал за заветен и в първата брачна нощ мъжът трябвало да задоволи първо дамата, а по-късно себе си, съществували еврейски закони, съгласно които било неразрешено мъжът да целува с уста женските полови органи.
Християните смятали вагиналните милувки за мръсни. Благочестивите мъже могат да допират вагината на съпругите си единствено и само на мрачно.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ