„Това НЕ Е Хамлет“ на Театрална работилница „Сфумато“
Чудесно зрелище – прочувствено, динамично, неизмеримо. Измислено и изиграно с такова голямо ентусиазъм, че просто няма по какъв начин да не се простят дребните му дефекти!
Младият режисьор Боян Крачолов показва един театър по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, изигран от Димитър Крумов и Иван Николов. Младите артисти влизат в кожата на всички тези именити театрални персонажи, за които мечтае всеки в специалността, само че са дадени на малко на брой. Началото е въпреки всичко с „ Хамлет “, където двамата герои са гробарите. Неслучайно плакатът на представлението иронично е задрасканото име на шекспировата драма. След това обаче… добре, няма да описвам нищо, тъй като удоволствието да се види представлението е най-много в това фенът да е неопитен. Една изцяло празна, двама души в черно. Димитър Крумов и Иван Николов играят в действителност с душа и сърце. Парадигмалните артисти – силата и думите им пълнят салона до най-тъмното ъгълче. Играят с думи, с тяло, с безмълвие, с дейности – неуморни, непредвидени, като че ли сами се изненадват от себе си.
Образите на гробарите първоначално не са инцидентни – е човек, който всеки ден убива своето „ аз “, с цел да се роди от него една нова персона, не просто нова душа, а ново тяло, нов свят. Това е една от главните хрумвания на пиесата, в случай че въобще може да се приказва за хрумвания, тъй като доста по-важна е актьорската щизофреничност, търсенето на границите на естественото, на изкуственото, на измисленото и на допустимото за казване и прекарване.
На моменти темпото е шеметно и смисълът на изреченото остава на по-заден проект, само че обаянието на изпълнителите компенсира. Още повече добре премерената дълготрайност на не оставя време сетивата да се преситят с думи и придвижване.
Страхотен, доста мощен старт на тримата забъркани. Пожелавам им от сърце определената специалност да не ги разочарова!
Младият режисьор Боян Крачолов показва един театър по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, изигран от Димитър Крумов и Иван Николов. Младите артисти влизат в кожата на всички тези именити театрални персонажи, за които мечтае всеки в специалността, само че са дадени на малко на брой. Началото е въпреки всичко с „ Хамлет “, където двамата герои са гробарите. Неслучайно плакатът на представлението иронично е задрасканото име на шекспировата драма. След това обаче… добре, няма да описвам нищо, тъй като удоволствието да се види представлението е най-много в това фенът да е неопитен. Една изцяло празна, двама души в черно. Димитър Крумов и Иван Николов играят в действителност с душа и сърце. Парадигмалните артисти – силата и думите им пълнят салона до най-тъмното ъгълче. Играят с думи, с тяло, с безмълвие, с дейности – неуморни, непредвидени, като че ли сами се изненадват от себе си.
Образите на гробарите първоначално не са инцидентни – е човек, който всеки ден убива своето „ аз “, с цел да се роди от него една нова персона, не просто нова душа, а ново тяло, нов свят. Това е една от главните хрумвания на пиесата, в случай че въобще може да се приказва за хрумвания, тъй като доста по-важна е актьорската щизофреничност, търсенето на границите на естественото, на изкуственото, на измисленото и на допустимото за казване и прекарване.
На моменти темпото е шеметно и смисълът на изреченото остава на по-заден проект, само че обаянието на изпълнителите компенсира. Още повече добре премерената дълготрайност на не оставя време сетивата да се преситят с думи и придвижване.
Страхотен, доста мощен старт на тримата забъркани. Пожелавам им от сърце определената специалност да не ги разочарова!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ