Учените идентифицираха изненадващ математически модел в човешките клетки
Човешкото тяло се състои от комплицирана система с трилиони кафези с разнообразни форми и размери, които поддържат живота на организма. Събирайки данни за главните типове на тези кафези, учените са разкрили математически модели във взаимоотношенията сред тях. Така да вземем за пример колкото по-голям е размерът на клетките, толкоз по-малък е техният брой. А клетките с разнообразни размери имат идентична обща маса.
Съотношението сред размера и количеството има доста имена. В екологията това е спектърът на Шелдън, в чест на океанолога Реймънд Шелдън. Сортирайки планктона по мярка в логаритмична канара, той открива, че масата на организмите във всеки клас е идентична. С увеличение на размера броят на обособените организми се усилва, само че масата не се трансформира.
Същата наклонност е видяна в лингвистиката от Джордж Зипф. Ако се проучва честотата на думите в даден текст, най-вече са късите и постоянно срещани думи, а колкото по-дълга и по-рядко срещана е думата, толкоз по-рядка е тя.
За да се открие същата причинност в човешките кафези, е нужен голям размер от данни. Учените от Станфордския университет стартират да събират нужните данни преди повече от десетилетие. Те съумели да се възползват от общо над 1500 източника, с цел да потвърдят, че универсалният закон участва в клетките на естествените мъже, дами и деца.
Един възрастен мъж се състои приблизително от 36 трилиона кафези, една жена – от 28 трилиона кафези, едно 10-годишно дете – от 17 трилиона кафези, написа Stanford News.
Освен общия брой кафези, изследването разкри нещо в действителност забавно: в случай че групирате клетките в категории въз основа на техния размер, всяка категория от тези размери способства за почти една и съща част от масата на тялото.
„ Тези модели допускат компромис сред размера и броя на клетките в целия организъм и допускат съществуването на хомеостаза във връзка с размера на клетките при другите видове кафези “, пишат откривателите в оповестения документ.
Казано по различен метод, наподобява, че се реализира естествено балансиране, при което се създават по-малко по-големи и повече по-малки кафези, с цел да се поддържат категориите отмерено. Нещо повече, вариациите в размера във всяка категория също са почти сходни.
Освен това учените съумяха по-добре да схванат какъв брой кафези от всеки вид има в човешкото тяло. Например общият брой на лимфоцитите до момента е бил подценяван – вместо 500 милиарда те са били 2 трилиона. Разбирането на общия брой на лимфоцитите е значимо за пациентите с левкемия и ХИВ. Освен това броят на клетките се дефинира от тяхното разделяне – развой, който може да излезе отвън надзор и да докара до образуването на злокачествени тумори.
Въпреки че моделът на съотношението сред броя и размера е следен при разговорния език, океанската биомаса и човешките кафези, произходът му остава цялостна тайнственост за учените.
