Човешката алхимия е една от най-сложните и едновременно с това

Човешката алхимия е една от най-сложните и по едно и също време с това най-любопитни материи за опознаване. Още от годините, в които сме прекарвали най-вече време в пясъчника, сме имали своите желания към избрани другарчета за игра, а на други даже не сме давали да допират кофичката и лопатката ни. Дали са били сродни души тези желани другарчета на тази възраст е мъчно да се каже. Но у тях въпреки всичко сме откривали някаква линия, която сме харесвали, и поради която сме градили пясъчния палат дружно. Определянето и приемането на някого като наша сродна душа изисква повече осъзнаване, въпреки и появяването му да се случва безусловно инцидентно.

Кой може да е нашата сродна душа? Докато градим пясъчния палат с детето си, пием следобедно кафе със съседката на открито или просто подвигаме телефона поради неправилно избиране, някой човек, без значение от пола и годините, ненадейно нахлува в живота ни и тотално ни завладява. Той може да не е приветлив, да ни е мъчно да водим диалог с него, а в действителност цялото ни създание да ни подсказва, че се познаваме от дълго време и сме доста близки. Нужно е единствено да открием точната допирателна. Тази постоянно плашеща непосредственост е изключително присъща за пламъците близнаци, върху чиято същина по-подробно се концентрират някои метафизичен течения. Всъщност всеки човек може да се окаже наша сродна душа. По-важното от кой е какво да вършим с този човек. Сродната душа нормално работи като персонален генератор на сила. Около него се усещаме добре, одобряваме го като освен това от елементарен човек за кафе и разходки. Със сродната душа сме в необикновен витален синхрон. Именно тези съвпадения водят до елементарно съгласие, което бързо се трансформира в постоянна основа за създаване на мощна връзка.

Защо ни е нужна сродната душа? През целия си живот човек търси своята сродна душа, половинката на своя андрогин. Въпреки това нуждата не е главното качествата, с което тя може да бъде разказана. Може би тъй като в множеството случи търсенето е неосъзнато, доброволно, някак рефлексно. Никой не се оглежда целеустремено в мола, пицарията или книжарницата за своята сродна душа. Факт е обаче, че откриването й несъмнено е съпроводено с чувство за комплектност. Въпросите намират отговорите си, вдъхновението–реалното приложение, сълзите – ръката, подаваща носните кърпички и така нататък

Най-често допусканата неточност, обвързвана със сродната душа, е тя безусловно да се асоциира с сантиментални усеща. Безспорно това би бил идеалният вид – обичаният човек да е и наша сродна душа. Но сантименталното обръщение не рядко е подправено, измислено от самите нас. Замаяни от хубавите моменти, смесваме синхрона в връзките с любовната тръпка. А сродната душа може да бъде просто най-хубавият ни другар или даже персона, с която сме се срещали единствено виртуално.

Понятието „ сродна душа ” се употребява най-често в само число. Това обаче не значи, че тя е една-единствена. Човешкият живот е прекомерно разнолик, претъпкан от страсти и събитията, с цел да предопределя съществуването единствено на една оптимално близка личност-душа. Многообразието и всестранните човешки ползи и изкушения са по-скоро предпоставки за среща с разнообразни и безчет човеци. А в необятното поле от ползи и изкушения на индивида насреща, постоянно ще се намерят браншове, които да се препокрият с нашите.