Човекът е човек, когато е на път, без значение дали

Човекът е човек, когато е на път, без значение дали неглиже с другари, в проведена група или даже...сам. Но да стегнеш куфара и да се отправиш соло по света... рационално ли е в действителност? Индивидуалните пътешествия постоянно се одобряват като рисковано, прекомерно рисковано начинание, криещо ред незнайни. Особено в случай че става дума за дама, потеглила да откривателства по необятния свят самичък сама. В множеството случаи причините срещу идват от хора, които нямат и ден личен опит в този тип инициативи. Ако се допитате обаче до практиците, ще чуете напълно друг отговор. Който един път е топнал пръст в буркана с меда, мъчно се стопира да го направи отново. И въпреки всичко, няма ли известна разумност във всичките доводи срещу пътешестването самичък? 

Истината е, че здравословната доза авантюристичност и риск развива личността, построява характера и ни прави по-гъвкави и самоуверени. А и не е нужно от първия път да се впускаме в дълбоките води. Можем умерено да стартираме с няколко дни културен туризъм, да вземем за пример, даже до към този момент позната дестинация. Ако ни хареса – можем да „ подвигаме дозата ” колкото ни душа желае. Светът изобилства от хубост и завършения.



Дори и самичък по света, куфар Gabol е твоят правилен сателит във всяко странствуване. За да сте постоянно настоящи с последните модели на пътните чанти, последвайте страницата на Gabol България. 

Ключът от палатката

Колкото по-непозната и далечна е една дестинация, толкоз по-важно е да се осведомяваме обширно. Планирането е главният ключ към гладкото прекосяване на всяко соло странствуване, изключително в чужбина. Колкото по-добре проучите дестинацията с всичките нейни присъщи особености като език, културни правила, климат, типове превоз и така нататък, толкоз по-спокойни и уверени ще се чувствате. Интернет изобилства от страници и блогове за пътешественици индивидуалисти, даващи доста потребни насоки и препоръки за всевъзможни дестинации. Човек по природа се опасява от непознатото, по тази причина – опознайте определената дестинация преди да потеглите. Отделете задоволително време за подготовка, оставете подозрението и предразсъдъците на страна и нормално всичко протича без спънки. 
Разбира се, има и различен метод, обичан на така наречен свободни духове. Тя стягат куфарите, или по-скоро раниците, и в положение на цялостно доверие към вътрешния си лидер и пътя, потеглят към необятното. Но всеки съгласно потребностите си.

Сам по света дава повече независимост

Колкото повече, толкоз повече. Не е загадка, че времето нужно за обмисляне, взимане на решения, синхронизиране, очакване, изчакване, потегляне се усилва право съразмерно с размера на компанията. И това има своя сексапил, само че за какво най-малко един път да не се отдадем тотално на своя личен темп? Когато човек потегли без група, остава стопанин самичък на себе си и разполага с цялата независимост да се води само от личните си желания и движение.

Извън зоната на комфорта

Дори с група, пътешестването постоянно сервира непредвидени изненади – пропуснат превоз, загубване в чужд град, езикови бариери и какво ли още не. Когато нещо се пообърка, компанията на приятелите съпътешественици дава комфорт и сигурност. Нали „ сговорна тайфа планина повдига ”. А какво се случва, в случай че потеглим сами? Трудностите по пътя, дребни или огромни, ни извеждат от зоната на комфорт. Позволяват ни да реагираме по нов метод, да открием неподозирани ресурси от мощ и креативност в нас самите. А по-късно към този момент в никакъв случай няма да сме напълно същите – оттук нататък знаем, че можем да се оправим със всяко предизвикателство самичък сами!

Преживей непосредствено кой си ти

Ако в нас се е пробудила тази изконна човешка нужда да си задаваме въпроса „ кой в действителност съм аз? ”, може да спестим някой лев от семинари за себепознание и да ги влагаме в премеждие. Без значение дали измежду природата, циркулиране на културни забележителности или какъвто и да е различен тип туризъм, самичък със себе си човек неизбежно се отдава на интроспекция. Дори да не осъзнава потребността да бъде на семе и да намерения на мира за живота, посоките и смисъла, човек нормално таи тази нужда някъде вътре в себе си. Дори няколко дни обезпечено вършат чудеса.

Нови другарства

Само който още не е пробвал да потегли на път без компанията, може да има вяра, че самичък на пътя е равнозначно на уединен от заран до мрак. Всъщност като цяло е тъкмо противоположното - нормално човек елементарно завързва познанства и даже другарства. Компаниите или проведените групи имат един тип предпазен щит към себе си, нещо като групова аура, която по-трудно пропуща нови детайли в орбитата си. 
Освен това, в нашата епоха на обществени мрежи и приложения, към този момент има не едно приложение, което оказва помощ на пътуващите индивидуалисти да си прекарат прелестно в нова компания с сходни по дух хора. А и соло пътешествениците елементарно се „ надушват ”. Не е необичайност и да попътуват няколко дни дружно, след което – всеки по своя друм.

Завръщането

Това е може би най-сладкият миг - стъпил назад на лична територия, да си кажеш: „ Йес! Направих го! За мен няма невъзможни неща! ” И да започнеш ден след ден да наблюдаваш по какъв начин и какъв брой си се развил и израстнал като персона. Да не приказваме за всичките вълнуващи истории и мигове, по които всичките другари и познати наяве се прехласват.
Още доста може да се изпише за пътешестването самичък, само че прекарването е най-хубавият консултант. Е, най-малко за тези измежду нас, които почувстват порива, най-малко един път да се пуснат като волни птици сами по необятния свят.